Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 23

Да, само двете сме май. Аз свалям 19 серия. подготвяме и 32 1 част за превод
Утре Лакуна и Ривиера - вграждат....Надявам се да имаме още радост - или
още преводи. Страхотна тема, страхотно много работливи момичета....

Гери, е тук, ама готви изненада    Тренирам, докато милото е нощна Скока на шия.
Иначе тоя руснак, аз отдавна съм го забелязала. 

Марианка , на 1-ва стр. 13 епизод с руски субтитри е само 1-ва част. Може би си пропуснала ,ето 2-ра част.

http://www.youtube.com/watch?v=lPwzONWmn28&p=63F96ADCC04E3D94

Пропуснала съм. Готово - качено е. Благодаря ти...

Представяте ли си - като наваксаме почти със всичко - през
лятото на спокойствие - подред - живи и здрави можем да си
изгледаме филма....последователно...Прекрасно....

Хайдее и аз в поредната нова тема

Минавам само,за да благодаря и утре ще наваксам с останалите странички...

От мен - татлъ сънища. След 5 часа - ще Ви поканя на кафе.

     
          Мислех , че още му подсушаваш гърбето...!?

                  Сега ще изгледам 13 серия с наслада ...!?

Лека и от мен .

то, мойто мило, още в 19 часа застъпа на смяна!  Трябваше да бъда бърза! 

11 еп./1ч.

В паспортната служба:
Мустафа: Добър ден! Паспортът ми трябваше да е готов днес.
Керим: Извинете. Мой ред е сега. Аз чаках навън.
М: Добре, минете напред.
К: (спомня си) И така, от кое село си? И коя си ти? Елф ли си или фея? Мустафа я вика: Фатмагюл!
Служител: Ето, подпишете, Ваше е.
К: Благодаря.

При билкаря:
Мерием: Колко струва?
Продавач: 35 лири килограма.
М: Бъдете справедлив. Това не е ли твърде много?
Пр: Како, искаш толкова билки, но аз да не съм ги събирал сам по гори и хълмове. Всички имат своите разходи.
М: Виж (към Ф)? Сега трябва да плащаме за билки, които преди ние събирахме сами. След това ще са ни нужни и други билки. (към продавача) Свалете цената и ние ще станем ваши редовни клиенти.
Пр: Не се притеснявай, како. Ще видя, какво мога да направя. Какво още ви е нужно?  Вижте... Имам  шипки. Чудесни.
М: Дайте да  видя.  Дайте ми 2 кг.
Пр: Добре, како.
М: Може с половината да направим конфитюр. Обичаш ли?
Ф: (кима)
М: Страхотно.И чая от тях е като витаминозна бомба. Великолепен е против грип и простуда. И жаждата утолява, ако се пие студен.
Пр: Како, мисля, че много знаете за билките.
М: Да. Малко. Повечето хора стъпват върху тях, а в същото времем те могат да бъдат лекарство за много болежки. Майка ми ме научи на всичко. Какво да правя с  билките, как да ги приготвям, как да ги използвам. Всичко съм научила от нея. Ако искаш мога и теб да науча. Искаш ли? След това.... дайте (билка, която не разбирам, каква е точно), а също и царевична коприна (царевична коса).
М: Тук?
Пр: Добре, како. Да направя ли букет?
М: Да.
Пр: Една кака също го е правила. Но тя замина.
М: Мхм?
Пр: Тя смесваше (пак непонятната билка) и царевичната коприна и правеше букет и донесе тук в банката. Како, и Вие знаете...  това се продаваше като лек за простатата.
М: Ах, това е най-добре да се прави от корен, не от билки. Сваря се корен с царевична коприна и меласа.
Пр: Сестро.... Защо не приготвяте и да ни носите, а ние може да го продаваме?
М: Добре.
Пр: Моите билки и вашите умения...
М: Разбира се. Искам да кажа, защо не. Вярно. Аз мога да правя мехлеми за изгаряния и други неща. Ако Вие искате. Изобщо, аз имам много рецепти.
Пр: Защода не искам? Разбира се, че искам! Не много хора умеят да правят това, но много искат да купуват. Вашите мехлеми ще привлекат клиенти. След продажбата ще ви плащам.
М: (към Ф) Виждаш ли? Дойдохме да пазаруваме, а намерихме работа.
Ф: Дай, аз ще го взема.
М: Това е леко, скъпа. Но добре, ако искаш. Имаме успешен ден. По този начин може името ми да се прослави. Когато бях малка наблюдавах, как работи майка с билките и си казвах “Искам да стана фармацевт”. И майка ми искаше да стане лекар. Взех си изпитите в университета ....два пъти. Но резултатът не беше достатъчен. След това... заболяването на майка ми се влоши. С течение на времето пуснах (вдигнах) ръце. Но аз наистина исках да вляза в университет. Ти, завърши ли средно училище?
Ф: Нц.
М: Какво образование имаш?
Ф: Завърших само начално училище.
М: Защо не продължи?
Ф: Не можах. В годината, в която завърших началното училище,  умря майка ми. Брат ми щеше да се жени. Много разходи имахме. После снаха ми искаше да разшири мандрата. Трябваше да работя с тях. После се роди Мурат. Грижех се за него. Нямаше възможност. М: Станало е така, че снаха ти е забранила.
Ф: Мисля, че бях добра ученичка. Ако можех да продължа-щях да завърша училище. Може би даже да постъпя в университет.  Но това не стана.
Мукадес: (вижда Ф и М, които вървят едва-едва) По-бавно не може ли да вървите? Чаках час.
Мерием: Няма и час, откакто излязохме от вкъщи.  Свърши ли си работата?
Мукадес: Хм. А, вие намерихте ли билкаря?
Мерием: Да, дори работа си намерихме.
Ф: Той подочу нашия разговор.
Мукадес: (към Ф) Замълчи. Какво е станало, г-жо Мерием?
Мерием: Тя ти каза, какво е станало. (Към Ф) Защо не разкажеш? Когато чу, че зная много за билките, предложи да работим с него.
Мукадес: Да, вие сте късметлийки, ааа?
Мерием: Ще поживеем и ще видим.
Мукадес: Да. Тогава може да ни почерпите с чай.
Мерием: Ако искаш, разбира се.
Мукадес: Времето е толкова хубаво. Не ми се прибира вкъщи. Да седнем някъде? Може да отидем в кафенето на брега на морето.
Ф: Батко ни чака.
Мукадес: И какво. Нека да чака. И вкъщи има много работа, която също чака.
Мерием: Искаш ли да отидем, Фатмагюл?
Мукадес: Да отидем тогава в кафенето на брега.
Ф: Видях, че наблизо продават локма (пържени топчета от тесто).
Мерием: Добра идея. Да вървим.
Мукадес: (към Ф) Що за избор е тази локма... Да не си бременна?
Мерием: Спри да я дразниш.
Мукадес: Пошегувах се.
Мерием: Неуместна шега. Не прави така.
Мукадес: Добре, добре. Няма.

В туристическата агенция:
Служител: Добър ден.
Керим: Здравейте. Искам да разбера цените на билетите.
Сл.: Вътрешни или чуждестранни?
К: Чуждестранни.
Сл.: Двупосочен или еднопосочен?
К: Само еднопосочен.
Сл.: За къде?
К: Австралия.
Сл.: За кой град в Австралия? Сидни, Мелбърн?
К: Не зная. Някъде. Просто исках да разбера, колко струва.
Сл.: Цената на тура е по-евтина. Кога планирате да пътувате?
К: Сега. По-точно след като получа виза. След няколко дни.
Сл.: Каква ще е визата? Туристическа, студентска, работническа? Питам Ви,защото целта на визитата Ви е много важен. Трябва да зная, какъв вид е визата. Ако ще посещавате някого Ви трябва покана.
К: Тогава добре. Няма да е Австралия. Възможно е Германия.
Сл.: Имате ли Шенгенска виза? Такива са изискванията.  По-рано вадили ли сте?
К: Нц. Не, дори не зная, как  се издава. Какво трябва да направя?
Сл.: Ще ви дам един формуляр. Ако сте студент е необходима справка от университета. Нужен е също и документ от месторабота, както и разрешение за работа. И още ще трябва да донесете справка за доходите.
К: Пффф... Разбрах.
Сл.: Като начало трябва да съберете всички документи, необходими за издаването на виза. И след това се надявам да се видим отново.
К: Добре, благодаря.
Сл.: Моля.

