Празнично с корема ще се разделим, АПРИЛски бебета в ръцете ще държим!-Тема 23

Referimente, ние ще сме с такава количка, даже е купена вече, но за съжаление не сме от 1 град. Иначе по сайтовете в Интернет я има, ако не я намериш никъде, поръчай си я. Мисля, че в магазин Штъркел я гледах http://www.shtarkel.com/products/2030-detksa-kolichka-victoria-new-cangaroo.html , такъв имате и в Пловдив. Върви до там и ако я нямат в този цвят, поръчай да ти я доставят!  Късмет!

Лошото е,че обърнах всички магазини,онлайн също.А и вносителя  я няма
Единствено ми казаха,че ако я има в някой град в по малък магазин иначе никъде я няма.

Благодаря ти все пак!

big mamma - дано случиш на някой по-разбран и те оставят да си почакаш при малките вкъщи!!!  
megi_s - стиснати палци и от мен, приятна среща с момата!!!
Добре дошли на Доменик на мама Erria, на Ралина-Виа на DENI13, на Венцислав на Зори и на Виктория на Нарина !!!  
Mama Ivy - интересен разказ, благодаря ,че сподели преживяванията си ! Верно е ,че е по-дъбре несполучлив опит, отколкото да се чудиш после "какво щеше да е ако...?!"
bvl - разбирам притеснението ти , дано скоро усетиш повече сили в теб и възстановяването ти тръгне с много бързи темпове, за да можеш да се отдадеш на грижите за малката без притеснение! Възползвай се от помоща , която получаваш и почивай, гушкайки малката!  
Referimente - не им се давай да те планират заради някакви празници, да си реши малкия кога да излиза, пък те да се оправят!!! В крайна сметка той нали се чувства добре вътре, защо да му даваш зор?!  
За нас - 2в1 без никакви признаци, май чака рождения ден на баткото   Говоря му иначе, че навън е хубаво и да излиза да се гушкаме, ама като че ли не връзва вяра още... даже баткото навивам да му казва да излиза вече, че иска да го гушка, ама и това не сработва. Дано само не е по Великден пак - всички така се улежават като е празник и не им се работи, че не мисе мисли на какви криваци може да попадна, дето са ги изпързаляли с графика да са на смяна точно тогава.  
Малиновите листа обаче не действат... остава да пробвам този уикенд и   - и без това баткото пак ще е на бабо-дядова градинка.  

Днес ви чета, но не мога много да пиша. Искам обаче да ви споделя един бабин илач за разранени зърна. Моята принцеса ми разкърви едната гърда и това ми помага доста- един орех се чупи на две, изчиства се хубаво от ядката. След кърмене в черупката се изтисква малко кърма хубаво се разнася из цялата черупка и по ръбчето и се поставя на зърното. Така стои до следващото хранене. Хубаво е да има малко мляко в черупката.
Дано съм го обяснила правилно и дано ви помогне!

Аз от 2-я ден ползвам силиконови зърна и не ми се разраниха зърната. Супер е така, защото с Иван не можах да ползвам - не искаше да суче с тях.

Здравейте момичета!
Макар и доста рядко да пиша в темата, нека споделя - на 09.04  се роди втората ни дъщеричка, Диляна, 3400 кг, 50 см.
Вече сме си у дома, гледаме си бебето с каката и таткото и се радваме.

мишелка и аз мисля да направя така.И с Рони постъпих така и не съм имала никакви проблеми в това отношение!

честити бебчета,да са ви живи и здрави и много послушни.въпрос към ЛЛЛот два дни имаме проблем,Давид е много неспокоен.цока известно време и после почва да се дразни,че не му пуска и реве здраво.снощи и предната вечер се принудих да му дам АМ след кърменето.не знам дали не му стига кърмата или е нещо друго.през ноща се нахранва добре и си спи,но ето днес пак е драматично.сега обаче се изцедих след кърмене,излезе около 40 гр от двете гърди и ако пак запищи ще му давам кърмата.храним се на поискване,но предишните дни беше доста по регулярно и си спеше спокойно,а вчера и днес беше много неспокоен и заспива много трудно.а и не беше акал 2 дни,та сутринта с термометъра.аз реших,че е от АМ.тревожа се да не е гладен.давам и от двете гърди,като се изнерви веднага сменям на другата ,но не знам дали е удачно.

а и цока залъгалката все едно е гладен.спи час,и като се събуди се нахвърля настървено на гърдата,все едно не е хранен 3 дни извинете ме за дългия пост 

