МАЙчета 2009! - 7

Добър вечер И аз чета редовно,но ще драсна два реда да върви темичката.Усилено сме без памперс,за което съм много доволна и щастлива.Косата ми настръхваше като си мислех как ще стане,но ето,че за 2-3 дена за мое голямо учудване проблема се реши.Първата седмица ходеше на малкото гърне,но сега е на голямото-без приставка.Държи се и върши и двете работи там.Навън си казва също,но я държа,че все си мокри гащите като е клекнала.Като стане от гърнето още със невдигнати гащи и пуска водата.Голяма радост...Днес я пробвах наобяд без памперс-и беше суха.Но още като отвори очите и сама каза-пиш!!!За всички които са още-спокойно всичко с времето си.И за бибата изпитвах ужас,за гърнето,но ето от самосебе си като е готово детето всичко минава.Сега наред е АМ,но ще изчакам още малко Утре сме на кръщене на малкия племенник-но хич не ми се ходи Ще бъде в 11ч,а после у тях.това значи точно по обяд??Да ам без мен-обедния сън при нас е задължителен иначе...е кривотия голяма.В крайна сметка и аз имам Именник-ще видим кво ще снате.Приятни сънища 

Да се разпиша и аз, че съвсем ще Ви загубя.
Денят ми започна прекрасно - мъжът ми заминава за 3 дни командировка, трябваше да стане в 3.45 за да си хване самолета, затова решихме той да спи отделно тази вечер - да не би да събуди децата. Е да, ама моят Александър имаше друго мнение, събуди се в три и се започна - тате, къде е, искам мляко, мечето, София спи и така до безкрай, най-накрая реших, че явно няма да се спи. Станахме, а часовникът на мъжа ми все още не беше звъннал. Направихме кафе и мляко и така... До сега - вече опекохме две тави бисквити, изгледа 2 концерта на Wiggles и сега активно скача по дивана. А е едва 6 
tivia - Честита ти придобивка, този път лаптоп, другият път кола 
За памперса - не ми се говори. Омръзна ми да сменям насрани гъзове (че при мен е по две), ама хич не ми се занимава. Един ден ще го махнем. Засега не правя и опити, той младежа си казва след свършен факт - че трябва да му сменя памперса, да му сложа крем и да го целуна, в тази последователност.
Много говори, на мен се е метнал. В събота бяхме на кръщене на едни много близки приятели на детето, те имат две момичета, едното от което е с два месеца по-малко от Александър и явно някакви чувства се разгарят, защото по едно време той се появява  и ми казва - Сърша (това е името на детето) е великолепна (точно тази дума използва - gorgeous). Ще я целуна.  Така, че е и любовчия моя Александъp.
Дендри, късмет ти желая. За съжаление всички тези конкурси са малко как да кажа - манипулирани. Който може да мобилизира повече хора в гласуването, той печели.
София расте и тя, направо е бебе великан. В момента носи някои от дрехите, в които Александър е бил, когато е бил на 11-12 месеца. Спокойно и усмихнато бебе е.
Ето ги и тях:

