Аз го взех от библиотека, доста старо издание беше. Освен "Строго охранявани влакове" включваше и още нещо, за което не ми стигнаха нервите 
.
Виж целия пост
. За класическата литература
- Публикувана: 2 май 2011, 17:23 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2014, 02:47 ч.
# 195
23 фев. 2012, 21:43 ч.
# 196
23 фев. 2012, 21:45 ч.
Да, другото на мен повече ми хареса. Супер, още една причина а се запиша в библиотеката.
Виж целия пост
Аз го взех от библиотека, доста старо издание беше. Освен "Строго охранявани влакове" включваше и още нещо, за което не ми стигнаха нервите .
.
# 197
23 фев. 2012, 21:47 ч.
Аз рядко се задържам за повече време в родния град, но абонаментът за библиотека се подновява всяка година. Винаги се намира по някое съкровище на рафтовете 
...
Виж целия пост
...
# 198
23 фев. 2012, 21:49 ч.
Да, тъкмо това си помислих, че в моя роден град, който е малък и по принцип няма в него нещо ценно- има страхотна библиотека с невероятни книги.
Виж целия пост
Аз рядко се задържам за повече време в родния град, но абонаментът за библиотека се подновява всяка година. Винаги се намира по някое съкровище на рафтовете ...
...
# 200
23 фев. 2012, 21:53 ч.
О да с огромно удоволствие, но вече си ходя много рядко, бих има дала дарение по скоро, но не мога да ползвам пълноценно библиотеката.
Виж целия пост
Значи си струва да прежалиш левчетата за абонамент 
# 201
23 фев. 2012, 21:53 ч.
Изчетох цялата тема.
За мен класика са всички книги, които са задължителни в училище.
Много се дразнех че ме задължаваха да ги чета. Не самите книги, задължението ме дразнеше.
Четях ги сбити, преразказани, анализи върху тях. Някои ги четях, но днес не ги помня.
Към нито една от тях не посегнах по-късно.
Четох Под игото, нищо не разбрах от нея.
Мъчих се Мъртви души. Поне знам откъде идва израза мъртви души.
Дон Кихот казват че била хубава книга, класическа. Изнасилих се да я прочета. Разказва за бълнуванията на един луд.
Правих класно на нея. Бях единствената получила шестица. Трябваше пред целия клас устно да доказвам че не съм преписвала. Справих се, но горчивия вкус остана.
Открих по-късно Димитър Талев. Редовно препрочитам Железния светилник и Преспанските камбани, защото другите две ги нямам.
Деля книгите на хубави /такива, които препрочитам/, на книги, за които си спомням и на такива, които щом ги затворя, ги забравям. Не на чиклити и класика.
Виж целия пост
За мен класика са всички книги, които са задължителни в училище.
Много се дразнех че ме задължаваха да ги чета. Не самите книги, задължението ме дразнеше.Четях ги сбити, преразказани, анализи върху тях. Някои ги четях, но днес не ги помня.
Към нито една от тях не посегнах по-късно.
Четох Под игото, нищо не разбрах от нея.
Мъчих се Мъртви души. Поне знам откъде идва израза мъртви души.
Дон Кихот казват че била хубава книга, класическа. Изнасилих се да я прочета. Разказва за бълнуванията на един луд.
Правих класно на нея. Бях единствената получила шестица. Трябваше пред целия клас устно да доказвам че не съм преписвала.
Справих се, но горчивия вкус остана.Открих по-късно Димитър Талев. Редовно препрочитам Железния светилник и Преспанските камбани, защото другите две ги нямам.
Деля книгите на хубави /такива, които препрочитам/, на книги, за които си спомням и на такива, които щом ги затворя, ги забравям. Не на чиклити и класика.
# 202
23 фев. 2012, 22:07 ч.
На мен ми хрумва това: търсят се и се харесват за четене ужасите, страданията, несгодите (и съответно се пишат такива), нещо като при новините - хората се впечатляват от страшни новини... Дано не съм права... Но затова говоря все за Е.-Е. Шмит - оптимистичен, освободен от мрака, дори и в най-тъжните истории има светлинка...
Виж целия пост
Страници и страници депресия и мрак, до подлудяване. Та сещайки се за него, ми хрумна колко мрачни са в по-голямата си част прочутите съвременни автори. Дали времената, в които живеем, са толкова трудни, или отчаянието е модерната поза на 20-ти век, как мислите?
На мен ми хрумва това: търсят се и се харесват за четене ужасите, страданията, несгодите (и съответно се пишат такива), нещо като при новините - хората се впечатляват от страшни новини... Дано не съм права... Но затова говоря все за Е.-Е. Шмит - оптимистичен, освободен от мрака, дори и в най-тъжните истории има светлинка...
