Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Не съжалявай, и моето преди на вилата не се прибираше, но то просто там и тв не се хващаше, а тук не се стъпва навън, хем има какво да се прави.Е размера не е като на български двор, но си става.

Елвинг, за лесното, не е лесно, даже си адски трудно, но поне за мен от гледна точка на задължения вкъщи, на това да успея да организирам всичко така, че всички да са нахранени, приспани и доволни. Адски усилия ми коства. На който трябва да обяснявам какво  е с 2 деца, и то с малка разлика, му казвам, че съм се ъпгрейднала на двуядрен процесор - правя двойно повече неща, но и харча много енергия и ресурси Иначе от гледна точка на нерви - не мога да кажа, че ми е нервно, случва се като се преуморя, но като цяло - колкото повече, толкова повече. Ако съм спокойна и ведра, и с децата (по-скоро с Дарко) е така и съответно получавам и аз добро отношение, ако се изнервя, общо взето почти винаги сама си го правя и той да е нервен. Обикновено като сме тримата се получава най-лесно и помощниците само развалят дисциплината Затова само се моля да е здрав и да си ходи на ясла, тогава е най-лесно, само умората остава. Предният път ми трябваше година, дкоато разбера, че искам още едно дете, сега просто не си представям това да ми е последното, понякога просто ми се пръска сърцето от любов, много е опияняващо Е, разбира се и аз имам ups and downs, но при мен винаги вторите са рядкост.

А не пиша, защото честно казано вече нямам нужда от отдушник за децата, дори избягвам сама да си търся поводи да им обсъждам ежедневието, защото и без това ми се налага често и в момента просто не изпитвам нужда да съм "бг-мама". Недостатъкът е, че губя контакт с ценни хора, но пък от време на време все и на мен ми се появяват спънки и знам къде да питам

Eто снимки на мишоците


П.С. И иначе споменавам Ивема, а днес не успях да разпозная на паркинга на Майчин дом На свиждане на Буха не ходих, защото Дарко ме тръшна яко с неговата хрема.

Сладури, пу-пу!  А умората си се трупа...  Иначе за споделянето - аз не го правя вече, нямам нужда. Може би по навик си пиша в темите. 

Добър вечееееер. Да не ме забравихте случайно вече 
Първо да кажа едно голямо ЧЕСТИТ МАЛЪК МЪЖ КАЛОЯН БУХТЕ!!! Да ви радва и обича, да се гордеете със него и всичко най най ви пожелавам.
От къде да започна незнам. Затова ще бъда кратка понеже съм много преуморена и на финала преди лягане реших да драсна няколко реда. Чета всичко (нали знаете  )
Тези от вас които ползват Фейсбук вече разбраха, че от днес сме в новият дом САМИИИИИ най накрая. Избрахме си тази дата защото днес Митко стана на 7 години и това е хубава дата и числото 7 ми е любимо!!!
Черпя ви всички с кой каквото му е на душата. Нямам сили за картинки......
Вероники прочетох един твой коментар в който искаш снимков материал от новия апартамент - само да ти отговоря че скоро няма да снимам.......... Причината ще я напиша друг път когато имам повече време.
Нагейна малката кукла ми напомня на Симона когато се побираше в шепите ми - а днес е по дива и от батко си дори!
Целувам ви всички малки и големи и тия дни се надявам пак да се разпиша.
 

Слънце, честит ви нов дом!
Вероники, много ще се радвам да се видим на морето Лозенец/Арапя! Ще ти пратя тел. на ЛС!
Честито куче, какво е, колко е голямо... дай да видим снимчици, пиши по-подробно за новия ви член на семейството!

Бухте-е-е, да ви е жив и здрав Хубавия Иван (нали това беше превода на името?)! Много ви се радвам!
Нагайна, много са ти сладки мишлетата!

Слънце голямо честито и от мен и по двата повода

Аз нещо пак се разтресох за операцията, че наближи(на 27ми ще е).

Исках само да споделя една рецепта, че сигурно не съм само аз, която се чуди все какво да готви. Ето я http://gotvarski.com/2011/05/29/%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D … 0%B0%D0%BD%D0%B8/ Вижте видеото, много добре е нарязано всичко там. Аз  пак промених нещата и добавих, тиквичка а към соса вино, соев сос, телешки бульон и босилек. Стана уникално, но не сложих толкова патладжани и толкова месо. Даже Яна изяде две купички

Гледам за почики си говорите,ние от пет години ходим на Албена,преди това сме ходили 3/4год.на Иракли,тази година мисля да пробваме нещо различно и сме се насочили към Царево,никога не съм почивала там,надявам се да ни хареса.