И сега да се оплача - имаме 4 двойки приятели, който имат деца на възрастта на Александър. Едното от децата обаче е изключително агресивно и как да кажа - просто непрекъснато се стреми да провали всяка игра на другите деца - строят си нещо в пясъка, той отива и скача върху това, което са направили, блъска ги, започва да хвърля пясък. Или някое от децата вземе една играчка и той отива и веднага започва да блъска детето и дърпа играчката. И понеже е най-голям от всички, разбира се, почти винаги успява. Като се опитам да говоря майка му (баща му тъй да се каже е най-малкото незаинтересован), тя все ми вика - "Еее, Катя, ма деца са".
Деца, деца, но аз не искам Александър да вижда такова държание, а още по-малко да е обект на подобно отношение. Та последния път просто чашата преля. Бяхме на това кръщене, където майката на това дете дойде без бащата, като типична рускиня се напи като гъз, изобщо не обръщаше внимание на детето, което просто подивя. Първо се изпика в пясъчника на децата, после се опита да смаже пръстите на едно от другите деца на вратата, после удари едно от по-малките деца по главата с една тежка кола. А майката изобщо никъде не можеше да се види. Няколко пъти го водих при нея и се опитвах да и обясня, какво се случва, а тя само - О, ма той никога не прави така. Александър се возеше на едно колело (имаше около 3 други свободни) и това дете дойде и започна да го блъска да слезе от колелото, аз просто гледах от страни, но когато се опита да вдигне предното колело да обърне Александър, просто му казах - Моля те, престани и отиди при майка си или вземи някое от другите колела. При което това дете изпадна в някаква истерия - започна да крещи, налетя да ме хапе, при което аз го замъкнах при майка му. Която го погледна и каза" Еее, Катя, деца са"  Обясних и, че аз не желая моето дете да си играе с нейното. При което и другите две майки си казаха, че децата им се страхуват и не искат да играят с него. И просто какъв цирк последва, не беше истина. Просто всичко си има граници. На вас случвало ли Ви се е нещо подобно - пълна незаинтересованост от страна на другия родител и абсолютно диво дете.
Дианче, ти си писала, докато и аз съм писала. Моят Александър все още спи в количка от време на време, та много обичам обедните събирания. Слагам го в количката, той заспива и аз имам на спокойствие поне 2 часа. Не може ли да процедираш така и със Сияна? Пък и кога да го направят хората кръщенето? Според мен обяд си е най-логичното време.  Аз винаги каня гости на обяд, а не вечер, защото към 8 часа моя син абсолютно подивява, а София толкова и се спи, че не спира да мрънка.
Хайде, лека.

Добро утро  Днес е Петров Ден.Да си честитя празника на голямото ми момче.Да е много здрав,всичко лошо да е зад гърба му и много щастлив.Честито и на всички с името Петър,Петя Кати благодаря за предложението,но няма как да стане в количката.Събирането е в къщи,а там са три стаи на кръст,а гостите са много гръмогласни Кадето ще спи в двора да я пазя сама,по добре в къщи.Дразни ме това,че в последния момент решиха на обяд-беше за вечерта.За вечерни гости съм по-съгласна-като е от 6-7ч. до 10 стига.Леле Кате много пораснала куклата-много са сладки Много дъжд се изсипа снощи и сега е едно студено...Еми да се стопля вече-пфуууу.Отиде ще сменям тоалета на Сиянка

Закусчицата!Моля заповядайте!

Диди,да Ви е жив и здрав именникът!
Колкото за кръщането ,ние миналата седмица бяхме на едно,което беше в 11.30ч.След църквата,беше в заведение.Всичко ок,ама Ицко от много отдавна не спи в количката(той дори не се вози в нея от няколко месеца).Та много тъпо се получи,че след ритуала отидохме до кръчмето,пихме по една вода,подарихме си подаръка и си бЕгахме,че на Ицето му се доспа и стана голям киселяк.Имаше две деца на по годинка и те си спаха в количките без проблем.
Кате,големи са сладури двамцата!Много мила картинка!
Иначе,аз напоследък все по-често се сблъсквам с такива родители,като твоите познати.Пълна незинтересованост.Седи си пийва си кафенце,пуши си,а детето издевателства над другите.Е,полудявам значи!

4ЕСТИТ ИМЕН ДЕН на всиЧки малки и големи именици. Живи и здрави.

Австралия, големи сладури са. Гуш.

Около мен ниЩо ново. Видях си племенницата, която не съм виждала от 5 години (сега е на 7,5 г.). Направо ми идеше да си я взема с мен. Много ми липсват моите говеда. Но за мое Щастие съм далеко заЩото и двамата са болни и подивели. Снимки не мога да покажа 4е на вси4ки сме двете а нямам разрешително.

Честит имен ден и от мен на всички празнуващи!!
Кати, сладури са децата!! Все така да растат и да те слушат!! А за агресията - за щастие или съжаление, ние не се свъртаме по места, където е обичайно за деца, та не съм имала много случаи на такова поведение, особено толкова брутално. Ама ти се възхищавам на търпението, аз да съм се саморазправила на доста по-ранен етап!! И майката какво, впечатли ли се, че никой не ще да играе с нейното??
Ваньо от няколко дни е усвоил "Няма!" и май ще стане най-използваната ни дума.   Даже вика, че няма качулка на дрехата (има си ), да не говорим за пиш, гърне, рязане на нокти и т.н.

Катилиас-страхотни сладурковци си имаш! Да са ти живи и здрави! И как си приличат!!!
А за тази майка-голяма свинщина. Какво да ти кажа-навсякъде има точно такива родители и съответно деца. Аз бих страняла категорично от контакт с подобни хора.
Честит имен ден на празнуващите!
Вайзе-Зарко много смело действа!
Ние от няколко дни можем да отговорим как се казваме.

Закуската е на ваше разположение!

Къде изчезнахте всички? Моля Ви включвайте се,че май в скоро време ще ни изчезне темичката!
При нас нищо ново.Ицко пак ,,са го хванали братята".На моменти ме докарва до рев,ама да се надяваме,че този период ще отмине по-скоро. Вече са му омръзнали всички играчки,иска само навън,но пък като излезе пак не му е много забавно,понеже почти всичките му другарчета са извън София за лятото.Само гледа да вземе някоя чужда джипка,моторетка,колело,абе каквото и да е МПС.И понеже той си дава играчките,а мнозинството деца-не,не разбира защо го бутат и блъскат да става.И започва един рев и едно тръшкане.Просто се виждам в чудо. В един момент се налага да го нося на конче,за да го успокоя и заплесна някак.

Включвам се. Моето лапе най-после проговаря наистина. И думички повтаря, и запомня. Беше ми писнало всеки разговор с роднините да е "Проговори ли детето?" "Не още" и да започнат да ме "успокояват" че не е чак толкова страшно Всички само с това досаждаха. Иначе още си е ревльо и обича да язди малката та не мога да ги оставя сами и за малко. Но и без това ме следват като патенца - Ванеса само лази след мен и плаче ако вървя твърде бързо за нея, той ходи след нея и се мъчи да й седне на гърба докато лази и така..

Офф,Бебз и на теб не ти е лесно!
Колкото до говоренето и при Ицко се вижда напредък.Сглабя разни кратки изреченийца.Обаче най-любимата му дума за сега е ,,неикам".Особено като започна да го храня я чувам по няколко пъти.

Хайде и аз да се разпиша, че съм седнала да поработя, ама така да не ме влечееее 

Нищо ново. Големият е няколко дни с баба си и дядо си на екскурзия. Малкият е все по-див. Тръшка се и беснее, връщаме се от градина с часове. Ляга по земята и врещи, а аз поради професията си някак си не мога да му направя това, дето ми се иска 

Чакам почивка. Все ще ми се случи. Вече съм убита от умора и даже нямам желание да пиша. Чакам си морето - най-близкото до почиване, макар че с двамата ми сина.....

Ха , добър вечер !
Включ - включ  Включвам се , Смешко  Тук съм , но да ви кажа честно , хич нямам настроение да пиша  Толкова изморена и изнервена се чувствам , че повече няма накъде . Аз май съм писала , но да повторя - моята работа е в сферата на търговията - продажба на захарни изделия . Обикалям по градовете и се мъча да убеждавам хората да си купят кифлите от мен . Месечно средно се изминават по 4-5 хил. километра . Вярно , не карам аз , но това пътуване започва да ми дотяга . Преди да родя обожавах пътуването , сега ... И после , нямам точно определено работно време - когато излезна - тогава , когато се прибера - тогава . А и жегите ме съсипват допълнително . И като капак на всички проблеми в работата , у дома имам едно зверче , което допълнително ме докарва до лудост  Зарко е станал просто невъзможен - тръшка се за щяло и не щяло , реве  при всеки отказ от наша страна ... Ходи на ясла , но да не ви казвам с колко зор и колко мъка . Като ходя да го вземам и непознати за мен лелички му викат : "ааа , мама Миа дойде да те вземе най-накрая"  Оказа се , че нашто хлапе по цял ден стоял на едно столче и наблюдавал как другите си играят и само от време на време повтарял "мама Миа , мама Миа" Изобщо не искал да спи на обед , не щял дори само в креватчето да легне . Заспивал на стола , но като решали да го местят да легне на по-удобно и се започвал великият рев  В резултат на това , че не спи на обед , още към 19.00 часа се започва с едно мрънкане , става много кисел , не иска да седне на гърнето , а бяхме почти пред махане на памперса , не дава да го изкъпем дори ... Ей сега заспа в 20.30 часа - с 10000 зора го полях на душа и му измих само ръцете и краката - съдра се от рев . Ако утре ми дойдат социалните няма да се чудя защо  В момента , в който го сложа в креватчето и е заспал . Но не за дълго , обаче . Започва да се буди още към 11-11.30 и да реве да му давам "мако" - правя АМ по 5-6-7 пъти на нощ - изпива средно по около 600-700 мл мляко на нощ . По - зле е и от кърмаческият му период . През ден съм в магазина за АМ , разори ме вече 
И накрая да обобщя - работя по 11-12 часа на ден , не спя по цяла нощ и вече нЕмам нито нерви , нито настроение . Миналата седмица бяхме на гости на Пазарджик при свекито . В неделя , след цяла нощ будене и млекопиене , хлапето скочи от кошарата още в в 7.00 . Връчих го на баба му и дядо му и със Заприн спахме до 10.30 . Е , няма такъв кеф - забравила съм какво е да се излежаваш в леглото до късно сутрин 
Ами , това е от мен. Ще ходя да си взема душ , дано ми стане по-добре и да лягам да почивам .
Лека нощ Ви пожелавам 

Като гледам, на повечето им е дошло до "гуга", както вика Ваньо.  Аз лично в такива дни с много рев и тръшкане се успокоявам с мисълта, че е временно и послеще стане добро и послушно дете. Сега съм си сипала Бейлис, баща му го приспива, та и аз да се включа.
То няма кой знае какво де, освен че и аз съм все изтощена и ако ме оставят, ще си лежа и зяпам кротко пейзажа с часове. Като каза Мира за свекърите, ние при последното ходене там се надявахме да си попочинем, ама не би - точно обратното, скъсахме се от разнасяне на ръце. Скоро се очертава пак да пътуваме, ха дано този път по-добре се приеме!!
Иначе много плашлив от разни звуци и шумове Ваньо, особено ако са резки и силни. Днес нещо избуча в далечината, е, рев и драма. Не видях друго дете така да го преживява...
На мода в последно време е "Мадагаскар". Знаем го вече наизуст и си иска определени моменти. Е, поне помага при хранене понякога.

Дааа 

Заподозрях моето пиле, че е с варицела. Утре ще го водя за диагностициране, но аз съм сигурна. Чакат ме чудни дни 

Хайде и аз да драсна някой ред,че ме досрамя - не съм писала от седмици , но пък ви чета редовно.
След нашето прословуто боледуване на температури , кашлици , растройство и какво ли още не заминахме за Пловдив за 2 седмици . Е не мога да ви опиша за какво дразнене беше с племенника , тия деца как не им омръзна по цял ден да се дракат за играчки , после да се гушат и целуват/а племенника беше болен и не им давахме да се гушат/ и от толкова много гушки в неделя вечерта като се върнахме Лильонси вдигна температура и пак вече 5 дни си я мерим и си я вдигаме и смъкваме и пак кашлица и пак сополи и пак разтройство е омръзна ми вече. Хубавото е ,че избиха и последните два кътника , а най-хубавото е ,че махнахме бибито . Стана съвсем случайно , тя си пусна бибито в коша за пране на етърва ми в Пловдив и каза ,че искала там да я остави и си заминахме и ние с баща и решихме ,че това е момента. Поиска си бибито още в колата , но и казахме ,че ще си го вземе другия път като отидем на гости и така във вторник вече беше забравила за бибито . Заспива даже по-бързо без биби ,а преди голямо цокане на биби беше.
Ами то това е покрай нас . Сега чакам да оздравеем и аз да оздравея ,че ме зарази и после и баща и да оздравее ,че и него заразихме. Добре че каката  е при баба си иначе и тя щеше да е в кюпа.