# 203
23 фев. 2012, 23:17 ч.
Не, Джо, не мисля , че е поза. За да премине една книга през няколко времеви отрязъка, през различни ръце и глави , през различни критически брадви и да продължава да е валидна като внушение, сила не и е нужна никаква поза. Нужна и е класическа структура, мисля; пълнокръвни характери; правдивост на описания периода ( svet - препратка към Е. Е. Шмит - класик е , защото разбира времето , в което живее Миларепа); липса на поучения и директни назидания ( Бог ми е свидетел, ако нещо попречи на Коелю от манекенските да премине в общочовешките ценности, то ще е точно дебелата червена линия, с която подчертава всичко, което си длъжен да запомниш!) .
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Виж целия пост
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
# 204
23 фев. 2012, 23:27 ч.
Аз съм леко подозрителна и усещам поза в доста от всеобщо признатите за класически автори- в Байрон; в Мюсе; в Лермонтов. Но пък те са поети, сякаш на поетите позата им отива . За останалата част от поста ти съм абсолютно съгласна
Виж целия пост
. За останалата част от поста ти съм абсолютно съгласна
# 205
24 фев. 2012, 02:48 ч.
Абсолютно подкрепям. Такива мисли ми припомнят защо пиша в литературните теми.
Виж целия пост
Не, Джо, не мисля , че е поза. За да премине една книга през няколко времеви отрязъка, през различни ръце и глави , през различни критически брадви и да продължава да е валидна като внушение, сила не и е нужна никаква поза. Нужна и е класическа структура, мисля; пълнокръвни характери; правдивост на описания периода ( svet - препратка към Е. Е. Шмит - класик е , защото разбира времето , в което живее Миларепа); липса на поучения и директни назидания ( Бог ми е свидетел, ако нещо попречи на Коелю от манекенските да премине в общочовешките ценности, то ще е точно дебелата червена линия, с която подчертава всичко, което си длъжен да запомниш!) .
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Абсолютно подкрепям. Такива мисли ми припомнят защо пиша в литературните теми.
# 206
24 фев. 2012, 08:49 ч.
О да с огромно удоволствие, но вече си ходя много рядко, бих има дала дарение по скоро, но не мога да ползвам пълноценно библиотеката.
И в София има много добри читалищни библиотеки по кварталите, а Столична е на удобно място. Аз си вземам почти всичко от библиотека - повечето неща не заслужават да си ги купиш, защото никога няма да ги препрочета, а пък и да пожелая - ето я библиотеката. А пък класика имат в изобилие.
Виж целия пост
Значи си струва да прежалиш левчетата за абонамент
И в София има много добри читалищни библиотеки по кварталите, а Столична е на удобно място. Аз си вземам почти всичко от библиотека - повечето неща не заслужават да си ги купиш, защото никога няма да ги препрочета, а пък и да пожелая - ето я библиотеката. А пък класика имат в изобилие.
# 207
24 фев. 2012, 09:58 ч.
Столична библиотека http://www.libsofia.bg/modules/news/
Главната е на Славейков, филиалите са в Люлин и на ул. Сердика.
Виж целия пост
Главната е на Славейков, филиалите са в Люлин и на ул. Сердика.
# 208
24 фев. 2012, 10:05 ч.
Госпожо Ангелина, 
за теб. Прекрасно казано.
Джо, дай ми някакъв пример за съвременен нашумял позьор-депресар.
Аз обичам да чета за мрака в човешката душа, ей сега си мислех за Лорънс, точно покрай тази тема.
Виж целия пост
за теб. Прекрасно казано.Джо, дай ми някакъв пример за съвременен нашумял позьор-депресар.
Аз обичам да чета за мрака в човешката душа, ей сега си мислех за Лорънс, точно покрай тази тема.
# 209
24 фев. 2012, 10:24 ч.
Па, Пуци, започни с Храбал тогава . Да описваш в продължение на страници как правиш опит за самоубийство е изключително позитивно 
. И Кундера, за мен той е и позьор, нека почитателките не ме разпъват на кръст . Солженицин ми е прекалено мрачен също. Майка ми твърди,че Натали Сарот е депресивна също така, на мен ми е просто нечетивна.
Виж целия пост
. Да описваш в продължение на страници как правиш опит за самоубийство е изключително позитивно . И Кундера, за мен той е и позьор, нека почитателките не ме разпъват на кръст . Солженицин ми е прекалено мрачен също. Майка ми твърди,че Натали Сарот е депресивна също така, на мен ми е просто нечетивна. Препоръчани теми