Всички очакваме с нетърпение да свърши АПРИЛското бебе-тресение! - Тема 24

Защо пък не ? Третото може да го родиш и за по- малко от час .

И аз да разкажа за моето раждане. На 24 вечерта излязохме с ММ и майка ми на разходка до денонощния магазин, за да купим шоколад, който мама много хареса. Та пообиколихме хубавко града (Трявна) и на връщане минахме по едни дооооста стръмнички стълби и после по адски наклон. Та мен взе да ме наболява кръста и все офках и пъшках. И корема ми беше подут от газове (то закъде повече подут от това, което беше де). Мама по едно време каза на ММ: Недялко, ти да не си се разбрал с доктора след тия стълби да му звъните, а?
Шега, шега ама ... Прибрахме се и мама си легна по едно време, а ние останахме пред тв и аз отново се вайках с тия мойте "газове" как ме боли корема. Легнахме си след 12 и пак ме присвиваше яко. Питам аз ММ: Абе, Писе, да не раждам бе човек? Кога съм раждала, че да знам какво се изпитва, аз и контракции не съм сигурна що е.
Поспахме сладко сладко и към 3 сутринта на 25 април пак се събудих с въпросните газове, та дори и седнах да потърся в интернет за газовете по време на бременността, за да съм сигурна, че болките ми са такова нещо и да не е да си събудя доктора без причина на Великден и да идем до Габрово за едното нищо. Обаче само от 3 до 3.45 болките взеха "подозрително" да зачестяват и аз вече ми светна бавната крушка, че това е то: РАЖДАМ. Събудих мъжа ми и той вика: давай да ходим. Аз: Нееееее има още време, нека позачестят още малко (бяха на 7-10 минути). Правя се на герой. За 15 минути обаче станаха и по-силни контракции и в същото време баща ми ставал за среднощна екскурзия до хладилника и чул, че пъшкам и дишам дълбоко. Събудил мама и й казал: Абе тя май ражда. И мама влиза с взлом при нас и казва: Диде, миличка, събуди се май раждаш    Помислила си, че спя още и не разбирам какво става.
Та хайде тръгнахме към Габрово, приеха ме, клизма, документи и т.н.  станало 6 сутринта. От там насетне тонове и в паузите разходки по коридорите. Към 7.30 и 8 дойде дежурния доктор погледна за разкритие и каза 3-4 см. Според него трябваше да родя след 12 на обяд, по-вероятно към 14. И аз се настроих да си почакам и да си потърпя. Беше говорил с моя док и се бяха рабзрали тримата да си обменяме инфо, а аз междувременно ако нещо се почувствам по-кофти да се обадя веднага на моя док, за да дойде. И така към 10.15 вече болките бяха наистина силнички, бях повърнала и реших да звънна на доктора да дойде вече. Той се яви като на бял кон: спокойно аз съм на два метра от теб ... и влезе в предродилна точно като спасител 
Включиха ме на системи, изчакахме още малко и ми спукаха околоплодния мехур. На няколко пъти увеличиха дозата окситоцин. Започнаха едни силни призиви за 00 и по това се ориентирах, че иде края скоро. Казах на доктора и акушерката. Трябваше да задържа напъните малко, но си спомням, че когато ме инструктираха да напъвам доктора ми каза: Обещавам ти, че ако правиш това, което ти кажа след още 4 контракции с напъни както трябва те местя в родилна. И не щеш ли не на 4тата, а на 2рата бях готова за родилна. Преместиха ме, а там последва нова инструкция след един сериозен напън: Сега трябва да слушаш и изпълняваш точно това, което поиска от теб акушерката. Слушай я. Слушах, явно, защото два силни напъна и се появи малката Неделина. Беше червена като доматче и започна да цифтуни като гардже. Веднага ми я показаха, ама аз толкова бях развълнувана, че от сълзите погледа ми беше замъглен и само видях, че има коса, колко е червена и малка и това е то. Доктора ме позаши. Не мога да кажа, че през цялото време самоконтрола ми си беше с мен, но все пак мина бързо и лесно. От 10.30 включването на системите и пукането на водите до 11.25 когато на бял свят се появи плодът на любовта ни. Шиенето беше около 20 минутки. Последваха инструкции как да се поддържам през времето в болницата и какво да внимавам. Към 12 ми дадоха телефона и аз се обадих на таткото, като започнах разговора с "Тате, здравей", а той ми каза: "Писе, татко ти е у вас, аз съм мило. Пазарувам домати."  Поправих го: Знам бе, Писе. Ама ти си таткото вече.

