МАЙчета 2009! - 7

Вайзе, за съжаление това ми е известно, на нали знаеш "Надеждата умира последна"  Напоследък малко се поочовечила в държанието си и не е имало изблици на истерия и тръшкане 
Ели каза, че са в инфекциозно отделение,предполагам летния ентеро вирус. О днес трябва да са си в къщи и дано Лочрето скоро влезе дано поуспокои. 
Едно голямо гуш за Яни от нас
Смешко, нямаме, но обещавам, че веднага ще ти кажа ако нещата се променят, но за сега няма изгледи. А ти защо все пак не направиш забележка, извън заниманията, не е редно така да се отнасят с детето и определено така няма да го научат, че това, което прави не е правилно?

Аз се завърнах от кратката почивка,скочих в офиса и сега едва гледам...
vaiza, не съм сменила фирмата,само дирекцията и съответно работата ми е малко по-различна, но вече посвикнах
Малкият е още на вилата-според баба му се чувства чудесно и не искал да си тръгва И как да иска като има всички екстри-басейн,пясъчник, играчки, поляни за тичане и баба и дядо да му слугуват-ей на това му казвам  all inclusive Усещам аз ,че на мен ми е зор да го видя,не на него и за това утре изпращам Васко да го прибира ,че е на ясла все пак, не за друго
Сега прочетох за Яна,дано всичко отмине бързо-бързо..Милата,дано повече да не й се налага да има подобни преживявания    Още са ми много пресни спомените от нашите болнични премеждия,та мога да си представя какво й е и на Платина
smehorana,малко странно  ми се вижда да се налагат подобни наказания на толкова малки деца, според мен трябва да споделиш притесненията си с педагозите там..
Пожелавам ви приятна вечер

Вайза,благодаря ти мила,но ни се размина морето,мъжът ми е със възпаление на венците и трябва да си стоим У Село. Важното е той да се оправи,пък здраве да е ,другата година ще ходим.
Смешко,това със наказанието ми идва във повече,бях пратила Жени на детска миналата година и я  я бяха наказали на първият ден  ,че говорила със съседско дете по време на занятие .Ходи два месеца и я махнах,не съм съгласна със такива идиотщини.

Момичета ,мн мн ми е лошо детето,направо не знам какво да правя със нея.Тича,вика,бута и чупи мн неща,съблича се гола,мн мн се цапа.Просто е нетърпима.Не е някаква нервенячка,мн се смее и радва на околните.Днес счупи на две вратата на гардероба във детската ,а го купихме преди три дни.Надраска ми шкафовете на кухнята,от ремонта във спалнята няма и помен.Накрая на силите съм ,как да се справям ,къде греша,вече не знам.

Здравейте дами
Мадленка, хубава дата сте избрали, защо отказахте името Симона?Тя живот и здраве си идва с името Леко до края! А за бебешкия пубертет, аз знам че почва на 2 годишна възраст, за това се водят "ужасните две" и уж до 3 годишна възраст трябва да го надживеят. Ето и малко по темата, любим ми е завършека :  another important fact about the terrible twos, they eventually end...  http://pediatrics.about.com/od/toddlers/a/05_terrble_twos.htm
С Лори се чухме в неделя, Яни се чувстваше значително по-добре, както преполажихте летния вирус ги е тръшнал още в Слънчев бряг, но разстройството се е засилило в Русе и там са приети. Милата Лори и тя го е изкарала, но не е имала "лукса" да си пожели и да се възстанови на 100%, изтощена е и въпреки това звучеше бодро! Дано да са ги изписали, днес ще и звънна да видя какво е станало.
ТаняК, много неприятно за татито, дано бързо да му мине, може да си направите кратка почивка по-наблизо-пикник, излет, СПА за мама

