Бавничко,но по-умело вече, трасето пропълзява октомврийското човече!

 

  lst   ,разплака ме!Но е вярно това за целуването,защото и аз съм чувала че са ни целували само докато спим.

Добро утро на всички  
Честити месечинки на сладурите
Честити годишнини на големите
Ние още нямаме зъбче но май е на път ,от 2-3 дена е нервен и неиска да заспива вечер и все плачка милия ,но от вчера давам Дентокид и снощи беше по добре
И ние трябва на 22-23 да сме във Варна на бал но мисля да взема и малчо с нас -да го разходя из Варна и морската градина
Да питам че нещо немога да намеря рецептата на Тони за ориза   и за грисчето със АМ ли го правите

Здравейте!

ЛСТ, и мен разплака, не те е срам..  Докато четях се сетих, че аз не мога да разчитам на майка ми. Никога не съм я чувствала като приятел, за огромно съжаление, и винаги съм се чудела как другите деца споделят с майките си, ходят заедно навсякъде почти. Аз споделях основно с най-добрата ми приятелка, с която бяхме повече от сестри. И сега не мога да се отпусна, когато говоря с майка ми. Тя от близо 10 години не живее с нас и ние (аз и двамата ми братя) израстнахме само с татко. Виж, него винаги съм го смятала за по-близък, макар че и с него не съм споделяла много лични неща. Сега обаче го правя. Той ми е като много добър приятел и човек, на когото знам, че винаги-винаги мога да разчитам. Като бях по-малка (а и сега де), все ми се иска да бъда такъв родител като него в много отношения.

За зъбчета: и Шишко все още няма, но скоро очаквам.

За сливиците (Наде), на мен са ми махнали 3та, когато съм била на 5-6-7 годинки и го помня. Не беше особено приятно, но минава бързо. Изпращам ви положителни емоции и кураж! Бързо да минава!!!

Веси, и аз чаках с нетърпение да дойдат Бон Джови в Б-я или някъде наоколо и си мислех, че света ще преобърна, но ще отида на техен концерт. Сега имам възможност и от сега мисля как да организирам нещата, а концертът е чак юли месец в Букурещ. Пожелавам ти да не изпускаш възможността, а после ще разказваш на Чочко как е било и ще се радвате и двамата. 

Хубав ден на всички днес и много приятни и дълги разходки!!!!   

Леле, колко позната история. На 10,5 м. беше Моника, когато ме накараха да се върна на работа, ако не искам да я изгубя и то в друг град, далече от нашия тати. Там прекарвахме много време двете, все пак, но после ме преместиха в Етрополе и тогава настъпи нашия повече от 6-месечен ад, тъй като ставах в 06,00ч., пътувах и се прибирах вечер в 20,00ч. Единственото ми виждане с Моника беше, когато я приспивах. Не искам да се сещам за този период, защото се чувствам ужасно. Първо разделена от татко си, после от майка си и то в едни от най-важните моменти в живота си между 10 м. и 1, 5 год. Милото ми силно момиченце!

Привет!

Нина, мерси много за рецептата , при първа възможност ще я изпробвам. Как е вашата кака след онзи ден, беше се оплакала, че не й е добре нещо?
Чуден подарък си имате, страхотни снимки
В тази връзка да се похваля и аз, че и Йоанка получи вече своя подарък[/color]- много е вълнуващо- Rorrr, благодаря ти за подаръците за детенце, страхотни са , всичко подарено вече влезе в употреба .
Като направя снимчици ще кача и аз по идея на Иринополис
Наде, силно стислам палчета за операцията
ЛегеоГого май наистина вече е готов да хапва мръвка , браво на момчето за новото зъбче, явно това го е мъчило нощно време да не спинка.
Веси, на Roxette ли ще ходите? Ехх, и на мен така ми се ходеше, но не ме огря...Да си изкарате супер!
Лина, представям си как си се притеснила, Йоана също много силно се дере, в момента физиономийката й е все едно се е драскала с някое коте
Лст-

Днешния ден май ще постави началото на поредица от топли дни- от кога чакам да се стопли вече, приятни разходки на всички!
Ради, петък 13-ти е- дано пък на теб ти е на късмет при социалните, стискам ти палци!
Тани, ето копирам на Димяни рецептите:за гриста: 250/260 мл вода слагам с 2 суп лъж. грис и бъркам докато заври  и след като заври 2,3 мин макс и махам! Слагам после ако искам малко АМ и плод Smile аз разпределям по  100 гр грис  + 50 плод!
Млякото с ориз : на око ориз сварявам много хубаво и пасирам и добавм ам по няколко лъж понякога и плод добавям в него Peaceкак дойде! Hug

 lst  

Добро утро
 lst   защо разплакваш хорат от сутринта Аз никога не изпускам възможноста да нагушкам и нацелувам моето съкровище,и който и каквото да ми казва да си гледа работата..
Наде стискам и аз палци да мине и да се забравя

Ние нямам зъбчета,но много го сърбят венците,може в скоро време и да ни изненада едно зъбче..
Момичета ,гледахте ли вчера Евровизия ,така ми е жал за нашата песен ,Поли се справи прекрасно и бях сигурна ,че  е на финала
Отиваме да се приспиваме ,чао засега

lst, 

Привет, в този прекрасен ден    

Приготвям зеленчуковото пюре и се изстрелваме навън, малчо е нервен нещо и иска все да ми е в ръцете, опитах да го приспя, ама не ще.