Доктора беше страхотен. Акушерката беше и тя адски веща. Помогнаха ми да запазя самообладание доколкото беше възможно. Благодаря им искрено за всичко. Бяха ми казали, че без тях мога да родя, но в действителност нямах гаранции без тяхната компетентност и подкрепа.

Това направо ме разби 
Петя и тя с хубаво раждане като моето.Даже ми казаха,че така ако раждам всеки път и трето мога да родя

mornimg.glory ,много готино си си разказала раждането ,много се смях да знаеш .А накрая вече като си съобщила на твоето мило ,че е станал татко ми се насълзиха очите ,ех това са най сладките спомени ,които ще останат през целият ни живот .

nelly_d, при някои жени началото на кърменето е съпроводено с препълнени, напрегнати гърди. Понякога това може да е съпътствано и с подуване на лимфните възли (дължи се на задържан лимфен поток )
Да те попитам  - как усещаш гърдите си, напрегнати ли са, бучки имаш ли? Най-често се случва при наличие на задържано мляко, препълнени гърди.
Удачно би  било да се консултираш с лекаря си за да прецени на какво се дължи подуването на лимфните възли и има ли нужда да се предприема нещо.

Пиши как си и успешно справяне със ситуацията    



Момичета, споделям с вас страхотната статия на Шаманката, за това какво би казала сега, от позицията си на родител, на своето бременно Аз. Предполагам ще ви е интересна, аз я изчетох с голямо удоволствие  

И аз 

Добро утро. От Криси май още няма вести!?
Петя, Морнинг- страхотни разкази. Особено комичните моменти на Морнинг. Сега много по- лесно се четат истории свързани с тези незабравими моменти 
Ние си се гледаме, храним. Йоанка вече започна да се изхожда само веднъж на ден, през нощта прави 6-7 часа пауза в храненето, а до преди седмица си хапваше и през нощта.

Привет  малко закъснение(всъщност с голямо закъснение) да се включа към априлските майчета -
Казвам се Валя на 25 год. от гр.Сливница родих на 28 април секцио момченце-3600гр 51 см и го кръстихме Владимир.
В родилното се запознах с две чаровни майчета от форума-Петя и Лили

Да усещам гърдите си напрегнати и напипвам малки бучки. Изцеждане след кърмене ще помогне ли? Обезателно ще се консултирам и с лекар, но дотогава поне да не стане по-зле положението.

Добро утро мамчета, как спахте? Или не
При нас добре, само с един кратък момент на колики към 3 часа. И аз вече спя много по-добре през нощта, даже се събуждам наспана към 6 часа когато е следващото хранене.


Страхотна статия, много ми хареса и ме разчувства

Валето, добре дошла Да ти е жив и здрав Влади, много да ви радва!

bvl, и ние разреждаме нааканите памперси от 2 дни, чудех се дали е нормално, и само го дебнех за "подарък"

Петя, Морнинг, страхотни разказчета! Морнинг, много ми стана смешно с ТМ и "Мило, татко ти е и вкъщи и аз пазарувам домати" 

Днес мисля да се отдам на градинарство и подредба на гардеробите, да се възползвам докато мама е тук още 2 седмици, че после няма да имам време да се усмихна. Засега ми е лесно, като стана, нахранвам Максим и го връчвам на баба му да го забавлява, ама после ще се чудя откъде ми е дошло

Хубав ден на всички

Всички разкази за раждане са ми толкова интересни, а аз не намирам нищо заинтригуващо в моята история, че да я разкажа. Ще се почудя още малко!!!

Момичета, чудя се за мамите, от които нямаме вести от много време. Дано всичко е наред с тях и бебенцата им и да се обадят скоро, за да ни зарадват!

Здравейте, мамита и бебчета!

Честито на всички обебили се, които съм пропуснала докато се обебвах аз!

От нас с Боян, който май е изтърсакът на априлската дружина, само Криси не видях да се е отчела, та няма да претендираме за титлата 

Вкъщи сме си от петък и опитваме да влезем в ритъм. Много неща имам да питам и споделям, но засега ще разкажа за раждането на първо време. Вече всички родихме, та няма кой да уплаша. Не обещавам да е кратко или забавно. Няма да се разсърдя, ако не го прочетете (и аз не чета дългите постове  ) но имам вътрешна нужда да го опиша  и споделя някъде, за да го изживея за последно.

Родих във вторник (3 май) след 3 денонощия родилни мъки...тези в първото доведоха само до омекване на шийката (която обаче се наложи доста да манипулират до последния напън, защото не се поддаваше напълно), второто денонощие доведе до почти 2 см разкритие и до края на третото денонощие доки каза ще ме изражда, защото иначе можеше цяла седмица да си раждам.