Така относно наказанията аз принципно винаги съм била много против, НО вече не. Наказанията трябва да са толкова дълги колкото е голямо детето. Наказание от 30 мин е безумно, то не може нито да разбере за какво иде реч, нито да седи толкова време на едно място. Аз без да се хваля много много наказвам Алекс. Когато много ме ядоса и почне да се инати и казвам "хайде наказана си", и я приближавам до стената слагам и едната ръчичка там и да седи около 2 мин. Някои пъти като и го кажа и тя "айде" друг път казва "слушам, мамо", сиреч ще слушам и въпреки това я карам малко да си поседи да разбере, че е преминала границата. Лошото на тези "ужасни две" е именно това, че изпробват границите на търпение на родителите, опипват до къде могат да стигнат и ако не се поставят ясни и сигурни граници ще ни се качат на главите. За това е важно и когато се каже "НЕ" от страна на родителя това да си е не и колкото и да се тръшка и реве да е непреклонен. Когато бяхме в Каварна, Алекс се качи на едно от тези люлеещите се колички и седи и "мамо, дай стинки" и аз не, защото вече се беше возила на друго и за това бяха хвръкнали 3лв, което са 9 игри в крайна сметка за какво и е още да се люлее. Тя почна да реве да се тръшка, аз направих една крачка в страни и спокойно и казах, че там ще я изчакам докато се успокои и че няма да и дам пари. По седя, по плака и накрая си слезе и все едно нищо не е било, дойде хвана ме за ръка и тръгнахме, нито следа от сълзите. Такава е актриса, че направо се плаша...
Смешко, според мен също трябва да си тръгваш възможно най-бързо след като го оставиш. Носи му любими играчки, открия коя какичка харесва повече и помоли тя да го взима, дай и насоки за песнички, които го успокояват или занимания и ще видиш, че до 2 седмици ще ходи с желание. При нас адаптацията стана бавно, но и в началото тя доста боледува и като цяло като походи 3 седмици нон стоп тогава свикна.
Малко за нас, ние благополучно се завърнахме от морето, бяхме 2 седмици на Крапец. Беше уникално, чисто и спокойно. Плажът ни беше на 3 км, ходехме с колела. Алекс много се кефеше, вирваше си краката на рамката на колелото и си наблюдаваше Бяхме в една много приятна къща, тип семеен хотел. Хазайката ни готвеше на обяд, така че като се върнехме от плаж храната ни беше осигурена, не трябваше тепърва и с това да се занимвам. Пътувахме в околността - Шабла, Калиакра, Каварна, Балчик. Ходихме до мидената ферма и Алекс успешно беше захранена и с тях, не можах да я спра направо, толкова и харесаха, аз пък се притесних, че ще и стане нещо и само я спирах До Дуранкулак имаше един плаж, на който си бяхме само нашата компания и беше голям кеф, децата си тичат, ние си лафкаме и въобще не се интересуваш дали няма да нагазят кърпата на някого, дали няма да видят поредното изкушение на плажа и да трябва да водим битки и за това. Последния ден за съжаление Али се събуди от следобеден сън и повърна и аз много се стреснах, защото това ми беше основното притеснения след миналогодишните ни преживявания по болниците. Веднага и дадох едно хомеопатично, мина на суха храна и почти глад, на следващия ден повторих лечението. И да чукна на дърво беше само това повръщане.
За говорене и цветове - Алекс говори понякога ме изненадва с някои неща, които дори не разбирам кога е научила, друг път неща, които уж знае не казва. Много обича да пее и това ни помогна през дългия път на връщане от морето - тръгнахме в 13ч и се прибрахме в 23ч, направо бяхме смазани. Пяхме до прегракване, разказвах и за всичко, което виждахме по пътя само и само да не скучае и се получи
Искам да се извиня на варненските майки и по специално на Бистра и софийско-варненската Плами, момичета нещо не успяхме да се организираме, но в събота много късно пристигнахе, а в неделя ходихме на един преход с колалата - карах 10 км, което е супер много за мен, а вечерта бяхме на рожден ден и просто не стигнахме. Обещавам да се реванширам!
Мисля да спирам, че малко прекалих. Много хубав край на седмициата и много целувки! 

Добро утро!
Заповядайте на дружно кафенце!

Аничка,радвам се,че се разписа!
Драмите със така нарачената адапционна занималня продължават.Ицко и вчера беше с придружител.Днес отиде с баща си,който има готовност да работи от там.
По думите на психоложката,още не бил готов да го оставим сам.И ни карат да стоим с него.А идеята на цялата работа е да го отделят от нас.Уж работят с такава насоченост,ама нещо май не им се получава.Не виждам,с какво ни помагат.Тони ме обвинява,че съм нетърпелива и не ставало толкова бързо,съгласна съм,ама незнам изобщо,как ще стане,като висим с него там през цялото време.