Правя копи-пейст от фейсбука.
Хайде и аз да се отчета. Бяхме планували секциото за 12 април, имах и запазена ВИП стая. Всчко беше 6, но бебка реши, че ще се появи по-рано. На 8 април към 02.30 след поредното ходене до тоалетна водите ми изтекоха. Ле-ле то много вода, бе! Изкъпах се, пооправих багажа и хайде към Шейново. Добре, че  във вторник минах на кола маска и бях готова. ) В болницата  започнаха и болезнени контракции на 10 мин, имах и малко разкритие - 2 см.. Минах през процедурите (кръв, клизма) и към 8.30 към операционната. Към 9 ми биха упойка и 9.22 се появи бебка. Отстраниха ми една малка миома, после шеф и кройка и 10.40 вече си лежах в реанимация. Като цяло най-гадната част е след като те отпусне упойката, но този път ми биха добро количество обезболяващи. Гадничко е, но се понася. А име все още нямахме. Матапех се, че щом се е появила на деня на циганите ще я кръстим Айше ). В крайна сметка на другия ден решихме да е Василена. За сега Еси е само на кърма, но суче максимум 10 минути и веднага заспива. Успокоявам се, че и каката сучеше по 7 мин., пък наддаде първия месец 1500гр. Ще видим. Е, това е!
Биг мама, ако знаех, че няма какво да правиш да ти бях дала още едни чудни чаршафи да ми спретнеш
За изписването - аз очаквах да ме изпишат в сряда, но във вторник в 11.30 разбрах, че може да си ходя същия ден и юруш. ММ донесе дрешките на Еси, аз бях приготвила тънка пелена, и изключих да му кажа да вземе одеалце, а на вън задуха. След снимките, които бяха вътре в Шейново завих бебка в моя суичър, гушнах я и бегом до колата. Важното е, че на снимките е празнично облечена 

Момичета, благодаря ви много на всички за чудесните пожелания към мен и Краси 

Честито на всички мами, които тези дни са гушнали своите бебоци!

В неделя ни изписаха, вече сме си вкъщи 
Сега да ви разкажа колко забавно ми се получи раждането. На 06.04 нали ви се похвалих, че вече си имам 3.5-4 см. разкритие. Така си продължих и другия ден, записах тоновете - добри. Цял ден сновах наляво надясно, ама нищо интересно не се случи. Накрая, отново разочарована, след като сложихме Ели да спи, вечерта към 22ч. след обилна вечеря  лягаме с мъжа ми да гледаме новините, малко след което усетих някакво много странно и рязко като движение на бебето, мисля, че тогава ми се спука мехура и след мъничко потекоха води - бистри, чудесни Мъжът ми се пошашка, ама моят е от паниките - на кого се обаждаме, да тръгваме, какво става  Казах му да се успокои малко и че ще си чакам контракциите. Видимо разочарован, накрая легна с мен да гледаме новините... След 20тина минути беше първата болезнена контракция и 10ина минути след нея друга. Ясно беше, че се почва и се съгласих да звъннем на свекървата да идва да остане при Ели и ние да ходим. Отчетох се тук набързо  и отидох да се измия (много се радвам, че малко преди това се бях изкъпала и избръснала, че ако трябваше и тая работа да върша нямаше да стига до болницата сигурно  ), контракциите обаче ми станаха директно на минута-две - по време на контракциите дишах много хубаво и правилно (горда съм от себе си) и минаваха, но едвам се облякох, за да тръгнем. Бабата дойде бързичко (и добре че), ама аз докато стигна до колата (пред блока) спирах на 3 пъти да си дишам... Тръгнахме, един полицай искаше да ни спира за проверка, ама мъжът ми му каза, че раждам, той ме погледна подозрително и ни пусна (пак късмет). Оказа се, че не мога да изтърпя цялото Цариградско шосе, защото по време на контракциите вече си ме болеше мноооого сериозно и по едно време накарах мъжа ми да спре колата да си подишам, а той милият паникьосан, че ще родя в колата и не искаше да спира  ама спря накрая де. Та правихме още 3 такива спирки докато стигнем заветния Майчин дом. Там (отново късмет) нямаше друг за приемане, та бързо ме вкараха, 7см. разкритие, а контракциите почти непрекъснати. Лекарката беше някакъв шемет и седи и ме гледа очудено като малко дете и само коментира "Леле, какъв голям корем! Ама виж колко и е голям корема...". Чудеха се дали да ми правят клизмата, накрая лекарката каза давайте, ама бързичко. Само дето мен такова чудо не ме лови и всичко си изтече веднага, работа не успях да свърша. Те не настояваха де, явно бебето вече е било ниско. Та в 23:30 вече бях готова, разделихме се с мъжа ми и ме качиха към предродилна. На видеозон изкараха Краси около 4кг, сравнително точно Искаха да ме слагат за запис, ама аз реших, че ми се ходи до тоалетна и ме пуснаха. Много ми беше хубаво да се помотам още малко, че легнала не издържах вече. Но с дишане и движение контракциите си бяха съвсем поносими. Върнах се и ме сложиха за запис, след което всички се разотидоха нанякъде и ме оставиха да си чакам. Ама Краси не чака След точно две минути усетих много силен напън и ги извиках. В коридора седеше някаква жена и попълваше някакви документи, та започнаха да си препредават и след малко се появи една акушерка. Погледна ме и каза "Тя е за родилна" и ме накара да ставам да тръгвам. Лесно да се каже, ама трудно изпълнимо. Станах с триста зора и тръгнах, по пътя обаче нов много силен напън и усетих, че излиза главичката. Едвам се качих на магарето така настрани някак си, че се притеснявах да не го затисна. Направих още един напън, но не можа да излезе, чух, че ще направят епизиотомия, но не възразявах, защото знаех, че ще е голям. Направиха я те и на 4тия напън в 00:02 Краси излезе  (със счупена ключица е, може да са го подръпнали, ама казаха, че до няколко седмици ще се оправи, само пазим ръчичката). Та откакто ме остави мъжът ми до изплакването на Краси беше минал цял половин час и имах цял 2-минутен запис на тоновете. Лекар не успя да дойде за раждането, само с акушерката си раждах  В общи линии докато отида и бях родила. Шиха ми само при епизиотомията (май малко я бях доразкъсала, но малко), шийката (която толкова ме притесняваше) не се разкъса. За шевовете ми сложиха локално Лидокаин и в началото изобщо не ги усещах, само накрая 3 бодвания ме заболяха, защото бяха по на повърхността и Лидокаина не действаше, но пък не беше чак болка за умиране. След раждането бях като нова, мъжът ми дойде да ме види, говорих с майка ми по телефона (това в следродилна) и се чувствах много добре. След двата часа ме качиха в стаята с Краси, той беше кротичък (след като се наяде доволно ), но аз не можах да мигна изобщо - от превъзбудата явно, чак сутринта придремах малко. Следващата нощ ни беше малко тежка, той беше много неспокоен, на третата пак се кротна, на моменти е, но като цяло не бих се оплаквала много от него.
Имахме малко проблем със засукването. Ели ми се роди научена, докато на Краси трябваше да му дърпам гърдата и да давам пак, защото изпускаше вакуума след няколко присуквания. Но вече суче хубаво и съм доволна.
Аз може да съм кърмила дълго и кърменето в тандем ми се отдава засега чудесно, всички са доволни, че има мляко, но все пак имам въпрос към ЛЛЛ консултантите:
След като се роди Ели преди година и нещо се цедях, когато исках да я оставя за някое хранене на някой друг да я гледа. Сега пак ми се иска да я оставям от време на време, но не мога да изцедя и капчица. Кърма имам колкото поискат. Около 16ч. например им давам и на двамата да се наядат от мен (за всеки по гърда, първо на бебето колкото иска, после на Ели колкото си доизяде) и после и двамата не търсят храна по 3-4 часа, т.е. тогава имам много насъбрано. Вчера пробвах точно преди това хранене, когато са ми най-пълни гърдите да изцедя нещо, но освен три капки нищо друго не потече, само си дразних зърната с помпата. За справка помпата е на Авент и именно с нея съм цедила преди и по 200мл., сега обаче не мога. На ръка не успях да се науча да се цедя. Някакви идеи как да го изкарам това мляко без бебе?
Извинявам се за дългото лирическо отклонение, но всички ми стискахте палци и реших да ви разкажа надълго и широко как е минало, а то мина повече от чудесно. И сега се чувствам много по-добре, от колкото бях след раждането на Ели, седенето на д-то изобщо не ми е проблем, лохиите ми не са обилни (съвсем нормални са си), а пък Краси има учудващо спокойни моменти 
Естествено не може всичко да е чудесно, успели са да ми разболеят Ели, докато бях в болницата и сега е хремава и кашля, но вече се оправя...

Много мъчно ми стана за Борис, жалко, че и такива неща се случват.. 
 
Хубава вечер от мен 

Честито на всички мами гушнали бебчетата си! Да са живи и здрави!  

При мен от снощи вече никакви признаци - с мъжо правихме това-онова и вместо да има някаки нови признаци, то съвсем спокойно стана. Днес дори и подготвителни контракции не съм имала...
Довечера пак   Една приятелка ми вика "споко, каквото и да правите докато не си реши няма да излезе"   Е, направо ме закопа! В понеделник съм на запис и ще говорим вече с доки какво ще се прави евентуално ако не реши да се покаже в близките дни...

Jomista, честита принцеса и много семейно щастие!

Eliona, ама добре ви се е получило всичко, въпреки неочаквания старт! Да е жива и здрава Еси и много да ви радва!

Moiraine, добре дошли вкъщи! Имали сте приключения и вие, но резултатът е прекрасен

Dru4ka, мисля, че наскоро някой имаше същото запитване към ЛЛЛ консултантите, прочети по-назад или миналата тема беше  

Сега ме карате да се замислям и аз за силиконки предварително  

Аз бях на визуална среща с бебка - лейдито в момента е 3,350 кг и няма признаци скоро да излиза. Кроткото агънце на мама е тя   Като гледам бебета се раждат с такива размери, а ние имаме още 2 седмици!

Биг Мама, аз ти казах да правиш клякания ти не слушаш. Между другото аз всяка сутрин правя от тези широките, тип балерина, оф не мога да го обясня май. Казват, че помага за подготовка преди раждане  

Дидка,знам,че Наталка беше питала,ама аз по скоро да си споделя,отколкото да питам.а и имам нужда от уверение,че ще се справя 

Естествено, че ще се справиш! Не се подценявай така, всичко е временно явление и скоро ще се нормализират нещата  Да нацелуваш сладкия Давид от нас