Благодаря за всички поздравления и че сте ме мислили, както и на Нагаина, за донесената новина
Аз се опитвам да си събера мислите, за да напиша нещо смислено, иначе от понеделник сме у дома. Много ми се ще да спретна един нагаинско-положителен пост, тя наистина толкова добре се справя ..... Обаче няма да е и този път.
За Калоян разбрахте - много прилича на сестра си, кротичък е засега (шшшшшшшшшшшшшштттт, нищо не съм писала!!!), суче малко по-често, отколкото ми се иска, но като цяло е чудесен. Първата му нощ нямаше нищо общо с тази на Ния. Спахме си кротко, сука си - перфектен. Тя цяла нощ рева и ни изкара акъла на времето
Каката обаче! Мислех, че съм се подготвила, нали знаете - гледам да си пиша домашните. Е да, ама не. Надмина ми очакванията. Вдигна 39 в нощта срещу изписването. Успях да й уредя преглед още в Майчин дом, директно си тръгнахме с бебе и рецепта. АБ, за да чистим възможно най-бързо и да пазим малкия. И там се започна. Тя никога не е имала проблем с лекарства, освен капки за нос. И онзи ден каза, че няма да пие и това е! Молихме, увещавахме, обяснявахме, викахме, заплашвахме .... много странна и страшна гледка беше - седи, гледа ни в очите, видимо напълно разбира какво говорим, но мълчи, понася всичко, дори наказанията и отказва да пие или да каже защо! Кашлицата се влоши много, аз се притесних да не свърши в болница ....... Питам я не иска ли да оздравее, тя ми казва, че не .... И не мога да й помогна по никакъв начин.
Малкият го затворихме директно в друга спалня, на нея й казахме да не влиза там и тя не влизаше. Почти не го беше виждала, не роптаеше като ходех при него. Обаче картинката на щастливото семейство с вече две деца ...... няма такъв филм. Много тегаво беше 2 дни у дома. Педиатърката й като дойде на другия ден каза, че ще мине и без АБ, но тя и сиропите отказа. Накрая проведохме пореден много сърцераздирателен разговор, поиска да я гушнем и двамата, но пак отказа и заспа.Ввечерта една приятелка дойде и успя да я накара да ги изпие. Ния много я обича, а и тя е талант с децата. Аз, естествено, се почувствах пълен идиот, но важното е, че ги изпи. На сутринта вече беше по-благосклонна, пречупи се някак. Днес нещата вече са по-светли. И тя е по-спокойна, играем си, пие си лекарствата, кашлицата се пооблекчи значително, Т спадна
Аз междувременно си изревах очите, кърмата ми намаля, но това ще го оправим. Днес Ния ме видя да къпя Калоян и не можахме да я изгоним от стаята. Втурна се да носи кърпички, да хвърля памперси, да му слага шапка
И то не знае какво става в главата му, милото, но от днес вече виждам напредъка. Ще се успокои, знам, ще потръгнат нещата, но тия 2 дни си признавам, че ме смазаха. Затова не ви писах по-рано. Няма да коментирам последите страници, макар че ги прочетох. Друг път
Извинете за патетичния и мрачен пост.
Много кофти, че Ния ви е посрещнала с болест, но това съвсем не означава, че милата семейна картинка с две деца се е изпарила! Както знаеш, майчинството не е само цветя и рози, но може би именно затова е толкова силно и всепоглъщащо. Тепърва ви очакват много щастливи моменти, които ще заличат тези тревоги. Ния ще надвие болестта и пубертета (да не мислиш, че им е лесно и на тях да не знаят какво искат





На мен на доста по-сериозна възраст ми правиха и двете процедури...