В кафенето:
Мукадес: Ти се оказа съвършено права, Фатмагюл. Локмата е превъзходна.
Мерием: Да, много е вуксна.
Мукадес: А-а, погледнете, как яде. Скъпа, никой не те гони. Бавно.
Мерием: Наслади се, скъпа моя. Продължавай да ядеш.
Мукадес: Нещо нередно ли казах? Безпокоя се за корема й. О, Господи, наистина ли за всичко се засягаш. Яж, хайде.
Мерием, Как  може да яде, ако ще й броиш хапките.
Мукадес: Един.. два... три... Вижте, как се инати. Всичко задържа в себе си, не се усмихва. Тя винаги е била такава. Сърдита. Кльощава, ужасна мърморана. Лицето сериозно. Вижте, както сега.
Мерием: Не мога да повярвам, че такова красиво момиче някога е било страшно.
Мукадес: Вярвате или не, такава беше. Беше слаба като вейка. Костите й можеха да се четат. Все още плаче и през повечето време болдуваше. Така, че не беше лесно да я отхраня и отгледам. Не знаете през какво минах, докато пораста това момиче.
Мерием: Толкова е красива. Не би донесла нещастие!
Ф: Благодаря.
Мукадес: И сега се усмихна, като получи комплимент. Вижте я.
Мерием: Какъв комплимент, жено? Просто казах истината. Красива е. Кой може да спори?
Мукадес: (звъни тел.) Рахми.
Ф: Притеснява се.
Мукадес: Какво има, Рахми?
Р: Къде си, Мукадес? Притесних се.
Мукадес: Рахми, случи ни се нещо.
Р: Какво се е случило?
Мукадес: Загубихме се.
Р: Загубихте ли се? Къде се загубихте? Как?
Мукадес: Загубихме се. Не можем да се върнем вкъщи.
Ф: Достатъчно. Престани.
Р: Къде сте? Ще дойда и ще ви взема.
Мукадес: Ако можех да ти кажа, къде сме се изгубили, щях ли да зная, къде се намираме? Глупак!
Мерием: Ой, достатъчно. Не го плаши.
Р: Наистина ли. О, Господи... Не може ли да питате някого? Тогава ще мога да дойда при вас.
Мукадес: И после пак да се загубим.
Ф: Престани, дай на мен!
Мукадес: Добре де, пошегувах се, скъпи мой.
Р: Мукадес, уплаши ме. Много се изплаших!
Мукадес: Дояждаме си локмата и се прибираме вкъщи.
Р: Яжте, яжте. Наслаждавайте се. Позвъних, защото се притесних за теб.
Мукадес: Керим прибра ли се?
Р: Не, не се е върнал още.
Мукадес: Добре, тогава затваряй. После ще трябва да плащаме много за тези разговори.
Р: Добре. Бъдете внимателни да не се изгубите. Става ли?
Мукадес: Няма да се загубим. (затваря тел.) Моят наивен мъж. От момента, в който пристигнахме в Истанбул, все се притеснява да не се изгубя.
Мерием: Хайде да купим малко локма за вкъщи.
Мукадес: Добре, Мурат много ги обича.
Мурием: И Керим също. Извинете. Два килограма локма. Ще я вземем за вкъщи.
Мукадес. Той не е вкъщи. Още не се е върнал вкъщи. Говоря за Керим. Още не се е прибрал. Къде ходи всеки ден?
Мерием: Не зная. Не ми разказва всичко.
Мукадес: Тези двамата много си приличат. Затворени и мълчаливи. Виждате. Той също нищо не говори. А, какво каза по повод работата?
Мерием: Не зная. Казах ти, не всичко ми разказва.
Мукадес: Но той не може вечно да се прави на глупак. Трябва да реши, какво ще прави. Ако няма работа, тогава може да започне свой бизнес или да отиде някъде на работа. Това е необходимо. Той е женен човек. Носи отговорност.
Ф: Хайде да тръгваме.
Мерием: Добре.
Мукадес: (към Ф) Вие двете, изглежда добре се разбирате. Дано Господ заздрави вашето приятелство. Имаш намерение да се сближиш с нея и така да спечелиш Керим ли? Умно момиче. Знаеш, как да печелиш.
Мерием: Готово ли е?

