Женска Тема

  • 10 076
  • 100
# 30
В Пазарджик съм, група към "Хорце"
Виж целия пост
# 31
Не спортувам, мързи ме.
Хобито ми е секса, за него винаги намирам време. Wink

Za физиологичните нужди/щения  единици са тези които да не намират време  Wink
Виж целия пост
# 32
Мда, то инстинкт, няма как да го прескочим Joy
Виж целия пост
# 33
Аз фитнес не обичам, нито разните му гимнастики. Най-добре разпускам в басейн+парна баня. Ама напоследък и щерката се присламчва с мен, да сме ходели по женски на басейн  Crazy. Иначе гледам да се грижа за кожата и косата си, че там си требе постоянство.
Виж целия пост
# 34
спортът става начин на живот  Peace все едно да мислиш - докато дишаш - трябва ли ти и защо и т.н.

точно както имам нужда да се усмихвам и радвам - така имам нужда и да се движа и да чувствам тялото си жизнено, можещо ...искащо ...  Peace
Виж целия пост
# 35
Преди да забременея тренирах във фитнеса 6-7 дни по 2 часа ,час кардио,Тае Бо клас,силов комплекс с коремни и стретчинг,след което завършвах с контрастен душ и сауна. Тогава се готвех и за инструктор по Тае Бо и визията беше от значение,но аз се пристрастих. Ако не отидех един ден само се чувствах напълняла,отпусната,незаредена с енергия .Хапвах много малко и стихнах до кг под нормата и един от треньорите ми забеляза тенденцията и така се осъзнах и намалих темпото до такава степен,че от 3 години не съм влизала след раждането във фитнес. Преди бягах в парка след като се върне мъжът ми то работа,сега от 15 пак почвам но преди работа,че вечерите става късно,а и с детето по цял ден съм сама и нямам кога.На мен ми се отрази лошо не ходенето на фитнес,защото ми харесва много адреналина и енергезиранрето след свършването на тренировката,а и само с диета не ми се получава отслабването и задържането на кг след бременността.
Виж целия пост
# 36
никога не съм спортувала и няма шанс за в бъдеще да се разскачам. отслабвам с глад, само това при мен върви. т.е спирам сладките неща и всичко си идва по местата.
самата мисъл да се извърша някакви насила движения ми е кошмарна и абсурдна. аз понякога едвам се качвам до горния етаж.

хобита никога не съм имала.




Виж целия пост
# 37
Напоследък от работа, напрежение и притеснения от ходенето по лекари изобщо не мога да припаря до фитнеса, още повече, че мъжът ми заради един негов познат тръгна да ходи в един салон, който няма елементарни условия, та реших, че ако номерът ще е само да вдигам щанги и да се надишам на мухъл и на мъжка пот, по-добре да се разходя от точка А до точка Б.
Но както и да е, през уикенда правим доста дълги разходки, които намирам за доста приятни.
Виж целия пост
# 38
вентилацията и свежият въздух са много важни  Peace ; обстановката също (за мен - искам наслада за сетивата, не измъчване  Peace )
Виж целия пост
# 39
Ходех с километри, много и ежедневно. Карах колело (истинско). Заради поотрасналото дететнце, което вече не е в количка, но не може и да върви дълго, се чувствам тежка и дебела. Не само се чувствам, де! Ще взема мерки, но в зала да спортувам не мога. Моят "спорт" за такива извънредни случаи е каланетиката. Но съм научила техниката й много добре - ефектът върху телесата ми е невероятен. Обаче трябва постоянство.
Виж целия пост
# 40
Хоби - четене и ходене по планини. Време - липсва.
Спорт - обожавам аеробиките и съм си изтеглила една от нета. Играя си я вкъщи - няма кинти за друго....Спрях от две седмици и вече съм две килца отгоре. Но и похапвам сладичко доста де....Шоколади-и-и-и-и-и-и, мамка ви......
Наистина е начин на живот спорта - всичко се нарежда супер когато спортувам. Спра ли - каша.....
Виж целия пост
# 41
Нямам време за спорт. Тъжната истина. Но поне като се стопли гледам да ходя пеша, петък навъртях 8-9км.  Mr. Green
Виж целия пост
# 42
 в момента съм в пролетен застой ... всяка година го изживявам

иначе имам нужда от движение- сега смятам редовно да започна едни гимнастики, отделно си правя упражнения вкъщи и танцувам ...

имам сто и едно хобита, но най- голямото ми е да се уча на нови неща ... все ще измисля нещо, всяка година се случва, още чакам да дойде новото вдъхновение ...

но имам нужда повече от интелектуални упражнения - това усещам ... остарявам ли, че се задъхвам така на някои книги
Виж целия пост
# 43
Преди   години  ходех   редовно  да яздя. Обожавах да яздя. После треньорката  ми забременя и роди, после аз забременях и  родих  и така  се стигна  дотам, че  ако  сега се кача  на седлото и пояздя половин час, сигурно  после  дни наред  ще ме мъчи зверска мускулна треска.
 В момента не мога да се върна  към любимия спорт  не защото  времето редовно не ми  достига, но и  нямам финансова  възможност.
Миналото  лято  се записах на латинотанци, защото тренировките бяха  точно  до нашия блок. Ходих  редовно  около три месеца и  единственото, което установих е, че или  аз за никакъв не ставам, или че  треньорите  не ги бива.В интерес на истината, нямаше група за начинаещи и направо  ме хвърлиха  при напредналите, където  се комплексирах тотално  от неспособността  си да  зауча стъпките.Еми отказах се.
И сега  редовно   танцувам с детето вкъщи или се гоним като побъркани из стаите и по парковете Laughing Това ми  е тренировката, това ми е  всичкото. Embarassed
Виж целия пост
# 44
За спорт винаги имам време. Последните месеци успях да си направя и добра система за домашни тренировки заради смахнатото ми работно време, та се надявам, че когато врескалото се появи, ще прилагам системата успешно и няма да се изоставям. Макар че в залата си ми е най-добре. Подозирам, че любящите баща, баба и леля ще трябва да ме отменят 2 пъти седмично за по 2 часа, за да успявам да си сверя часовника с инструкторката. Само сноуборд кариерата си  Mr. Green се очертава да я отложа с един сезон.

За другите женски неща засега намирам време, ама аз съм обезмъжена от рано сутрин до 9,30 вечерта - мога и със зелена маска за лице да се развявам из къщи, и педикюр да си правя, и да си мажа косата със странни смеси. Домакинската работа не ми губи никакво време, готвя бързо, чистя бързо, у нас е абсолютен минимализъм.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия