Любители на кучета-20

Тъй, Карина пак започна с любовта към децата. То е обикаляне, опити за скоци, а хем винаги като е на повод я корегирам. И то доста силно. Уф, незнам. След малко пак излизаме и аз пак съм на тръни, че ще спринтирам след нея. Тоя Юсейн Болд пасти да яде пред мен.
Китана, някакъв съвет да ми дадеш? С треньора правим корекциите, обаче май нещо не дават резултат. Особено като е пусната.
И имам въпрос, какво мислите за електрошоковите нашийници? Крайна мярка са, знам. 
Но предпочитам да е с такъв и да изпълнява, отколкото да събори някое дете. (Направо настръхвам като си го представя  )

Ние сега се връщаме  от разходка. Осмелих се да я пусна от каишката, защото нямаше никакви други кучета  и хора, доста полудя, хвърлях топка, тя ми я носеше. Единствено ми скачаше да я гушкам и станах цялата в кал. Има и напредък със стълбите,  успях да я примамя да излезе на вън с бисквитки, обаче взима бисквитата и  се връща вътре,  а аз не  мога да затворя толкова бързо вратата.  Както  и да е, справих се накрая и тръгнах да слизам сама  по стълбите (бях и махнала каишката) като я викнах 1 път само и тя като видя, че остава сама тръгна след мен. Като слезнахме ѝ дадох още една бисвита и ѝ сложих каишката. Не мисля, че проблема е напъно решен, но има напредък.
С другите  хора също има напредък, като кажа не и не ходи  в повечето от случаите.
Изобщо много съм доволна от нея, много бързо се учи, пък и аз почти успявам да ѝ чета мислите, кога е гладна, жадна, спи ѝ се, когато не иска повече разходка. Още малко ще  почна да лая и да махам с опашка. 

И аз да споделя......
Сравнявам двете ни кучета-Зара не успявах много да я разхождам,тъй като детето беше на 2,8м,мъжо се занимаваше с нея.Определено никак не слушаше,правеше си оглушки.Дюки,е по-послушем,от много малък се занимаваме с него и аз и мъжо.Не се дърпа от повода.Кажа ли -"НЕ",и пуска веднага това,което е взел.Днес цял ден нямаме изпускано в къщи,на разходките е редовен.Обича да играе с една футболна топка,ритна ли я веднага ми я носи.Това е от нас.
ето го ,колко е пораснал.....

Дюк изглежда много сериозен пораснал младеж на снимката. Голям бонбон, явно е много миличък .
Пепи, казваш, че Зара като мъничка е била по-непослушна. А сега как е? На каква възраст улегна (ако сега е по-сговорчива)? Живо се интересувам, защото явно Ари от време на време изпада в периоди на оглушаване и пощръкляване, особено по отношение на яденето на боклуци. Притеснявам се, защото макар постоянно да го гледам в устата, все изтървам по нещо, което напипвам в акото му. И се надявам по-скоро да порасне и да се кротне  .

Улегна към 1,5 г. възраст.Сега не че не слуша,но явно ревнува много от Дюки.Иска да играят заедно,още не смеем да го оставяме вечер да спят заедно,защото ще пощръклеят посред нощ от игра.
Иначе по,цял ден спи в леглото,но започне ли да играе,полудява от бягане.Навън също много бяга.Вкъщи е кротка,само да я погледне мъжо и разбира какво да прави.Но много краде играчките на детето,иначе си играят заедно.Спим заедно на леглото с детето и Зара.Просто сравнявам Дюки,със нея на същата възраст,сега той ми се умилква,гушва се в мен и е кротък,а Зара като беше бебе,направо не можеше да я пипнеш,хапеше и ми дърпаше косата,абе бяс...ето ги как гледат ТВ с мъжо.....
http://media.snimka.bg/8439/023133417.jpg?r=0