Благодаря за кафенцето, за мен с повече мляко 

Аз категорично не одобрявам подхода им, до сега колкото и трудно да е детенцето да е свикнало. Със стоенето на родителя там с нищо не му помагат.
Въпреки всичко съм сигурна, че Ицко ще свикне, не се тревожи 

Привет, момичета! Отдавна не съм се разписвала, но никакво време не ми остава, откакто сме в България. Едва успяваме с купищата задачи, ангажименти, срещи с приятели и близки, а колкото и странно да звучи - с някои от най-близките ми приятелки изобщо няма да успея да се видя, въпреки двата месеца тук...  но какво да се прави, такива са обстоятелствата.

Не знам как сте вие чисто двигателно и неврологично, но аз "бера" жестоки плодове от бременността и периода на възстановяването след това. И сега тук се опитвам да се погрижа поне малко за себе си. С две думи - от тежестта по време на бременността и връщането на таза след това, съм се поизкривила малко повечко и от около година насам съм постоянно с някакви проблеми и кризи - я радикулити, я плексити... Преди не съм изпитвала такива болки и не съм имала и представа даже, че може така да блокира човек. Обаче съм се видяла в приключение напоследък. откакто си дойдохме блокирах поне два пъти, ходих на масажи и физиотерапия, отново блъскам във фитнеса, сега сме във Велинград... ама не съм най-оптимист. Както и да е. Ще стискам зъби и дано с времето да се поуспокоят нещата.

Надявам се Лори и Яна да са добре вече. И повече за никакви болести да не се пише тук! 

Мадленка, то не останало вече. И на теб, и на Смешко, и на останалите мами в очакване - леко до финала и да нагушкате най-прекрасните здрави бебчета!

Чета за драмите с Ицко напоследък и доста се изумявам, да си призная. Честно казано, аз явно съм посвикнала с начина, по който се отнасят към децата по швейцарско и наказанията, странното отношение, направо ме учудват. На морето видях една майка сръбкиня да бие голямата си дъщеря и си глътнах граматиката направо. Явно съм се чалнала, но съм убудена за себе си, че децата абсолютно могат да бъдат възпитавани без насилие и наказания. И ви го казвам в качеството на родител на две бебешки пубертясали и кисели хлапета, които доста успешно ми лазят по нервите, тръшкат се, инатят се, изобщо - всичко, което и вие споделяте, си го имам в двойна доза. Но още не ми се е налагало нито да ги пошляпам, нито да ги наказвам. Най-лошото, което им се случва напоследък, е да ги заплаша, че ще извикам лошия вълк и някой тайно да се разтропа отнякъде. Укротявам ги за нула бройки по този начин. И, срам не срам, признавам си, когато стане напечено, крещя. Ама здраво крещя, като обезумяла на моменти.. Най-често се случва, когато проявяват агресия една към друга и например се хапят лошо... Или ако на инат правят поразии. До момента това помага при нас. И особено навън сред хора, хлапачките се държат доста прилично и съдействат много за почти всичко.

Що се отнася до занималнята, с която Ицко не може да свикне - ние сме в подобна позиция. Не знам дали помните, но месец преди да си дойдем, започнахме да посещаваме веднъж седмично за 3 часа подобна занималня в Лихтенщайн. И за мое най-голямо учудване, хлапетата не я възприеха охотно. И четирите пъти се наложи и аз да стоя през цялото време с тях. Вярно, при нас основният проблем е чуждият език, но оттогава насам изобщо никъде не искат да остават без мен. С триста зора успявам да ги убедя да прекарат около половин час в клубчето на Випо в мола на стамболийски и то само, защото Випо им е много любим герой.
 В Лихтенщайн обаче как процедират. Разбрахме се с каката, която води групата, сега от есента да започнем да ги отучваме бавно от това залепване за мен. Първо ще изляза за 15тина минути. После, за половин час и така лека полека, докато сами се съгласят да останат сами за всичките 3 часа. Там се отделя много време, демонстрира се страшно търпение, но всичко става по волята на децата. Категоричмно отказват да ги стресират, защото според тях това може да доведе до проблеми на по-късна възраст. Трябва постепенно да им вдъхнем доверие в себе си - че въпреки трудната среда и чуждия език, могат сами да се оправят и има на кого да разчитат. Само така могат да израснат силни, спокойни и уверени в собствените си сили, според обясненията на педагозите там. Не съм сигурна дали това е най-правилният подход, но първо нямам избор и второ - звучи логично. Така че, Смешко, търпение му е майката. Говори много с Ицко и постепенно започни да се отделяш - днес за 15 мин до тоалетната, утре за половин час да отидеш до магазина за нещо любимо и така... И, аз на твое място категорично бих се противопоставила на метода с наказанията, особено за глупости. Откъде накъде... Ако се държи лошо, наранява или пречи на другите деца - ще ти кажат и ако не намериш начин да решиш проблема, могат да ти откажат да го взимат повече там. Но да го наказват и да го стресират - чужди хора са, детето е достатъчно малко и изобщо не е редно, според мен.

Извинявам се за дългия пост. Просто много исках да си поговоря малко с вас, пък и темата напоследък ме провокира.
Прегръдки на всички ви и здрави и усмихнати хлапета!!! 

Аз не съм се включвала отдавна, но и мен темата за отглеждането и възпитанието на мъниците  ми е интересна като на zaiobaio, та ще ви досадя малко .

Споделям мнението на Аничка, че точно в момента е времето, в което децата започват да изпитват къде са границите и правят опити да ги прекрачват. Сега се оформят и причинно-следствените връзки, затова си мисля, че наказанията са необходим инструмент. И не натоварвам тази дума с негативен смисъл. Детето трябва да знае, че неговите действия имат последици - ако счупи или унищожи дадена вещ, то е добре да усети липсата на някоя своя вещ. Ако не си измие ръцете, не би следвало да седне на масата и да получи храна.  Ако се тръшка по площадката, е добре да бъде веднага прибрано.
Може да ви звуча като родител-тиранин, обаче виждам как въпреки това, отглеждам две слънчеви, отговорни деца с висока самооценка. Според мен заплахите и викането са също форма на тормоз, но психически и никак не съм им привърженик. Специално плашенето с Торбалн, баба Меца, вълкът или каквото и друго може  направи децата плашливи и неуверени.

Колкото до адаптацията в детските заведения - каквото и както да направим, отделянето на детето от майка му и домашната среда преди 3 години си е стресово за него. За съжалени по различни причини, това се налага. Според мен подходът в тези случи  добре да бъде индивидуален, за да няма излишен стрес и драми.
С Еличка с бях подготвила за дълъг адаптационен период, защото януари беше все още активно кърмаче, никога не отделяно от мен. Останах приятно изненадана, когато в средата на втората седмица дребосъчка остана в яслата за цял ден, а на третата седмица вече блъскаше по вратата сутрин за да я пусне сестрата .

Та каквото и да правите, водете се се по детето си и гледайте да му давате увереност и самочувствие.

Деси, на свой ред и аз съм съгласна с това, което си доразвила като идея по темата. Аз също съм против плашенето на децата, особено като мярка срещу беснеене или неядене, ефекта може да е отрицателен. Съдя го по нас.  Около годинка, годинка и половина, опитвах се да приспя Алекс и тя ми се инатеше и аз и казах, вече не си спомням кой точно, но ще дойде да я вземе и тя като ревна още повече и така няколко дни подред започна да плаче повече, включително, че имаше и много неспокоен сън, приплакваше. Майка ми пък съвсем на шега си пъхна ръката в процепа под вратата на тоалетната, докатао с Алекс бяхме там и каза "една мишка идва" и от тогава където и да види дупка АЛекс и почва "мишка доде". как ли не и обясних, че няма страшно, няма мишка и т.н, Така че от тези уж "невинни плашения" си бера плодовете и не бих пробвала целенасочено.
За сметка на това от наказанието може да се усети разликата между добро и лошо, като тук не искам да кажа наказания свързани с мъчения, просто да се усети, че нещо не правилно е направено и трябва да го почувста. Ето една статия по темата: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3836
Разира се всичко си зависи от детето
Само да кажа, че Лори и Яна са изписани и са си в София. Яна е вече добре, сега си възстановяват силите. Лори е много изтощена.
Аз снощи излизах с колеги и се прибрах в 5ч, после на работа... не ме питайте как се чувствах, но пък си изкарах много готино
Целувки и хубав ден!

Здравейте и от нас,да споделя и нашия опит.Миналата година,когато дадох Панайоти на градина си мислех,че ще свикне много трудно,защото никога не се беше делил от мен дори и за 5 минутки.Първите 2 дни оставяхме децата за час и половина,на втората седмица за 3-4.В началото си поплакваше,но след седмица бягаше към градинката.И малката беше абсолютно залепена за мен докато не се прибрахме в Бг и за първи път видя площадка пълна с деца,след 2 секунди беше забравила за мен и оттогава е много по самостоятелна.Все още чакаме резултатите за детската градина,но ако ги приемат съм убедена,че адаптацията ще е много лека.Миналата година видях,че наказват децата там като ги слагат на столче малко настрани от другите,но без драми от страна на малките.Някак разбираха,че са сгрешили и спокойно си изчакваха 2-те минутки.

