Някой да е гледал "Слугинята"? И къде..?
Виж целия пост
Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXVII
- Публикувана: 6 май 2011, 05:23 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2011, 17:51 ч.
# 242
6 юни 2011, 18:45 ч.
Да, гледах трейлър на "Слугинята". Завършвам книгата и останах някак неудовлетворена, с малко неясна представа за героите. Като гледам трейлъра, мисля, че може филмът да ми допадне... Не ми се иска да приключа така с тази книга, толкова исках да я прочета и да се потопя в американския юг през 60-те години, сегрегацията, интеграцията... Така че - чакам филма.
Виж целия пост
# 243
6 юни 2011, 18:48 ч.
На мен книгата ми се струва идеална, и за всички герои си изградих гпоре-долу добра представа, особено за устатата готвачка. Ще ми е интересно да видя и филма, може ли да пуснеш трейлъра тук 
?
Виж целия пост
?
# 244
6 юни 2011, 18:59 ч.
Тук гледах
http://www.cinefish.bg/Sluginyata-Zad-kadar-trailer14037.html
всъщност не знам дали trailer може да се нарече.
Накрая и на мен ми станаха по-близки и "ясни" героите, но мисля, че и филмът е направен добре. Абе не ми се разделя с темата ... Дано го видим скоро!
Виж целия пост
http://www.cinefish.bg/Sluginyata-Zad-kadar-trailer14037.html
всъщност не знам дали trailer може да се нарече.
Накрая и на мен ми станаха по-близки и "ясни" героите, но мисля, че и филмът е направен добре. Абе не ми се разделя с темата ... Дано го видим скоро!
# 246
6 юни 2011, 22:59 ч.
Лора от сутрин до вечер - не следшокова, ами направо шокова трансфикция. Ако това е добър представител на новото българско кино, искам някой да спре Земята, за да сляза 
Уникално повърхностен диалог, герои и актьорска игра. Разбирам стремежа на създателите на филма да направят "нещо по-така"/различно като сюжет, и да, идеята на филма (разгледана сама по себе си) е свежа, но се губи в "блатото" на посредствено изградените герои. През цялото време не можех да се отърва от мисълта дали с този филм се "опитват" да представят някакъв "образец" (или, ако не образец, то поне типичен представител) на съвременната българска жена - знаеща как да работи и как да се забавлява. Защото, ако Лора е ТЯ - 
Възмутена съм от повърхностния поглед на Лора по отношение на работата й. Това ли са "пробивните к**ки" (неточен цитат от филма), които градят българската икономика? От такива, като Лора, ли да очакваме нещо да се случва 
Но "лустрото" на филма не спира до тук , то е повсеместно - Лора, която се "забавлява" (при това КАК 
; не, че искам да кажа нещо лошо, но такъв тип поведение отива на някоя неузряла, 16 годишна ученичка), Лора, която не се "вглежда" в живота (зрителят се пита: "Нея нещо интересува ли я истински?"), Лора, която и "магията на зарчетата" не отбелязва (личен извод: "Филмът беше за.....?) Спирам 
Филмът не ми хареса и не препоръчвам!
Виж целия пост
Уникално повърхностен диалог, герои и актьорска игра. Разбирам стремежа на създателите на филма да направят "нещо по-така"/различно като сюжет, и да, идеята на филма (разгледана сама по себе си) е свежа, но се губи в "блатото" на посредствено изградените герои. През цялото време не можех да се отърва от мисълта дали с този филм се "опитват" да представят някакъв "образец" (или, ако не образец, то поне типичен представител) на съвременната българска жена - знаеща как да работи и как да се забавлява. Защото, ако Лора е ТЯ - Възмутена съм от повърхностния поглед на Лора по отношение на работата й. Това ли са "пробивните к**ки" (неточен цитат от филма), които градят българската икономика? От такива, като Лора, ли да очакваме нещо да се случва Но "лустрото" на филма не спира до тук , то е повсеместно - Лора, която се "забавлява" (при това КАК ; не, че искам да кажа нещо лошо, но такъв тип поведение отива на някоя неузряла, 16 годишна ученичка), Лора, която не се "вглежда" в живота (зрителят се пита: "Нея нещо интересува ли я истински?"), Лора, която и "магията на зарчетата" не отбелязва (личен извод: "Филмът беше за.....?) Спирам Филмът не ми хареса и не препоръчвам! 
# 247
7 юни 2011, 00:17 ч.
В последно време е съм гледала нещо особено сериозно. Искаше ми се да се разтоваря, да се посмея и отърся от тежестите на ежедневието, затова се разтърсих за комедии. И ето какво изгледах:
Chalet Girl (2011) – гледаше ми се нещо леко и неангажиращо, а тук ме привлече и много амбициозния кастинг. В крайна сметка се оказа, че филмът не е шедьовър, но въпреки че бъка от клишета и е абсолютно предсказуем, ми достави приятни емоции за час и половина. Понякога ми харесва да гледам леко и разтоварващо, дори непретенциозно кино, в което обаче актьорите не се напъват като играят – това ме кара дори да преглъщам клишетата. Филмът е копродукция на UK-Австрия-Германия. Оттук следват и двете му съществени предимства пред подобни на него американски продукции – прекрасния декор на австрийските Алпи и английският хумор. От цялата работа излезе, че ”chalet girl” било нарицателно – пък аз го срещнах за пръв път. Обаче „чичко Гугъл” разказва за реален прецедент на английско момиче, станало от chalet girl шампионка по сноуборд. Прочетох едно интервю с въпросната Jenny Jones и тя го потвърждава.
From Prada to Nada (2011) – този бях решила да го гледам само за да си попълня колекцията от екранизации по Джейн Остин. Филмът е малко свободна латино-интерпретация по „Разум и чувства” Колкото повече гледах, толкова по-далеч от материала ми се струваше. Актрисите и актьорите са красиви и имат предостатъчно латино-сексапил, обаче хич не са го впрегнали в работа. Май най-много ми хареса „гаражният художник". Не си струва усилията за повече от едно гледане и две-три изречения...
Che Bella Giornata (2011) – за това заглавие разбрах от форума. Амбицията явно е била филмът да е издържан в традициите на добрата стара италианска комедия – но не мисля, че авторите са успели да изпълнят тази амбиция. Комедия, която не ми беше достатъчно смешна. Романтика, която не ми се стори убедително романтична. На моменти се усещах, че главният герой ми е досаден. Дори не ми се искаше да го изгледам до края, ама се напънах. Но определено не се забавлявах достатъчно.
Your Highness (2011) – както и очаквах, филмът не си струва гледането въобще! Изключително нескопосан опит за пародия на екранизации на приказки, митове и легенди... при това с напълно непонятната и отблъскваща за мен добавка на речник и атрибути от „мръсните вицове”...
И понеже се вижда, че със смешните филми стигнах до задънена улица, реших да обърна плочата и да мина на сълзливи. Тук вече се опрях здраво на препоръки от форума. Резултатите не бяха много по-добри, но ето ги и тях.
Waiting for Forever (2010) – изтеглих го по препоръка от форума, но филмът не ме трогна. Макар че историята би трябвало да се възприема като трогателна. Всички образи ми стояха неубедително, въпреки очевидния потенциал, който се съдържа в материала. Нито разбрах защо героинята се беше разделила с приятеля си, нито се стреснах от неговата избухливост. Нито го съжалих за нелепото убийство, нито го намразих за „натопяването” на невинен. По същия начин нито съжалих, нито обикнах главния герой. Финалът беше точно толкова неубедителен, колкото и целия филм – поради което ми се стори предсказуемо-банален.
The Ultimate Gift (2006) – не помня по какви неведоми пътища попаднах на него (после видях, че е споменаван из темите преди години). Този младеж в главната роля ме изненада приятно – аз всъщност го харесах в Army Wives и се зарадвах да видя, че и тук се справя добре. Филмът е типичен quest, също изпъстрен с множество клишета (особено много към края). Но началото беше достатъчно свежо, героят е по-интересен за гледане, когато е „лошото момче”. Колкото повече се „поправя”, толкова по-скучен и предвидим става образът. И филмът като цяло губи от устрема си след средата. Което не ми попречи да си порева накрая, де.
Listen to Your Heart (2010) – може да се каже авторски филм на Кент Моран. Сценарият, музиката, главната роля... Симпатичен младеж и явно талантлив. Момичето, което играе глухонямата героиня също се справя добре. Но филмът е претрупан с клишета. И докато искрено се радвах на първата част, в която се развива съвсем прилична и доста убедително разказана любовна история... също толкова искрено се озадачих от втората част, когато нещата вземат трагичен обрат. Втората част ми изглеждаше като закърпена – на практика съвсем отделен филм. Което пак не ми попречи да си порева – нали затова го бях избрала филма. Иначе имаше няколко интересни решения – пълната тишина в моменти, когато героинята е сама или с хора, които не умеят да общуват с нея; както и звуците, които я заобикалят на финала (което пак си беше клише, но симпатично заснето). Но тези истории с тираничната майка, с натрапения „социално подходящ” кандидат, който се оказа пълен мръсник... както и абсолютно непонятното внезапно „проговаряне” на героинята (как пък половин филм не стана нужда да разберем, че тя всъщност говори) – определено са слабости на сценария, пък и режисурата не успява да ги „тушира”. Но като цяло – не лош филм.
