Най-нетърпеливо чакаме ритниче от НОЕМВРИйското мъниче

На коя е тази поща - tester123@gmail.com? Фейса не ми намира такъв потребител и не мога да я добавя

От позицията на щастливо омъжена повторно, след 10 годишно съжителство , от които 7 брак, мога горещо да го препоръчам като такъв. Е има и уловка - нямам деца от първия брак и може би затова го приемам ( сега) по леко. Кризата си беше криза, разведохме се, пострадах си няколко години, срещнах страхотен човек, влюбих се и както се кълнях "Аз никога вече...", така на 9 тия месец подписахме с малко парти от 50 приятели и минимум роднини. Така, че човек никога не трябва да казва НИКОГА!

Като първо детенце, много очаквано и много обичано ....и възраст от 31 години, дъщеря ми не спа в детската стая и един ден. С идеята да мие по удобно, и да спи повече я преместихме и на нашата спалня ........ами за винаги е  , според баща й щяла да спи тач поне до 18 годишна възраст . Е издържахме до 2 годинки, после в хола на дивана една година и сега от месец в детската на един двоен матрак спим двете - идеята е да я приспя и да бягам при тати, но се получава веднъж на две седмици , обикновено лягам и умирам.
Та идеята за второто бебче е под ключ. Ще ставам и сто пъти ако трябва, но ще е в собственото си легло, за съжаление нямаме втора детска, но и на това сме доволни, а ич казват хората.

И аз като Бубчето не исках да ставам по сто пъти през нощта да кърмя и затова малката си остана при нас. Но тя пък така свикна че още си спи в спалнята, сега й обзавеждам пак детската стая, но не знам как ще се премести. Започнала съм да й говоря още сега та ще видим.
Включете и мен в групата ако може:maria_z2006abv.bg

Привет, привет и от меен
Мами, ще ме извинявате, ама докато прочета всичко и забравих кой какво имал, празнувал и т.н.  Честито на всеки дето има нещо за честитене      Мноого съм разсеяна напоследък и не знам какво ще правя, защото изпити ме чакат, след седмица влизам в сесия ии не ми е ясно как ще се оправя
Бубчето и Камелка  всичко ще бъде наред 
Относно спането на бебчо - нашето ще си е при нас:
1. Защото за начало ще разполагаме само с една спалния и 1 кухня (всекидневна)
2. Не мисля да жаля бащата, защото както аз ще се уча да съм родител, така и той! Проблемът, е че много дълбоко спи този човек и не ми е ясно как ще се събужда...
А за сватба като стана въпрос - преди да разберем, че съм бременна мислехме да се оженим края на това лято, обаче тъкмо, когато обсъждахме и мислехме как да съобщим новината, че ще правим годеж (че родителите на моя приятел са далече малко, а пък аз ще изпреварвам брат ми, който е 5 години по-голям от мен) иии разбрахме, че имаме бебче на път. Таа, нещата се обърнаха и вместо както си мислехме - тая година булка, догодина люлка, ще стане обратното. Амаа живи и здрави. Дори сега вече нещо не съм ентусиазирана толкова за сватбата, важното е че ще си имаме едно малко съкровище, пък другото ....
Хайде лека вечер от мен мамита, че ще ходим на среднощна разходка с татито, че при нас вече разхлади доволно и е доста приятно за разходки. И се извинявам за дългия пост   

Не мога да ви изчета 
Бубчето и Камелка,  . И честит рожден ден на майката на Бубчето   .
Относно спането на бебчо - за в началото ще спи при нас защото стаята, която ще бъде детска трябва да и се прави основен ремонт, но и на мен няма да ми се разкарва от стая в стая. А таткото ще го тормозя малко, защото работата му е много напрегната и да не го натоварвам допълнително, но няма да е хич без него  .
За списъка - още не съм правила, мисля че има време.

MiShEtyyyy_89, добре дошла и от мен.

И ние сме решили бебето да е при нас в спалнята,но до към 3тата си година,живот и здраве,иска ми се след това да го отделим в детската стая,не искам да свиква да спи при нас.За сватбата-като малка си мечтаех да съм булка,голяма сватба и т.н понеже в нашия род само аз съм момиче всички се готвеха за грандиозна сватба,ноооо....като ми дойде времето хич не го искам,пък и таткото напираше за бебе Сега се е нагласил,че догодина ще правим сватба,но.... я камилата,якамиларя   За усещането на бебето-аз си го усещам,за първи път ясно се случи преди 3-4 дни.Особено през деня съм повече легнала или седнала,понеже уча за държавен изпит,доста често ме побутва отвътре.Е,не са силни ритници  

Мерси за гушките, момичета. Аз не го приемам толкова трагично. Развода беше преди 6 години, всичко е преживяно и забравено. Сега съм мноого щастлива. Приятелят ми не е бил женен, няма деца, но в самото начало на връзката ни имахме разговор за вижданията ми относно сватба и дете и категорично му бях казала, че втори път няма да се омъжвам и той явно се е примирил. Сега си мисля понякога, че може би е по-добре да имаме брак, заради детето, ама сама си го направих. На вас ви пожелавам успех, любов, разбирателство и щастие от първия опит!

