Юнчета 2009 темите си тук споделят. Тема 113

Аууу Ани и Иви вие направо ме разбихте с мерките на децата си. Моят както се роди 55 см. и 3.800 кг. сега е 13.500 кг. и 86 см. Обаче за см. ми се струва, че на педито не и е сложен метъра на вратата правилно, защото аз като го меря е 88 см. някъде. Както и да е. То какво да очаквам, като нито аз, нито баща му сме от най-високите.   Да са живи и здрави пък като порасне още малко и го запиша живот и здраве да спортува нещо, може да се издължи.  
 Вие смятате ли да записвате децата си да спортуват и какво?  
Нинка - ами днес го води баща му на ясла и при него не е ревал много.   Само отпред пред ОДЗ-то и после докато го подавал и докато излезе баща му. А после мъжо го наблюдавал тайничко и каза че спрял да реве. Аз като го взимах ми казаха, че е мрънкал цял ден, но си бил изял всичко.  Малко ми е странно това, защото вкъщи не яде много, а там бил изяждал всичко.   Иначе след някои друг ден казаха да го оставям да спи там на обед.  
Джери и аз се заинтересувах каква е тая програма, за да изтегля и аз Мики маус, че вече не знам с какво да го забавлявам. А я кажи как е баща ти?
И в това число моят баща е пазач и оная вечер го нападнали на работа и го отвлекли от 1:30 през нощта да 4:30 сутринта в покрайнините, близо до работата му.   Пребили го и му вързали ръцете и около устата.   Милия много се е уплашил, че няма да го пуснат и ще го убият. Но другите си свършили работата, като обрали офиса и после го пуснали. Та после по болници, в следственото и сега е на успокоителни инжекции, че се стряска и не може да спи. Дано бързо да се възстанови, че много се притеснявам.   А майка замина в Италия и не сме и казали, защото да не се тревожи, че пък тя е с високо кръвно и да не стане някоя беля там.   Е споделих ви една част от проблемите си, та поне малко да ми олекне.  

Роси, като прочетох за баща ти ми стана много зле- на какво е подложен обикновения българин... Дано бързо се възстанови и физически, и психически и добре, че все пак са го пуснали. Стискам палци всичко да а наред!

За мерките и теглилки- Петър е почти 95 см и тежи 14.500... много е злояд, има светли моменти, в които хапва, но всеки ден му готвя нова храна и има непоносимост към млякото и млечните продукти, единствено кисело мляко ниско маслено яде и то на таратор.

За спортовете- още е много малък, мисля че повечето спортове са след 5г.

Ани, какво се разбрахме по темата с дегустациите 

Роси, бързо възстановяване желая на баща ти, физическо и психическо. Тези хора срам нямат, ей, държава пълна с идиоти

Леле, Ани, като ти видях третата лентичка, ми подскочи сърцето! Пък то до моренцето си броиш дните. Снимките от Елена са чуднички, изглежда направо райско кътче, а щом и хората са готини, значи определено си заслужава да отиде човек.
Роси, много  ! Дано татко ти се поуспокои и да успее да избута тая ужасна случка на много, много дълбоко място в паметта си.
Св., винаги ми е изключително интересно да чета за Бобата, той е невероятно умно и чаровно детенце. Пожелавам ви леко да преодолее този период (панта рей, и това ще отмине) и се радвам, че Андрей е спокойно бебе. Това, което Анито е написала - как е обяснявала на Андреа, че е привилегия да си имаш братче/сестриче, много ми допадна.
Нинка, голяма подготовка, ще имаш после много за разказване/показване.
Като ви чета, аз си отглеждам лека категория - на консултацията на 2г. Алекс беше 90см и почти 13кг. Яденето му ден с ден не си прилича (зависи кой близнак е станал от сън), но поне плодове и зеленчуци си яде всеки ден, закуската обикновено без проблем си изяжда цялата, за останалите храненета - колкото-толкова, гладен не е останал.  