Във вторник сутрин бях писала във Фейсбук групата около 6 ч. (аз цяла нощ си висях там, защото с контракции на 5-6 мин. и продължителност повече от минута, не се спи..), а и използвах един сайт да засичам контракциите. Та бях писала, че ще ходим на тонове и да видим какво се случва, защото контракциите бяха затихнали отново.

На прегледа се установи, че най-сетне имам някакво разкритие, пък било то и от 2 см., и решихме да я подкарваме работата, защото дотук мъките и неспането бяха вече доста и доки имаше сериозни съмнения, че ще имам сили да раждам. Последваха си разните тестове за алергии, тонове, клизма, катетър за епидурална, системка окситоцин…

След около половин час всички ахнаха колко "качествени" контракции имам. Гледах подозрително, защото контракциите, които усещах бяха пролетен вятър в сравнение с тези от изминалата нощ…  Но акушерки, доктор, анестезиолог отсякоха, че с такива контракции съвсем скоро ще имам напъни.

Да, ама не - екшънът си тече от 9 до 18 ч.

Въпреки окситоцина, разкритието беше по-малко от сантиметър на час. Епидуралът ми го сложиха на около 3-4 см, след като ми пукнаха мехура, защото вече се гърчех в предродилна и цялата треперех. Контракции на около минута с продължителност повече от минута! Пак всички се кълняха, че вече няма начин - след малко ще ме напъне... 

Пак да, ама не... последва втори епидурал на около 5-6 см. в по-ниска доза, за да не спре раждането. Дотолкова ниска, че аз изобщо не усетих облекчение. Вече бях събрала тълпа още в предродилна да отмерват заедно контракции и да гледат как неконтролируемо се треса... От съпричастност към моя док и от нескрито любопитство как ще се развият нещата в този “странен случай”, в екипа имаше една акушерка и един доктор, на които смяната им беше свършила преди няколко часа. Някъде около този момент ми се стори, че и моя док взе да се отчайва и започна да споменава секцио по-често… Аз само си казвах, че по-скоро ще умра на това магаре, отколкото бебето да излезе от другаде след всичко, което изтърпях досега.

Тоновете бяха перфектни през цялото време (измерваха ги и между напъните) и нямаше никакви показатели бебо да страда. На около 7-8 см. ме пуснаха да се разхождам (на мен нищо не ми изтръпна от втория епидурал, та се молех да ходя или поне да се изправя). Докато бях права по едно време се започнаха леките напъни на върха на контракциите и хайде в родилна на магарето.

Напъвала съм около половин час (на мен ми се стори безкрайност), 3 напъна на контракция. Доста контракции отминаха и не чувствах с нищо да напредва бебо към изхода… В резултат на което, вместо викове след края на контракцията, аз просто ревях с глас и удрях каишите в магарето (тези, които ти дават да опъваш при напъването). Доста съм уплашила всички (включително ММ, който е чувал всичко в коридора, както и Щък от форума, с която се озовахме в една стая след това ), а докита ( 2 бр.) и акушерки (поне 3 бяха докато още бях с отворени очи) се втурнаха да ме окуражават как се справям много добре и да не се предавам, а аз само крещях: "Ама то нищо не става, нищо не излиза, напъвам с всички сили?! Нещо не правя както трябва?!" После си спомнях, че давах инструкции на единия док да ми натиска корема по-силно, че така ще стане по-лесно (така си и беше, де), после само слушах в коя посока ще е епизиотомията и как пустата шийка пречела отгоре…

Някъде тук вече не вярвах, че ще успея и единственото, което си мислех е "не е честно, толкова изтърпях, толкова го исках, не е честно!" Най-ужасното чувство на безпомощност и яд, че ще опрем до секцио след всичкото "раждане". И тогава реших, че ще напъвам, ако ще да е последното, което ще направя! И успях, усетих как нечии ръце ме разпънаха отдолу, как бебо прорязва, а после мисля, че по-скоро го издърпаха, защото страшно бързо “тежестта” се изсипа от мен, заедно с много гореща течност (не знам води, кръв или и двете, но облекчението беше невероятно!).

Сложиха го на корема ми за мъничко, аз продължавах да съм със затворени очи (мисля, че почти през цялото време до този момент в родилна зала бях). Страх ме беше да погледна надолу, нямах и сили за друго, освен да попитам защо не плаче (мисля, че си изкрещях въпроса поне 3-4 пъти, преди да осъзная, че единия доктор ми е хванал лицето в ръце и ми повтаря бавно и успокоително (явно, за да достигне до напълно блокиралия ми мозък), че това е нормално и сега ще го интубират, за да изплаче.

