Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 3

Здравейте, смели, волеви момичета! Браво!    
 От доста време искам да мина в редиците на непушачите, но... се ужасявам  от ежедневието без цигари - сякаш  почивката ми  няма да е същата, сякаш няма да мога да си подредя деня, щом ще е без кафе с цигара...  И най-вече, страхувам се от борбата, която трябва да водя със себе си - да устоявам на желанието за цигара! В живота съм проявявала много пъти упоритост, издържливост, воля, но... за отказването от цигарите, сякаш няма да ми достигнат тези качества. Съзнавам, че психическата ми зависимост е мнооооогоооо по-голяма от физическата! Изчетох доста от споделеното от Вас и постовете, в които споделяте, че на моменти едва издържате, ме карат да си мисля: Защо трябва да се подлагам и на такъв стрес, достатъчно  други си имам. Наддаването на теглото също ме тревожи. Всичко това споделям с Вас, не защото се отказвам да се боря с този гаден порок, а за да Ви запозная със страховете си и Вие да си кажете компетентното мнение! Нали вече сте минали по този път и сте победители!          
 Ако някой е ползвал"ТАБОЛИВ", какво е мнението Ви - помага ли за по-лекото преживяване на стреса от отказването?   Или други помощни средства?
Благодаря Ви, бъдете здрави и все така упорити!                                                                                                                                       

Огън,правилната мотивация е ключова.
Стрес,драма и липса също няма ако пак същата мотивация е правилна и добре обоснована и достатъчно силна.
Физическата пристрастеност отмина за седмица +- -тя е най-малкият проблем.
По-трудно преодолимо е психическото зомбирване.
Когато стигнеш до момента да нямаш търпение да спреш цигарите /аз в момента съм така/ значи наистина си готов - и го правиш с усмивка.Зорът идва между 10-тия и 15-ти ден и то пак чисто емоционално- прекалено често ще имаш упорити позиви да запалиш,които просто трябва да подминаваш-отминават от 1 до 2 минути и после пак не ти се пуши. Килограмите - мисля,че са най-малкият проблем.Когато хората спират цигарите често бъркат никотиновия глад с физически такъв,затова се получава.Ако съумяваш да ги различаваш и да не се тъпчиш само,защото ти се пуши-няма да напълнееш но дори и да напълнееш- мисля,че свалянето на кг е много по-лесно от спирането на цигарите.Така,че можеш да си дадеш шанс.

Извинявам се на всички непушачи -ветерани, че говорих вместо тях    Нека сега и те се включат като по-вещи по въпроса 

  Да добавя, на мен лепенките много ми помогнаха, имах само 4, но за първите дни беше идеално. Мислех си,че ще ровя да търся цигари, знаейки,че няма. Преди ме избиваше на рев и агресия, но този път нямаше такова нещо.Вече загубих и навика да търся, да опипвам за цигари и запалка и да паля. Това ми беше най-гадното, как да преодолея навика.

Навика е страшно нещо (( Ходя като ранен бизон из вкъщи и само си мисля да имах сега една цигара )) Запасих с храна за няколко дни за да не се изкушавам в магазина ,но като последен глупак не си купих никакви таблетки или лепенки Мотая една химикалка между пръстите поне малко да убия навика да държа цигара надявам се след няколко дни да е по лесно .И така стискайте ми палци

Ще се справите,можете, успех. 

Аз изобщо не се сещам вече, дори да се сетя, ми минава за 3-4 секунди през главата. Първите дни на мен ми помага следното: щом ми се припуши и си казвам "добре, щом толкова искаш излез и си купи една кутия и пуши цялата наведнъж ако можеш" и след като си го кажа и веднага се сещам, че не искам да пуша и че е моментно и веднага ми минава желанието. Според мен го има и този психологически момент (или поне при мен) - детска работа като знам, че е "забранено" и веднага го искам. И като си го позволя дори само мислено и вече не е същото, желанието изчезва .

здравейте момичета!1 година и 4 месеца не пуших и сега отново припалвам...мразя се и днес твърдо съм решила отново да ги спра окончателно,имам опит и зная че не е толкова трудно когато наистина си мотивиран и имаш огромното желание,но имам нужда и от подкрепа....моля помагайте,зная че първия път се справих с помощта от тук във форума и бях много благодарна,просто всеки който ги отказва има нужда да споделя и да го подкрепят.....очаквам наистина помощта ви 

Браво на успелите!Наи -хубавото да не пушиш е, че не миришеш на гадно .След 2-та миризмата е много неприятна,особено ако около теб са само непушачи.Аз сам много доволна ,че не си позволявам да пуша вече с и без причина.Много смешно ми стана преди малко,защото си пиша на лаптопа и в магазина ми влиза една кака ромка и докато пипа това -онова ми прощепва таинствено и сьучастнически дали искам цигари.Предполага се ,че тя е клиентката:)
Дори не се сетих за цигарите като такива!Пьлен абсурд!Аз сам направила някоя много сладка физиономия,защото тя се изниза моментално и много учудена!

