.С цялото си майчино сърце вярвам, че Мария ще е добре и ще е здрава и нормална. Не мога да си представя, че може да й има нещо. Тази жена нямаше никакво право да ми казва такива страхотии, нито сме правили тестове, нито пък е доктор. Дори и да има нещо, то ще се разбере и тогава ще се действа, а не да се поболеем всички от притеснение преди да имаме диагноза.
Днес терапията мина по-добре. Мими беше много активна и изпълнява всички упражнения. Движи се по стената малко по-уверено, прехвърля се от стол на стол на малко по-голямо разстояние (без да се пуска, де, но все пак), задържа по 5-10 секунди сама на крачета, опитва се детето доколкото може. Аз много работя с нея, все катерим стълби, обикаляме навън за ръчичка, масажи и игри. Намерих си даже група с майки, които живеят наоколо, да се събираме с децата. Утре ще ходим на водно парти в едната мама. Има огромен двор и ще има надуваеми басейни, да се плацикат децата. Миналата седмица пак бяхме у тях и Мими си игра. Има нужда милата от другарчета.
След терапията дойде специалистката по говоренето. Разпитва ме много, говорихме и накрая заключението беше, че има изоставане 43%, което ни квалифицира за тази програма, с която работим вече. Според тази жена изоставането в речта до голяма степен е свързано с ниския мускулен тонус и това, че не може да ходи. Ченето й виси (заради тонуса) и това си е пречка за правилно изговаряне на думите. Каза, че много от децата, с които се сблъсква са именно такива с изоставане в ходенето, просто са си свързани нещата. Започваме работа и в тази област. Според нея нямам място за сериозни притеснения, докато нямаме диагноза. Каза да не чета повече в нета, че има много деца като Мими и че в крайна сметка си се развиват добре. Другите случаи са рядкост, но все пак не е лошо да се посъветваме със специалист невролог. Изумена беше (както и другата жена с нея) от това какви неща говори терапевтката. Казаха, че много деца не се повлияват още първите 2 месеца, че не е изолиран случай и т.н. Беше много успокоителен разговор, но все пак си ми се свива сърчицето като си я гледам толкова мъничка и невинна. Посъветваха ме да я запиша в група за музика или изкуство, нещо, което ще й е интересно.
Изследването е само за хемоглобин, сега звънях на лабораторията и най-накрая ми вдигнаха и казаха, че не трябвало да е на гладно. Може би ще мина утре преди водното парти.
И аз като теб вярвам в Мария.
Предполагам, че терапевтката по говоренето е обърнала внимание и на това, че детето е двуезично? Прегръщам ви и двете.
- малък ужас е покрай нея, но и дума не може да става да я храня аз!
Когато сме в парка я пускам и сама си ходи, но на тротоара я държа здраво за ръка или тя върви сама от вътрешната страна. За колената- не я мажа и аз със нищо, ама как бяха паднали от колелото на баткото и двамата....
за поздравленията за рождения ми ден - още не сте ме забравили значи. 

То беше 1 на 1 милион да я приемат, но все пак си казах, че лятото е момента да се научи сама да се обслужва. Не ми се искаше да изяжда света като я вземем следобяда, така и в глада си няма да подбира какво яде. Но при Катето може от стреса от промяната да е спряла да яде и като те види да си и идва отново апетита. Всъщност кажете, които ходят вече на ясла как става храненето дефакто, и на закуска и на обяд?