МАЙските деца щастливи станаха на три години!

Мамче, дано да се разберете с твоя мъж и нещата се наредят.  
Пожелавам ти от сърце още едно майче!    

На мен лично някак ми стана по-леко с двете деца. С Божидар не ми е било трудно, но твърде много се вторачвах в някои работи, престаравах се без нужда и това ме изнервяше. Както казах, имам проблем със себе си, не с децата си!  

Божидар може да се каже че ревнува, но ревността му не е отнесена към брат му, а по-скоро към мен и най-вече към баща си. Има съревнование, дърпат си играчки, поскубват се, посритват се... и малкото е едно диване!   Не си оставя коня в калта, нищо, че още нито ходи като хората, нито говори!  Много пробивен бееее!   Някой път ми приличат двамата точно на паленца в котило. Шават, ръчкат се, побутват се, полайват се, посбиват се... търсят се!   Като вземам следобяд Божидар от градината и двамата са много щастливи да се видят.   Ако Божидар не е влязъл в крива фаза дори дели играчките си с него.

И аз искам второооооо  
Моят мъж каза,че съм била "дърта" вече И после вика - по добре пак по същото време да го правим за да се роди пролетта!По лесно се гледат такива дечица.Ей сега ми беше дошла на гости една приятелка тук на работа - тя роди септември.Ами много и е трудно в тези студени дни...

Изказал се и той твоя мъж... стара си била... глупости! Пълни!   

Аз искам трето пък! 
Така някъде около октомври да се роди!

Ако знаете и на мен как ми се иска второ  . То и аз съм дърта, но лично познавам хора, които за първи път станаха майки на 41, а аз имам време да стигна 40-те  .
Нямам претенции кога ще се роди. Аз съм зимно бебе и от това, което съм чувала определено си е голям купон.
Нощни мисля, че картинката която описваш ми е позната. Малката племенница има разлика с моя син 4 месеца. То не беше бой за играчки, щипане, хапане, бутане. Сега тя като идва до нас пита на вратата къде е Преско като чуе, че е на ДГ врътва си дупето и иска в нейната "куча(къща)". Голяма любов са 
Мона на въпросът ти за Преско, както споделих по-рано на година и шест месеца го нарочиха, че има забавяне в развитието. Тръгна на логопед и психолог. Тогава наблягаха на развитието на фината моторика. Елементарни пъзели (тези с празните места, където трябва да поставиш съответната фигура на нейното място), сортиране на боб, слагане на пръчки за смятане или топчета през малка дупка на капачката на буркана и др. Но никой не ми обясни защо го правят и какъв е смисъла. След година и половина спря да ходи. Но да си призная тогава и двамата бяхме доста блокирали нищо чудно, че му лепнаха подобна диагноза.  Един път моя приятелка, която много ми помогна за Преско ми каза, Весе прочети за Монтесори и започвайте, тогава разбрах смисъла на горните упражнения. Това стана миналата година по това време. Не съм човек, който залита по дадено нещо. Доста мисля и разсъждавам преди да тръгна да го правя. Попаднах и тук във форума на тема за Монтесори в къщи и реших защо пък не. Още повече, че повечето от нещата съм ги правила самата аз като малка и ми доставяха удоволствие. Така започна, като че ли си повярва. Може би защото играем заедно, защото видя, че може сам. Получава похвала само когато направи нещо правилно и той дръпна. Определено му се отдава математиката. Не го насилвам за нещата, което не може да прави. Но при него всичко е под формата на игра. До сега не е чул ако не го направиш ..... няма да получиш..... Това е тайната 

Аз също много харесвам системата на Монтесори. Доста неща прилагам и аз и съм доволна от резултатите.

***
Много куц ден днес. И ми се сдуха всичко вече и ми стана криво. 

Азарея  
И ние сме в Монтесори градина за 2 непълни дни,а в другото време си е с нас .
 Системата винаги ми е допадала и много ме зарадва,  че въпреки големия лист на чакащи успяха да я приемат от миналия октомври:)
Днес е като лято- 20 градуса, а другата седмица го дават и 27 да стане, така че сме по паркове и градини

Там където водя Криси прилагат Монтесори. Явно на дивака му харесва защото там си прави нещата и му е интересно.
Нощни очи, благодаря и на теб за споделеното   
Весе 

Момичета, аз преди 5 години родих! Мислих си колко ще е хубав живота ми! А какво се оказа... след 5 месеца започнах да правим опити за второ и от първия път заченах Наталия! Сега моя мил съпруг иска още едно а аз сама си мисля че няма да имам сили да гледам пак бебе! На 33 едва ли имам още много години да чакам! Ама и с тези килограми (100) Направо не мога да си намеря място и да кажа че искам пак да се търкалям като балон!

А колко хубави моменти имах със всички вас! даже и снимки някъде имам!

meyz, Алекс го родих на 35 Имаш време

Днес ще Ви почерпя с чаша кафе  май още не мога да се събудя



С пожелание за лека и усмихната седмица!

Момичета чета ви и ви се радвам.... а хич не ми се пише...по цял ден работя на комп и просто не ми се гледа вече!
Супер че се оживи темичката!
Меиз аз родих номер 2 на 34.Всичко е до нагласа!
Иначе при нас вс. е нормално! Обещавам да разкажа по подробно тия дни!

Мейз, стига го мисли, скачай!   
Майка ми мен ме е родила на 35, а брат ми на 42! 

Разбира се, не е казано, че трябва да имаш още едно детенце. Пък и не се знае, може след още малко време да си промениш усещанията за нещата! Наистина не го мисли чак толкова много....

Да взема тази сутрин аз да ви поднеса кафето


Злати, действай    Не ги мисли годините и килограмите 
Аз съм паднала в няква яка дупка. Ма така е като ми идва РД, че и на 30 ставам, одъртях 

mam4e82 , благодаря за кафето!:)
И за какви дупки говориш .....30 години са една хубава възраст.Аз тази година ставам на 33 и всеки път като се погледна в огледалото и си броя белите коси 
Купихте ли вече мартенички ?Аз всеки ден правя сметки колко и от къде и все нищо не правя!;)Но днес ще свърша тази работа!
Хайде много усмивки...
.... вече четвърти ден борба с вируса и мога да кажа ,че вече сме по добре -Гошко тази нощ спа спокойно!

Мамче благодаря за кафенцето 
Слънчо бързо оздравяване.
На тридесет си мислех, че вече многоооо... съм удъртяла и живота няма какво да ме изненада. Грешях. Сега си имам Преско и куп занимателни неща.

За мартеничките тази година съм се зарекла да ги направя аз, ама нещо ме мързи. Вече оплетох шапки на малкия и малката племенница в бяло и червено като футболни топки с козирки. Сега правя на голямата, че като ги видя реши, че и тя иска .