Аз също мисля, че не съм добра майка, особено за Карина ми е много виновно, доста строга съм с нея, но то е защото се е качила на главата на баща си, но това е негова грешка. Позволяваше й абсолютно всичко, аз казвам НЕ, той ДА. Сега казва, че с малкия няма да прави така. Иначе постоянно ги гушкам, целувам. Не съм от родителите, които могат да играят с децата си, но това компенсира баща им. Аз също не мога да разчитам на помощ за гледане, затова децата са винаги с нас, виждат и чуват всичко.

Ох, спирам, че то голямо мрънкане пада.

MartakEly мерси 
Иаз при всяка възможност си гушкам дребосъка 
lst
Наде имаш и моите стиснати палци и не се тревожи всичко ще мине добре

За гушкането и целуването - непрекъснато е! Даже понякога прекалявам, защото малкия се изнервя и иска да го оставя да си поиграе сам . Като беше съвсем мъничък, заради свирепите колики по цял ден спеше в мен. Правичък, облегнал главичкна на рамото ми. Всички ме оплюваха, всички! Той сега бил лек, ама като станел 10кг кво съм щяла да правя, не можело така, щял да се научи така и няма оттърване и още, и още . Тогава казах, че бебето си е мое и щом има нужда от това, значи това ще му давам, готвене, чистене - няма да избягат. Приеха го в болницата края на ануари и тогава най-много плаках не за друго, а защото няма никой да го гушка, никой няма да го целува и успокоява. След болницата не искаше повече да се гушкаме, не заспива на гърда - сам в леглото си. А , че децата се целуват само докато спят то няма какво да коментирам!

Краси, нека дойдат мен да ме питат.   И 10 кила, и 11 и повече - ще го гушкам и ти ще гушкаш Мони.

В тази връзка вчера забравих да поздравя нашата сладка снахичка за екстра мерките!      Браво на малка (малка, малка - колко да е малка), сладка Смехи!!! Да заякват ръцете на мама, за да носи голямото момиче! 

Здравейте! 

Над, стискам и аз палци, а и вярвам, че всичко ще мине леко! 

За гушкането, Георги като беше бебе сякаш по-малко го гушках и повече слушах какво ми казват околните, вместо да си слушам инстинктите, трябваше малко да порасна за да се осъзная и да им тегля по една майна на съветниците и да започна да си го гушкам и целувам възможно най-много. Сега с бебето никой не слушам, гушкам си го постоянно, нося го в слинга, спя с него, кърмя го през 5мин и го целувам колкото си искам, хич не ме интересува колко кила ще стане, Георги е 20 кила, ама пак си го гушкам, и мъжа си гушкам. 

Здравейте,
честити зъбчета на всички които си имат.
За гушкането аз също съм за,това е много важно за децата още от бебета и продължава докашо имат нужда ,пък било то дори като пораснат.Дори когато сме били по цял ден на работа, като се приберем и гушнем децата направо забравяш за тежкия и дълъг работен ден.Това е нещо незаменимо,децата са смисъла на живота ни.  

Ама как няма да ги гушкаме и цункаме. Няма по- сладко нещо на света. Ние със сетра ми, винаги сме били много гушкани и целувани от родителското тяло, въпреки, че баща ми като родител беше доста строг на моменти. Аз, например, немога да си въздържам чувствата. Гушкам и цункам на поразия, към мъжа си съм пак така.

Щях да пиша относно шамарите. По принцип съм съгласна с Бърди, но само до някъде. Според мен, има моменти, в които шамарът е нужен. Да разкажа-
Миналата година, когато си бях във Варна с Йована и бременна в 5ти месец, за пръв път и се случи да изяде солиден шамар от мен и то на улицата. Незнам какво й стана тогава, дали от обширните пространства на центъра, но бягаше като откачена пред мен, на много далеч и не чуваше когато й виках да спре. Това се случваше всеки път като тръгнехме на разходка. На няколко пъти едва не е излизала на улицата, побеля ми косата. Еее, говорех, обяснявах, че ще я блъсне кола, че някой може да я открадне от мама и тн, държеше й 5 минути и пак старата песен на нов глас. Опъваше се и врещеше като я държах за ръката и като успяваше да се отскубне, ще кажеш нарочно започваше да бяга надалеч. Един ден, за пореден път се откубна и започна да бяха. Нямах и представа, че толкова бързо може да бяга, дори, неможах да я стигна. Бяах  корема след нея, ама неможах, крещях да спре- нищо, кой ли те чува. Сърцето ми се обърна, че я игубих и от поглед. ТОв асе случва на центъра, народ наоколо, как пък никой не я спря като видя че я гоня, още им се чудя на хората. Спряла се тя накрая в една странична уличка пред една витрина, аз вече я търсех невротично, какво ли не ми мина през главата. Като я намерих там, перде ми падна, казвам ви. Като я хванах, такъв й отвъртях пред всичките хора в близкото кафене, че чак аз се изненадах от себе си. хванах я и без да й продумам, право в къщи и в леглото.
Тя дори и не заплака, защото знаеше че е виновна. На другия ден не я заведох на плаж и си седя в къщи. Изнесох поредната лекция и от тогава, не ми е правила този номер.
Хората, в кафенето, които ме видяха да я удрям, 100% са коментирали, каква лоша майка съм, как шамаросвам и тн, но няма как да знаят какво е породило шамара и че всъщност тази сцена помогна тогава.  
Затова не съм чак толкова крайна в осъждането на шамарите като неподходящо възпитателно средство, има случай, в които са нужни