Набързо, да се включа, тъй като виждаме че Огън е в нужда :о)
Страхът е единственото нещо, което ни пречи да спрем цигарите - страх че цигарите ще ни липсват, страх че няма да се справим със стреса, страх че без цигари няма да можем да се живеем нормалния си живот, страх от никотиновия глад ...
Всъщност, именно цигарите ни отнемат нормалния живот - да не можеш да свършиш една работа без да мислиш за цигари през разни интервали, да не можеш да се забавляваш пълноценно, без да мислиш за цигари. Цигарите предизвикват завишени нива на стрес - хем ни се пуши, хем се терзаем, че не трябва да пушим, хем искаме да спрем, хем имаме чувството че нещо не ни достига ...
Всъщност, именно цигарите предизвикват никотинов глад.

Голям е страхът от мъките през които трябва да се мине, за да спреш цигарите, и разбира се страхът от провал - струва ли си да се опитвам като така и така ще се проваля ...

Всичко това се дължи на самовнушение, замозаблуда и никотинова заивисимост. Дължи се на грешно възприятие за цигарите, като самите цигари са ни научили да ги приемаме така.
Никотиновата липса ни кара да се чувстваме несигурни - не знаме как да се държим, къде да сложим ръцете си, не можем да се съсредоточим или да се отпуснем - защото тялото иска доза никотин.
От друга страна - когато запалим цигара, несигурността изчезва, неспокойните ръце си намират занимавка, вече не се разсейваме или пълноценно можем да се отпуснем.
Мозъкът ни свързва изчезването на неприятното усещане със запалването на цигарата, но пропуска да потбележи че само след час - никотина вече е намялял в организма и отново ние търсим цигара за да премахнем обзелото ни безпокойство.

Хората си мислят че само отказващите цигарите изпитват никотинова абстиненция. Всъщност пушачите живеят е непрестанна никотинова абстиненция, която се обостря през час, и се погасява частично от цигара. Но винаго остава малко безпокойство и стрес.
Тоест, като даваме на тялото доза никотин, ние намяляваме симптомите на никотинова абстиненция, която липсата на никотн ни причинява.
Ако излезем от тази верижна реакция - в рамките на 7 дни, всичко приключва.
ТОва е малко като crash course надявам се да ти е помогнало?

И аз искам да спра цигарите Обаче мисля, че депресията си е фактор против. Имам много зла майка. Непрекъснато плача. Знам, че не трябва, ама ха де. Това върви отдавна, много години. нищо не й е по угодата. Предоставям й възможности, телефон, апартамент да дава под наем да си помага - не, не прекъснати обиди, всичко било нейно, пък ние си имаме всичко. Няма обич, само обвинения и обиди, все без причина. Особено си фантазира, че уж трябвало веднага да отидем при нея, защото 'била зле', а изобщо не звъни. А има моб. телефон който плащаме. А бе, цигарите ще ги хвърля, ставам обаче ужасно нервна. Таболив помага ли?

Хаййййде да спираме да пушим вече,а ?
Загасих си последната цигара току що и ми идва да поврна направо 
Надявам се този път да успея !!! Стискайте палци !
На всички,които са в борбата - успех 

Agaph, успех и да не се даваш! Загледах се в подписа ти    , стана ми мило, защото и аз се изтипосах прясна, прясна на един ден тук. Стискам палци и на всички останали! Умирам си от кеф като видя някой да ги отказва. Ооооооо, не съм ви се похвалила май! Майка ми ги отказва вече от месец! Купих и Алън Кар и тя пък взе, че го прочете. Толкова се гордея с нея, тя беше заклета дългогодишна пушачка.

Хей здравейте героини. Как сте милички? Как се справяте?
Исках малко до ви по хленча, но реших, че това ще ви демотивира. Затова ще се боря сама с желанието, колкото и трудно да е, а на вас ще давам кураж.
Дръжте се момичета.Трябва да успеем. При мен 53 - ти бездимен ден. Пуши ми се, но не се давам за сега. След Нова година задължително отивам при момичетата от 90  -дневната диета. Честно да ви кажа много напълнях. Успех момичета. Дръжте се.

Aqaph, Тайна, nicofree, много Ви благодаря, за вниманието!!!    Извинявайте, че закъснях с благодарностите!   
Все още не съм готова да отсека: "Няма да пуша вече!"  Осъзнавам, колко е добре да се освободя от тази зависимост, от това робство, но... имам нужда от още време за настройка към свободата.
Aqaph, браво, че загаси последната си цигара! Успех!
Бъдете живи и здрави всички!