На автопарка на фирмата:
@: Твоето момче идва.
@: Той не е мой човек. Шефовете го пробутаха.
@: Ние знаем, кой е той.
@: Зтваряй си устата.  Не са ни нужни повече неприятности.
@: Здравей, Мустафа, как са нещата?
Мустафа: Здравей.
@: Приключи ли с документите?
М: Да, получих документите.
@: Поздравления.
М: Благодаря. Сега остана само визата.
@:  И след това изчезваш. Да?
М: Надявам се.
@: Върви и си дай паспорта в отдел «Кадри». Той е вътре в сградата. Те ще започнат подготовка за визата.
М: Трябвали да се прилага към самата виза?
@: Не, от отдел «Кадри» сами ще се погрижат за това. Ти не им трябваш.
М: Това е добре.
@: (Мустафа вижда този, с когото се сби) Достатъчно, батко. Тази работа е приключена. Той вече много пъти ти се извини. Достатъчно, просто забрави. Той работи тук, Мустафа. Често ще се срещате. Възможно е понякога да пътувате заедно. Така, че не продължавай. Имай предвид, че Яшаранови не обичат такова поведение. И аз добре му се накарах. Той нищо не знае. Просто е подочул някакви клюки. Обеща да не говори повече на тази тема.
М: Не е той този, който ще ми каже да се махам.
@: Достатъчно, приятел. Не си струва. Твоята работа е по-важна. А, сега върви и занеси документите. Те ще ти кажат, какво ти е необходимо. Времето е пари.
М: Добре. Ще се видим  по-късно.

Във фирмата на Яшаранови:
Минюр:  Късметлии. Трябва да благодарите на Господ, че имате такива хубави семейства. Те се грижат за вас. Още ви подкрепят.
Ердоан: Да. Особено Решат Яшаран ни оказа «голяма» подкрепа.
М: Не бъди такъв неблагодарник, синко! Друг на негово място щеше да ви остави зад решетките, въпреки, че ви е чичо.
Е: Той те кара да говориш всичко това.
М: Млъкни! Не стига, че сам си си виновен, че и критикуваш!? (към Вурал) Ти също... когато говоря с вас се усмихваш толкова многозначително. Трябва да те е срам.
Вурал: Не ме разбрахте правилно. Не се засягайте.
М:  Ние ви перем мръсното бельо (замитаме след вас). Все едно, че си нямаме друга работа. Не се отпускайте, след това повече няма да помагаме на никого. И аз в това число. Никой няма да чуе вашите оплаквания.
М: Не се вълнувай. Повече никога няма да бъда длъжен на чичо. Вие какво, наистина ли ви е нужен «затворнически опит»?
Е: Това е като да се задушаваш, но да не можеш да умреш.
М: Това е само задържане, реално дори не сте лежали със задържаните.
В: Беше като кошмар.
М: Разбрахте ли, какво е живот? И ако този опит (случка) не ви е достатъчен, тогава никой не може да ви помогне.
Е: Батко Минюр, достатъчно, не свърши ли? Тук Вие, вкъщи-баща ми. Хиляди поучения...
заплахи, мърморене.
М: Ние ви казваме всичко това за ваше добро, тъпако! Говорим ви за това, за да не се отзовете отново в ада!
В: Добре, всичко разбрах, повече няма да правя така.
М: Отлично.Време е вече да порастнете. Ако осъзнаете станалото, тогава ще може да получите положителен опит. Вие не сте просто обикновени хора. И двамата. Ти (към Ердоан) си един от наслдниците на холдинга. Ти (към Вурал) си студент в Кеймбридж.
В: Не съм сигурен в това. Изпуснах срока за записване, докато бях в затвора. Татко се опитва да се договори, но е малко вероятно.
Е: Какво ще правиш, ако не заминеш за Англия? Отново ще изпаднеш в депресия, заради това.
М: Трябва да отивам в съда.
В: Аз отивам вкъщи.
Е: Белджин подаде ли си оставката?
М: Да.
Е: Какви са причините?
М: Не зная. Не мисля, че е посочила някакви причини.
Е: Има ли някой на нейното място?
М: Не. Чичо ти ще уреди това, когато се върне. Не забравяйте, затова което говорихме. Не правете глупости. Дръжте се като мъже. (вижда Мустафа) Мустафа!
Мустафа: Здравейте.
Минюр: Как са нещата?
Мустафа: Аз съм добре. Получих паспорта.
Минюр: Толкова скоро? Добре. Кога ще си готов за пътуването?
Мустафа: Не, още. Подадох документи за виза в отдел “Кадри”, г-н Минюр.Само визата остана.
Минюр: (към Ердоан и Вурал) Деца, изчакайте ме. (към М) Харесва ли ти работата?
Мустафа: Да, благодаря.
Ердоан: Само това ни трябваше! Да се изправим с него лице в лице. Бре!
Минюр: Намериха ли ти квартира?
Мустафа: Да, живея в пансиона.
Минюр: А с парите, как си?
Мустафа: Дадоха ми аванс.
Минюр: Радвам се да чуя, че всичко е добре.
Мустафа: По-късно ще получа визата и ще поема първия си курс (ще вземе първия си товар). В Русия.
Минюр: Ако нещо ти трябва, обърни се към батко Исмаил, той ще ми предаде, става ли?
Мустафа: Много Ви благодаря.
Минюр: Всичко е наред. Положи всички усилия.
Мустафа: Добре, благодаря.