Изведнъж усетих, че го взеха от корема ми и тогава мигновено отворих очи, за да видя какво се случва. Бях извила главата си назад, за да следя как го мият, теглят и т.н., докато междувременно усещах как натискат корема ми, за да излезе плацентата...

После слушах смеха и възмущението на екипа как доки я е изстрелял на пода, с което опръска всичко и всички наоколо (не го видях, ама си го представих  ), доста бъзик отнесе моя любим док…

Слушах и как всички се изреждат да видят какво бойно поле е там долу и в колко посоки съм се цепнала… (по-късно док използва сравнението "все едно съм хвърлил пиратка"). После изненадах док с новината, че бебето носи неговото име (не че е кръстено на него, но все пак). И изобщо.. много интересни на вид неща се случваха пред и около мен, но аз само гледах в онова лилаво сбръчкано човече, което подмятаха зад главата ми.

Не си спомням дали първо го показаха на таткото отвън и после на мен или обратно. Спомням си със сигурност, че за момента, в който беше пред лицето ми, забравих за болката от течащите междувременно шевове. Напъвах половин час, а ме шиха два пъти по-дълго, после преброиха общо 9 шева (малко от тях бяха от епизиотомията)… до този момент не ми звучаха като внушителна бройка.... През това време доки съжаляваше за пореден път на глас, че не ми е направил секцио – много мъки щял да ми спести, а и много по-малко щял да шие Тогава не знаех, че по-късно през нощта аз ще съжалявам за същото много по-горещо от него…



Щък, много ни липсвахте с Калина последната нощ преди изписването! И хайде разкажи за твоето раждане, което е пълна противоположност, за да внесем баланс в нещата.

 

Разказите на всички ви са много интересни. Trufel доста си се измъчила, но няма спор, че всички мъки си заслужават.
Хайде да разкажа и аз моето раждане. Последно бях писала на 29.04. след прегледа при АГ, че няма разкритие, шийката е високо и няма да е скоро. Понеже вече преносвах доктора ми даде още няколко дни отсрочка, ако не да постъпвам в болница за да ми включат система Окситоцин. Да ама аз от първия път имам кошмарни спомени с тези системи и взех, че се засилих само и само да не ми се налага пак да ми включват  . През ноща към 2:30 /на 30.04/ се събудих от болки и започнах да засичам, първоначално бяха на 7 мин. Този път бяха решила да отида колкото е въможно по-късно в болницата и започнах да трамбовам из къщата, включих миялната, пооправих, взех си душ. Сутринта към 7:30 се събудиха голямото дете и ММ, аз вече само дето не бях пуснала пералната и да изляза да простирам. С контракции на 4 мин. направих закуска на дечко, оправих леглата, облякох се и казах на баткото че отивам на работа, контракциите вече бяха на 3 мин. и ММ започна да изпада в паника и да ме пита "Тука ли искаш да родиш?" И така в 8:50 той звънеше на моя доки на път към болницата. В 9 часа ме приеха и веднага последва преглед за разкритие, тогава дойде голямото разочарование контракции на 2 мин. и 1 см разкритие. Отчаях се и казах на ММ да си върви, че няма да е скоро. След малко дойде моя док. и направи някакво чудо, незнам точно какво подложи ме на около 1минутна инквизиция и нещо дърпа с някаква корда (предполагам шийката, защото беше още високо) и изведнъж 6 см. Качиха ме да ми направят снимка на ехографа, на горния етаж, а през това време ММ ми звънял по телефона и като не съм вдигнала, той пак дошъл и обикаля пред болницата. Последва системката, не ми се размина (за разлика от клизмата) но поне беше за по-кратко. Към 10:20 доки ми спука мехура и няколко минути след това, започна да ме напъва, едва се удържах повлякох към магарето и системата и акушерката, която само ми викаше  "чакай, чакай"    Какво да чакам, затичах се и се метнах отгоре. Точно се настаних и спря да ме напъва. Постоях така 2-3 мин. и последваха няколко напъна, на които доки каза "Не ръмжи, а напъвай" ентусиазирах се и реших да му покажа какво мога  . Така с още 2-3 напъна се изстреля като тапа моята бяла, хубава мома. Не я чух да изплаче, но видях че и почистваха устата и нослето и веднага след това изрева, последва голямо облекчение. Е поразцепи ми перинеума, но какво да се прави, ще отмине и ще започна да сядам нормално, важно е че резултата беше добър 
Мисля, че Биг мама спомена за един виц, как се появяват тръпчинките на бебенцата. Да знаете, че е вярно 

Много са сексуални тез априлски майки,много бебета с тръпчинки.