Здравейте момичета, надявам се че всички сте добре. Аз за съжаление нямам почти никакво време за форума, но често си мисля за вас. МАДЛЕНКА то не останало стиснати палчета от нас, нека да мине всичко по възможно най лекия начин. На нас ни беше много трудно в началото Али въобще не приемаше бебе Тина, не я искаше, казваше "Ще я набия тази Тина", но от окло месец вече се опитва да се грижи за нея иска да и сменя памперса да я съблича дава и бибата, иска да я носи и казва "слънчице малко", "бонбонка" и разни подобни.
  
от нас за сега

Нямах предвид това, което се е разбрало. Лесно е да се вадят изводи и да се поставя под знаменатели извън всякакъв контекст. Но съм напълно съгласна, че от една страна децата на тази възраст много провокират и от друга - добре е да се водим по децата, защото всяко е различно.  От друга страна, многократно съм чела изказаните теории, но за съжаление те на мен не са ми помогнали особено. В момента, в който се справя по препоръчаните начини с едното хлапе, другото отправя още по-сериозно предизвикателство и при него номерата, приложени при първото не вървят... А като се случеше в периода, в който се хапеха лошо за щяло и не щяло, просто ми идваше в повече да се правя на спокоен философ. Тогава за първи път креснах и това им даде да разберат много добре, че нещо не е наред. Преди това с изказаните методи всичко отминаваше след огромни усилия от моя страна и се повтаряше с още по-голяма сила след час-два. Както и да е. Тогава за себе си открих далеч по-практични решения.
Да, плаша с вълка, но не казвам, че ще ги вземе, изяде или някаква друга страхотия, която на вас ви е дошла наум, а казвам, че ще дойде и ще вземе някоя любима играчка например или ще направи така, че да не се случи нещо, което обичат да правят. И ако изобщо не ми обръщат внимание, тогава някой се разтропва отнякъде. Т.е. вместо да лишавам децата на практика, казвам, че някой герой ще свърши тази работа. Определено не мисля, че децата ми се страхуват от вълка например именно защото заплахите не са лоши и страшни. Редовно си четем приказки за същия герой и много смешно му се карат, като направи нещо в приказката. Заспиват без проблеми сами на тъмно, след като сме си изчели приказките и след като сме се нацелували за лека нощ. Спят спокойно, освен ако са болнички или ако са имали твърде наситен с емоции ден, в който са пропуснали обедния сън, например...
 В същото време, те определено изживяват много по-тежко и се чувстват много по-наранени и травмирани, ако ги изолирам, макар и само за минута-две или ако им взема нещо любимо, пък дори и само за малко. Предпочитам да ги оставя да се повъргалят на земята за същото време, като отказ да угодя на някой каприз, отколкото реално да им нанасям травми. Пък и не успявам да намеря нищо позитивно в думата "наказание", даже и когато не е свързана с насилие (Боже, опази).
Да, написах, че са ми кисели хлапетата, но имах предвид истерийките, които всички деца на тази възраст правят от време на време (убедена съм в това, колкото и някои да не биха го признали). Иначе са повече от весели и слънчеви, където и да отидем веднага се превръщат в любимки на всички (последно бяхме във Велинград и накрая едва си тръгнахме от целувки, сбогувания, прегръдки и т.н. от целия хотел - персонал, посетители, който се сетите). Не ми е трудно да ги убедя в каквото и да било, особено ако сме сред хора. Но... спирам, няма смисъл да продължавам.

От 5 г опит и две деца съм разбрала, че свикването с ДЗ е проблем на родителите, не толкова на децата. Ако една майка е спокойна и най-вече уверена във взетите решения, доста по-лесно детето свиква с новата среда. Чуждият език също не е проблем - личен опит. Децата усещат настроенията ви и емоциите и действат според тях.

