Поредната лекарска идиотщина или как намерих конец в операцията на мъжа ми

Хаха, ние се вземаме на сериозно!? Ти май много гледаш "Доктор Хаус"...

Кой?

Аз смятам, че ако въпросният мъж беше предоставил задника си, да му се порадва някой лекар, то проблемът му щеше да бъде решен много, много по-овреме. Ама все пак друго си е да си каже мнението някой изгледал всички серии на "Хаус" и натрупал солидни познания по медицина, вследствие на това.

Ето това точно аз не мога да знам. Затова и използвах израза "неясно защо" - не знам. Не съм лекар и дори не мога да изкажа предположение. Обаче, ако този конец е бил на повърхността, виждал се е, когато са махани конците, няма логика да бъде пропуснат.
Къде и защо се е наврял, та не се е явил за вечерна проверка, трябва да се търси отговорност и отговор от самия конец. Но лекарите не са с рентгенови очи и няма как да видят, че нещо се е завряло под кожата,  Появява се проблем на мястото на шевовете - и вместо авторката да си играе на "изстискай ми пъпката", да беше завела мъжа си на лекар. При подобни симптоми, със сигурност един специалист би могъл да предположи, че някъде е останал конец, неясно защо, да даде наставления или да вземе своевременни мерки за премахването му.
Конецът може да се е скъсал и да е "потънал" под кожата, може да се е скъсала само вътрешната му част, да е била махната горната при свалянето на конците, но откъснатото парче да е останало под кожата.
Да ме прощавате, ама тази "поредна лекарска грешка" ми звучи ужасно смехотворно.

А пък още по-смехотворно звучи "лекарска идиотщина". Ако има идиотщина в този случай, то тя определено не е свързана с лекарите. Но някои хора намират за удовлетворяващо да пускат подобни теми и особено много да използват емоутиконката с картечницата. Забавно е все пак.

Моля авторката да каже махнаха ли конеца от задните части на мъжа й, че няма да мога да спя спокойно тази нощ  Така де, цялата тема прочетох, ограмотих се дори покрай някои постове и искам да знам развръзката на историята 

Няма пък да ви кажа 
Поне не в този пост (но не за да ви дразня).

Давам си сметка, че малко пресих заглавието. "Небрежност" по-скоро и то двойна. Наистина много хора отиват в последния момент на лекар, което е грешно, но пък причините им или по-скоро страховете им от нечия некадърност са напълно оправдани. Въпреки, че нме оправдавам мъжа си, продължавам да смятам, че има и лекарска вина.
Нормалната ситуация е като имаш конци за вадене, да ти ги извадят всичките. Вбесих се, защото у нас такива небрежности стават масова практика и вече никой не ги смята за ненормални. Ей това ме вбеси.

Изтръпнах и ходих да си оглеждам белега от една стара операция след тази тема. 

И не само това. Темата е изумителна в друга насока. Гордост и радост за всяка българска майка и съпруга се оказва фактът, 4е знае какво и как да направи, когато децата й са болни/ и аз съм такава, да не се приема като критика/ - на нея лекар не й трябва, когато мъжът й има проблем - ми 4ете, що да не 4ете, те лекарите шест години що трябва да 4етат, болните нали си имат близки Давам си сметка, 4е когато децата ми бяха бебета ги отгледах то4но наобратно на указанията, които полу4авах от педиатрите, с дълбоката убеденост, 4е аз съм права и знам по-добре - убеденост, която имам и до днес. Това е една жестока девалвация на лекарския труд. И като се има предвид скоростта, с която лекарите се изнасят от страната, мисля, 4е след десет години ще мрем или от липса на свестни доктори или от липса на каквито и да било...Каква перспектива, а

Демек, за девалвацията на лекарския труд съм виновна аз и другите като мен, че не щем да сме просто невежи пациенти и не искаме да експериментират с нас?

в цялата тема мога да намеря една идиотщина и тя е на онзи, от чиито задник тече гной, маже го с кремове и превръзки година и половина.
как не ви омръзна да плюете?! колко теми за лекарската идиотщина, некадърност и пр. ще има още? и какво ще постигнете.
всеки лекар може да ви разкаже в пъти повече истории. и то всеки лекар от която и да е държава. и какво доказва това?  
с такава лекота приехте парите на касата (които са от осигуровки) да отидат в републиканския бюджет и да бъдат дадени на бетонджии и пр. не обръщате внимание на готовността на БГ да плаща дълговете на Гърция и желанието на правителството да синхронизира данъците с ЕС... няма пари, няма и да има .. респ. няма медицина, няма и да има скоро. няма доктори, нито сестри и никой не изгаря от желание да емигрира в БГ

затова, четете! защото Бърза помощ става с парамедици и те ще имат нужда от вашата помощ  

извън майтапа, Бижу, историята на мъж ти е яка! може би наистина си го спасила в известен смисъл. кой би мислил за БТЕ при толкова млад човек. пък и ако е била емболия с явна клиника, нямаше да имат време да лекуват ОБИГДП   щото от това се мре бързо когато е в класическа форма. аз като ще си купувам нещо чета дълго и напоително преди това и въобще не разчитам на "експерти" - какво остава за собственото ми или близко до мен тяло мисля, че веки трябва да е наясно със собственото си здраве, рискове и отговорности.

между другото, в УК, в голям третичен център, подобни ситуации не са рядкост и никой не вие за това  

Е това ме разби, наистина!
Следващия път трябва да кажа на някой юзър да вземе да прочете и да се поограмоти от някое ръководство за Уиндъус.

Бижу, слънце.....ти си ЗНАЕЛА какво да прочетеш И КЪДЕ. Тоест, професионалната ти ориентация и нюх са ти помогнали да се насочиш, малко или много, в правилна посока.

В тази посока на мисли, трябва да четем: право, медицина, компютри, архитектура, какво още?

Има други механизми за спиране с Експериментите не, ами със случаите в стил : Незнайно защо така се е получило при вас...извинете мА многУ...безнаказано.
Аз , например, не съм невеж пациент, изчитам и препрочитам, търся трето и пето мнение, слушам внимателно и задавам въпроси.Фактите сами говорят обаче-или има подразнен лекар от въпросите ми, или има неотговорил, или  не експериментирал, а направо оставил си ръцете върху мен, въпреки прехвалите, препоръките и славното име.Да, вече знам как и конец да си махна сама.Чудничко просто. Само дето окото не мога да си самооперирам, язък-няма как хем да гледам с него там, за да режа, хем да мижа....Те и без това така ме украсиха, че със или без операции-вече е все тая...
И много моля-аз не плюя, най-малкото имам достатъчно родА в лекарските среди.Та поназнайвам и нещо от кухнята тъй да се каже.

mishka_moja, историята има предистория. Всеки, който би прочел здравния картон на мъжа ми и би обърнал внимание на съпътстващи симптоми би се сетил, че иде реч за БТЕ. Три три години преди конкретния случай, той получи тежко възпаление на голямата вена, която минава от вътрешната страна на крака, в областта на подбедрицата, което достигна почти до слабините преди да бъде овладяно. Това е отразено в картона му. Навремето това беше хубава практика, такива моменти да се описват... Сега вече никое GP не пише по картоните. Та по времето на внезапно появилият се задух, на същото място на крака имаше лек оток и зачервяване, което все още не беше силно болезнено. Мъжът ми отиде на лекар и споменал това на докторката, но то там си останало. След като след три дни лечение с антибиотици дишането му се влоши съвсем, пак отиде на лекар. последва рентген, на който нямаше никакви особености (БТЕ в този си вид на рентгенова снимка не може да се види!). но пак никой не обърна внимание на крака, чието възпаление се засилваше... Тогава взех да чета. И намерих отговор. Лично отидох при докторката в поликлиниката и поисках направление за специализирана клиника, в случая III-та Градска болница, като не пропуснах да обърна внимание на докторката върху картона на съпруга ми и оплакванията му от крака. Тя истински се притесни и без нито грам колебание ми даде такова направление веднага.
Да не пропусна да спомена, че предишната вечер, преди да получа направлението къв 18 часа отидохме до Пирогов, защото мъжът ми вече почти не можеше да стъпва на десния си крак от болки и имаше температура. отокът беше силно уголемен, зачервен и топъл. В кабинета към който ни упътиха, ни приеха на вратата и след като обяснихме за какво иде реч, без преглед! ни беше обяснено да си държи крака на високо и да почива. попитах дали нее добра идея да дам аспирин все пак, но лицето (не знам дори дали беше лекар? ми отговори "Че за какво пък ще му  давате аспирин. Това е една ацетил салицилова киселина!". Е, ама аз дадох.
На другия ден във въпросната III-та ГБ пред кабинета на Доц.Гроздински чакахме да измият пода и като изсъхна и ни поканиха за преглед и Доплер, помолих да вляза и аз. Доцентът се намръщи и ми се сопна, че не мъжът ми не бил малко дете. Ми аз пак настоях и въпреки протестите влязох. Говорих вместо мъжа ми. Дожцентът в началото ме слушаше раздразнено, но в един момент взе да ме гледа доста сериозно. Като приключих, попита дали съм колежка. Отговорих, че работя в лаборатория, но не съм медицинско лице. Оказа се, че мъжът ми има пълен блокаж на въпросната вена на десния крак и частичен на левия. по спешност, с линейка от III-та ГБ беше закаран в V-та ГБ (тогава имаше райониране по местоживеене) и моментално без да му позволят изобщо да ходи, на количка беше откаран в реанимация. Включен на система с перфузор на хеприн. 10 дневен престой! Доцент Гроздински ми каза "Добре, че сте давали аспирин през тези пет дни! Вие сте му спасили живота.". Според статистиката много малко хора, получили емболия оцеляват.
Гледам сега епикризата от тогава и там пише окончателна диагноза: БТЕ - обикновена белодробна форма в двата бели дроба - ляв/десен - 43/57%. Двустранна флеботромбоза на в. поплитеа.
Та такава беше историята... От тогава си чета. Интересно ми е, помага ми, важно е!
Само че имам една сериозна забележка към българските лекари - те не обичат да говорят с пациента! Смятат го за прост невежа, който ги дразни със задаването на тъпи въпроси и им губи времето. А не бива така. Трябва да се изслушва болният, да му се обясни, а не да го преглеждат и лекуват като предмет, който няма чувства и интереси!
За щастие, винаги където се е налагало да потърся лекарска помощ и задам въпросите си, който явно не звучат хептен лаишки, и са съвсем конкретни, са ме поглеждали с уважение и са ми отговаряли ясно, и изчерпателно. А пък аз се радвам и съм доволна, че разбирам какво ми говорят.