Може ли и мен да ме добавите във фейсбук, vills_81@abv.bg ,Violeta Ignatova(Виолета Игнатова) 
и да се похваля най после ,че си видях бебето на видеозон ,отначало махаше с ръчичка и акушерката се пошегува,че играе тенис ,а после застана на коленца и се надупи и така си остана не пожела да мръдне повече ,пола ще го разбера след 5 седмици ,записах си час ,развиваме се много добре ,според интернет калкулаторите съм в 15 г.с и 2 дни а според видеозона 15 г.с .дефакто разликата е 2 дни само ,всичко е нормално ,даже мн добре,изследванията ми също са мн добри ,нямам нужда от никакви добавки и витамини,не качвам килограми .Общо взето всичко върви добре

Момичета честно казано даже не съм забелязала, нито почуствала гаденето или световъртежа, толкова съм притеснена, защото бащата на бебето не ще да признае бебето. Не ми вярва, че е негово. Аз съвсем не очаквано забременях и тея седмици давах обеснения на него, на майка ми и направо съм под голямо напрежение  
Като разбрах, че съм бременна трябваше да ида на 350 км, защото той е от друг град и излезнахме на кафе и като му казах той ме гледаше все едно не знам каква страхотия му казах. Съжалявам, че ви занимавам, ама много ми е тежко на душата

MiShEtyyyy_89, първо добре дошла и не се притеснявай, тук сме, за да си споделяме не само хубавите неща  
А един въпрос имам - бащата гадже ли ти е или не точно? И защо пък да не ти вярва, че е негово, много тъпо!! Дори според мен, след като се отнася така, този човек въобще не заслужава това дете.
Без да се ядосваш и тормозиш много, че не е хубаво за бебока  
И все пак ще стискам палци нещата да се наредят и бащата да си промени мнението и да признае детенцето

Ходихме малко 2009 год после се разделихме и случайно зимата се видяхме бях на гости на една приятелка във въпросния град- засякохме се и стана тя каквото стана Аз разбирам защо не му се вярва, че е негово, но аз пък съм сигурна на 100%, че е негово, по-простата причина, че не съм била с друг

MiShEtyyyy_89, току що видях темата, която си пуснала и ми стана ясно за какво става въпрос и да ти кажа честно - този човек не си заслужава нервите. Няма смисъл да го караш насила да припознава детето. По-добре без баща от колкото с такъв! Защото на детето ти ще му е много по-трудно да приеме факта, че баща му насила е с него и си има и друго семейство, което предпочита пред вас. Според мен е най-добре да направиш всичко възможно, за да го забравиш и да продължиш напред, все пак няма да си сама, а ще си с едно малко слънчице. На теб баща ти ти липсва, но защото е бил до теб и те е обичал, но тук случая е друг. Извинявай, но на бащата очевидно не му пука за теб и за вашето дете, така че няма смисъл да насилваш нещата. А и плюс това ти си само на 21 (не че аз съм много повече от тебе, но по принцип - млади сме си). Не си мисли, че няма да срещнеш никой друг. Това че ще си с дете не е пречка освен за човек, който е несериозен. Така даже ще ти е по-лесно да си намериш сериозен мъж, защото страхливите ще бягат бързо. Познавам една сладурана на 28 години, детето и е на почти 7 години, разведена е и сега си има приятел, с когато живеят заедно и са едно щастливо семейство. Така че хич да не се притесняваш, че ще останеш сама. Гледай ти и малкото да сте добре, но първо си го износи и го роди, а след това всичко ще е различно. 

MiShEtyyyy_89, речих да ти пиша, защото съм била в същата ситуация преди 9 години. Сега съм на 30 години, щастливо омъжена, с едно дете и бременна отново:). Бях на 21 години, когато се влюбих в мой преподавател в университета, уж много ме обичаше, имахме планове да бъдем заедно, да се оженим... но едно лято бяхме на командировка и там забременях от него и то с презерватив. Прибрах се в родния си град, нищо не подозираща и тъй като моят менстр. цикъл е много редовен на всеки 28 дена...не ми дойде на 30-тия ден, на 31 ден и така нататък, имах същите симтоми като пред менструация, но не ми дойде...отидох на лекар и ми съобщиха, че съм бременна. Вместо да се зарадвам аз се разтреперах и изпаднах в ужас...обадих се и му съобщих..бях в 6 г.с. някъде..той го прие много остро...не очаквах..и каза, че ще ми изпрати пари, за да направя аборт..аз в началото се противих, не знаех какво да правя....говорих с гинекологът ми и той каза: "ти си само на 21 години, ще имаш и други деца, децата са отговорност, как ще го гледаш като нямаш доходи?"..и беше прав..първа забеляза майка ми за настроенията...аз и казах какво има..тя ми сподели, че навремето и тя е имала аборт, но пък има 2 деца и не съжалява за изборът си..поговорихме си, тя ми каза, че каквото да реша, ще ме подкрепи..но ме попита как ще го издържам,тя нямаше работа, въпросния човек отказа да го признае, аз бях студентка 1-ва година...реших да направя аборт...първите дни се чувствах ужасно...после всичко забравих...запознах се с бъдещия ми съпруг след 2 години и аз от нетърпение да имам деца забременях от първия път преди сватбата ми. Родих на 24 години синът ми. Завърших унив,имам и работа. Сега съм отново бременна. Не ти казвам как да постъпиш и какво е правилно или не. Ти си вече в напреднала бременност и нямаш избор. Но всеки преценява плюсови и минуси. Просто тази история ми напомни за мен. Аз не съжалявам за постъпката си.  Не исках да имам дете от мъж, който не му пука за мен, нямах нито пари, нито работа. Прецених, че не заслужава да му износвам детето, да се боря сама без да имам на кого да поплача или да се радвам..А освен това не исках насила да карам някого да признава детето, съдилища и т.н.
Кураж и много прегръдки  

Като стана въпрос и аз да се включа...Ние с бъдещия татко имаме голяма разлика в годините,но за сметка на това се разбираме (да не чуе дявола),прекрасно.Сега на 13 ноември ще станат 6 години от както сме заедно.Той има един брак зад гърба си и дете,което също през ноември ще навърши 16 години. Относно брака,това не ни е на дневен ред,с подпис или без чувствата не се променят (според мен се променят но със знак - ).Това разбира се,си е мое мнение  не го налагам.Не,че е изключено след време да подпишем но си го представяме с пораснало дете,което да е шафер/ка на сватбата ни,а и аз съм за църковния брак,гражданските договори не са ми на съце.Но както казахте нищо не се знае. Да кажа ,че подкрпепям с две ръце мнението на Жълтурче,а относно абортите не мисля,че се знае дали ще имаме други деца.Та кои сме ние да отнемаме живот,какво значи "Малада си ще имаш други деца",това да не вещ за,която ще се наредиш.Относно последния пост,знаеш ли,че от 17 годишна се влача по лекари,с надежда,че някой ден и аз ще бъда майка,и всеки път да чуваш,че няма как да стане.Извенете ме,момичета но много се разстроих.Само да заключа,че децата НЕ са даденост,а дар Божи. На всички мами,които са имали неуспехи с предишни връзки,искрено ви се възхищавам! Хайде,че се поувлякох,хубав ден.

Аз май зачекнах тежка тема за доста от нас, по една или друга причина В едно се убедих - семейните отношения са адски сложен процес, изискват много компромиси, но ако срещу теб стои човек, който просто не е за теб, и на челна стойка да застенеш няма ефект
Мишету, аз и в другата тема ти писах - бащинството е грижа, ангажимент, любов, чувство, усещане. На тези неща нито семейния кодекс, нито съда могат да го принудят. Не обричай детето си на това да живее с усещането, че е нежелано, натресено и грешка, само за да не се водиш самотна майка  на документи. В кръга на черния хумор - да си самотна майка ти носи много повече предимства отколкото да има фиктивен баща
А бебето ще спи в нашата стая, но не и в нашето легло Много съм доволна, че съумях с Ина да не се поддам на желанието да я сложа да спи на спалнята, винаги е спяла в нейния си креват. Но в отделна стая я сложих чак на 3 години Аз до тогава и техническа възможност нямах да я отделя, но пък като я отделих аз ходех да спя при нея, защото ми липсваше, а и нали си бяхме само двете и нищо не ме държеше в другата стая
Миялната ми "изпра", така че ще палим джапанките навън