И накрая след опитите да си доставя крайни емоции, които не се оказаха особено удачни (с малки изключения), се предадох – и реших да гледам нещо, което просто разказва обикновени човешки истории. И май повече сполучих с избора.
Ten Inch Hero (2007) – за мен филмът беше истинска находка! Един от случаите, за които съм благодарна на форума. Изключително мил, човечен, едновременно тъжен и забавен. Историята е простичка. Героите са симпатични. Не се случва нищо непредсказуемо в основната сюжетна линия, но не тя се оказа важната за мен. Важните и ценните се оказаха житейските "дребнотемия", с които е обрасла историята. Чувството за семейство в един случайно създаден кръг от хора, които някак са се събрали на едно работно място. Както вече казах по-горе, в такива ситуации съм склонна да се примиря с клишетата, защото дори те успяват да се впишат в общото настроение.
The Man from Earth (2007) - учудващо приятно изживяване с един камерен филм, който разказва интересно историята, започнала от една хитра sci-fi хрумка. Мисля, че с Христос авторите вече отиват твърде далеч, но дори и така успяват да не „пресолят” съвсем манджата... От същата идея – човек, живял 14000 години – биха могли да се пръкнат и къде по-лоши интерпретации. Тази е доста човешка и симпатична. Дори с драмата за умиращия син – туист, за който честно казано не се усетих. Което също говори добре за филма.
Greenberg (2010) – странен филм. На пръв поглед няма особена история – човекът се лекува от някаква депресия; отива да поживее в дома на брат си... Обаче така, както нищо не се случва (заради напълно съзнателното решение на героя „да не прави нищо”), така ненатрапчиво изживяваш заедно с него всичките му спомени, пориви и страхове. Почти нищо не съм гледала с Бен Стилър, но доколкото мога да преценя – образът на Роджър Грийнбърг е мноооого далече от традиционното му амплоа. Грета Гървиг също ми хареса. А след този филм определено ще потърся и други неща от автора му Noah Baumbach.
Дългичък „отчет” се получи.
Какво да се прави – безсъние.
Виж целия пост
Chalet Girl (2011) – гледаше ми се нещо леко и неангажиращо, а тук ме привлече и много амбициозния кастинг. В крайна сметка се оказа, че филмът не е шедьовър, но въпреки че бъка от клишета и е абсолютно предсказуем, ми достави приятни емоции за час и половина. Понякога ми харесва да гледам леко и разтоварващо, дори непретенциозно кино, в което обаче актьорите не се напъват като играят – това ме кара дори да преглъщам клишетата. Филмът е копродукция на UK-Австрия-Германия. Оттук следват и двете му съществени предимства пред подобни на него американски продукции – прекрасния декор на австрийските Алпи и английският хумор. От цялата работа излезе, че ”chalet girl” било нарицателно – пък аз го срещнах за пръв път. Обаче „чичко Гугъл” разказва за реален прецедент на английско момиче, станало от chalet girl шампионка по сноуборд. Прочетох едно интервю с въпросната Jenny Jones и тя го потвърждава.
From Prada to Nada (2011) – този бях решила да го гледам само за да си попълня колекцията от екранизации по Джейн Остин. Филмът е малко свободна латино-интерпретация по „Разум и чувства” Колкото повече гледах, толкова по-далеч от материала ми се струваше. Актрисите и актьорите са красиви и имат предостатъчно латино-сексапил, обаче хич не са го впрегнали в работа. Май най-много ми хареса „гаражният художник". Не си струва усилията за повече от едно гледане и две-три изречения...
Che Bella Giornata (2011) – за това заглавие разбрах от форума. Амбицията явно е била филмът да е издържан в традициите на добрата стара италианска комедия – но не мисля, че авторите са успели да изпълнят тази амбиция. Комедия, която не ми беше достатъчно смешна. Романтика, която не ми се стори убедително романтична. На моменти се усещах, че главният герой ми е досаден. Дори не ми се искаше да го изгледам до края, ама се напънах. Но определено не се забавлявах достатъчно.
Your Highness (2011) – както и очаквах, филмът не си струва гледането въобще! Изключително нескопосан опит за пародия на екранизации на приказки, митове и легенди... при това с напълно непонятната и отблъскваща за мен добавка на речник и атрибути от „мръсните вицове”...
И понеже се вижда, че със смешните филми стигнах до задънена улица, реших да обърна плочата и да мина на сълзливи. Тук вече се опрях здраво на препоръки от форума. Резултатите не бяха много по-добри, но ето ги и тях.
Waiting for Forever (2010) – изтеглих го по препоръка от форума, но филмът не ме трогна. Макар че историята би трябвало да се възприема като трогателна. Всички образи ми стояха неубедително, въпреки очевидния потенциал, който се съдържа в материала. Нито разбрах защо героинята се беше разделила с приятеля си, нито се стреснах от неговата избухливост. Нито го съжалих за нелепото убийство, нито го намразих за „натопяването” на невинен. По същия начин нито съжалих, нито обикнах главния герой. Финалът беше точно толкова неубедителен, колкото и целия филм – поради което ми се стори предсказуемо-банален.
The Ultimate Gift (2006) – не помня по какви неведоми пътища попаднах на него (после видях, че е споменаван из темите преди години). Този младеж в главната роля ме изненада приятно – аз всъщност го харесах в Army Wives и се зарадвах да видя, че и тук се справя добре. Филмът е типичен quest, също изпъстрен с множество клишета (особено много към края). Но началото беше достатъчно свежо, героят е по-интересен за гледане, когато е „лошото момче”. Колкото повече се „поправя”, толкова по-скучен и предвидим става образът. И филмът като цяло губи от устрема си след средата. Което не ми попречи да си порева накрая, де.
Listen to Your Heart (2010) – може да се каже авторски филм на Кент Моран. Сценарият, музиката, главната роля... Симпатичен младеж и явно талантлив. Момичето, което играе глухонямата героиня също се справя добре. Но филмът е претрупан с клишета. И докато искрено се радвах на първата част, в която се развива съвсем прилична и доста убедително разказана любовна история... също толкова искрено се озадачих от втората част, когато нещата вземат трагичен обрат. Втората част ми изглеждаше като закърпена – на практика съвсем отделен филм. Което пак не ми попречи да си порева – нали затова го бях избрала филма. Иначе имаше няколко интересни решения – пълната тишина в моменти, когато героинята е сама или с хора, които не умеят да общуват с нея; както и звуците, които я заобикалят на финала (което пак си беше клише, но симпатично заснето). Но тези истории с тираничната майка, с натрапения „социално подходящ” кандидат, който се оказа пълен мръсник... както и абсолютно непонятното внезапно „проговаряне” на героинята (как пък половин филм не стана нужда да разберем, че тя всъщност говори) – определено са слабости на сценария, пък и режисурата не успява да ги „тушира”. Но като цяло – не лош филм.
И накрая след опитите да си доставя крайни емоции, които не се оказаха особено удачни (с малки изключения), се предадох – и реших да гледам нещо, което просто разказва обикновени човешки истории. И май повече сполучих с избора.
Ten Inch Hero (2007) – за мен филмът беше истинска находка! Един от случаите, за които съм благодарна на форума. Изключително мил, човечен, едновременно тъжен и забавен. Историята е простичка. Героите са симпатични. Не се случва нищо непредсказуемо в основната сюжетна линия, но не тя се оказа важната за мен. Важните и ценните се оказаха житейските "дребнотемия", с които е обрасла историята. Чувството за семейство в един случайно създаден кръг от хора, които някак са се събрали на едно работно място. Както вече казах по-горе, в такива ситуации съм склонна да се примиря с клишетата, защото дори те успяват да се впишат в общото настроение.
The Man from Earth (2007) - учудващо приятно изживяване с един камерен филм, който разказва интересно историята, започнала от една хитра sci-fi хрумка. Мисля, че с Христос авторите вече отиват твърде далеч, но дори и така успяват да не „пресолят” съвсем манджата... От същата идея – човек, живял 14000 години – биха могли да се пръкнат и къде по-лоши интерпретации. Тази е доста човешка и симпатична. Дори с драмата за умиращия син – туист, за който честно казано не се усетих. Което също говори добре за филма.
