Всички очакваме с нетърпение да свърши АПРИЛското бебе-тресение! - Тема 24

ДУ - Гале, това ми хареса!
На нас ни подариха една количка и в събота бяхме на пикник и малката спа през цялото време на теферич! едвам я събудих да яде по едно време.
Днес ще ходим на консултация, та ще отида и до няколко магазина да си купя това онова. За съжаление още не мога да се навра в никой стар панталон и трябва да си купя нещо... продължавам да ходя с дънките за бременни!

Добрютро и от мен - 2 в 1 все така...
Какво да се обяснявам - досега разходки и кекс не дадоха резултат, та закъде да се напъвам, човекът си има планове. Увещавам го за събота - 30.04, че татито е на 30.03, аз на 30.05 и така за разкош ще се впише идеално.

Тъпото е, че съм на ЖК на 29-ти, в петък, и като знам, че няма да има никакво разкритие пак и тая шийка ще си е все така на НЕбременна...не ми се мисли какви ще ми ги наговорят...

BTW, майка ми е преносила брат ми (първо дете) с около 20 дни (не знам как са го позволили, но за протокола никакви признаци за преносено бебе е нямал), и накрая пак не е искал да излиза, че след 16 часа опити за раждане, са я клъцнали по спешност (с вертикален разрез), защото са започнали да губят тоновете и на бебето, и на мама. Та затова и преди време ви бях питала за вашите наблюдения повтарят ли се ражданията ви с тези на майките ви... Бях спряла да го мисля, ама с приближаването на май месец...пак ми се връщат тия мисли в главата...

Айде, помрънках си, отивам за втората си за деня закуска.

"ДУ" и от мен!
 След вчерашните контракции си спах необезпокоена.Тази сутрин пак нищо.Уж,наговарям малката да излиза,но не слуша още.Довечера съм на тонове-мъж ми е на работа и искаше да се смени,но докторката си ми е добричка и предложи след работа да ме закара!Ех друго си е да познаваш лекаря до себе си като близък човек!

Мисля,че Биг мама трябва днес да ги изпишат.Вчера питахте.Ели беше казала,че малкия е на антибиотик и скоро няма да ги изписват.Това беше в сряда или четвъртък,а антибиотик се взима обикновено 7 дни.Ще чакаме да се появи.

Велислава дано вече си родила!Явно доста те болят контракциите,макар и не достатъчно силни по определящата скала.Всеки има различен праг на болка!
  Днес ще продължавам с разходките,макар това да няма особен ефект!
Дими на майка водите са и изтекли 12ч преди да роди,което е станало с помощтта на 2 с-ми окситоцин.Точно на термин е било и не е имала никакви разкъсвания и епизиотомии.Тоест до сега нищо не се връзва с моето първо раждане(освен водите),а и с второто-нали пак преносвам!Успокой се и не си вкарвай такива мисли в главицата!

Здравейте, мамчета и коремчета! 

Най-после намирам време да се разпиша както трябва. Мъжо излезе със Симона, а Преслав спинка.

Честито на всички гушнали бебчетата си! Виждам, че биг мамма е родила на РД на ММ. Да са живи и здрави всички!

Ние сме спокойни като цяло, само нощем ни мъчат колики. Въпреки чайчетата и възглавничката с костилки пак се мъчим...очаквам тези дни педиатъра да ни посети и ще питам за някакви капки.

И тъй да ви разкажа за нашата поява на този свят. Бях се разписала тук и във фейса на 17.04., когато започнаха болките. Както писах тогава в 3 ч. започнаха, но към 8 ч. отшумяха или не ги усещах вече. Реших, че е фалшива тревога и с ММ и дъщеря ми излязохме на разходка. По обяд се прибрахме и тъкмо щяхме да обядваме. Отидох до 00 и видях, че леко съм прокървила. Свързах се веднага с доки, тя каза да отивам да ме прегледа. Взех си и багажа за всеки случай. Отидохме в АГ и качвайки се на 3 ет. установих, че съм си забравила документите... И тъй - прегледа ме доки и каза "Изгладена шийка, разкритие 7 см."  При което аз я попитах "Бъзикаш ли се?" После тя каза "Нали се сещаш, че е късно за упойка", понеже бяхме говорили, че искам. И така настроих се, че ще раждам без упойка, бях една ухилена...прегледаха ме и на видеозон, после ме провериха как съм се избръснала - перфектно!  Сложиха ме на запис на тоновете и ми включиха съвсем бавно Окситоцин. Спукаха ми водите и зачакахме. Апарата за тонове отчиташе силни контракции, а аз не усещах нищо. Засилиха системата и така започнах вече да усещам болките, но разкритието не мърдаше. Междувременно бях все още ухилена до уши, а доки ми каза "След малко ще спреш да се усмихваш"  Около 30 мин. по-късно вече имах разкритие и наистина силни болки, трябваше да напъвам. Напъвах, но не искаше да слезе това бебе. И така се мъчихме докато в един момент са се загубили тоновете, това не го помня. Цялата бях мокра, даваха ми вода с марличка и чувах как говорят, че ще ме гласят за секцио. Преоблякоха ме, сложиха ме на носилката и към операционна. Санитарката направо тичаше по коридорите. Като стигнахме в операционна вече ме чакаха. Анестезиоложката започна да ме разпитва разни неща - кога съм яла, имам ли алергии и т.н. От болките едвам успях да се свия, че да ми сложат епидурала. Щом ми го сложиха, вече се почувствах човек и се успокоих. Анестезиоложката през цялото време стоеше над главата ми и ме питаше "Добре ли си?", каза ми, че ще усетя само едно натискане. След 10 мин. някъде ми каза "Погледни на ляво" и видях как сложиха бебо в една тавичка. Вече бях на седмото небе, чуваше се една песен на Майкъл Джексън по радиото - изобщо идилия.    Като "опаковаха" бебо пак ми го донесоха, докато бях на масата и си го пипнах по бузките. Той плачеше, а като го пипах спираше...усещаше, че съм неговата мама...  След това няколко часа не си усещаш тялото от кръста на долу, а на другата сутрин в 6 ч. ме раздвижиха. Първото ставане наистина беше гадничко, но с всяко следващо ставаше все по-лесно. Смея да кажа, че се чувствах по-добре, отколкото след първото ми раждане, което беше нормално. И въпреки това предпочитах нормалното, но не се получи. Важното е, че сме добре с Преслав, благодарение на прекрасния екип в родилното. Спирам до тук, че стана цял ферман...

Лек ден ви желая и леко раждане на чакащите! 

Честито бебе Александър на мама Deliah_qk! Честито бебе Даниел на мама miminko! Честито бебе Михаил на мама i√k@! Честито дъщеря на мама lili_pds! Честито бебе Константин на мама rali-83! Честито бебе Ивета на мама Jenq007!! Честито бебе Даниел на мама Marieta!

И при мен няма никакви признаци за раждане. От началото на 9-тия месец докторът ми обяснява, че ми е 3-то раждане, шийката 2 пъти е разкъсвана и шита, имам 50% скъсение на шийката, и че второто бебе се е родило повече от 2 седмици преди термин - все признаци, че ще родя по-рано. Да, ама не - стои си бебка на топличко. Вчера се качих на хълма Бунарджика с бърз ход и слезнах подтичвайки - ни болка, ни контракция. Стоим и си чакаме.

Отчитам се и тук, че сигурно ще ми е последното отчитане 2в1, утре вероятно ще ме приемат в болницата, въпреки, че аз ще се опитам да ги убедя да си ходя на прегледи всеки ден, но да не спя там  . Но не вярвам да се съгласят  , така че до петък предполагам ще са ми сложили система за предизвикване. Не знам дали има интернет в болницата, а и чувам, че не одобрявали внасянето на лаптоп, така че сигурно ще ви пиша като се приберем от болницата. Иначе никакви контракции, никакви болки, а вчера беше най-дългата разходка от всички. Явно на бебо му харесва да го люлея насам-натам и разхдоките имат обратен ефект. 

