, в яслата срещу нас
, буквално се спъвам на балкона и падам при тях, направо от облекчение и тези тъпи хормони щях да се разплача от щастие. Ей сега минах и вече беше готов списъка, идеше ми да се заям с едната лелка, която последния път ми философстваше, че сигурно края на юли ще има списък, познайте срока за записване или поне потвърждаване е 30 юни. Добре че им нямам вяра та реших, че докато не засека списък или директорката няма да спра да проверявам.Мила и мен все от това ме е страх, че ще си разбие по същия начин устата, зъбите и тн. Направо изтръпвам, дано бързо да се оправи.
Ели, как сте вие, как е Калинка?
Миме и на мен това с яденето ми е ОГРОМЕН проблем, незнам как ще се пречупя. Даже сега я разпитвах кога ядат, за да мога да я водя веднага след ядене и да си я взимам преди следващото и без това с нейните истерии, просто незнам как ще стане работата.
Дзимби, честито ти лельо, да расте много щастливо бебчето.
Диди, за мен безопасни пасти няма, но аз още съм като злата орлица за яденето, не давам нищо вредно. Не виждам защо трябва да давам нещо, което е всеизвестно, че не носи каквато и да е полезна съставка във себе си, а може даже да навреди.
Накрая да се оплача, но то най- много да ви разсмея, поне на мен някой да ми го разкаже щях бая да се похиля. Тези дни Ангел много ми вдига кръвното, направо да се радва, че се буди жив. Една от многото реплики, които ме вбесиха, беше, че не му останало време да нахрани Андреа, една вечер се прибирам и при положение, че изрично бях казала, че Андреа трябва да яде най- късно в 21 часа, го заварих как си чете вестник в 21: 30, тя разбира се не е яла, аз изморена трябваше тепърва да приготвям, та познайте кога вечеря. Отделно един ден обикалях цял ден по задачи и я заварих привечер с памперса от сутринта, от както се е събудила. Та разбира се вдигам скандали яко, което хич не се харесва и изтърпях тон обиди и ми кипна накрая. Реших, че няма да готвя вчера и да кажа, че и на мен не ми е останало време. Обаче господина си хапнал в работата при това положение и като се прибра заяви, че няма да вечеря, аз бях казала на баща ми да вземе яйца, като си мислех, че ще види, че няма вечеря и ще ни направи някой омлет. Накрая побеснях и сложих на баща ми кюфтетата и картофите от предния ден, аз реших, че ще ям Бейк Ролс, защото дори и сандвич няма с какво да си направя, Ангел пък огладня по- късно и си направи за него омлет и салатка, на мен ми кипна сто пъти повече. Накрая в 00 часа гладна, но горделива отварям шкафа и се оказа, че и Бейк ролс няма. Ей, не можете да си представите колко повече ми кипна от това, че си останах измаменото камилче, та от стоте ми комбинации аз си останах прецакана, да не говорим, че ако не ям полудявам. Накрая се наложи да изровя един забравен зрънчо, който бяха подарили на Андреа и го бях скрила. Дори и аз не бях яла такива боклуци от поне 10 години. Следващия път ще си подсигуря резервен план за ядене
.
Дръж ни в течение! Наистина си мислим всички, че ще излезе фалшива тревога!
А за мекиците разбира се ,че не са мазните ,пържени. Правят ги във фурна.Имат си стандарт и всичко се следи много строго там.Плодове има задължително на обяд и следобед и то различни- ако дадат на обед ябълка следобед ще е банан.
Днес времето е супер - не е много горещо, лошо е само, че не мога да прибера Ива. Пък и не искам да я нося на ръце много дълго, колички също не ми се бутат. Сега сме на гости при родителите ми и къщата им е точно до парка, но малката като се заинати се чудя как да я накарам да върви. Вече не се впечатлявам от тръшканици, така или иначе тя вече се е овъргаляла поне 100 пъти в пясъка и е като някое циганче.
.
ми казаха: Въпросът ти е уреден, обади се на г-жа Едикоя си за подробностите. Говоря същия ден с нея, тя обещава да се обади когато има резултат и това е. На 26-ти пак я търся за всеки случай, тя казва: Още нищо не мога да кажа, обадете се след седмица. След седмица в петък я търся - не мога да се свържа, повреда в централата. Звъня на една колежка да помоли за някакъв друг телефон, онази отказва да даде ГСМ и само предала, че няма нищо ново. Междувременно за тези 20-тина дни ме питаха поне 2 пъти какво става и кога ще се връщам на работа.
.


