Октомврийската дружина стана на половин година! (продължение)

Ехх с тези истории ми върнахте много спомени. Ние с моя също се оженихме много набързо. Кто ни запозна сомалиеца, ми се стори много надут, защото като му казах че съм от България, каза -Аааа добро.. и изчезна. А той си ме бил харесал от самото начало. Да ама аз от скука, тогава се задявах с един датчанин  . Та, очите за мъжо ми отвори една македонка, каза ми- Борянке, какво се правиш, не виждаш ли че човеко те сака  . Дадох му шанс, и взехче се влюбих. А наистина ме спечели, когато една вечер се возехме в колата и както караше, изведнъж спря, върна назад и ми показа едни баба и дядо да се държат за ръце и да се разхождат и ми каза- Виж, това сме аз и ти след 50 години! 
После аз си тръгнах за България, трябваше да си пиша дипломния проект, но той дойде лятото на 2005 при мен във Варна. Една сутрин излязъл докато спя, върна се и ме събуди с пръстен и ми каза, че иска да съм майка на децата му  . И така, аз септемврин отидох при него в Норвегия и се обадих от там на нашите, че се женя. То беше лудница, сърдити ми бяха дълго време. 28.10.05 8 месеца след запознанството ни, се взехме.
Той е с 11 години по- голям от мен, ама акъла му е на 15 годишен  . Все ще си правим нормална сватба в България, че в Норвегия само разписахме, но все не остава ред. 

Леле, момичета, аз съм изключително смотана бе, казвам ви.  
Ами ние вчера сме били на консултация - вчера, на 28-ми от 16,00ч. Пък аз съм си мислела, че днес е 28-ми и сме днес, а вчера си се мотахме нещо вкъщи. А днес е 29-ти! Жената е първа смяна и си е тръгнала вече! Записа ни чак за сряда 04.05. Леле, много закъсняхме вече. Ще станат 2 м. откато не сме ходили. Много сме назад и с ваксините. Имаме само 1 прием пентаксим и 2 приема синфлорикс.   Ох, много ме е яд!  

И в тази връзка да ви питам: само ние ли сме толкова назад с ваксините? Все се отлагат нещо,и ли каката е болна и Ева е била контактна, или няма ваксини....

Наде, станалото станало, да се радваме че няма фатален край. Дано се възстанови бързичко мъжът ти!
Оф, Пашик, това за майка ти все едно аз съм го писала ... Пък и се случи точно седмица след сватбата ми, та вместо по почивки, ходихме по болници, операции, химиотерапии...  
Нани, тъкмо да предположа, че сте били в лабораторията срещу Космоса и ти си го написала!! Аз не стъпвам там, откак сестрата, която пипаше пари ми взе кръв без да сложи ръкавици или дезинфекцира На хирург тук в Бургас не се доверих! Исках да е човек с образование и опит точно в обрязването и ходихме при един много кадърен, начетен, потомствен хирург в Ардино, който е работил и в чужбина. Страшно съм доволна и благодарна на д-р Персенски. Забелването го направи за секунди, а малкия май нищо не усети - изобщо не плака. Аз пък разбрах, че е забелил чак като ми показа за какво става въпрос отдолу под главичката..  
Не съм, мерси мила! Честно казано за мен това не е чак празник, просто процедура. Изобщо не разбирам другите хора защо чакат хлапетата да станат на по 6-7 години и после да се веселят, докато детето им го боли и го е страх да се изпишка!

Нашата история с мъжо е достойна за сценарий на сапунка  Ама ще разкажа в следващия пост, че тоя много дълъг стана нещо

 Наде - добре че е бил малкия дявол.

 Кат 88 - хич не се ядосвай - само си тровиш нервите.

 Ноел - Георги е с два приема на Синфлорикс и Пентаксим.
 
Ех, колко хубави истории прочетох. Нинчев - адаш - много се смях на СМС - са с хляба. Не съм - виж алкохола понякога и хубави неща прави - не си оставила твоя да се муси.  . Аник - вие сте се пръскали с вода - аз моя със снежни топки замерях.

 И да разкажа и аз /ама и кратката версия ще дойде дългичка/
  
 Компанията на брат ми /предимно от двойки/ отиваше на почивка на станция на БДЖ над Пловдив. Един негов колега и приятел много си ме харесваше и само ми звънеше да ходя и аз. Аз много се чудех, не знаех дали ще ме пусне шефа в отпуск за 1 седмица. В крайна сметка се реших, навих и най - добрата ми приятелка да дойде с мен. Срещата беше на гара Тракия в Пловдив с групата от Ст. Загора - те щяха да пристигат с коли, ние с влак от София. Знаех, че ще сме общо 14 човека - 13 знаех кой ще са, но за 14 - тия нищо не знаех. Та слизаме с приятелката ми на гарата - аз с един огромен сак - и Рая и Гого могат да се съберат в него. Гледам - няма посрещачи, И почвам да се чудя - да не съм сбъркала гарата /че брат ми само ми обясняваше по телефона, че съм отнесена и ще сляза където не трябва/. Почвам да обикалям около гарата и един с бяло яке идва към мен и ме пита "Извинявайте, Вие от групата за Студенец ли сте?" ТА така се запознахме - беше 14. 02. 2005г - понеделник. Всички празнуват Св. Валентин - ние с моя Трифон Зарезан /че и двамата преди няма и 10 дни сме приключили с връзките си/. Отиваме цялата компания да се пързаляме и да се бием със снежни топки. Аз замерям моя - той се притеснява да не ме удари. И така започнахме...
В събота 19.02 като се прибрахме в София той дойде с мен в Ст. Град /там живеех/ а не се прибра у тях. След 2 месеца решихме, че искаме да имаме дете /даже и имената бяхме избрали - за момче и момиче/ и Рая стана веднага. Лятото се оженихме. А винаги съм казвала, че "мъж машинист не искам" ама съдба...2 седмици преди първата ни годишнина се роди Рая.
Сори, че стана дълго, ама .... по - кратка версия нямам  

  Не си само ти кукумицин. И на мен много често ми се случва да забравям кой ден сме, всички са ми едни и същи.
Ноел, това да ви е кусура, че нямате ваксини. Не се притеснявай, не е фатално. Аз ако не разчитах на детските градини, хич нямаше и една ваксина да сложа.