Здравей Атракция, Влади суче по около 15-20 мин. от гърда. Когато още е гладан /което се случва доста често/ го прехвърлям на другата гърда. Пробвала съм да връщам пак и на първата. Даже в началото ги редувах по 2 пъти всяка. На следващото кърмене започвам от посладната гърда. Компресията нещо не ми се получава, но ще гледам клипчето и ще пробвам пак.

Влади не приема вода, чай, залъгалки или каквито и да е подобни неща.

Възможно ли е да преодоляваме първия скок в растежа? Той е преносен 5 дена. Това има ли значение?

На добър час на всички момичета, тръгнали да се срещат с бебетата си.

Моето още си кротува, ама датата му е 29, чак после ще му давам зор.

Не се настройвайте за раждането, няма две еднакви, а това с "майка ми е родила еди как си", са си само приказки.

Спокойствие и позитивни мисли и така ще го изкараме, надявам се

Целувки и сила на всички, хубав ден ви пожелавам.

Момичета, вас като са ви преглеждали за разкритие-болезнено ли е?(Понеже тук не е практика да ни преглеждат вагинално освен ако не се налага,както при мен)Та вчера ми беше за първи път и ме предупредиха,че ще боли,но неочаквах да е зверска болка,направо ми се видяха звездички посред бял ден в следствие и кървене,което според акъшерката е нормално

Когато имах възпаление ме болеше,но след лечението имам може би 5 прегледа,заради контракциите и  нямам болки.Усещам само натиска,не че ми е приятно,но се търпи.

Trufel, и моята мама е преносила и мен, и брат ми с около 10 дни и сме родени със секцио. Това ме навеждаше на мисълта, че и аз ще пренося и въпреки, че имах насочено секцио 10 дни преди термина, бебе реши да излезе 11 дни преди това. Питала съм и доки дали има генна зависимост, но според него няма. 
Явно когато човечето само си реши да излезе 

Милички,благодаря ви за пожеланията за бебчо.
На всички мами гушнали бебчетата си-да са им честити,живи и много здрави.

Имаме проблем.По-точно са 2,но по-късно ще искам съвет от консултантите на ЛЛЛ.
И така-бебчо много трудно се уригва-пробваме с коремче до гърдите ни и то на рамото,ту по коремче и масажче и потупване и нищо.Даѝте съвет-има хранения на които въобще не се уригва.Притеснявам се и си мисля че от това са му и напъните да пръцка.

Ето го и разказа за моето раждане: След цяла седмица подготвителни контракции на 16.04 към 10 сутринта най-накрая започнаха истинските. На големи интервали.  Ходихме на разходка, на кафе. Аз не вярвях, че е започнало. Към 14 часа вече бяха на интервали 15-20 мин. и регулярни. В 19 часа станаха на 5 мин и решихме да тръгнем към болницата. Приеха ни в 19:30 с 4 см разкритие. В предродилна бях с момиче със същия термин като моя, очакваща момченце. Двете бяхме на почти една и съща фаза от раждането. Тя обаче беше с избор на екип и го очакваше. Мен ме прие д-р Дачева в Окръжна болница. В 22 часа контракциите бяха станали на около 3 мин, а разкритието 5 см. Понеже много ме болеше, въпреки опитите за правилно дишане, обливане с топла вода, разходки, музика и т.н. реших, че няма да издържа и ще използвам анастезиолога, който трябваше да дойде за другото момиче. С това мое решение стана ясно, че трябва да си платя избор на екип, но реших, че докото дойде време за напъните няма да имам сили и наистина искам упойка. Към 11:15 ни преместиха в родилна зала, спукаха ми мехура на около 5-6 см разкритие. Сложиха упойка първо на другото момиче, след това и на мен. Веднага след това ми сложиха и окситоцин. Заради упойката беше поносимо, но усещах и болка. При момичето да мен нещата се развиха по-бързо. Получи пълно разкритие, започна да напъва. Оказа се, че бебето и е с много къса пъпна връз, тя милата нямаше сили да напъва /напъваше в лицето/, бебето се заклещи, тоновете започнаха да падат и го извадиха с форцепс. Имаше много разкъсвания и бебчо го отнесоха в кувиоз. Докато всичко това се случи и аз получих пълно разкритие. След всичко, което бях чула и видяла обаче така се бях амбицирала да напъвам яко и колкото може правилно, че не можете да си представите. Така след около 4 контракции с по 3-4 напъна всяка се появи Влади в 0:33 часа на 17.04. Вътрешни разкъсвания нямам. Имам епизиотомия, защото Влади е голям и можеше да ме разкъса. Веднага изплака и почувствах такова голямо облекчение след случилото се с другото момиче. Малко след това ми го сложиха на гърдите /не да суче, а просто да го почувствам и целуна/. Беше толкова малък и леко смачкан, но кожата му беше невероятно мека. Наистина прекрасно чувство. Като цяло мисля, че раждането мина по възможно най-добрия начин.

