здравейте момичета

  • 1 465
  • 16
здравейте момичета,реших и аз да се регистрирам във форума, не само да чета, но и да поговоря с някои жени,минали и преборили се с доста проблеми и неволи.Преди около година ме оперираха от ендометриоза,оказа се накрая че не мога да имам деца по естествен път, до тук "добре",но по сташното е че лекарите не йказват 100% че не мога да имма по естестжен път деца а че жремето не само че ми изтича застото съм на почти 40г. а и мъйът с който живея казва че не иска повече деца/той има едно дете вече почти на 18г/  а и че не знае дали за напред ще поиска някога.Другото което също много ме тормози е че гледам как с такова удоволствие се радва на бебето на ощи приятели и направо ми къса сърцето>Честно казано не знам нито как да постъпиа и колкото и тъпо да ви се струва дори не знам какво и как да му го кажа защото все пак не съм убедена съвсем че не иска дете - много е тъпо но найстина дори не знам как да започна този важен разговор
Виж целия пост
# 1
Леле мъка ми беше докато го прочета  Shocked, оправи малко правописа  Peaceл по темата пък почти нищо не разбрах - можеш или не можеш да имаш деца по естествен път? И каква е целта на темата - съвет искаш, но за кое по-точно?
Виж целия пост
# 2
Говори с мъжа си,ако иска добре,ако не желае, се запитай дали заради него си заслужава да останеш без деца?
Виж целия пост
# 3
не мога да кажа,че не иска,съдейки по определени действия към чужди деца,но по скоро проблема опира в това, че на мен лично ми се каза преди време че не иска повече деца,след операцията ми не ползваме никакви предпазни мерки, проблема е в това че до толкова сам обаркана и уплашена че дори не знам как да подхвана самата тема - старшно тъпо звучи но .....може би и е и донякъде от страх да не бада отхварлена.Истаната е че колкото хора има има - толкова и съвети,по скоро споделям
Виж целия пост
# 4
Ако искаш конкретен съвет как да започнеш разговора поискай го в прав текст. Ако искаш нашето мнение питай конкретно, за да можем да се съсредоточим върху това, защото малко се обърках от постовете ти  Peace
Виж целия пост
# 5
съвет - как би започнала ти например един разговор на тази тема с човек който преди ти е казал че не е сигурен дали ще иска някога повече деца, защото всички знаем,че ако кажеш каквото и да било с неподходящ тон и думи няма да има никакъв смисъл и резултат
Виж целия пост
# 6
Конкретно към моя партньор бих карала "право куме в очи". Миличко, скъпичко, котенце, мишленце аз искам да имам дете. Вече съм на почти 40 години и времето ми изтича не само според мен, а и според лекарите и искам да знам дали какво мислиш ти. Вече имаш дете и си изпитал и продължаваш да изпитваш щастието да бъдеш родител от което аз също не искам да се лишавам.
Примерно...макар че нещата са много лични и строго персонални. Съветът - недей да овърташ и да се чудиш как да кажеш на човека с който си какво искаш, защото ако действаш така никога няма да постигнеш желанията си.... Peace
Виж целия пост
# 7
да права си, но има и нещо друго -  страхът че ще получа отрцателен отговор, вече не съм на 20 - 25г. за да се успокявам с реплики от рода какво пък толкоз друг ще дойде, този период отдавна  го минах
Виж целия пост
# 8
да права си, но има и нещо друго -  страхът че ще получа отрцателен отговор, вече не съм на 20 - 25г. за да се успокявам с реплики от рода какво пък толкоз друг ще дойде, този период отдавна  го минах

Миличка с риск да те обидя, но разсъжденията ти са много повърхностни. Страх те е, че ще получиш отрицателен отговор...добре, но ако не говорите пак няма бебе нали? Би трябвало да искаш да си наясно със себе си и с партньора си...така предполагам. След разговора какъвто и да е отговора ти ще си изправена пред много въпроси
1. Това ли искам да е бащата на детето ми?