 Ох, питате ме вие за кучето, ама то аз докато се похваля че имаме, вече трябва да се разделим с него Много ми е мъчно, но не намираме друг начин да се спревим със ситуацията. Ето накратко как стоят нещата: едни познати намериха загубен дакел и понеже знаят, че аз отдавна съм обещала на Ники да си вземем домашен любимец и ми звъннаха. Аз естествено се съгласих и така  се сдобихме с нов член на семейството - дакелката Дафни. Според ветеринаря е на възраст около 9-10 месеца и е добре гледано куче. Изкъпахме я, обезпаразитихме я вътрешно и външно и всички бяхме много доволни. Кучето се държеше с нас сякаш винаги ние сме си я гледали и дори мъжа ми, който хич не я искаше свикна с нея и започна да я разхожда и т.н.... Много е щура и невъзпитана, всекидневно прави поразии, но то се знае, че няма как да се мине без тях при наличието на жизнено и енергицно кученце. Проблемът е в това, че се държи страшно агресивно спрямо всички останали, освен нас. Когато излизаме на разходка лае абсолютно всеки срещнат и се спуска да хапе, ходихме на гости при родителите ми и с тях се държа по абсолютно същия начин  . В началото мислехме, че просто е още уплашена и затова реагира така, но това поведение не изчезна. Преди два дни племеницата дойде на гости и таяхме надежда като се чувства у дома си и е спокойна, да не реагира агресивно, но не би - отново същата история. Ветеринаря ни каза да я бием с малка пръчка, за да разбере, че това което прави не е правилно, но не помага, а и аз не съм взела куче за да го бия постоянно, нито пък искам децата ми да ме вижгдат как постоянно бия животинката. Много ми е криво, от вчера с Ники си плачем дружно, но не мога да поема риска да нарани някого. Не мога да я държа постоянно вкъщи, искам да я водим с нас навсякъде - по паркове, на разходки, при бабите и да мога да я оставя на някой да я гледа докато сме на почивка, а с това и поведение е просто невъзможно. Тези дни ще я заведем в някой приют и се надявам там да се грижат добре за нея. Не мога просто ей така да я изгоня, не мога да я дам и на някой друг, защото тя напада абсолютно всеки. Уф, много се извинявам, че ви занимавам с неволите си, но понеже се интересувахте, а пък да си излея и мъката някъде. Спирам, че ставам досадна!

 Шу, тъкмо щях да питам дали имате нова дата за операцията. Стискам палци и силно вярвам, че този път всичко ще е наред.
 Моите юнаци като сме на Яна много се забавляват на двора. Отскоро имаме кокошки и Тео все напира да ги храни с трева и въпреки честото кълване все още не се е отказал. Играят на пясъка, или ритат топка на поляната, правим сапунени балони, имаме и люлки, а на улицата карат колела и творим с тебешири по асфалта. Новата страст на Ники е играта на дама - скоро им показах как се играе и им е много забавно, а Тео и той подскача около големите  Федербала също е голяма атракция, макар и рядко да улучват целта.

 Nagaina, прекрасни са ти мищоците. Все така да те слушат.

 В събота се видяхме с Роси и Стела на Детския панаир. Разбрах, че и двете Танчета са били там, но ние отидохме след 2ч. само с Ники и не успяхме да се видим с тях. Таткото и Тео се прираха да отморят след обиколката на Зоопарка, където също имаше организирано мероприятие http://www.deteto.info/news.aspx?id=9 Беше много готино - седяхме боси на тревата, Стела поспа излегната върху краката на мама, а Ники през това време си рисуваше. Силно се надявам по-често да се организират подобни инициативи.

 И друго исках да пиша, но трябва с Тео да поемаме към кооператива. Хубав ден на всички!

 

veroniki, и на мен ми стана тъжно като те прочетох. Дано леко се разделите с кученцето и всички да страдате по-малко.