В къщата:
Мукадес: Може да сготвим това със зехтин. И още пилаф с кюфтенца...
Мерием: Фатмагюл. Ела да ти покажа, колко гъсто трябва да стане. След като се сгъсти да поври още 5мин. и тогава го изключи. И тук също.
Мукадес: И ти ли лечителка ще ставаш?
Мерием: Уча я бавно, бавно.
Мукадес: Не си губете времето. Години я обучавах в мандрата.
Ф: Ти не учеше никого, само принуждаваше да се работи. Аз сама се научих, докато  гледах.
Мукадес: Отлично, акушерке. Благодаря Ви, вече не мълчи, а запомна да ме упреква.
Мерием: Какво толкова е казала? Само се защити. Не си й позволила да завърши училище, накарала си я да работи. А сега се оплакваш.
Мукадес: А! Това ли Ви наговори? Как можех да я пратя на училище, когато нямахме достатъчно пари, за да живеем?
Мерием: Фатмагюл. Скъпа, още не е късно да започнеш. Можеш да завршиш училище и вкъщи.
Мукадес: Отлично!
Рахми: Много благодаря, акушерке. Локмата е много хубава.
Мерием: А! Хареса ли ти? Мурат яде ли и той?
Р: Да. Той ги обича.
Ф:Изцапал си си ризата.
Р: Оххх... Сега ще я изчистя.
Мерием: Съблечи я и аз ще я сложа за пране. Не се притеснявай.
Р: Простете за безспокойството.
Мерием: Не е нужно да ми благодариш. Няма аз да я пера. За какво говорехме? А, Фатмагюл... Искаш ли да завършиш училище вкъщи?
Мукадес: Не измисляй нищо.
Мерием: Искаш ли?
Ф: Разбира се.
Мукадес: Защо не учиш в университет, после?
Р: Сестра ми ще е отлична студентка, ако завърши училище. Фатмагюл е много умна. Много умна.
Мукадес: Разбира се, в сравнение с теб. (към М) А Вие, не й пълнете главата с глупости. Не й давайте напразни надежди.
Мерием: Защо да са напразни надежди? И защо се месиш? Тя може да прави всичко, което иска. Но тя вече е омъжена жена. Не я разсейвайте. Нека бъде домакиня. Бракът не пречи на учението.
Мукадес: Какво ще стане, като роди дете? Ще учи ли или с дете ще се занимава?
Ф: Как мога да завърша училище вкъщи?
Мерием: Не зная, но можем да разберем.
Ф: Така и ще направим.
Р: Така и ще направим. Така и ще направим. (към Мукадес) Акушерката каза, че бракът не е пречка. Ако тя завръши училище ще има успех, Мукадес.
Мукадес: Щом казвате, че бракът не е пречка, тогава и аз ще уча. Също ще завърша училище.
Р: Разбира се, ти също.
Мукадес. Аз върша тук всичката работа. Трябва да получа диплома.
Мерием. Всички трябва. Всички.
Мукадес:Така няма да се чувствам непълноценна, когато започна работа.
Мерием: Ти винаги правилно казваш. Затова не трябва да се месиш в работите на Фатмагюл.
Мукадес: Добре. Тогава разберете, как може да се направи това, към кого да се обрънем.
Мерием: Разбира се, ще разбера.
Мукадес: А Керим, къде е учил?
Мерием: Керим завърши университет.
Р: О, браво, браво.
Мукадес: Ние не знаехме това.
Мерием: Той постъпи, а после отиде в армията. Като свърши службата, върна се и завърши образованието си.
Мукадес: Какво е учил?
Мерием: Мениджмънт.
Мукадес: Защо тогава е ковач?
Мерием: Той започна да се занимава с ковачеството още в училище. А лятото чиракуваше при майстор Галип Уста. Изкарваше си пари. Добре се разбираха един с друг. И тогава решиха да работят заедно.
Мукадес: Прекрасно.

