"Момиченце или момченце, скоро всяка мама ще гушне своето детенце!"- тема 23

Няма да се давам!  

Като стана въпрос за напиването, живи и здрави да сме, някой ден през носа му ще излезе. Днес един негов приятел ми заяви: ами затова сте жените, да раждате деца, а ние мъжете да се напием...
Много ме подразни и му казах: а тебе мъж ли те е раждал?!  

Аз ходих в мола, но не си купих нищо. Такова буренце се чувствам   депресирах се, нагледах се на хубави дрехи, купих на Слав 3 тениски и се прибрах.

Цвети и на мен ми се излиза, обуват ми се високи обувки, да се почувствам и аз човек...  

Бухта, права си, зад дребните неща понякога се крие по-голям проблем, а зад голямата драма може да стои и нещо съвсем безобидно..

Хербелеа, кога се прибира мъжа ти в България?

Здравейте и от мен  
И аз така изобщо не подозирах, че може да стигнем до разправии за име (в случая със свекърите ми). В крайна сметка засега клоним към компромисен вариант само първата буква. И без това достатъчно се намесиха където не им е работа. Кити, неприятното е, че с мъжа ти имате противоречие. По принцип майката има най-голямо право да реши как да се казва бебето, но ако наистина е имало такава уговорка между вас (на никой да не е) може би трябва да се съобразиш. Не знам.

За какви часовници за 4 хиляди говорите и перални за 2 хиляди   Олеле, Цвети, ако някой от моите направи такава загуба после сърцето ще ме боли.
Ани, за втора употреба Миеле мислили ли сте?

Ние понакупихме някои неща, включително и майка ми и сега съм се спряла. Мисля, че няма нужда от повече дрехи - има и пижамки, бодита, гащеризончета, чорапки. Действам по списъка, големите неща освен ваничка са изпълнени, бебефон и шезлонг съм оставила за подарък ако някой иска. Остават ми да поръчам чаршафи и козметиката за бебето плюс за болницата каквото е необходимо.

Иначе за моите неща - след консултация с двама анестезиолози - глюкофажът не е причина да не се използва упойка при раждане, последно.
Централната ми ретина е ОК, но в понеделник ще ходя да ми разширяват периферната, за да се види и тя как е.
За 10 години ми се е увеличил диоптъра на дясното око с 0.5, лявото си е същото.

Видях, че за дрешки и токчета сте писали. Ами какво да ви кажа, и аз вече се депресирам. Особено сега с тези хубави цветни летни дрешки, дето са ги наизкарали... Да ни се родят живи и здрави дечицата, наистина малко остана, надявам се после да се чувстваме пак хубави и стройни.

Момичета, аз събрах смелост, звъннах на свек и и казах за мама, че не иска да ходи там, че ако се наложи и не успеем с апартамента, ще си останем долу докато наредим всичко и така...
Тя нямаше време много да реагира, изкарах нещата така, все едно Слав иска така, а не аз... казах : Слав не иска да му се пречи нито майка ми, нито ти в краката, затова мама ще дойде чак след , ремонта, ако се наложи ще си останем тук, а тя пита: Защооо??, отг. : защото няма да местим багажи по сто пъти!   

Чин, само така    

Аз все още се побирам в някакви дрехи, ама избора е ограничен. И по магазините не ходя, какво да зяпам като не знам кога ще си върна формата, по-добре да не се дразня

И аз съм така.... гледам дрешки, въздишам и накрая се прибирам с нещо за мъжа.  А за излизането и обувките....еххххх как ми липсва. Браво за свеки! Хубаво е от рано да знае какво е вашето решение.

