МАРТЕНЧЕТА 2008

Здравейте,момичета!

Iva-1977,изобщо не си ме отегчила,та нали затова пишем тук,ако нещо ни мъчи да си кажем и да ни олекне.Те сегашните деца всички си имат своите странности,кое в по-голяма,кое в по-малка степен.Аз даже вече като видя някое много кротко и разбрано дете,почвам да се чудя това дали е нормално  .

Ама, Иве, не си слагай толкова на сърце нежеланието на Галя да рисува или да прави нещо друго, особено, когато не е на кеф. Знаеш че в периода на НЕ и НЯМА, в който са в момента, подсъзнателно се опитват да се наложат и да си определят някакви граници на поведението. Сега най-типичното нещо за тях е да НЕ ИСКАТ да направят нещо. Имало е случаи, в които Дея ми мрънка цял ден за кино, да речем и когато кажа "Добре, хайде обличай се и да тръгваме" отговорът е "НЕ, НЯМА", при това придружиш с тръшване или тропане с крак. В такива моменти, когато успея да запазя самообладание и седнем да си поговорим кротко, като я попитам защо не иска да се облича и да тръгваме, тя простичко ми отговаря "Не знам, мамо". Явно й идва от вътре да ми противоречи, дори бе да иска. Разбира се, мен това поведение в повечето случаи ме изкарва от търпение, особено, когато става въпрос за нещо важно или спешно, но не се притеснявам, че не иска да пее или да учи буквите или нещо такова. Днес не иска, утре ще го прави с кеф. Тук не става въпрос за някакъв проблем в развитието на детето, а просто е трудна фаза в израстването им. Ти имаш мнението на логопеда и то е, че всичко е наред с Галя, просто й трябва повече време. А на теб повече нерви.

mis_val - благодаря за милите думи 
Марги, за съжаление не аз държа толкова да рисува, ами и преди да стигнем до логопеда четох за тези нови държавни стандарти по които се движат всички - какво трябва да може едно дете на нейната възраст, какво да знае, какво да прави, как да се изразява - там е проблема. За да има напредък трябва да отприщим и други интересни в нея - не само танците и спорта  Изобщо не настоявам да рисува толкова - баща й до кой клас къщите като кашони ги рисувал  , а аз пък до 7-ми клас нямаше изложба или училищно мероприятие и да не взема награда за рисунка. Мисълта ми е, че и да не рисува добре си мисля, че все ще стане човек от нея, но защо така искат да ми мъчат детенцето ей 
Как да й развивам тази фина моторика като не иска да рисува, да оцветява картинки, да апликираме, не иска да мачка пластелин - каквото и да я карам, под каквато и форма "не та не" - това е реакцията й.
Това за тръшкането нали наскоро го коментирахме - то няма излизане от това вечно отрицание  Логопеда каза, че не трябва да показваме безсилие пред нея, да настояваме да се занимава в къщи. Снощи след този пълен с емоции ден я подхванах и естествено като се започна едно реване, аз спокойна, но тя пред нервна криза - не мисли, не гледа изобщо какво я карам да прави, нулева концентрация  Отдавам го на липсата на сън, защото като си е спинкала е друго /или поне се опитвам да се успокоявам с това/ 
Аз й направих клипчета на това кой пъзел как се подрежда /вече и педагогика ще завърша  / и тя ги гледа с интерес - на моменти сама отива при новите неща и започва да се занимава, но това трае минута-две, след което пак се ориентира към топката, прави си обиколките в къщи и все иска песнички за да танцува.
Абе има надежда нещата да се оправят само нерви да имаме с баща й, за да пречупим този неин характер и да събудим интереса й за нови неща.

Пак се олях 

Иве, аз за пръв път чувам за тези нови държавни стандарти. Предполагам, те са свързани с работата на педагозите. Каквито и да са, със сигурност не могат да направят децата по калъп. Всяко си е различно и трябва да ги приемем такива, каквито са. Можем да им покажем, да ги насочим, да събудим интерес по някакъв начин, но не и да сме прекалено настоятелни, защото това има обратен ефект. Ако сега не става, ще мине време и нещата ще се променят. Изумително е как се променят децата. И когато ние се притесняваме, че нещо не умеят както трябва, те го усещат и отказват повече да опитват, за да не се провалят или да ни разочароват. Или пък просто от инат. Аз в такъв случай ги оставям на мира и ги поощрявам за другите хубави неща, които правят. Идва един момент, когато ни изненадват и в най- невероятния момент правят това, което преди са отказвали категорично. Децата минават през най- различни периоди и не мисля, че трябва да им се притесняваме толкова. Така травмираме и тях, и себе си. 

