Поредната лекарска идиотщина или как намерих конец в операцията на мъжа ми

Авторката и мъжът и дълго време не са смятали, че нещо не е наред, не са лекари.Аз с такова впечатление оставам.Сега, като се е показал конец е светнала лампичката.

С риск да разбуня пак духовете, ще ви разкажа за случая на тате и мвдицинските светила:
 Тате прекарва инфаркт, но за негов късмет последиците са минимални поради факта, че го закарват навреме и попада на Лекари.
 Три години след това на рутинен преглед откриват, че камък в бъбрека (на възраст над 30 години, за който лекарите досега са казвали - щом не те боли - не пипай) е запушил почти напълно пикочния канал и трябва СПЕШНО да се оперира. Отива в Медицинска академия, назначават му дата за след 2 седмици. В деня, когато трябва да постъпи го връщат, защото е започнал ремонт.
Спешната операция правят след почти година.
След операцията тате се възстановява бързо, но не му разрешават да си взема съдоразреждащия аспирин и започва процес на образуване на тромбове. Още в болницата се оплаква от болка в главата (като от зъбобол - проверяват, не са зъби ) и поддържа температура. Назначават екстремен антибиотик и го изписват.
Няколко дена след това (все още не са му разрешили кръворазреждащо) тате прави едновременно тромбофлебит и белодробна ембулия (както си е с незарастналата операция и торбичката с тръбичка към бъбрека). Първоначално ни размотаваха и НЕ ИСКАХА да го приемат в болница, после не пожелаха да му махнат тръбичката и тя стоя повече време.
Когато всичко уж се закроти раната зарастна, но след около седмица направи балон от кръв и гной, който се пукна и.... така 2 години. То не бяха прегледи от хирурзи, на ехографи, огледи и цъкане с език - а раната си гнои... Изезе 5 см конец с възел, но след 2 години мъки.

В операционната влиза екип и всеки от този екип има различни задачи.
Този тип пропуски са несвършена работа на някой от екипа.
И аз се оказа че 17 години съм носила в себе си връх от игла.
Отчупил се по време на шиенето, ма си останала в мен.
Дойде време и реши да излезе, добре че тръгнала навън... иначе  
Такива пропуски у нас май са честичко срещани!
А съпруга на авторката го разбирам. И при мен периодично
мястото береше, точно като пъпчица. Не съм ходила на лекар, защото смятах, че поради спецификата на мястото е косъм, който не може да пробие.
Оказа се друго, ама кой да се сети.

Бижу, без да си милиш, че искам да се заяждам/далеч съм от тази мисъл/се питам:"Как тогава да попаднем на кадърните лекари, за да не се налага след това да пишем в подобни теми...?

излиза, че ако Ти не видиш Нещо Нередно-значи такова Няма?

Значи всеки може да разкаже някаква абсурдна медицинска история за себе си или свой близък, но не в това е въпросът. Човек малко или много трябва да има елементарна представа за някои важни неща, щом има претенции да е здрав, и за това не може да разчита само на лекари, на късмет и на най-добро стечение на обстоятелствата. Аз така мисля. И моят съпруг на 38 получи тромбофлебит и белодробна ембОлия. Пет дни му лекуваха затрудненото дишане с антибиотици като ОВИГДП, но аз виждах, че има нещо нередно и просто прочетох малко книжки. Това не само му спаси живота, но и обогати познанията ми, което уверявам ви в днешно време не е вредно. Обяснявайки в кабинета на Доц.Гроздински в III-та ГБ какви са му симптомите, от кога са и какво е моето предположение, човекът се заслуша внимателно и накрая ме попита дали съм колежка. После той просто потвърди диагнозата и мъжът ми беше настанен в реанимация на перфузор с хепарин, спешно.
С питане и до Цариград се стига, хора! Бабите ви са го казали. Не боли и не е в тежест човек да се ограмоти. Не казвам да стане лекар, за да оцелее, но да прочете, да пита - един, двама, повече хора. Все нещо ще изскочи.

        Върни се и прочети добре началото на темата.
        Номври 2009 година му правят операцията. От края на 2009 година, до сега изтича гной от дупчица в раната. Сега сме май 2011 година. Година и половина е имало изтичане на гной, неразположение, но съпругът не обичал да ходи на лекар. Спирам да преразказвам. Може да го прочетеш, и сама да си отговориш на въпроса, дали всичко през тази година и половина е било наред, и кой, какво е трябвало да направи през тази година и половина.

       А за примери, за медицинско обслужване и плюене, толкова теми се изписаха, че свят може да му се завие на човек.
       

   Мен ме отваряха втори път, 5 дни след първата операция за махане на жлъчка,за да извадят дренажа, който ми беше пропаднал вътре в корема.Състоеше се от две 20-сантиметрови тръбички и ги намериха ниско долу,между червата, а бяха сложени в отвор горе, под ребрата ми. Конци са ми излизали от всички операции с години след това. Когато ме оперираха за рак на щитовидната, ми забравиха марля вътре,та две седмици след изписването ме приеха пак, да ме оперират и да я извадят. От една гинекологична операция през 96-та, миналата година ходих да ми махнат два конеца, че все се възпаляваше там. А доктора даже отказваше да ги махне.И от операциите на кръста доста време ми излизаха конци.

Това не е за хвалба.Това е Плашещо.Че Ти трябва да го играеш Колега, за да се Вслушат.Е, и аз четох и изчетох де що сварих, обогатих се, ма на-хирургът, който ме оперира не се вслуша достатъчно.Може би.Бих казала-не ме чу изобще.
inna-bubulina, прочетох, и смятам, че неразположението е било дребно, за да не потърсят Бързо Помощ.

Не знаех, че трябва да се вика Бърза помощ при такива случаи 

inna-bubulina никъде не е препоръчала Бърза помощ, а просто посещение при лекар. 
"Дребно неразположение", което продължава 18 месеца на едно и също място, не е толкова дребно!
Имаш право на избор на хирург, който да те оперира. Бих избрала такъв, с когото мога да говоря, преди да се навия да ме реже.
Нека четем и тълкуваме нещата правилно, а не както ни изнася. Евентуално можем да се разберем за какво всъщност говорим.

Бързо Помощ не е равно на Бърза помощ.Да потърсят бързо помощ.Не да викнат Бърза помощ.
Ами дребно е, след като не тичат веднага на лекар е дребно.На мен от операция по-малка месеци изтичаше.
А когато избирах аз  хирург-точно по този критерий го избрах....Препоръчан, изпратен от познат даже, говорихме...и О, чудо.....сега и препоръчалия е в потрес...

Ех, пак си дъвчем едно и също!
Бързо, бързо... колко да е бързо? След има-няма година и половина? Можеше да е малко по-бързо, не мислиш ли?

Да, можеше, но не е.Така са преценили, и авторката писа, че не оправдава протакането.

А! Ми тогава за какво е тази тема? Просто ей така да се изока, че мъжът ѝ има пъпка на Д-то от 1 година и половина?
Добре, гадно е сигурно, съчувствам.