Нашийника не решава проблема.
Ами... малко е дълго и не знам дали ще мога да го обясня разбираемо. Ако има нещо - питай.
Има начини и без корекция (дърпане на повода). Нашата много скача по татко си. В случая, когато таткото не желае да играе, т.е. да бъде скачано по него, скръства ръце и й обръща гръб. Кучето престава моментално. Това едва ли ще бъде решение при вас.
Като начало трябва да научите командата "седни". Кучето трябва да седне и да стои така, докато не го "пуснеш". За обучението "не скачай по деца" най-добре ще е да имаш детенце да ти помага.
Няколко пъти пиша и трия и за момента не знам как да обясня подробно, но... Когато кучето е спокойно седнало пред детето се награждава с много похвали и лакомство. Може и детенцето да почне да си играе с кучето. Когато тръгне да скача - корекция (кратко дърпане на повода) "Не!" и тръгвате назад, отдалечавайки се от детето. Всичко това - едновременно, като тръгването назад е маааалко след корекцията и "Не!". Целта е кучето да се научи, че ще получи това, което иска, това, което му е приятно, само когато НЕ скача. Може и без корекция, ти ще видиш дали е нужна.
Моята кучка "имаше проблем" с татко си. Той й позволяваше доста неща и кучето ИЗИСКВАШЕ неговото внимание. Ставаше друго куче, когато се прибере. Какво правим? Таткото се връща от работа, добика полудява и почва да скача, да се върти, да търчи... Мъжа ми й обръща гръб, не гледа към нея и изобщо се държи все едно тя не съществува. Нашата, естествено, почна да скимти. В момента, в който това се случи - мъжа ми излиза от хола и затваря вратата след себе си. Влиза след малко, когато кучето се успокои. ОТново следва същото. И така, след безброй много пъти и два часа време, кучето най-накрая схвана идеята - ще получи внимание при някои условия. Забравих да кажа, че когато кучето се успокои, следва похвала. Нашата магарица в такъв случай го приемаше в началото като команда "напълно свободно", но сега вече не е така.
Така се решава и проблема със страха от раздяла със стопанина, който при нас беше много тежък точно заради таткото.
Това е положението - аз съм алфа, семейството - след мен, ти си след всички. Ще получиш вниманието, което искаш само и единствено ако изпълниш това и това условие.
Така се учим и да не се дърпаме. Едно е команда "редом", друго е кучето да не се дърпа, първо искам да кажа. Като почне да се дърпа , се връщам назад. Ако много протестира - още крачка. Ако положението е тежко - обръщам я обратно и правим няколко крачки. По стълбите е същото
Приличам на лунатик по време на разходките си с нея , но кучето ми е по-важно. И има огромен ефект. Скоро ще махнем съвсем строгия нашийник.

Благодаря.   Утре пак ще прочета и ще действам. Но тая маймуна е на моменти, днес например нямаше никакво внимание към децата, а деца имаше. Ще кажеш "значи има разлика между вчерашната и днешната разходка". Не, няма. Обикновено на поляната са 4-5 кучета, гонят се, гонят играчки, на пръв поглед са доста заети. Но в даден момент (вчера децата бяха на около 100 метра, как ги видя незнам, но ги видя, те не викаха) хукна. Обикновено не я гоня, защото за мен това е грешно. Но в тия сутиации пренебрегвам възпитанието и хуквам след нея, защото адски ме е страх да не събори някое. И като я стигна, само с жест посочвам къде да отиде и тя се изпарява. И след малко пак така. По дъщеря ми вече не скача, вкъщи също. Просто знае, че не е позволено.
Иначе проблемът с дърпането съм го овладяла, вече много рядко го прави. Изпълнява си и чудесно задръжките, дори и ако има други дразнители около нас (кучета, хора и т.н.).

Ето я и рожденничката, тортата е от ориз и посредата кучешка консерва. Отгоре украсих с бисквити и бонбони.