В тази връзка да кажа, че ние точно вчера ходихме да му бият още един прием на пентаксим и синфлорикс. Пентаксима е заменен с друга ваксина, дето била същата ама на друга компания, което ми беше много притеснително. Нали трябва да е една и съща ваксина, даже било хубаво и от една серия и т.н. пък те направо сменили на друга ваксина. и лекарката каза, че даже имало по-малко реакции от нея (е нали е същата?) И никак не беше така. Цяла нощ мрънка милото и хич не спахме. А, лекарката ме посъветва да дам панадол ПРЕВАНТИВНО 3 пъти през 4 часа   Аз наистина даох един път, ама много беше нервен милия, та реших, че е по малкото зло.

Бобче, мъж ти и мен ме разчувства  

*Noel* ,ние нямаме нито един прием на пентаксим и синфлорикс. Отложихме ги за след 6 мес. Сега пък ги няма, ама все ще ги сложат. За сега не съм се притеснила,че ги няма и не съм питала по аптеките дали ги има.

 Ноел и ние нямаме нито 1 пентаксим или синфлорикс, живот и здраве другият месец ще ги почнем. Аз изобщо не се притеснявам, ако не беше задължително нямаше да ги слагам изобщо.
А за консултациите и аз забравям, а колко пропуснати имаме, имаше период, в който 3 месеца не сме били на консултация, не е фатално, голям праз, нали детето го виждаш, че е добре! 

А защо са ви отложени за след 6-тия месец?
Аз в началото се радвах, че ги отлагаме, защото ми се струва, че ако е по-голяма по-добре. Направо умирах от ужас като беше много мъничка и крехка да й се бият тия ваксини. Ама сега взех, че се притесних, че пък много пъти отложихме. Тепърва трябва да й се бие 2-ри прием пентаксим, а после има и 3-ти, а после и хепатитна. Ама поне ме успокоихте, че не е проблем това.

*Noel* отложиха ни ги защото аз и баща и сме с алергии, което означава че и тя ще има нещо и затова ме посъветва докторката да изчакаме с ваксините след 6 мес. После се оказа, че има атопичен дерматит.

здравейте и от нас!
Ние днес бяхме на консултация: 68см сме и 8,100 кг. (За един месец сме качили 1 кг), което не мисля, че е така...поне ми олекна

Ноел, при нас ваксините се бият по строго установен ред.
Има си имунизационен календар, който наистина се спазва.
Тъй като ние пътуваме, често с Мила дори са се съветвали дали е по-добре по-рано или по-късно от дадена възраст да се бие ваксината. В България явно е по-свободно положението. 

Иначе и мен ме е страх от ваксини, но ги слагам.
Само туберколозната ще пропусна.

Сега се връщам от зъболекар, нищо ми няма, пък защо имам чувствителност в зъбите, иди разбери...
Прегледаха и Мила, няма кариеси, само малко оцветяване. Но и казаха по 3 мин.сутрин и вечер да търка,хехе. Да видим.

Калинче, чакам разказа. 

Утре е деня на кралицата тук и от сега е лудница.
Още се чудя на Нико ще му понесе ли,ако отидем в Амстердам. 

Много интересно четиво....... 

Историите ви са страхотни.

Мъжлето днес си е вкъщи, че и той вчера едвам изкарал на работа. Днес аз пък се тръшнах, главоболие, корем, нищо не мога да хапна, пазя

Сега излязоха и тримата на разходка да мога малко да почина на спокойствие.

Леко съм бясна  , че в това хубаво време не мога да изляза, но количката ми се счупи и си пазим къщичката. Е, вчера и на три колела излизахме, но хем малко ме е срам, хем се притеснявам, че ги претоварвам и ще взема да счупя още някое, а още храня някаква надежда да я поправим  .
По анкетата, моят отговор го няма. Нас ни запозна баба ми, без да подозира какви ще са последствията. Просто една работа трябваше да се свърши, той й беше новият съсед и помогна момчето. По това време тъкмо приключвах една връзка и навлизах в друга, та и на мен хич не ми мина през ума, че това ще е съдбоносна среща за мен. Моят мъж пък е със 7 години по-малък от мен. Да ви кажа в началото се притеснявах, но после разбрах, че всички мъже са една стока, няма никакво значение на каква възраст са, те просто са си бебета. 

При нас няма нещо особено в запознанството ни. Ходихме заедно да се храним в обедните почивки с други колеги. Почерпих го с бял шоколад и му казах на майтап, че го свалям (мислейки, че е ангажиран)  ... а то стана истина. После излязохме вечерта ... и така сме вече 10тина години.  
Ето и едно клипче на Веси как лази:  http://www.youtube.com/user/gichoiemi#p/a/u/0/ihhuDOlJkjw[/video] . Може да видите и останалите. Трудно е да избера най-хубавия.  

Марианка, ако нямаш цветови предразсъдъци, да ви дам розовата количка с летния кош, докато оправите другата?