Алек ми беше почти цялата седмица в къщи, тия зъби ни побъркаха - милото във вторник на обед не беше на себе си от болка....
Много теми сте обсъждали. За секциото - аз така и не разбрах какво е естествено раждане, контракции, след оперцията много бързо се въстанових - на следващия ден вече се разхождах, а и белег даже нямам - трябва много да се загледа човек...
За промяната - при нас беше коренна, макар и желана. Просто ежедневието ни се обърна на 180 градуса. И аз имам нужда от време на време да не се налага да правя планове предварително. И пак добре, че се случи така, че Алек тръгна на ясла, а аз все още не съм на работа.
Ние в яслата влезнахме по втория начин - да ви кажа никога не ми се беше случвало да използвам връзки, но винаги има първи път. И нямаше как - на мен майчинството ми свърши и нали всеки ден се надявам да ме викнат на работа (то надеждата последна умира). За извеждане - още не са ги водили навън, макар че имат голям и хубав двор, с много голяма тревна площ. Надявам се да не ги държат цяло лято вътре...ще видим
Иначе и ние ходим с колата (че сега яслата не ни е много близо, до апартамента е, а ние все още сме при свекрите). Вечер го прибирам с тролея или ако сме пеша задължително с количка - иначе той не иска да върви - изморен е и иска да го нося. А колкото и да е слаб, вече си тежи, пък и сега с моя крак аз едва се придвижвам...Така че и ние в групичката последно отказали се от количка, а и от памперс (хич и не ще да чуе за гърне), а и от биба (още се приспиваме само с нея)...
Алек от 1-2 седмици започна да си обогатява речника и включи няколко нови думички - заветното "мамоу" (ама точно така ме вика - като хамалин

Тук голям проблем стана с яслите и промяната да се изписват тригодишните септември. Щеше да има юнски прием, но зарадитова сега ще го прескочат и майките са полудели - ходят и търсят свободни места, че повечето и работа трябва да почват, а ги изненадаха така неприятно 2 седмици преди официалния прием. И сега групите ще станат едни огромни - с неизписаните тригодишни и много нови дечица....
Мънки

А и братчето ще трябва да го пратим на ясла съвсем мъничко ....... тъжни работи, но какво да правим.
Да са живи и здрави и много щастливи!
... Не знам докога ще е така.
Аз също съм се замислила за нощния,но тя спи в отделна стая, леглото и е с решетките а и тя е в чувал. Ако и махна чувала прескача решетките, отваря врата и слиза долу, което значи че няма заспиване и много се чудя как да го направя. А и те нали си лягат най късно в 8,ние често сме на двора цяла вечер, хич не го виждам как ще стане да я чуя и да търча да изпишквам 
И ние сме към вас,да не останем по-назад.
Опитвам с добро,опитвам с обяснения,заплахите хич не вървят,даже по-скоро го предизвикват.
А на пошляпването отговаря със същото...Лелелеле!Кошмар е,честно.