Ранените и болните - бързо да се оправяте!

Момичета, много ви благодаря за подкрепата и съветите за ревността - много ми помагат!!!

Боже господи Роси, какво ви се е случило!!! Това е просто ужасно стресиращо... нямам думи. След такова посегателство човек много дълго време се чувства застрашен, уязвим, да не дава господ. Дано по-бързо се възстанови. Моят баща навремето беше програмист, сега е пенсионер и той поработва като пазач на един институт. Та много ме плашат такива истории... Той сега баща ти преживява пост-травматичен стрес, но за съжаление няма в България програми за обгрижване на жертвите на престъпления. Като живеех навремето в Англия ми откраднаха едно яке - аз докладвах в полицията, регистрираха престъплението и после получих писмо, че ако желая мога да се включа в група за подкрепа на пострадали от сходен вид престъпления... за едно яке...

Аморе, каква лека категория е Алекс... Бобата е истинското перо - малко под 12 кг, около 87 см. Иначе не е злояд, яде май всичко, но сяда, хапва няколко лъжици и вече няма търпение да прави нещо друго и иска да скача от масата Ако съм по-упорита да го гоня с някоя филия из къщата, ще яде, но аз съм казала, че се яде на масата и упорствам. А и той все е на педала и изразходва много енергия. Не се притеснявам от размерите му, защото, да чукна на дърво е здрав. И аз, и баща му сме по-високи от средното и очаквам да е висок един ден...

Снежи, ще пишеш ли, може и на лични, какъв е Брио комплектът на Стефчо, колко струва и прочие - може и с линк. Че имаме приатели в Швеция и може да му заръчаме. Иначе Боби най-много се занимава с книжки... Обича и плюшените си играчки много за разлика от повечето момчета - обича да ги струпа всички в креватчето си и да се бухне отгоре им и да се бори с тях. Към конструкторите нещо загуби интерес, и на тротинетката не обръща много внимание. Филми много обича - Маша и мечока има една руска поредица, а от пълномертажните Пронцесата и жабока. Гледам да го ограничавам и поне вечер да не му пускам филми, че много се превъзбужда и трудно заспива.

Благодаря ви момичета за подкрепата относно баща ми.  
Sv. - той и моят баща е на 62 год. пенсионер, но взима някакви 190 лв. някъде, та затова поработва и като пазач. Е сега след случилото се се сетили шефофете да сложат паник бутон, но то и с него същата работа. Всичко става за секунди просто. Даже ги има снимани на камерите как го удрят с желязото и той веднага пада, а камо ли да извади пистолета /газов/, да зареди и да стреля...то кучето чак избягало и се върнало чак към 9 сутринта.    Абе единствено се притеснявам уплахата да не му се отрази на здравето, че сега от най-малкия стрес и хората се поболяват. Иначе ще ходи да се режи под езика след една седмица /това е метод познат по нашия край при уплаха/.
Днес ми се стори, че Вито има сополки и му дадох хапченца и Коластра, че не бях давала скоро. От 1 седмица е на ясла и то отвреме- навреме, а се почнаха сополките. Ами то времето направо не е лято, а есен тук.   Отвратително е просто.  

Роси, ужас, направо съм в потрес! Много ми стана мъчно за човека, какво е преживял  Стискам палци бързо да се възстанови психически!


Аз все да ви питам, ама нещо напоследък нали не ми се пише много... Искат ли да правят всичко сами вашите деца? Марти от Гърция започна да се качва и слиза по стълбите без да се държи и сега само ми вика:"сам, сам" и смело пердаши, а мен ме е страх да не падне и да не се пребие. Отделно и на улицата ми се дърпа да не дава ръка, но за това вече много се карам. Иска да си маже и сам филиите и да си реже с нож. 
Иначе за утре съм му взела последната ваксина Пентаксим, че много я забавих, а и за кръв и урина не съм го водила... Ще има пълна програма горкия.