И аз не знам за новите стандарти, но осъзнах, че има разлика в тълкуването на развитието на децата и тази разлика се е случила през последните 1-2 години. Вероятно помните, че се притеснявах за развитието на Дея. Имало е много моменти, в които не на шега съм си мислела, че има сериозно изоставане в умственото развитие. Не веднъж съм говорила с педиатърката ни по този въпрос, но тя не виждаше нещо фрапиращо в поведението й. Ходихме при логопед още на годинка и нещо, при други специалисти и всички казваха, че на Дея й трябва повече време и ще проговори, ще почне да общува, да се занимава с по-логически игри и т.н. И в един момент това наистина се случи. Къде обаче е промяната? В момента Бояна е на почти две години и не говори въобще. Казва само и единствено "тати дай". За сравнение Дея също не можеше да говори на тази възраст и запаса и от думи се свеждаше до не повече от 3-4. За Дея всички казваха, че няма проблем, за Бояна всички ме питат дали правим нещо за липсата на говор. Преди няколко месеца бяхме с Бояна в болница и като разбраха лекарите, че не говори и че не съм се консултира с невролог, направо щяха да ме изядат. Педиатърката ни също казва, че ако не проговори до две, ще я праща при специалист. Аз обаче се проявявам като абсолютен непукист и само им се хиля насреща, защото сравнявайки Бояна с Дея на същата възраст, виждам, че Боби е в пъти по-осъзната, комуникативна, логична, оправна и т.н. Но явно нещата са се променили, щом неговоренето на Бояна се оказа такъв страхотен проблем, а при Дея беше определено като нищо сериозно, а просто "нужда от натрупване на речников запас, преди да се отпусне да говори".
Разбрахте ли обърканите ми мисли или съм за преглед при специалист?

Марги твоите постове са винаги изключително изчерпателни:) Как намираш време с 2 деца на главата не мога да ти се начудя..

Аз ли съм много смотана и нищо не забелязвам....но никога не съм се взирала толкова във Виктор. Да, и той проговори на 2 години и 3-4 месеца, ама пък изобщо не ми е идвало на ум да се притеснявам, нали казват, че мъжете са по- бавни във всичко та....Сега говори като възрастен и с такива изрази ме заковава, че понякога не знам да се смея ли или да се ядосвам....аз му се карам , а той ми вика.."Стига си ми викала, че ми късаш нервите"
Много обича да рисува, и да се бори с някой(обикновено го отнася баща му ) , но никакво влечение към спорта А така  ми се иска да спортува Но, човека не си дава зор...дай му химикал и компютър и не го занимавай с физически натоварвания.....Бях го записала на народни танци....човека ходи 2-3 пъти и каза "Това не ми харесва, чичкото не ни показва нищо, аз мога и сам да си подскачам и просто отказа да влиза на заниманията
От футбола за малко да се откаже, защото "Само аз не съм вкарал гол " , но явно баткото го е усетил и следващият път беше супер щастлив защото "Вкарах 3 гола и съм най добрия, каза батко Ники"
Та така.....

Привет на всички   
Както слънчицето ни огрява днес, така и съм малко по-ведро настроена за моите проблеми 
Марги, напълно разбирам това, което си написала. Именно това имах предвид и аз - преди всички деца се развиваха кое по-рано, кое по-късно, но никое не е било натискано по този начин да прави нещо, което не му харесва, а в определен момент е идвало времето и сме се справяли с изискванията. Сега на мен постоянно ми се набива в главата, че детето ми има нужда от помощ за да стане част от калъпа - не може да е различно и то когато реши да прави нещата, а колкото по-рано - толкова по-добре и всички сме доволни и щастливи 
През последните години се наблюдава по-късното проговаряне на децата, всичко се променя и се поставят едни граници, които за голяма част от децата не са толкова лесно изпълними - родителите се лутат от специалисти на специалисти, а децата... горките те 
Темата е необятна  Всеки казва, че на Галя й няма нищо - и в градината госпожите, директорката е с богат опит /а едната госпожа завършва магистър-логопед/, и самия логопед го твърди. Явно си трябва време, което обаче не дават а детето ми. А не ми се иска да й лепнат етикет още от сега, защото горкото ми после цял живот може да страда от това 
Леле, напълних темата с моите излияния.