Керим се връща:
Керим: Фатмагюл. Добре. Аз скоро ще тръгна. Виж, получих паспорт. И виза скоро ще получа. Тогава ще изчезна от живота ти.
Р: Керим се върна.
Мерием: Керим. Къде беше от сутринта?
К: Никъде. Просто се разхождах.
Мукадес: Ти изглежа наистина се се наслаждавал на града. Имаш ли намерение да си намериш работа? Само харчиш пари.
Мурием: Имаме пари.
Мукадес: Не е ли вярно, това което казах?
Р: Не говори така. Не е хубаво. Коя си ти, че да му държиш сметка на парите.
Мукадес: Ти върви и си изпери ризата. Върви, върви.
Р: Добре, отивам.

В бараката:
Мерием: Какво прави? Защо се стресна?
Керим: Нищо, Помислих, че е някой друг.
М: Кой, например?
К: Не зная, како. Просто не очаквах никой.
М: А, за какво говори с Фатмагюл?
К: За нищо. Уморен съм. Ще полежа малко.
М: Искам да разбера, откъде толкова си се уморил.
К: Не ме притискай, както Мукадес.
М: Добре, скъпи. Както искаш. Имаш ли някакви неща, които трябва да се изперат?
К: Само този панталон.
М: Този? Нещо друго?
К: И тази тениска.
М: А, това?
К: Не, това не е за пране.
М: Не си лягай на празен стомах. Да отидем малко да хапнем.
К: Не, не искам.
М: Купихме локма. Много е вкусна. Искаш ли да ти донеса?
К: Не, благодаря.
М: Както искаш.

В дома на Мелтем:
Перихан: (говори по тел.) Добре, скъпи. Аз също те целувам, пази се. Решат предава на всички много поздрави.
Ендер: Благодаря.
П: Не му предадох последното решение, г-н Туранер.
Мелтем: Това ще го разстрои.
Туранер: Сигрен съм, че ще ни разбере.
Е: Аз също казах на всички, че скоро ще вдигаме сватба. Сега не зная, как да им кажа, че сме решили да я отложим.
Т: Да не сме длъжни да даваме обяснение.
Е: Разбира се, че не сме.  Но когато хората не получават отговори на въпросите си, започват да въртят клюки.
М: Моите приятели вече започнаха да ми задават много въпроси.
П: Г-н Туранер, да не разстройваме децата си. Зная, Вие имате право да се ядосвате, но не трябва да съдите толкова сурово, защото той нищо не е направил.
М: Мен също ме наказваш.
П: Ако имах подозрения, че Селим е виновен за този инцидент, нямаше да подхвана този разговор.
Селим: От този момент ще съм още по-внимателен. Не искам да Ви разочаровам.
Т: (въздиша)
М: Това «добре» ли означава?
Е: Туранер, не разстройвай децата.
П: Г-н Туранер, в такъв случай може да планират женитбата 3 месеца по-рано или 5 по-късно.
Т: Искам да им дам повече време, за да могат да се опознаят един друг по-добре.
М: Татко, аз зная, Селим е много добър. Да. Вие го чухте. Той обеща. И аз обещавам, че   той няма да изостави образованието си.
Т: (кима)
М: Моят скъп татко.
С: Искрено Ви благодаря. Повярвайте ми. Няма да се връщаме повече към този разговор.
Т: Надявам се.
М: Видях си графикът за изпитите, следващата седмица съм свободна. Така, че можем да се заемем със сватбените покупки.
П: Г-жо Ендер, ще се присъедините ли и Вие към нас?
Е: Тези дни съм планирала няколко мероприятия, но ако намеря кой да ме замести, бих искала да дойда с вас.
М: (към майка си)Заповядай. (тел. на Селим звъни) Кой е?
С: Ердоан. Няма да му позволя да развали този момент (затваря).