Роси, нямам думи! Много съжалявам за инцидента с баща ти! Ужасно е просто! Ако бях на твое място щях да настоявам да иде при психолог, специалиста да прецени до каква степен е наплашен и да прецени вече дали ще пие лекарства или само с говорене ще се успокои. Дано бързо се възстанови човека 
А за мерките - не се учудвай, ние и двамата с баща му сме високи, а  Преси още от бебе върви едричък, ама той ядене не пробира и не отказва, даже на площадката винаги се паркира до някой с ядене(солетки, пуканки, гризинки) колкото и много да се е наял вкъщи. Не е дебел, но е едър просто. Вече с кака му имат само 1.5 кг. разлика и 6 см. Преси много обича да виси на халките на градинската ни люлка и може би от това дръпва доста на височина.
Петя, да, вбесява ме като иска всичко сам и ми бута ръцете, особено по стъпала, пързалки или на улицата и други опасни места. С храната пък пощурявам като настоява да яде сам, особено като е лютеница или нещо мазно, защото омазва всичко, и дрехи, и масата, и най-вече кухненския ъгъл и мебелите. Позволявам му самостоятелност, но когато е нещо такова се опитвам да овладея тези му напъни защото вече всичко е зацапано и петносано у нас.

Зара, честита радост и от мен! Да ви е жив и здрав! Желая ви безброй щастливи моменти с двете ви дечица! Колкото до ревността - ще отмине. Анито е дала чудесни съвети. При моите деца нямаше никаква ревност в началото. Започнаха с караниците чак след като Павел проходи и започнаха споровете за играчки.

Роси,   Много неприятна случка! Дано баща ти бързо се възстанови от преживяния стрес, защото физическата болка се заправя по-бързо от психическата. Сега му е необходимо само спокойствие.

И Павел иска всичко сам да прави - да яде, да се облича и съблича, сам се качва по стълбите, сам иска да се катери по люлки и катерушки, а най-много ме ядосва, когато не иска да ме държи за ръка по улиците.

Ние събота и неделя бяхме във Враца за рождения ден на майка ми. На отиване децата пътуваха с нашите с влака, защото много му се радват, когато го видят. Било им харесало много. Иначе във Враца си изкарахме превъзходно. Пръснах се от ядене. То не бяха кафета, фрапета, салати, пържоли, вина, торти... За два дена си доставих невероятен душевен кеф. На отиване оставихме дрехи в два детски дома и пътьом се загубихме. Забихме се на някакъв междуселски път и Боби ми връчи да карам колата. Не бях карала откакто ми мина изпита пред ДАИ. Толкова много ми хареса... Другата седмица започваме да гледаме за кола за мен.

Пожелавам на ясленчетата да свикнат бързо с новата обстановка, за да бъдат спокойни и те и техните родители. И на нас ни остана още малко и от септември ще го видим малкия как ще се приспособи.

Св. честито бебче, да ви е живо и здраво и много много да ви радва! Посмях се с Бобата, но на вас едва ли ви е до смях, дано бързо да премине тази ревност и да се обичат много.   
Роси направо настръхнах, дано баща ти се оправи бързо.
Мики Маус аз пускам във вбокса там са на БГ, но и аз ще се радвам ако Джери сподели от къде и как ги тегли
Спорт- определено ще го запиша. Обмисляме варианта бойно изкуство към 4-5 годишна възраст. Там дисциплината е голяма и децата стават коренно различни. Също ако има желание детето може да запишем и втори спорт или някакво изкуство, език или там каквото предпочете.
Бързо озправяне на пострадалите и болните! 

anjeelina, проучи внимателно въпроса с бойните изкуства. На едни приятели детенцето им тренира от 5 г., но на 6 г. си счупи ръката, преди няколко дни се наложи втора операция, защото падна и за съжаление си удари счупената ръчичка, но още след първата операция лекарите им бяха казали, че бойните изкуства след 10 или 12 г. било по-добре да се започнат, именно да се избегнат подобни травми, когато децата са по-малки и нестабилни.
ПП Как ти е пръста на крака?

