Не мога да измисля наказание

Не мога да повярвам как наказание на дете ще е тема на разговор, запитване в интернет и дискусия?! В кой век живеем? Мисля, че беше 21-ви?! Така ли възпитаваме децата си, това ли е връзката между дете и родител?! И с какво ще повлияе положително, ще спечелим приз за най-садистичен родител, който не може да проведе адекватен разговор с дъщеря си/сина си?! С наказания ли превръщаме детето си във възпитан, кротък и отговорен човек...Потресена съм.
Не намирам за нормален начин тези възпитателни техники и това ще го потвърди всеки психолог.
В нормална държава сигурно социалните щяха да ви приберат децата с тези прекрасни "самопризнания" и съвети за "отговорни" деца...

Всичко вече е наред. Майката просто беше притеснена и се допита до други майки.
И стига вече с тия нормални държави и тия социални. Съвета ми е да не залагате на българските социални -  тук не са като по филмите. Тия дебели лелки освен да увредят психиката на децата за друго не ги бива.

Аз бих поговорила дълго, ще порасне ще се научи, не може да се очаква от едно 9 годишно дете да съобрази всичко, пък и на лагера постоянно е била с деца, щом не звънят значи им е било забавно и добре, ако са били в планината много се губи обхват на някои места.

Ама какво наказание? Нали иде реч за дете? А авторката къде е била....
То ние възрастните си забравяме вещи , да се наказва детете е нелепо за такова нещо.

Радвам се, че всичко е приключило благополучно!

Като дете бях изключително разсеяна, много вещи съм губила, независимо от напомняне, съвети.В една друга тема по друг повод писах, че на една екскурзия в шести клас стоях гладна пред ресторанта с още две деца.Те си бяха изхарчили парите, а аз си бях изгубила портмонето.Учителките и другите деца отидоха да обядват, а аз от честолюбие казах, че не съм гладна.Вечерта, като пристигнах разказах всичко на майка ми, а тя намери портмонето ми на дъното на сака.

Нямаше наказания, а само един разговор, но с такава горчивина ми говореше, че още помня.

Към сериозните си ангажименти съм отговорна, никога не съм губила служебни документи, но и до днес съм разсеяна.Затова на път-дори и за ден-два в командировка си правя списък.След като го направя си отмятам какво съм сложила в чантата.Но има вещи, които се вземат в последния момент.За тях-отделен списък-зарядно, телефон, часовник, слънчеви очила и др.Списъкът се оставя на видно място и преди тръгване се проверява.

За разлика от мен мъжът ми е изключително организиран.Когато пътуваме- всеки си подрежда дрехите, аз- тези на детето, а той-техниката-фотоапарати, лаптоп, телефони и др.
Точно по време на разказаната случка ние пътувахме за Италия с детето.Взехме си по един телефон, да не мъкнем всички.Един ден преди пътуването бяхме в София.И едва в Италия мъжът ми осъзна, че е взел друго зарядно, а не това за нашите/ еднакви/ телефони.Взел зарядното за телефон, който останал у дома.Ами сега!В чужда държава без никаква телефонна връзка.
Най-малко бабите ще ни издерат очите, че няма да чуят 10 дни любимото внуче.Да не говорим за ред неприятни ситуации...Елате и вижте как се купува зарядно от Флоренция, не че струва милиони, ама все пак беше ненужен разход

Затова казвам, на всеки може да се случи, важно е да се измисли тактика  за по-добра организираност на детето.

Няма да разказвам аз какво наказание измислих на мъжа ми

Ето сега истински ме заинтригува, Светкавица???

Е, не го лиших от телефона му, нито от гледане на телевизия

Според мен децата не бива да се наказват или лишават, а да водим диалог с тях. Аз съм за Позитивното възпитание. Много често излизам "извън кожата си", но успявам да се овладея.
Забравянето на нещо, пък било и толкова важно като зарядното е нормално.   

И възрастните си забравят нещата, не само децата. Пък и щом й е било лошо - едва ли единствената й мисъл е била телефон, телефон. Правилото в общия случай е, че щом не звъни - значи всичко е наред. Увлечена в игри и приятни изживявания, няма да мисли да се обажда. 

И аз искам да чуя. За наказанието на мъжа

Една седмица без интернет ми се вижда подходящо, особенно за такава възраст! Но и един хубав разговор трябва да се проведе