ЗЛОЯДО ДЕТЕ

Аааа     ти ме разби, държала си кюфтето до следобяд в уста как си издържала  :
Обаче, ей за това си много права

Да допълня и, че проблемите с теглото в по-късна възраст са точно от постоянното каране, мъчене на детето да яде.

Идея нямам, но ако ти кажа че въперки всичкото неядене бях ако не всяка седмица, то със сигурност всеки месец на зъболекар... Толкова бях свикнала, че даже ми харесваше и ходех самичка. Зъбите ми бяха черни при венците - така и не се разбра защо, докато вуйчо не донесе паста SIGNAL и зъбките ми поизбеляха.
А обяда в ДГ го мразех. Особено кюфтетата, с едни гадни грамадни люспи лук. А лелките все ме тъпчеха и ходех да рева и да плюя в тоалетната. Ама понеже не дават да ходиш през 5 минути, та затова и си тъпчех храната като хамстер в бузите. Не помня да съм повръщала, ама добре че ме спряха нашите от тоя ужас.

А аз ненавиждах бялата каша с пилешко - фрикасе и филиите за следобедна закуска с оранжева смес - 1/2 лютеница и 1/2 крема сирене и досега не ги ям тия неща  

Леле , леле , какви изпълнения ! И аз познавам едно дете дето се е прибирало с кюфтето от обяда в ДГ , но в джоба си
Аз моите сандвичи за закуска ги тъпчех под фурната на майка ми в една вратичка .... А сестра ми задръсти мивката с бисквити и мляко ....И колко прясно мляко с разбито прясно яйце , масло и какао съм изливала в малините под прозореца на село ... ))
И , пак съм пораснала здрава и права , и след като ми извадиха сливиците ( чак в гимназията , може би и по-рано е трябвало ? ) , всичко се оправи .
Ех , ама то стана като обмяна на опит между злояди майки :0
Май не помогнахме много на майките на истински злоядите деца , освен да ги успокоим , че , видите ли , ние сме живи и здрави , че и наши деца си имаме

10Х---отдъхнах си!  
...и ако не беше тежкият момент в който идва време да я храня, щях егати готиния живот да си живея      
П.П: когато синът ми ревеше нощно време  , все се чудех защо е така   , докъто майка ми ме 'светна'   , че реве от глад            ... и се оказа права.  
Тогава разбрах какво значи ДЕТЕ ДА ИЗПИТВА ГЛАД   !

Смях се с глас като четох за бузите пълни с кюфте, супите, гриса..... Колко ми е познато. Аз мразех супите с плаващи големи парчета домати и фиде, гриса също, гнусното фрикасе, едни нишестени кремове на бучки, изобщо в детската градина готвеха от гадно по-гадно. Имам един чудесен спомен - едната лелка ми държеше ръцете зад гърба, а друга се опитваше да ми натъпче нишестяна каша в устата. И понеже аз здраво стисках зъби ми нараниха венците. Не помня дали казах на нашите за това. Ако някой се опитва да прави така с моето дете, ще понесе тежки физически и вербални удари . Нe съм била злояда като бебе, но от детски ясли и градини станах. Висях с часове точно както някои колежки писаха по-нагоре и молех да изям половината, четвъртината и т н и смучех някакви хапки след това като бобър. Имаше период в който незнайно защо ми ставаше лошо от прясното мляко, а майка ми настояваше да пия всяка сутрин. Отиваше в мивката.
Елате ме вижте сега как ми се яде всичко освен грис .
mucky, детенце сигурно не е готово още да папка други неща. Аз дори съжалявам, че си позволих да предложа нещо такова. След като винаги съм гледала да следвам желанията на детето си защо си позволих да дам съвет как да се излъже някак едно малко бебоче Те си знаят най-добре какво и колко душичките. Търпение да има човек и нерви.

Бях чела някъде за един експеримент, правен от детска лекарка. Бебета на няколко месеца (или годинка? Не помня точно) били оставени сами да си избират храната - поднасяли им примерно 10-ина вида различна храна - месо, различни видове пасирани зеленчуци, кашички и т.н. Към която храна посегне бебето - нея му дават. Отначало бебчетата избирали любимите храни, но след ден-два проявили интерес и към другите - тоест направили си сами балансирано меню. Примерно, ако един ден ядат само месо, на другия ден ядат зеленчуци или кашички.
Изводът: бебетата по инстинкт знаят кое е добро за тях и кое не и какво точно им липсва. Лошото е, че няма как да кажат на горките си мами и те трябва да гадаят на принципа проба-грешка...

Е хайде и аз да се присъединя. Лек не съм намерила, ама колкото сме повече, толкова по-успокяващо
И ще помоля мамите който си мислят, че могат да се изказват неподготвени по въпроса що е то злоядо дете и дали вината е на майката, да ни спестяват мнението си. Момичетата са публикували темата с молба за съвет, а не за критика. Да отглеждаш злоядо дете е изключително трудно и изнервящо, та няма нужда да ни се размахва назидателно пръст и да се подхвърлят стандартните брътвежи, че майките правят децата злояди. Е, сигурна съм че има и такива случаи, но от собствен опит разбирам че в случая не става дума за такъв.
Аз имам близнаци и естествено си гледам децата еднакво, така че няма как да съм направила едното злоядо, а другото нормално хранещо се.
Злоядият е синът ми. А дъщеря ми мога да кажа се храни нормално. Често се случва да изяде и по-малко от половината, изобщо не настоявам. Имало е дълги периоди в които изпуска по едно хранене на ден - няма проблем! Но синът ми ....  трагедия Поначало и двамата ги захраних трудно. Дори нея по-трудно. Той ядеше до към годинката, макар и често да му помагах с играчки и телевизия. И това не бих правила ако не беше винаги под всички минимални граници за тегло на съответната възраст. На година беше 7800. Та около годинката като каза че няма да яде друго освен мляко ... без никакви коментари, всичко друго се отхвърля! Гледа храната с погнуса, понякога ми се струва че му се повдига дори. Единственото различно нещо което похапва понякога следобед е едно плодово пюре Семпер - манго с банан. Разбира се пропуска поне едно хранене на ден. Аз предпочетох варианта да яде мляко отколкото нищо, защото ако бях настоявала за другата храна щеше да си кара само на вечерното мляко за целия ден. Надявах се че кото гледа сестра си ще започне да иска и той ... нищо такова. Подадеш ли му храна в ръката, независимо каква е, затваря очи, прави гнуслива физиономия и обръща глава настрани.
Та мога да разказвам безкрай. Нямам решение засега    А, всъщност майка ми казва, че съм била същата. Но не са опитвали да ме тъпчат както споделят някои момичета, така че нямам лоши спомени от това, просто съм прояла към 10 години.
Абе ще заядат, ама нервичките ни ще изядат докато дойде тоя момент    
Някой ако вземе да открие лек, веднага да пише тук!  
Късмет и здрави нерви! И повече килограми ....  

Opitaj se da go ostavqsh da qde samichuk ..... ne burzaj da razdigash kogato toj kage che ne e gladen....

ето за това говоря и аз    - ама на - дай да им вържем кусур НИЕ на майките, че видите ли, те са виновни, че детето е злоядо...      

             

Леле и при нас е мъка храненето, ама вие направо ме сащисахте     На мен ми писна от борбата всяка сутрин за попарата и всеки обед за пюрето и направих справка в Д-р Спок. Той казва да не се насилват децата, а да се изчака да изпитат глад и да не се заиграват по време на ядене. И реших да опитам да проявя твърдост и да покажа незаинтересованост дали ще яде или не. И не яде почти нищо цял ден и аз бях ужасена, но на следващия си омиташе всичко на всяко ядене. И после пак не ще и така.....все борба Ама съм решила да го оставя да яде колкото иска. И съм на принципа, ако не яде сега -  да чака следващото ядене

Шани, на някои им е простено. Да не им се обиждаме! Когато човек разбира от абсолютно всичко, случва се пък да обърка  
И все пак към проблема - как изобщо успя да преминеш от мляко на някаква друга храна??? Искам да го видя да преглъща нещо различно. Пък ако ще и мляко с бисквити да е   Иначе мама в казармата ще си го прати с кашонче Аптамил    
Имам един познат - 2метра, 120 кила, разправя че до 3 години ял само мляко, на 3 проял шоколад, а останалото по-късно  

DiVA, момъка ти не изглежда слабичък на снимката. Много хубавки дечица пу-пу. За какви норми говориш? Мойта дъщеря беше 8 кг на година, и 76 см. Но не я смятам за слабичка, е не е с гривнички по краката и ръцете, но пък си се развива нормално. Като сме ходили на консултации все ни казваха важното е, че не отслабва, а че слага по-малко и по-бавно и расте висока е по-скоро генетично явно. Ние и двамата сме високи и сме били   слаби. Щом като е здраво и се развива нормално ни казваха, няма защо да се притеснявате излишно. Ох, сигурно ви е голям тормоз като не ядат децата. Аз гледам тук едно момиченце как не яде почти нищо по цял ден, то пък на майка му хич и не и пука, те са така тук повечето. На 8 г е и все пак расте, едно височко, слабичко е, но пък е здраво.

Здравейте,
Доста време гледам темата, накрая реших и аз да споделя опита си. Част от нещата, които ще напиша ги има споделени и в другите постинги.
Виктор е моята болка, не искам да го нарека злояд, за мен той е просто капризен. Когато беше на около година го бяхме докарали до там, че само като ме видеше с лъжицата и изпадаше в истерия       . Тогава с баща му решихме да махнем лъжицата изцяло. Още пиеше мляко и заедно с него започнах да му давам само неща които обича, а те както може да предположите не са полезни, но по-добре това. Менюто му месец и нещо включваше вафли, кроасани, хляб, бисквити, солети, снаксове, банани, шунка, кренвирши, сандвичи всякакви, мляко и сокове, абе с две думи – тинейджърска храна - нездравословна, но вкусна. Ядеше само това което поиска, докато в един прекрасен момент не си поиска картофена манджа от моята чиния, дадох му, хареса му и рязко прояде всичко, но обща храна. Така ние се справихме с тоталния отказ да се храни с лъжица. И сега Вики си е по-капризен, но като цяло яде, а с любимите си манджи направо преяжда.
Може моето дете да не е злоядо според вашите критерии, но според мен, ако тогава бях настояла да яде това което аз искам, щеше да стане.
Реших да пиша това защото при по-малките деца според мен нещата са преодолими, опитайте се да разберете какво обичат и за известно време им давайте само него, може и при вас да помогне това.
Аз също съм била злояда, криех кюфтета под хладилника, как не сме хванали хлебарки и мишки още се чудя     . Проядох към 10 си година, когато ме оставиха на мира. Майка ми се предаде, престана да говори на ляво и дясно колко съм злояда и как се мъчи с мен. Престана да ми сипва колкото тя прецени, а колкото аз и кажа и всичко се разреши като с магическа пръчка.
Дано съм била полезна.