При нас напръскаха срещу гризачи и кърлежи. Безопасно ли е да излизаме и да ходим по тревата?

Да ,кучето може да се натрови ,скоро и при нас пръскаха и питахме хората.Поне 24 часа да минат.Но интересното е ,че при един дъжд препарата се измива и когато някое бъхливо куче мине и пак нашите мога да хванат гадини.

Мерси, всъщност аз звъннах в клиниката за по-сигурно, казаха, че 12 часа след напръскването може да се излиза, ако кучето няма навика да пасе трева. Така че се разходихме културно по пътечките  

Снарки, чудна торта!!!  

А Дюк много е пораснал!!!

Здравейте!
Въпросът ми не е много по темата, но не намерих по-подходяща и се надявам да помогнете с мнения.
Имам 16-годишна пуделка, предната седмица около млечните жлези започна да се образува твърдо топче, не я заведох на доктор веднага /с него сме си говорили каквото и да има - не го пипаме, ако не расте/.
Аз, патката обаче забравих за нещото за няколко дни и когато в неделя го напипах, беше станало тройно. Веднага отидохме при нашия вет, който го видя и обясни, че  е тумор. Каза, че не може да конкретизира без биопсия дали е доброкачествен или злокачествен, но така или иначе - тумор. Обясни ми още, че заради напредналата възраст операцията е крайно непрепоръчителна, понеже вероятността да не се събуди е доста голяма. Предложи ми инжекции - руски препарат, казва се Лигфол /или Ликфол, не съм сигурна/, които да подсилят имунитета и да спрат или поне да забавят процеса. Препаратът трябва да се приложи в курс от 12 инжекции - първите 6 през 3 дни, следващите 6 по веднъж седмично.
Днес направихме 2-рата инжекция. Засега няма голяма промяна, но забелязах, че туморът е зачервен отгоре и тя често го ближе. Казах на вет и той обясни, че това означава, че може да се пукне /така наречения разязвен тумор/, но не може да се каже кога.
Мислите ли, че трябва да се направи биопсия, за да се знае със сигурност какво е?
Да потърся ли и друго мнение при все че вярвам на този лекар, тъй като съм имала случаи да ми спечели доверието.
Да помисля ли и за операцията като вариант, или да не измъчвам момичето си?
И последно - чувал ли е някой за руския препарат, какви са отзивите?
Благодаря за всички мнения предварително 

Много тъжна ситуация  

Моето лично мнение: биопсията не е никак безболезнена, ще трябва да я зашеметят, а това е сериозно натоварване върху сърцето. Момичето е много възрастно, стискайте палци да се спука и да няма усложнения, но не знам дали си струва да я мъчите с операция  

Сега ще поровя за този препарат и ще пиша пак

В руските форуми страшно го хвалят - много силен имуностимулант, пишат за намалели и изчезнали тумори (доброкачествени). Също така препоръчват отвара от Чага, Черна брезова гъба - има антитуморно действие и "Цитостат" (със същото действие).

Реално, нищо не ти пречи да потърсиш и второ мнение, но щом вярваш на лекаря си, мисля, че не е нужно. Следвай неговите съвети и стискам палци да се оправите 

Овч, дано всичко да е наред  И според мен може да се доверите на лекаря си и да не мъчите животното с биопсии и операции.

Пепито, много хубав Дюк 

Нашият папагал Рашо веднага усвои лаенето на Чери и сега тя започва да лае вън на двора, той приглася отвътре. Дотук добре, но е започнал да блее като коза, чат-пат мучи като крава и вчера едни от съседите ме попитаха дали вътре не е ферма някаква у нас  А пернатото добиче освен това, като нещо не е доволен или го дразня на игра, ме лае 

Леле, Блонди, завиждам ти. Аз съм голям любител на такива приключения. Някой ден ще имаме жако, сигурна съм. И вече няма да си говоря сама.

Блонди всичко ще е наред докато не заръмжи .