Ананасът, лютото и секса на вълна са, МАЙ-че, днеска! - Тема 25

djidjonka, стискаме ти палци и сигурно повечето ти завиждаме тука   Поне знаеш кога ще е срещата с бебка  
Нелли, говори на адашката си, не на мен. Аз по цял ден й повтарям: "Излизай вече, излизай вече!", ама не ще. Закучила се е там и си й е добре. Давам й портокалчета, морковчета, какво ще й е   Утре на ЖК само да не забравя да я питам моята докторица колко голямо се очертава бебето  
Ох, вече ми писна да чакам, а тези, които преносвате не знам. Покрай вас сигурно не се минава   Може пък наистина да чакат почивните дни, да си си мързелуват по принцип  

Здравейте, момичета, благодаря за стиснатите палци и пожеланията. Ние от петък сме си в нас, но не съм имала време да чета назад и да пиша. Честито на всички нови майчета и бързо възстановяване!

Да разкажа и аз за раждането в АГ-Варна:

В понеделник сутринта започнах да се приготвям за операцията - оставих за последния момент обезкосмяването долу - голяма грешка. От притеснение си счупих бръснача и се оправях цял час с някакъв стар бръснач в нас. Закъснях почти час за болницата - викаха ме в 6.30, аз бях там към 7.15. Не беше фатално де, само висях почти час докато започнат да ме подготвят . Отделно, че като ме мазаха с нещо си преди операцията, щипеше ужасно, така че всички, които ще раждат секцио - подгответе се от предния ден.

Напомних, че искам спинална упойка и дойде анестезиоложката. Още като ме видя, ми каза "Ама ти си много пълна, няма как под толкова подкожна мазнина да ти открия правилното място."   А аз познавам доста по-пълни от мен, на които са им слагали такава упойка. Затова и упорствах и ме сложиха на системи да ми прелеят физиологичен разтвор. В началото ми стана леко зле, но после ми мина. След около час бях готова. Съблякох се за операционната и умряха да ми се смеят, че съм останала с гащи под нощницата . Ами че аз отде да знам  .

Започнаха големите мъки да ми сложат спинална упойка. Как ли не се гънах и изпъвах, боде ме няколко пъти анестезиоложката и все кост уцелваше, накрая се отказа да прави опити, че от немай къде се оправда, че освен, че съм била дебела, съм била и с изкривяване на гръбначния стълб /да бе да, на колко ортопеди съм ходила заради луксацията, как никой досега не ми е казал  /. Всъщност, сега като се замисля, може би е по-добре, че не ми сложи упойка, явно не беше кадърна и като нищо можеше да обърка нещо .

Приспаха ме. Някъде към 10.10 влязох в операционната, в 10.30 малкият е изплакал и са го показали на мъжа ми. Към 12.30-1 се събудих и започнах да звъня и да пиша смс-и, макар и да бях още леко неадекватна. Целия първи ден спах на пресекулки и питах кога ще ми покажат Валентин, показаха ми го едва на втория ден, защото преди това е бил в кислородна палатка /нещо с дробовете му не е било съвсем наред в началото и се е наложило подаване на кислород, но лекарите казват, че не било притеснително/. Дадоха ми го само за минутка, успях да го целуна и погаля и после ми го взеха  , на което той отвърна с мощен рев  .

На втория ден в интензивното ни раздвижиха, отначало ужасно болеше, но всяко следващо ставане беше по-лесно. На третия ден ме преместиха от интензивното и ми дадоха малкия при мен. Отначало ми даваха АМ, за да го дохранвам, защото нямах много кърма още, но на четвъртия ден вече имах и малкият мина изцяло на кърма.

В петък ни изписаха, макар че малкият все още кара жълтеница, дано скоро се оправи.
 
Та това е историята, накратко - секциото не е чак такава болка, поне на мен много бързо ми мина, като изключим двата дни в интензивното, когато бяха адски болки и се чувствах като инвалид. Сега вече почти не усещам, че имам операция.

Доволна съм от АГ-Варна и от д-р Георгиев - свърши добра работа, нямам никаква кръвозагуба от операцията. В интерес на истината очаквах доста по-малко от държавна болница, а всъщност отношението на всички изненадващо за мен беше супер - акушерките ми отговаряха и на най-тъпите въпроси относно гледането на Валентин, докторът ми се справи много добре, изобщо всички лекари, сестри, акушерки бяха много внимателни и мили, не съм доволна само от анестезиоложката поради описаните по-горе причини. Е, и стаите са мизернички малко, дори и ВИП стаята, за която си доплатих, ама за няколко дни се преживява. При следващо раждане пак там ще отида, само ще проуча по-добре анестезиолозите и няма да оставя анестезиолог да ми бъде просто който е на смяна.