Хей, немирница, ти взе, че се разписа  Как е уйскито при вас?
Зайо, всеки си знае най-добре за собствените деца. Аз например ненавиждам някой да крещи, предпочитам да ми ударят шамар, отколкото да ми крещят (това поне от спомените ми като дете). И Александър сериозно понякога опитва докъде се простират нервите ми. Казвам му 3 пъти "НЕ" и ако продължава - удрям го лекичко през ръцете, като го обръщам с лице към мен и му обяснявам, защо го правя. Обикновенно след това идва да се гушка в мен, и аз още веднъж му обяснявам защо съм го направила. Ако и това не помогне, слагам го на един стол в ъгъла за 20 секунди. Но до това много рядко прибягвам. Както и ти казваш - ти имаш две накуп и при теб нещата са много различни. За мен важното е, детето ми да не се страхува от мен, и до някъде да разбере, защо правя това - т.е. да се светне, че не всичко е позволено. По принцип през деня Александър е прекрасен, е, много е див, все ги измисля едни такива, опасни игри - реди калъфите от диваните, скача, пързаля се по тях, но по принцип е добро дете. Но вечер, когато се прибере Флориан от работа, става просто невъзможен - явно се изморява и направо толкова глупав става, че мъжът ми понякога ми казва - как издържаш, просто не знам.
Смешко - аз абсолютно бих си казала, че не одобрявам "педагогическия" им подход. В края на краищата, ти си клиент, и ако не си доволна - те трябва да го знаят.
Хайде, отивам да правя палачинки, че при нас е събота 

Немирница, и аз напоследък за това си мисля. Най-вече заради многото предупреждения и охкания "ах, горкото дете", "много боледуват" и подобни около мен. И колкото и да съм "безпочвен оптимист", както казва майка ми, се повлиявам, а и Сами чува, вижда и разбира. Е, още смятам, че всичко ще е ок, но определено се нервирам от всякакви разговори в тази посока.
Иначе смятам, че и при абсолютно спокойствие от страна на майката детето може трудно да свикне, особено ако съвпадне с някой "залепен" период, а и децата са хора, и всяко си има различен характер

Темата за наказнията и др. възпитателни методи ми стана интересна. Тъй като нямам ясна концепция за отглеждане на деца, сега чак се замислих по въпроса. И така, като правя анализ, аз май съм от крещящите. Това хич не ме радва, ама май съм се метнала на родата по бащина линия. Имам висока граница на толеранс, така че не викам често, но за сметка на това силнооо. Сами ми действа като коректив, заото започна да ми казва "ти не викаш, не викаш!", и намалям децибелите, и казвам "аз няма да викам, а ти няма да правиш еди кво си". Действа засега. Ако се е тръшнал го оставям да покрещи. Майка ми прави всички възможно, за да не крещи детето, а баща ми пък го поощрява да вика по-силно, но той е пооглушал. Интересно ми е да ги наблюдавам отстрани
Наказания в класическия смисъл не съм прилагала, т.е. не съм казвала "наказан си едикаквоси заради едикакво си". Получава се нещо подобно, което по-скоро възприемам като причина-следствие: ако не си измиеш ръцете, няма да ядеш/ ако метнеш играчка на земята, я прибирам/ ако храна или друго на земята, пляскам през ръцете ..оппаа, това е бой   Честно казано, не съм се сещала да наказвам
За плашенето - Сами не съм го плашила, а и няма засега никакви "готови" страхове, удобни да се ползват. И по принцип съм против, обаче съм го правила. Преди доста години гледах едно детенце в Германия, между 1 и 2 годинки. Бяхме две о-пер, щото имаше още две деца и голяма къща. Та въпросното дете беше ангелче, ама по едно време започна да не иска да заспива сама (както я бяха свикнали от малка), а него ден родителите пак бяха излезли. И ние двете детегледачки, каталясали от цял ден работа, седим пред вратата и се чудим какво да правим, аз щях пак да влизам при нея, когато другото момиче измуча мощно. Детето млъкна, тогава и аз замучах от сърце и душа, и повече не се чу рев тази вечер. На другата вечер разказвах за кравата от Екендорф, която страдала от мигрена, щото имала много ревливо теленце, и като чуела дете да реве, полудявала и тичала към него. Иначе била много мила крава. Но по-ефективно си беше мученето пред вратата. Може да си мислите, че е чудовищно, ама това е положението. И мое дете да беше, пак щях да муча
Мен са ме плашили с Торбалан, той живееше на нашата улица, ама ме беше страх от мечки, заради една приказка, която баба ми разказваше.

Ех, пак се отплеснах в спомени, и нищо умно не казах, сигурно и заради късния час. Сещам се и за цитат от книгата на Фицхю, Лято беше дала линк към нея и си я изтеглих: "с наближаването на тази възраст честотната крива на пердаха значително нараства"