В дома на Вурал:
Майката: Баща ти се връща утре. Току-що се обади. Нищо не каза за университета. Каза, че вкъщи ще разкаже. Надявам се да се върне с добри новини. Защо така рано си прибираш нещата. Остави за по-късно.
В: Не ме докосвай!
Майката: Вурал. Не прави така, синко. Нека да поговорим. Ти не знаеш, какво преживявам. Ако беше ме изслушал...
В: Върви си, отиди си.... Вън!
М: Не всичко е така, като изглежда. В продължение на години се мъчех да скрия това от теб. Но ние с баща ти сме като двама чужди под един покрив. Омръзна ми да играя тази игра на «щастливи».
В: Не искам да те слушам.
М: Длъжен си да ме изслушаш.
В: Не. Не съм длъжен. А ти нямаш право да го променяш. Ако не си доволна-разведи се. Не можеш да мамиш татко. Не можеш да постъпваш с него така. Ако имаш гордост, ако уважаваш себе си.... мен и баща ми, тогава трябва да се разведете. Ако ти не направиш това.... всичко ще кажа на татко.
М: Не, Вурал. Не, не можеш.
В: Мога. Кълна се, че мога.

В къщата:
Мукадес: Това е моят любим сериал. Предната седмица свърши така вълнуващо. Рахми, казах ти да не пипаш.
Рахми: А, какво съм направил? Само го ударих да се покаже (картината на телевизора).
Мукадес: Ау.. (Рахми пак го удря) Че и продължава. Керим... разбра ли, каква е работата (какво му има)?
К: Не зная. Изглежда, че е от антената.
Мерием: Сиропът е готов. Оставих го в хладилника, за да се охлади.
Мукадес: Свърши ли?
Ф: Да.
Мерием: Почакай, не изключвай. Ще изгладя нещата на Керим.
Мукадес: А тя, защо не ги изглади? А казва, че е приключила. Що за домакиня си ти?
Р: Почти го оправихме, Мукадес.
Мукадес: Какво сте оправили, глупаци? Нищо не се вижда. Нов трябва да се купи.
Мурат: Вижда се, вижда се.
Р: Всичко ще е наред.
Мукадес: Керим има златни ръце. Всичко може да оправи.
Мурат: Батко Керим оправи телевизора, лельо
Мукадес: Бързо превключи на моя сериал. Хайде.
Р: Добре, сега. Не работи, Мукадес. Не работи.
Мукадес: Дай, Рахми. Дай. Безполезен. (към Мерием) Какво се случи?
Мерием: Изпрах нещо... Изпразних  джобовете, но нещо е останало.
Мукадес: Дайте да видим.
Мерием: Странно (намира плетената гривничка на Ф в панталона на К).
Мукадес: Плетката на Фатмагюл. (към Керим) Какво прави това там?
К: Не зная.
Мукадес: Защо не знаеш? Някой ли го сложи?
К: Намерих го на земята и го прибрах в джоба си.
Мукадес: Скри го, а? Скрил го. Какво означава това, г-жо Фатмагюл?
Ф: Какво намекваш?
(Фатмагюл наблюдава от прозореца)
Емре: Батко, Керим! Добър вечер.
К: Добър вечер.
Е: Как си?
К: Добре. Какво правиш тук?
Е: Има проблем с двигателя на лодката. Ако успея да го поправя ще отида за риба.
К: Добре. Дай заедно да го видим.
Е: Разбираш ли от двигатели?
К: Малко.
Е: Добре.
---
Мукадес: Фатмагюл. Направи ни чай.
Р: Какво?
Мукадес: Това момче се влюбва във Фатмагюл. Намерл го на пода и го прибрал в джоба. И ние все едно му повярвахме. Изглежда го е скрил. Видяхте ли, как занервничи. Той не умее да лъже. Мен няма да ме заблуди. (към Ф) Свари ли чай?
Ф: Да.
(на лодката)
К:Подай ми ключа.
Емре: Извинявай, че те занимавам тази вечер. Кака Фатмагюл ще ми се разсърди. Кажи, сам ли контролираш всичко?
К: Казах ли ти нещо?
Е: Не, но аз се досетих.
К: Освети тук, тук.
Е: Отколко време сте женени?
К: От скоро. Съвсем от скоро.
Е: Имал си хубава работа. Бил си ковач. Работил си с приятеля на г-н Ерол. Татко ми каза.
К: Така е.
Е: Защо напусна работа?
К: Защото така трябваше.
Е: Защо пристигнахте в Истанбул? Съжалявам. Не си много разговорлив. Исках да се опознаем по-добре. Кака искаше ли да дойде в Истанбул?
К: Не. (на К му става досадно) Това беше семейно решение.
Е: Хубаво е, когато решавате заедно. Отскоро сте женени, но се вижда, колко добре се разбирате. Как се запознахте с кака? Разкажи. Мога да се поуча от твоя опит.
К: За съжаление не мога да го поправя. Трябват резервни части.
Е: Наистина ли?
К: Въпреки, че е по-добре да извикаш майстор.
Е: Твърде много ли бърборя, батко?
К: Лека нощ.
Е: На теб, също.

