Раждане вкъщи 9

 

Верно? Ако смяташ, че нещо в поста ти ни кара да мислим, че говориш за конкретния случай, винаги можеш да го редактираш. За не извъртам думите ти толкова лесно. Ето го и него на твоето внимание:

Моите искрени съболезнования на майката, загубила своето бебе!

Аз, въпреки че не подкрепям неасистираното домашно раждане като цяло харесвам идеите в темата.
Да, не ми харесва реакцията на ядрото основатели на Родилница, смятам че чисто човешки трябваше да покажат съпричастност, реакция, отговорност (не вина). Надявам се, въпреки че не го признават публично всички те са се замислили какви последствия могат да имат думите им и ще внимават повече в бъдеща.

Мисля че всички ние, жените в България заслужаваме правото на избор, както и добро отношение и зачитане на личността и достойнството ни. Това е каузата, около която можем да се обединим.

Личната ми кауза е малко по-различна- още преди да родя първия си син за мен най-важното ми желание беше бебето ми да е с мен веднага след раждането (не 2 часа след, веднага), както и да не ни разделят, да получавам информация за всичко, което се случва с него, какво се налага да му дадат и защо. И въпреки че имам някакви предпочитания как да протече раждането- на преден план винаги е било желанието бебето да е при мен.


Първия път раждах в САЩ, където това е норма- наложи се бебето да прекара една нощ в интензивнон отделение, при кувьозите с недоносени бебенца, по всяко време можехме да влизаме и излизаме, както аз, така и мъжа ми и родителите ми. Можех да го взимам и кърмя по всяко време, видях как винаи, когато е възможно позволяваха максимален контакт на родителите с бебето.
Второто ми раждане беше в България, в Разлог. Помолих лекаря да не ми пука мехура, да не ми слага окситоцин (Факт е, че въпреки че в моя случай беше абсолютно ненужно щяха да ми сложат стандартно) и той сее съгласи. Беше по-скоро учуден, но нямаше нищо против. ПОисках да ми дадат бебето докато бях на магарето след раждането. Пак се учудиха, дадоха ми го. Направо се изумиха като засука- казаха че не били виждали такова нещо- тук пък аз се учудих
След кратък спор и след като застанах демонстративно пред стаята с бебетата се съгласиха и да нарушат болничната практика и да оставят бебето с мен в стаята.

Така че аз получих това, което исках при раждането ми в БГ. Като пряк реезултат- скоро след мен още 2 приятелки родиха там- като си поискали бебетата им ги дали веднага. Сега ремонтираха отделението и вече бебетата са при майките.

Разбира се, аз освен чист късмет имах и други предимства- в малкия град всички се познават, към нашето семейство навсякъде отношението е добро.

Би трябвало всяка жена, без значение къде и каква е да има избор и да бъде уважавана.

 

Сова, жената излезе с името и с плановете си за домашно раждане пред цялата телевизионна аудитория преди 2 месеца.  Няма място да обвиняваш пишещите тук в недискретност - който се е съгласил на публична изява по конкретен проблем, доброволно си слага и името, и проблема за обсъждане.

Ами той разказът й е тук и е цитиран вече три пъти в темата - аз крясъци и обиди не видях вътре. Видях как си разказвали вицове с "доки", как се изгубили тоновете на бебето и за момент й казали, че може да се наложи спешно секцио, но после успели да изкарат бързо бебето, за да продиша.

Това съм чела - в този форум, в същата отчетна тема - стои си на разположение на всеки.

Не знам кое е било излишно и кое не. (И по-важното е, че знам, че не знам.)

Но отлично знам към момента на това първо раждане чия е била отговорността за правилните решения и че този човек щеше да е обиждан и разследван и досега, ако не ги беше взел.

Защото едно е да филосовстваш отстрани и да говориш "по принцип".

Но в крайна сметка конкретни хора взимат конкретни решения в конкретни ситуации и това има конкретни последствия. За които се поема конкретна отговорност - ако има кой да я поеме, разбира се.

yanast, хареса ми поста ти. 

И аз мисля, че отстояването на правата ни може да стане без крайности.

ти наистина ли се смяташ за компетентна да преценяваш кое е излишна екстра и кое - не ,
още повече след случилото се ?
и ако не бяхте вие , да й внушавате кое е излишно и кое не , дали изходът от втората й бременност нямаше да е друг ?
толкова бързо приспахте съвестта си , ако имате такава ?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=333303.msg8802236#msg8802236

Хайде пак.
Открийте разликите!  

Срамота, да й причинят толкова допълнителна болка, за да извадят бебето с губещи се тонове и с двойно  увита около врата пъпна връв, лилаво от полузадушаване.

Видяхме и как приключи неутежненото от допълнителни "екстри" и болка раждане.

Ей това се опитвах да кажа на Клеми по нощите вчера, но според нея излезе, че се глезя
Аз имам две като цяло чудесни болнични раждания, които са такива благодарение на мен, с подкрепата на акушерката ми и не-съпротивата от страна на екипа (въпреки че се учудваха, да, а не би трябвало).
Също така мисля, че да има жената едно добро раждане, което да й остави хубави спомени, без значение дали е секцио, нормално, болнично или не (без да съм защитник на домашното неасистирано раждане), трябва да е норма, не изключение. А за момента е по-скоро изключение.

Вечерница , не мога да повярвам на безочието и наглостта ти и то след като благодарение на вашите съвети тя губи бебето си !?!?
къде я видя да се оплаква от лошо отношение !?!

знаете ли, чета и се чудя.......дали наистина си вярвате , че видиш ли в нашите болници само се чудят как да обиждат и унижават родилките. Защо не направите една анкета и майките сами да си кажат.
Аз лично родих със секцио, но понеже се забави няколко часа и си чаках в родилното отделение реда. Не чух и не видях нито един лекар, акушер или сестра да нагрубяват или обиждат някого. С всички се държаха добре и с мен включително. По време на секциото ми се обясняваше от упойките как и за колко време ще се почувствам и даже ми се държеше ръката да не се страхувам. След това и по време на престоя нямаше викащи и обиждащи сестри и лекари. А колкото до болката аз даже нямам и спомен от нея , някак си имам един прекрасен спомен за най-щастливото събитие в моя живот.
П.П. говорила съм си с доста мои родили приятелки и те споделиха същото, че от раждането си са забравили спомена за болката, който е бл изместен от щастието да дойде на бял свят живо и здраво детенцето

Аз не мога да разбера що за удоволствие доставя на Вечерница да си трие непрекъснато постовете.
И в миналата тема се чудех, в по-миналата също.
Демек ако изтриеш нещо значи не си го казал или?

П.П.Поне разбрахме, че благодарение на "екстрите" Цвети се радва на първородна рожба.

Явно. По аналогия с "ако бебето е мъртво, значи не се е раждало", предполагам...