2. Заслужава ли си да изоставя мечтата си да бъда родител заради този човек?
3. Кое искам повече него или възможността да съм майка?
Стига с тоя страх...така или иначе, ако не говориш чакаш и според мен чакаш нищото....да ти реши проблемите. Изясни се със себе си и партньора си и дерзай. Това мога да те посъветвам  Peace
Виж целия пост
# 9
Ооооо не се притеснявай,че бих се обидила,ако имаше такъв момент не бих говорила за това,целта на разговора,макар ,че доста неща пропускам,защото са дълги за обяснение е да чуя странично мнение на други жени отностно един такъв проблем, как би постъпил някой в подобна ситуация,защото ако го притисна нормалната му реакция ще е - бягай през глава. Имам приаятелка, която беше в подобна ситуация, може би заради прекаления натиск който упражняваше , връзката й се разпадна,в резултат нейният бивш вече чака дете от друга жена . Но си  права също и за това,че  при отрицатен отговор найстина всяка една жена би си задала въпроса - за какво още съм с този човек и има ли смисъл да правя саможертва.
Виж целия пост
# 10
моя съвет -полека лека почвай разговора отдалеч-т.е увода да е на друга тема-примерно "ех колко са сладки децата-що ли досега аз си нямам...нещо такова" -чуй реакцията му и в зависимост от нея продължавай образно казано да дълбаеш....и дори и да чуеш това от което се плашиш поне няма да се обвиняваш след време че не си положила усилия!!!много е важно това за психиката -да знаеш!действай щото нямаш и време....нека бъдем реалисти!
а poli-poli много правилно ти е казала-в зависимост от тоговорите на мъжа ти ще си зададеш и съответните въпроси а оттам ще си направиш и изводи за които може би не си и подозирала!въобще тръгвай по пътя път накъдето те отведе....бъде смела и отстоявай собствените си желания и потребности щото никой друг няма да го направи вместо теб!
и не на последно място -моя личен пример-моя мъж се дърпаше за второ и аз го почнах леко лека психически -"ама ти представяш ли си да имаме още едно сладурче в къщи и то да прилича на теб-твоята кожа твоите очи...и т.н"-в случая за теб първо но за него ще е второ така че поласкай мъжкото му его-или пък му намекни че сигурно вече се е изчерпал може би в бебеправенето и не може...да видиш как ще се накокошини-абе мъжка психика!разбира се това са само идеи-ти избираш коя защото си познаваш най-добре мъжа-при някои не действа нищо а при някои -всичко!успех и горе главата! Hug
Виж целия пост
# 11
благодаря на всички, надявам се найстина да намеря както се казва кадифените ръкавици,че може някъде в суматохата да съм ги загубила.
Виж целия пост
# 12
Изтича ти времето-глупости.Това лекар ли ти го каза?Менопаузата започва чак около 50-52.години.
Виж целия пост
# 13
Най - напред си отговори на себе си дали ти искаш деца.
Виж целия пост
# 14
 Доста деликатна ситуация. Не сте на 20, вярно е, а и доколкото разбирам той вече е заявил мнението си, един вид се е застраховал в началото на връзката ви? Няма какво да се увърта в този случай, според мен кадифените ръкавици бързо ще се изхлузят от ръцете ти, подходи смело, но без драми. Не знам за вас, но според мен съществува и проблемът с либидото в такава ситуация, тоест на думи може да го убедиш, но на практика да се отдалечи от теб, затова спести драмите, доколкото е възможно.
  Решението е важно и касае, и двама ви, не само него, в крайна сметка това е и твоят живот, разбирам, че те е страх от раздяла, щом мислиш, че нямало време да дойде друг? Истината е, че е много по/вероятно някой от вас да отстъпи и да се разберете, той също не е на 20, нали?! Така че смело, не изпускай възможността да си майка, заради колебанията на таткото, които бързо, бързо минават. Повечето мъже се колебаят, заявяват, че не искат, но ние винаги ги убеждаваме и те никога не съжаляват за това  Grinning. Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия