Любители на кучета-20

asha, трябва да я пазиш от кокалите, че гастрита е най-малкият проблем до който могат да доведат.
Вие от колко време се намерихте? Аз мислех, че отдавна е при теб.

Якамоз, да , знам за кокалите .Пазя я , но понякога "омеквам ".Тогава беше такъв момент .А няколко дни беше и при родителите ми .Те също са й пускали "гювеч". Грешката си беше наша , но то, милото, страдаше .Че и аз покрай нея  .На няколко пъти ги предупреждавах нашите , но поне сега това ще им" държи влага ". Вече не дават хрущалчетата с кокала .

А колкото до периода съвместно съжителство .....Реално сме заедно от 12.12. Не мисля , че мога да броя за съвместно съжителство перодичните ни срещи на село , когато се престраши да се приближи до мене , както и няколкото пъти , когато вече я бях "прибрала " в двора и ходих там. Прибрала е в кавички , защото колкото и да съм против това , което бях направила , вързването на двора  беше начина да й запазя живота . Пред очите ми щяха да я метнат в една кола и по нататък какво щеше да стане ...не ми се мисли .Въпросния господин направо заби спирачки , като я видя , върна назад с мръсна газ и изкочи от колата,  редейки едни цветисти .....И защо ? Защото е от "птичарите" и можело да му изяде пилетата .... Рискувам да се повторя , но между първото ни виждане и първото й престрашаване , да ме допусне до нея имаше няколко седмици . От всякъде  я гонеха с пръчки , камъни и попържни .Не можех храна да й хвърля - вдигнех ли ръка , свиваше  опашката и ушите , снишаваше се и бягаше в далечен обход.  
Вечерта , преди да я прибера в града , беше първото галямо застудяване ...Не планирах ходене , но изведъж ми блесна , че може да се е оплела и да не може да стигне до къщичката си. Веднъж вече се  беше поусукала около дървото ... Тогава още си мислех , че е пойнтер ,и разпитвайки за тези кучета мои познати , ми ги казаха , че не издържат на студ. Точните думи още ги помня " Падне ли под -10  и е заминала навън." Ако щете вярвайте , но като гледах как вали снега, като си мислех за нея и възможните опасности , докато е там сама ...молих се преди да заспя да оживе до сутринта ...Тогава и за първи път карах кола на сняг -заради нея отидох и е имало защо .Наистина се беше оплела и беше полузамръзнала .Внесох я на ръце  в къщата . От тогава е с мене . ..Та така ...това е в общи линии...

В котешката тема има пост за помощ за едно куче , вързано в Люлин .От последната страница е , № 696. Ако някой може да помогне , опитайте да се свържете със съфорумката , подала сигнала .

asha, много се радвам на редките ти постове. Знам какво е, човек, който цял живот е гледал котка да се престраши да гледа куче, пък и не е бебенце.
Кокалите са такова лакомство за тях, че наистина  трябва воля. Нашият кучо редовно проверява кофата за смет на двора, защото преди не знам колко си време бил намерил там кокалчета. Вече ги хвърляме направо в контейнера...

А, забравих нещо да ви споделя, което видях преди няколко дни: от едната страна Чери има два кучешки зъба един зад друг, един тънък, явно млечния, знам ли, и един по-голям и по-бял. Малкия не се клати, другия не е крив, мога да снимам да видите, надявам се, че не отглеждам саблезъб тигър 

Блонди, и моята имаше такива зъби от двете страни, единия даже беше малко кафеникав - знам ли, като че ли развален. Според доктора ни, това били млечни зъби, които трябвало да се извадят, защото се разваляли. Преди около две седмици забелязвам, че нещо е неспокойна, не иска да се храни, дъхът й мирише лошо. На другия ден намерих едно паднало зъбче- предполагам, че е от тези.

Блонди, и ние задържахме един такъв млечен, за съжаление, ако не падне до 1 годинка, трябва да ви го извадят, защото ще развали постоянното зъбче  

Аз също искрено се възхищавам на asha и на Веси, и на всички, които с толкова любов се грижат за горките кученца и им дават шанса за прекрасен и безгрижен живот  

Привет от Жужа на новото китайче в глутницата! Хайде, къде са снимките???

Голяма сладурана е Жужа!
Ето една по-нова снимка и от мен, тук е още с раничката под устата, ама вече мина 

Мале,как е пораснала Нереа 

Така е, вече е изгубила бебешката физиономия и изглежда почти като голямо куче, само дето се държи като бебе още  .

аз ви бях обещала и едно видео

https://picasaweb.google.com/Desislava.v/NereaVideo?authkey=Gv1s … 12883826489712082

Ааа, това е след първото къпане, нали?  Мноого е луда!!! 

Да, след първото къпане в морето. Иначе си я бяхме къпали и преди това... например това ѝ е най-първото къпане във ваната

https://picasaweb.google.com/Desislava.v/11Apr2011?authkey=Gv1sR … 94319098041844866

Все едно виждам Дюк,точно така бяга и скача,като види че някой му обръща внимание..
Те Лабрадорите си остават бебета и като пораснат.Зара продължава да бяга понякога в къщи така,гонейки се с детето.

Страхотна е Нереа! 
Иде ми да я намачкам...