Роси,съжалявам за баща ти,ужас,дано се възстанови по-бързо и психически да се стъбилизира.
Боже,като ви чета мерките и направо незнам....ние бяхме вчера тук при нашата педиатарка,ами Ванеса е 89 см,но само 11 килограма.На вид не е слаба,тя не се спира и за секунда ,все я карам да яде повече,ама ...Има ли и други слабички,като нас,питам за мое успокоение

Да се включа и аз

Стефан не е много висок - move би около 87-90cm, , но е много як - един приятел казва че е "плътен" . Не съм го мерила скоро, но сигурно е към 13-14kg.

И тъй като е доста силен, според мен, от малки ще go почваме със спортовете
- плуване - той си ходи от 3месечен, сега есента ще продължаваме.
- тази зима мисля да го кача на зимни кънки, и на ски - има детски ски-училища за 2-3 годишни тук, както и кънки. Разбира се те са с каски, и всичко е за много накратко - примерно 30мин на седмица, и само игри и забавления.
- другата есен го записвам на детски танци - те са от 3г., тк той много обича музика. Ако му остане интереса де...Детските танци са пак предимно игра - един път в седмицата по 30 мин (да не си мислите, че се претовари детето ).

За спортове ние мислим зимата да вземе Боби няколко урока по ски - чета, че е подходяща възрастта. Тук няма къде да ходи на плуване толкова малък мисля, но като стане достатъчно голям непременно ще го запишем, защото с баща му много плуваме и можем да ходим всички заедно. Мисля, че футбол ще го учи баща му да играе от рано, защото в махалата се е сформирала тайфа футболисти - от 5 до 45 годишни ритат вечер след училище и работа  - баща му се включва и малкият много иска да участва. Та като му дойде времето и това.

Иначе и бойни спортове е хубаво, и тенис, но засега не сме мислили - ще зависи и от нашите възможности да го водим, и от интересите на детето.

За това дали иска всичко да прави сам... Марти на Петя си е супер самостоятелен отдавна, Боби за някои неща иска, а за други, които ги може сам, иска аз да му помагам. Стълби качва кажи-речи винаги сам, защото вкъщи няма асансьор и от гаража до нас са 3 етажа - като се натоварим с чанти или като бях бременна ни беше трудно да му помагаме. Бавничко слиза и се качва, понякога присяда, държи се за парапета, но инциденти не сме имали. За пързалките обаче... прекрасно се оправя сам, но като съм аз наоколо иска да му подам ръка докато се пуска. За храненето, иска сам обикновено, оставяме го, но под надзор най-често, че иначе свинщината е голяма. Супа с лъжица му е трудно да яде, иначе с вилицата, както и с по-гъсти субстанции с лъжица се оправя добре.

Sv.,честото бебче и от мен И на мен предложенията на Бобата ми се видяха доста забавни, но на теб сигурно изобщо не ти е до смях   Виждам че при по-скорошните ти постове не споменаваш за "проблема" така че вярвам че нещата са се поуспокоили и баткото започва да свиква с Андрейчо. За пореден път се учудвам колко много приказва Боби - Стелиян е доста далеч от такива изречения ...
Роси, много мъчно ми стана за баща ти   Бързо въстановяване от травмата му пожелавам!
Стелиян засега ме оставя аз да го храня с лъжицата с по-течни и цапащи храни. Май единствено Данонино съм му давала да яде с лъжица сам като е проявявал желание. И с виличка обича да си хапва нарязан кашкавал, салам и кремвирши. Стълби нагоре го оставям да качва, но надолу все още не  
За спортовете имам голямо желание да го запиша на плуване и ще го направя, но по-нататък - може би като стане на 5-6 години според мен. Баща му пък е за футбол, така че засега два спорта ни се очертават