Я давайте вие как я карате, че нашата е ясна 

Марги, а ти шофираш ли вече ?
Снощи се метнах на колата /извън София обаче  /- не било чак толкова страшно 

Чили, опасен младеж си имате  Кога ли и Галя ще започне да ми ги говори такива 

ЧРД на прелестната Алина!

ЧРД на Катерина на Бумеранг!

Георги до 2,6г не говореше разбирахме се с мучене, не даваше признаци че  има идея какво се прави в гърнето, играеше си с коли и редеше от дървените пъзели. Хич и не се стрясках особено на баба му, която го сравнява с внуче на нейна приятелка дето можеше толкова много неща. Все още не оцветява, рисуването му е драсканици и пак го оставям да се справя. В градината понякога помни друг път се прави на луд. Едно стихче го беше запомнил от първия път и госпожата го похвали, но си знам че бързо губи концентрация. Дайте му да тича, да се катери беля да направи. Докато Иван покрай батко си повече неща знае и може да прави все още не говори, но и това ще стане. Казва някой думички. Та моите не са случили на родител да ги тормози и ръчка. Гого дори в градината не е записан на нищо понеже на баща му не бяха удобни часовете за всички занимания. 

И да се похваля престраших се да карам колата, уикенда се метнах сама по улиците, много съм горда.

Иве, не го мъчете детето...като не му се рисува няма да рисува. Пробвала ли си да и дадеш да се плеска с водни боички, Кристина много се забавлява,а само да не ви разправям какво е след това
Любо също още не говори нищо, от няколко месеца сме на ниво "мммммм", "ъъъъъъъъъ" и дотам. Като сравнявам с каката, ми тя на 1.5 можеше да си поиска вода, да каже горе-долу какво иска. Сега вече е "стига сте ми надували главата" и тн.  Нещо не ми допадат тези нови стандарти, обаче, аз продължавам да смятам, че всяко дете си има неговите си способности и интереси, може и понякога да имат нужда от помощ, но определено не съм съгласна да му се натрапва нещо насила.

Привет на всички  

Какъв е този буквар и от къде го купи?

Привет!
Как неусетно тече времето - бебчето, което не много отдавна беше стана на цели Четири 
В петък беше тържеството в детската градина, а в събота в къщи. В неделя бях гроги  Най-харесаните подаръци са лаптопа, активни карти (това е една поредица на издателство Clever book) и кон. Много й харесаха и тортите едната беше с Рапунцел, другата със всички принцеси. С тях направих попадение с 2 ваучера от колективното пазаруване ми излязоха на цената на една.
Иве хубав подарък си избрала. И аз така се надявах да уцелим едната госпожа, за да можем да направим  снимки.
Бебока вече се обръща от гръб на корем  и е малък бузанчо на консултацията го премериха 7.100кг и 66 см.
Всички деца нека имат едно прекрасно детство! Да са ни живи и здрави!

Ani 77, от къде къде купихте тортите? Въобще събирам идеи за торти, които да не са със захарно тесто, а със снимка и да не е са на Лагуна. Всяка година купуваме от там, но тази ме ядосаха, защото си бяха оставили ръцете направо. Сега обаче ми трябват две торти за Бояна и се чудя от къде.

От сладкарница Орхидея - и в момента има подобни промоции. Миналата седмица ги попитахме дали може с наша картинка, казаха, да им я пратим и ще кажат дали става. Така тортата с Рапунцел беше с лицето на Неви (татко й си поигра малко). Втората торта я искахме да е малко по-голяма и нямаше проблем - доплатихме си за останалите парчета. Печата на снимката е много добър, но не трябва да престоява повече от 24 часа, че леко се размазва. Тортата беше вкусна.

Ани, би ли дала линк за тези промоции? В кой сайт за колективно пазаруване са?