Всъщност влязох за да пиша на Киткат. Много кофти ситуация. От една страна мъжа ти заслужава един хубав шамар, само заради това че е споменал припознаването. Много е грозно! А за мисленето... сигурна съм, че не го мисли. Просто се е позинервил с наближаването на раждането. Не само твоят, но и неговият живот ще се променят. Отговорности.... Непознатото.... Множеството въпроси, които ние си задаваме, съм сигурна че и те си задават... - ще се справим ли, ще бъдем ли добри родители и т.н. Много е лесно да имаш връзка с някой, която макар и да е сериозна, не те кара да променяш коренно живота си. А да имаш дете е друга бира.
Въпреки, че моят мъж не дава много вид, аз го познавам доста добре вече и от време на време го засичам как се шашка. Като го питам, тотално отрича, което за мен е 100% гаранция че е така. И ние слушаме как хората около нас правят планове за пътувания и почивки и само се споглеждаме и въздишаме. Виждаме вече ограниченията, до които води решението да имаме дете. Просто стреса и напрежението  влияят по различен начин на хората и вероятно за това го чувстваш различен. Ние като усетим паника и започваме да си говорим за красотата на чувството да бъдеш родител. За първата прегръдка, за напрежението, за малкото същество. Гледаме снимки на бебоци и така... просто отшумява. И пак сме сигурни, че това е най-важното нещо за нас.
Трябва обаче да седнете и да си говорите. Без да си говорите няма да се оправят нещата. Той още повече ще се затваря, ти още повече няма да го разбираш. А както казаха и други преди. Идването на бебето няма да  ви реши проблемите. Напротив! Ти ще си погълната от него и .... близостта ще ви избяга.
Отностно името- виждаш че то поражда чести спорове у бъдещите родители. Според мен при теб са се позадълбочили нещата, защото ти не отстъпваш и се опитваш да "го работиш", а той го усеща и за това използва такива удари под кръста. Аз, както други мами бих отстъпила. То ми се и наложи де. И ние търсим компромисен вариант. Още не сме стигнали до крайно решение.

Знам, че сега си особено чувствителна и за това те прегръщам много и ти пожелавам бързо да решите проблемите си! Един хубав и искрен разговор върши чудеса!   

СИМПЛИ, 
Момичета, днес осъзнах колко много всъщност са 25 кг... петите ми са кръв червени от 200 м. и започват да пулсират, ама какво да направя като само сладко ми се яде.

ЧИН, БЮТИ, последвах съвета ви и се разходих сама, като се наградих с огромен сладолед!

Ето ме пак тук  

Оф, и аз вече добих патешката походка...качила съм около 7-8кг и те ми се виждат много на моите 156 см... още си се движа - днес доста походих, дори минах цялото Граф Игнатиев и за моя изненада си накупих разни евтини и не лоши дрешки за топлото време, че днес осъзнах че просто нямам какво да облека - поличка с ластик (с нея изглеждам като буренце) един 3/4 трико панталон и един много фин дълъг, както и ризка от варен памук (нея най си харесвам)... мисля това да ми е засега гардероба, вече в нищо не се възприемам...

Чин - браво на теб! Нека си знае мястото свеки... Аз сега се радвам, че имам помощ като се налага, но никой не смее да ни се меси (че каквити сме серт с мъжо, еле той )
Мъжа ми си идва в понеделник късно вечерта или вторник - за 10тина дена и после пак се връща...и ще трябва да се моля да устискам докато се върне окончателно (няколко дни преди термин)   Поне най-после ще мога да накупя нещица за бебо.
Да ви кажа разделите си имат и хубави страни... поне за нас се оказват много полезни, напомнят ни че всъщност колкото и да се караме, вече сме твърде силно свързани...

Кити - много ми е трудно да ти дам какъвто и да е съвет, но се сетих - що верно не го оставиш малко мъжо ти сам...да поразмисли

МАДЕНЛИ,честити покупки и   за добрите новини. Не ме е яд за часовника, ами ме притеснява начина по който е изчезнал
ЧИН, хубаво си и казала на свеки, дипломатично играй като нея не се разправяй и си правете каквото знаете.По добре ли се чувстваш.Май видяхме Слав в една червена спортна кола
КИТИ, мъчно ми е че се ядосваш за такива неща, но това са бели ядове, нали знаеш  все да се ядосва човек за нещо, да не е за здраве.
Ани ти всичко в перални обръщаш
Ние днес също купихме някой неща, спално бельо, хавлийки тънка и дебела, две гащеризончета, мама е взела комплектче за изписване и пелена, не ми допадат много, но тя е щастлива, а за мен това е по важно.