В бара:
Управител: Няма да Ви обслужим. Моля, вървете си.
Асу: Защо?  Нали сме ли клиенти?
Упр.:Не ме принуждавайте да упражня сила.
Асу: Подбирате си киентите ли?
Упр.:Да, и Вие не съответствате на нашето заведение. Моля Ви.
Сводник: Ще си платим, както всички, брато, Нямате много клиенти.
Упр.: Ще трябва да извикам охраната, ако не си тръгнете сега, господине.
Асу: Аз няма да тръгна. Извикайте, когото искате. Донесете ми меню! Ще си поръчам.
Упр.:Моля Ви. Не безпокойте гостите ни. Тръгвайте.
Сводник: Да тръгваме, Асу.
Асу: Защо не можем да ядем тук?
Упр.: По-тихо, г-жо. Тръгвайте.
Сводник: Добре, хайде да тръгваме.
Асу: По дяволите, няма да тръгна. Искам да ям.
Упр.:  Предупреждавам Ви за последно. Тръгвайте,ако не искате да използваме сила.
Асу: Е. Върви по дяволите ти и твоето кафене! Малоумник!
Сводник: Върви.
Асу: Не ме бутай.
Упр.: Повече не идвайте тук.
(разговор на клиенти, сред които приятелка на Вурал)
@: Трябва да дойдеш с нас, Зейнеб. Това е прекрасен филм.
@: Не харесвам филми за спорт. Вие вървете, ще се срещнем вкъщи.
@: Изчакайте малко.
@: Не е нужно. Благодаря.
@: Много благодаря. Лека нощ. Пак заповядайте.
Зейнеп: Вурал? Не мога да повярвам. Скъпи?
Вурал: Зейнеп? Как си?
Зейнеп: Отлично! Вурал, това е братовчед ми. Сейлан, Синар.
@: Приятно ми е да се запознаем. Зейнеп много ми е разказвала за вас.
@: Приятно ми е да се запознаем.
Вурал:  На мен също.
@: Зайнеп, закъсняваме.
Зейнеп: Вървете. Ще се видим вкъщи.
@: Добре.
Зейнеп: Колко е малък света. Толкова се радвам да те видя.
Вурал: Аз също. Свърши ли с учението?
Зейнеп: Бих искала. Сега съм ваканция.
Вурал: Как е в Ню Йорк?
Зейнеп: Отлично. Извинявай, че седнах тук. Някого ли чакаш?
Вурал: Не, не. Никого не чакам. Искаш ли нещо да пиеш?
Зейнеп: Бира. Мога да пия бира.
Вурал: Бира. Може ли да поръчаме бира?
Зейнеп: Чух, че ще бъдеш в Кеймбридж. Вярно ли е?
Вурал: Да, но все още не е ясно. Ще видим. Още не съм решил. Може да отида, може и да не отида.

На улицата:
Асу: За кои се мислят? Копелета... Гонят хората все едно, че са животни. Плюя на тяхното съответствие.
Сводник: Добре, достатъчно. Вземи се в ръце.
Асу: Днес не мога да работя. Откарай ме въкщи.
Сводник: Трябва да се разплатиш с батко Риза до 3 дена. Ако не ги заработиш, с какво ще платиш? Няма да му хареса, ако му кажеш «нямах настроение».
Асу: Да върви по дяволите. Вампир!
Своодник: Хайде. Избърши си сълзите и си оправи грима. Аз ще потърся клиенти.
(Асу си спомня срещата с Мустафа) Тя: Донесал си ми марципан? Той: Тази нощ каза, че обичаш марципан.

           Веселушка,  мила , много много благодаря ...!?     

Добро утро. Сряда - да е успешна. Дали ще ни пуснат 2 трейлърче....