Шу, и аз стискам палци всичко да е наред и операцията да мине така добре както и първата.

slancetoo, честито ви жилище - с много топлина да го изпълните и все щастливи дни да изживеете в него. 
Честит роджен ден и на Митко, пък макар и на патерица! Да ти е жив и здрав!

Nagaina, много са ти сладки дечицата! Все така послушни да са ти! Рая не е от най-послушните на моменти, но пък е толкова грижовна кака, че на момента съм ѝ простила лошите прояви.

Вероники, в приютите никъде няма места  ! Много ми стана тъжно като те четох, но защо не пробваш да дадеш кучето на обучение! Животинката ако е била загубена, кой знае колко е изстрадала и подритвана от други хора, та сигурно е загубила доверие и е стресирана! Дори доста малтретирани кучета се подобряват доста след месец!
Във форума "без дом"
http://forum.dog.bg/index.php?s=de6e4e3a4ba90c5c71686d493fccbd6e&showforum=55
могат да те посъветват, там има и една потребителка Галя, която има такова училище за социализиране! А можеш да й пуснеш и тема, че я подаряваш и т.н.!

Честита рожба на БУХТА !!!

Ох и на мен ми стана много мъчно за животинката на veroniki   . Не вярвам да остане все така агресивна и да нарани някого. Кръвожаден дакел.... . Просто е преживяла нещо и е нужно време, знам ли... Рила е дала много хубав съвет.

О,милата дакелка
И на мен ми стана много тъжно за нея,но в същото време разбирам и Вероники,в нашия блок има едно такова куче и създава големи проблеми.Собствениците са много мили хора и се опитват да предпазват околните,но за нещастие няколко пъти я изпускаха и тя много зловещо нахапа няколко човека и две деца.След това станаха големи скандали и събрание имаше,............ .

Което ме кара да се замисля ние какще си избираме куче,аз съм обещала на Яна,след две ,три години да и взема,тя и Боби много обичат животни,вече си имаме рибки,но те настояват за куче.
Давайте идеи от къде да събера инфо по въпроса?

Вероники, тази възраст на кучето отговаря горе-долу на пубертета при хората. Вероятно кучето се опитва да ви покаже колко много ви пази и колко е полезно. Според мен ще премине това поведение, но наистина трябва ясно да му се покаже, че е неприемливо. аз бих те посъветвала да го тупваш с вестник по носа, вместо да е с пръчка, защото ако кучето е бито с пръчка, може да започне да напада пенсионери с бастун или деца, които си играят с пръчка. Другото е поне в началото да се извежда вързано на сравнително къс повод, за да няма досег до други хора. Щом към вас е добро, значи не е агресивно по природа, може така да е учено от предишните стопани. Дакелите са ловна порода, което ще рече, че лесно се социализират и по принцип не са агресивни към хора.
Идеята с училище не е лоша. Аз не успях да я пробутам на Ицо, но го усещам, че вече съжалява. Нашия домашен любимец не е агресивен, но като ти заскача 40-кг куче около теб да си играе, не винаги може да го оцениш. Веднъж се опитваше да докопа чадъра на едно момче, защото си мислеше, че е пръчка и момчето иска да му я хвърля да си играят...
Ицо каза, че е склонен на трампа - нашето лудо куче срещу вашата дакелка.

poli+, Ицо до преди година би препоръчал каракачанско куче (съдейки по нашето старо), но вече предпочита да си замълчи, да не ни псувате после.

Nagaina , много са сладки двамата с допрени носове!

Вероники, хайде и аз да се изкажа по въпроса за кучето. Само като прочетох, че е дакел и ми стана едно топло, мило, разнежващо... ние 13 г. гледахме дакелка - най прекрасното, спокойно, игриво, благородно куче на света. За съжаление почина (от тогава не сме помисляли за куче). Аз си мисля, освен всички останали съвети които са ти дали, защо не му сложите намордник когато излиза. Има малки, за малки породи, аз видях един пинчер да го водят така в парка. Лора много си игра с него, на въпросителния ми поглед хората ми отговориха, че никак не е агресивно дори напротив, но ядяло боклуци от земята и после боледувало. Дано успеете да се преборите с лошият му навик без да се налага да се разделяте!

Нагайна, много са сладки дечицата, да са ти живи и здрави.

Шу, кажи кога да стискаме палци за операцията, дано всичко е наред