Преместиха ме в стаята. Не можах да мигна и към 6 се раздвижих сама и си направих тоалет. В 7 ми донесоха Влади /попитах дали е хранен с нещо и ми отговориха, че не е/. Той спеше. Съблякох се и го сложих на гърди. Така спа 1 час. Събуди се и засука. Имаше желание момчето но нещо не му се получаваха много добре нещата. От тогава започнахме да се учим. И аз и той. Минах през леко разранени зърна, препълнена лява гърда с бучки и др. дребни неразположение, но стигнахме до днес - 10 наакани памперса на ден .

В крайна сметка се оказа, че избора на екип е бил много сполучлив. За 350 лв. олучих отлично отношение по време и след раждането, самостоятелна стая. Таткото го пуснаха в родилна зала и стоя при мен 2 часа след раждането. Изпратиха ме на физиотерапия заради епизиотомията. Благодаря на д-р Дачева.

Извода за мен мили нераждали момичета е: ако може искайте си упойка, защото не знаете с какъв праг на болка ще се окажете; добре прочетете за дишането по време на различните етапи от раждането и го тренирайте; НАПЪВАЙТЕ ЗДРАВО, носете си крем за зърна в болницата /аз ползвах Лансинох/. Другото, което ми беше полезно в първите мигове бяха водата и шоколада. Самостоятелната стая мислех, че е нещо гадно и скучно, но се оказа че в такъв момент да си стоиш гола и да си гледаш детето без да те притесняват е нещо чудесно.

Това е от мен. Пожелавам успех на всички, на които им предстои  .

Относно приликите с нашите майки- не мисля, че има такива. Може би само с размерите на бебче. Мен майка ме е родила в първия ден на 9 месец, а брат ми, който е второ дете, в последния. Дребната ми майчица(160 см) е родила мен - 4 кг и е понесла 38 вътрешни и външни шева, брат ми е бил с 50 гр. по- лек, но вече не е имала сериозни разкъсвания. Аз се разминах с няколко шева на операцията и родих 4,5 кг сладурана. Която спи и дава възможгност на мама да се рови в нета
Изобщо не мислете кой как е родил! Важно е позитивното мислене(неродилите- не ми обръщайте внимание, че си поплаквам. Не го правех често като бременна, явно сега ми бушуват тези хормони).
Роис- успех!Дано всичко мине по най- добрия за теб и бебето начин!

Месалина, мен ме прегледеха веднъж за разкритие, не ме боля. Неприятно беше, малко сухо, но не ме боля. Важното обаче е да дишаш дълбоко и да си мислиш как се отпускаш. Всичко, което става между краката на жената се контролира от главата и не става дума само за раждането

Утре сутрин съм на запис на тонове в 8.30 в Шейново. Ако има някоя мацка от форума по това време, да даде знак със смигване ))