Ако на някого все още предстои секцио в АГ - наистина най-добре си разделете багажа и за първите два дни в реанимация вземете само най-необходимото: нощница, чехли, чифт бикини /ще ги обуете чак като ви изписват и се качвате в нормална стая/, няколко превръзки, тоалетна хартия, зарядни за телефони и вода. И отделно нещата от списъка им. Останалото ще ви го донесат на 3-тия ден. През тези два дни сте на легло - нито се къпете, нито ставате от леглото, а багажът стои заключен и ако ви трябва нещо сестрата го вади оттам. Аз бях с огромен сак и беше истинско изпитание за сестрите да намерят нещо там . Зарядните е важно да се вземат, защото в реанимация има контакти в стаите, а горе на 4-тия етаж няма никакви контакти и е добре преди да се качита да заредите телефоните.

Та това е накратко, надявам се да съм полезна на някого.

Сега сме си в нас, кърмим се успешно мисля /ще се разбере като видим колко сме наддали/, малкият е много спокоен и си го гледаме сами с мъжа ми, без майки и свекърви в нас, според мен се справяме чудесно, нищо че и двамата не знаем много за гледането на бебетата .

Ще се опитвам да се включвам, макар и по-рядко вече, стискам палци на всички, на които още им предстои вълнуващата среща с бебчетата!

П.С. Сори за дългия роман .

Здравейте мами,
при нас тази вечер беше спокойна станах само в 3:30 часа и после в 7 часа даже след като я нахраних спахме до 9:30 направо съм свежарка днес. 
Мелина е на изкуствено хранене изцяло вече кърмата ми спря засега няма нито запек нито разтройство занапред ще видим.
Днес и взех акта за раждане и утре ще подавам документите за онези 250лв 
Успях и хванах сутрешното хубаво време та излязохме че сега почна да се скапва 
Дайте идея за подарък на моя мъж на 23 имаме годишнина 

 Момичета- стискайте ми палци...отивам в болницата...

за судокрема слагам го по лицето по вратлето на всякъде и е много хубав за 2 дена минават пъпките каквито и да са и в болницата като бях ми го казаха пи таи педиатъра за него аз искаш но аз го ползвам и съм много доволна

УСпех

С теб сме 

Успех  сигурна съм, че всичко ще е наред

Стискаме палци  С теб сме, а скоро и след теб 

Jenajena  стискам силно, да се ражда лесно госпожицата.

ЧЕСТИТО БЕБЕ НА ПУПСИТА!

Заплюйте деня  , така по вода да ни върви цяла седмица!

Стискаме палци, jenajena!

Судокрем и аз сложих по личицето, бяха му излезли пъпчици, пък аз искам да ми е хубав и с чистичко личице . Никого не питах, на своя глава мацнах сутринта и до вечерта пъпчиците ги нямаше вече .

Силно стиснати палци! 

В теб ни е надеждата!  

Здравейте, момичета  
Честито на всички нови мамчета! Да са им живи и здрави бебчета!
Ние с Тияна вече сме си вкъщи Благодаря на всички за хубавите пожелания   Да ви се връщат стократно  
Добре сме, кърмим се, през деня си спим много добре, буди се на около три часа, но вечер нещо не й е до сън.Тази сутрин от 3 до 5,30 не можа да спи, голям рев му удари, така и не разбрах защо   Решихме, че нещо не храни добре и взехме везна - 40гр. единия път, 20 гр. следващия   Не знам дали е нормално  
Елис, много дълъг ти е станал списъка   Стискам палци да започне да намалява  
Jenajena, успех  

Lotxen , pupsitta  ЧЕСТИТИ БЕБЧЕТА.

Ето повлякоха ни крак сега като се изсипе един бебевалеж.....

jenajena стискам палци.....няма да ме дочакаш за болницата,че аз още се помотвам:)

И моя корем все по нагоре отива...понякога се смъква,ама после пак нагоре:)
Незнам защо съм решила,че ще се ходи в болницата през ноща и всяка нощ чакам:)
Добре дошли на завърналите се от болницата мами:)

Успех... Jenajena Нека всичко мине леко и безпроблемно