Greenberg (2010) – странен филм. На пръв поглед няма особена история – човекът се лекува от някаква депресия; отива да поживее в дома на брат си... Обаче така, както нищо не се случва (заради напълно съзнателното решение на героя „да не прави нищо”), така ненатрапчиво изживяваш заедно с него всичките му спомени, пориви и страхове. Почти нищо не съм гледала с Бен Стилър, но доколкото мога да преценя – образът на Роджър Грийнбърг е мноооого далече от традиционното му амплоа. Грета Гървиг също ми хареса. А след този филм определено ще потърся и други неща от автора му Noah Baumbach.
Дългичък „отчет” се получи.
Какво да се прави – безсъние.
# 248
7 юни 2011, 00:23 ч.
няма линк?
Виж целия пост
На мен книгата ми се струва идеална, и за всички герои си изградих гпоре-долу добра представа, особено за устатата готвачка. Ще ми е интересно да видя и филма, може ли да пуснеш трейлъра тук ?
?няма линк?
# 249
7 юни 2011, 00:29 ч.
Ето го
Виж целия пост
Тук гледах
http://www.cinefish.bg/Sluginyata-Zad-kadar-trailer14037.html
всъщност не знам дали trailer може да се нарече.
Накрая и на мен ми станаха по-близки и "ясни" героите, но мисля, че и филмът е направен добре. Абе не ми се разделя с темата ... Дано го видим скоро!
http://www.cinefish.bg/Sluginyata-Zad-kadar-trailer14037.html
всъщност не знам дали trailer може да се нарече.
Накрая и на мен ми станаха по-близки и "ясни" героите, но мисля, че и филмът е направен добре. Абе не ми се разделя с темата ... Дано го видим скоро!
# 250
7 юни 2011, 08:10 ч.
mia4ik, много се радвам, че си дала отзив за Ten Inch Hero-аз го бях гледала преди доста време и го бях споделила из форумското пространство, но никой не реагира по-нататък(не, че е длъжен 
). А филма наистина е интересен.
Някои от останалите заглавия, които си споделила са на стенд бай и все не намирам време за тях, но след коментара ти може направо да ги изтрия.
Аз съм на вълна The Godfather, за срамотиите не съм го гледала
.
Виж целия пост
). А филма наистина е интересен.Някои от останалите заглавия, които си споделила са на стенд бай и все не намирам време за тях, но след коментара ти може направо да ги изтрия.
Аз съм на вълна The Godfather, за срамотиите не съм го гледала
. 
# 251
7 юни 2011, 11:18 ч.
Момичета, да сте мяркали някъде по торентите "Water for elephants"?
Виж целия пост
# 252
7 юни 2011, 11:23 ч.
http://energy-torrent.com/details.php?id=23875
Заповядай
Виж целия пост
Момичета, да сте мяркали някъде по торентите "Water for elephants"?
http://energy-torrent.com/details.php?id=23875
Заповядай
# 254
7 юни 2011, 12:05 ч.
Последните няколко, които гледах
Ергени за седмица - http://www.imdb.com/title/tt0480687/ свежа комедия, много приятно филмче, допадна ми.
Звяр - http://www.imdb.com/title/tt1152398/ доста ми беше муден, някак си не го изживях...по-скоро не ми допадна.
Жена на заем - http://www.imdb.com/title/tt1564367/ също много приятно, романтично, лятно филмче.
Червената шапчица - http://www.imdb.com/title/tt1486185/ обичам филми в този жанр, но от този не останах впечатлена. Нито беше достатъчно напрегнат за да поддържа интереса ми, освен това целият филм ...някяк си да не кажа аматьорски, но.....много постно играеха актьорите. Освен това бабата, майката, бащата и дъщерите бяха но почти еднаква възраст. Това за мен винаги е много забавно, но съм го засичала само в сапунките
Виж целия пост
Ергени за седмица - http://www.imdb.com/title/tt0480687/ свежа комедия, много приятно филмче, допадна ми.
Звяр - http://www.imdb.com/title/tt1152398/ доста ми беше муден, някак си не го изживях...по-скоро не ми допадна.
Жена на заем - http://www.imdb.com/title/tt1564367/ също много приятно, романтично, лятно филмче.
Червената шапчица - http://www.imdb.com/title/tt1486185/ обичам филми в този жанр, но от този не останах впечатлена. Нито беше достатъчно напрегнат за да поддържа интереса ми, освен това целият филм ...някяк си да не кажа аматьорски, но.....много постно играеха актьорите. Освен това бабата, майката, бащата и дъщерите бяха но почти еднаква възраст. Това за мен винаги е много забавно, но съм го засичала само в сапунките
Препоръчани теми