Здрасти!
Доста време ви четох! Сутринта нямахме нет, после излязохме в 13 и се върнахме в 20 ч. 

Аз днес бях на косъм да ходя на лекар, завърна се моят проблем с подуването долу, снощи щях да полудея от болка и сърбеж. Но днес изчезна и почна да се завръща чак вечерта - явно като постоя права по-дълго време и се поуморя... обаче е голяма гадост, ако утре пак е така, ще се занесем до някой лекар. 

Честито за новите покупки! И браво на Чин, че е сложила свекървата на място... поне за малко 

Нещо не ми се пише повече, умирам за сън. 

Най- после и аз успях да изчета всичко! 

Много ми домъчня за Феята! 

Ани голямо това твое бебе! Браво!

Да ви кажа ние как избрахме името. Понеже не можахме да стигнем до консенсус и решихме така: Пламен пише три имена и аз пиша три, малкия тегли и което се падне това.  Доволна съм от това, което Мишето изтегли, нали беше от моите. 

Преди 2 дни брат ми ми донесе странна кутийка с капаче с жабче - подаръка ми от пътуването му до о-в Бали и се сетих за филма "Яж, моли се и обичай" - тази вечер реших да си го сваля.... гледам и си мисля...как ми се иска да си събера раницата да си взема билет ...за някъде далече и да избягам... понякога си мисля че не съм готова за ново бебе, че няма да успея да му дам ...себе си.
Сигурно някой ден ще го направя - просто да замина нанякъде... но сега трябва да съм тук, а признавам си ме е страх...че няма да се справя

Кити, мила, успокой се малко. Все пак името не е толкова голям проблем. Помисли сериозно дали нямате някакаво по-съществено разминаване с твоя човек и оттам, всъщност да произтича всичко останало. А колкото до килата-ти поне знаеш защо качваш (сладкото). Аз, като не понасям сладко, пържено и тестено въобще не ям, абе, ако ме видите с какво ядене живея, направо ще се чудите как оцелявам и пак съм +27 (засега) .А и бебо е само 2100. Надявам се, до 28 май да стане поне 3 кг.

Да не се чувствам толкова виновна за себе си значи... аз го изпитвам същото и понякога дори се обвинявам, но щом ти и с второ детенце се страхуваш и ти се иска да избягаш, значи всичко е наред...  

Кити,  

Шунче, ако не минава-  бегай на лекар да се види какво е това чудо...

Ваче гардероби ли подрежда пак или е забегнала при Буря?

Сиси, това наистина е добър вариант, когато до консенсус не може да се стигне.

Цвети   той днес беше на снимки на Славия с колело

По кантара на свеки, вече съм +13кг, в понеделник се надявам да мина на ЖК и да видя колко са всъщност...

Шунка, пускам набързо само линка:
https://nld.mvr.bg/nld/nweb.nsf/fVerification. Посочваш какъв документ и ЕГН и ти излиза.

heberlea, как няма да се справиш! Ще се справиш, разбира се!  
Аз пък съм си мислела, че не мога да обичам някой повече от Саша и съм се чудила как бих имала второ дете. Сега като гледам как Саша обича бебето, което дори нямам идея как изглежда съм сигурна, че мога да обичам и двете наи-много от всичко  

Чинче тук съм, ама у нас беше един приятел на Ники (сега си тръгна) та довършиха паркета, преместиха леглата ни, които са мноооого тежки, лепиха тапети и какво ли още не. Аз готвих, зяпах ТВ и сега седнах да ви прочета и лягам. Утре идва майка и продължаваме. Т.е. почваме вече да отсяваме дрехи и да връщаме в гардероба. А като си помисля, че Ники искаше още от самото начало да изнасяме дрехите. Аз щях да полудея   То и сега ме стяга шапката не толкова от коптора, който се заформи, ами от факта, че аз не мога да правя много неща