Детска градина и памперс

никой не се засяга.... а и съм писала в повечето случаи, точно както и на 7 месеца далеч не всички деца се отказват от памперса...да не кажа, че всъщност са малко(нали това е седящо, но не проходило бебе).

Пак започвате да ръсите "мъдрости". Да, ти как мислиш? Аз третирам сина си като човек откак се е родил, за всичко му е искано мнението. Даже за неща, в които в този форум децата по принцип са безгласни букви. Не го е страх, не иска просто. Това е и отговорът. Не искам и толкоз.

А, виж, за отношението към собственото изхождане може да поспорим и ще навлезем в дебрите на сексуалната психология, не знам как си подготвена, но това дето си го написала не е съвсем така.  

Не знам как си със сексуалната психология, но от несексуалната би трябвало да знаеш, че отговор "Не искам" от едно дете показва единствено, че то или не може да дефинира или се смущава да сподели чувстата си, а не че може да съществува истинска причина като "Не искам". Всяко нещо като "не искам" си има причина.
Това, че си задала дежурния въпрос и си получила дежурен отговор не значи, че си открила истинската причина, поради която не иска. Дори и да е само от инат, то този инат е отговор на нещо, провокация или послание, което не се изчерпва с "не искам", а зад него стои нещо.

Тука някой майки май не разбраха колко различни са децата. А аз имам две различни деца в къщи. Едното се научи на 10 месеца да пиша и ака в гърне, другото е на две и половина години и още не иска.

И какво като са различни? Какво искаш да кажеш с това?
Естествено, че са различни. Естествено, че узряват физиологично по различно време. Естествено, че реагират на различни подходи. Това не значи, че за "различните" подход няма, а че родителите, познавайки децата си, трябва да го намерят.

синът ми се сбогува с памперса на 2год и 8 месеца окончателно, като първо се научи да пишка в гърнето , а после и да прави "голямата " работа. Бях наясно, че в първа група нямат гърнета, а тоалетни чинии и затова се стремях цяло лято да го подготвя. Абсолютно съм съгласна, че не трябва да има никакво насилие над детето, но просто в ДГ няма толкова персонал, както в яслените групи, за да ги обгрижват. доколкото знам и от ХЕИ не разрешават гърнета в градините, само в яслите, като там имат и задължителен режим на дезинфекция на гърнетата.

Глупости са това, с извинение. Аз не искам много неща, просто защото не ми е кеф, разбираш ли? Никаква по-дълбока причина няма. И точно защото третирам детето си не като бебе, а като нормален човек, не му се ровя в съзнанието или подсъзнанието в търсене на някаква потресаващо смислена причина да не иска да ходи на гърне.   То самото словосъчетание звучи безумно. Ако започна да ровя за подобни неща, не знам какво ще правя след десетина години.  

Що се отнася до изпражненията човешки, те няма причина да са срамни, гнусни и т.н. Който се е интересувал, знае. Обратното насаждане обаче има резултат в изтрещявания на по-късен етап. Тъй че, да не превръщаме зорлем децата в пикаещи върху партньорите си възрастни.  

*Pukanka* , неее, редовното надцакване започна просто.  

Аз неслучайно дадох пример със съседката ми, която ми се смее. Четири момчета, само четвъртото е започнало да ходи на гърне на четири години. Една и съща майка, едно възпитание, опитвала е жената какво ли не, не и не. Да не говорим, че следващи деца по принцип се смята, че се научават по-лесно чрез подражание на по-големите си братя/сестри. Е, да, ама не. И толкоз. Като му скимнало на човека един ден просто хвърлил тренировъчните гащи, жената ми каза, че без абсолютно никаква причина специална. И дотам.

В повечето случаи става лесно с желанието и съдействието на родителите, а на детето какво друго му остава освен да "съдейства" - има ли избор? А знае ли, че има и друг начин?


В педагогиката има различни възрастови периодизации, но като цяло това, което е възприето, включително и в България, е следното:
0-3 години - ранно детство
3-6/7 години - предучилищна възрАст
Разбира се има и подпериоди, но това са подробности.


Елементарните хигиенни навици въобще не са много широко понятие, а нещо съвсем конкретно и могат много ясно да бъдат дефинирани. Освен това са неща, които принципно трябва да се създават в семейството. Изхождането на гърне и разделянето с памперса е едно от най-трудните, ако не и най-трудното нещо от тях и точно заради това за много родители  е по-удобно да "предоставят тази привилегия" на детето - "когато то само реши, че е готово" или на някой друг, който да им свърши работата - например възпитателката или лелята в детската градина.

Според мен точно подобни изказвания са доказателство за това, че проблемът обикновено е в родителите, а не в децата.

Посочих тази възраст на бебето като подходящ момент за приучаване към изхождане на гърне, а не за отказване от памперса.

 


Няма нищо срамно и лошо човек да задоволява естествените си физиологични нужди. Гнусни и срамни са някои начини, по които решава да го прави или пък начинът, по който го коментира.


Не е необходимо да ровиш в съзнанието на детето - достатъчно е да го наблюдаваш и разбираш, да му отделяш достатъчно внимание и да общуваш пълноценно с него. Иначе и аз не искам много неща, защото не ми е кеф - например не ми е кеф и не искам някой да седи до мен и да ми смърди на нечистоплътност. Защо трябва да понасям всичко това - само защото някой родител в миналото на този човек не си е свършил работата както трябва ???


Не виждам никакво надцакване тук. Всеки споделя опит и мнения, а Мира или някоя друга майка с подобен проблем, ако е достатъчно умна, ще чете всичко без да се обижда и ще търси решение. Защото ние можем да даваме всякакви идеи и съвети, но само тя познава истински детето си и може да намери начина, който да сработи при него. Истината е, че Мира има сериозен проблем и фактът, че е пуснала темета показва, че съзнава това. За тези, които не разбират сериозността на ситуацията, ще кажа накратко: много малко са учителките или лелките в детските градини, които при наличието на 20-30 деца, за които да отговарят и с които да се занимават по определена програма, ще положат усилия и похарчат време тепърва да отказват дете от навика му да се изхожда в памперс. А какво би станало, ако в групата са няколко такива деца???
Самото дете също би се чувствало доста некомфортно. Повечето, ако не и всичките деца в групата, няма да имат този проблем и такъв род различност би се набивала на очи и би дала поводи за подигравки, изолация или просто може да го направи по-уязвимо при общуването с другите деца. Повярвайте ми - децата могат да бъдат и жестоки. И ако и педагогическият състав не е на ниво, за да се намеси адекватно - горкото дете!
Тръгването на градина за повечето деца и без това е труден период - не е необходимо допълнително да се усложнява от нещо, с което бихме могли да се справим, ако положим усилия навреме.

Разбира се, че започна надцакването. Сега, след този ферман, в който се намеква за миришещи нечистоплътни наакани възрастни с памперс (все още) следват още фермани по темата. Да не забравяме и подмятанията в стил кой колко общува с детето си и как - все от форумски капацитети, плътно прилепени към другите потребителки, та да знаят кой как общува. Дори не смятам за нужно да коментирам подобни изцепки, на каквито сме се нагледали и наслушали ехееее.  

Аз когато е трябвало съм се консултирала с когото трябва, тоест педиатри, детски психиолог и детска учителка. Форумни припадъци и мании за изтъкване не ме вълнуват. Споделям терзанията на авторката, без да изпитвам нужда да коментирам как останалите си гледат децата.

Ааа, и нека ти кажа, че отношението и подигравките на другите деца са пък точно резултат на "прекрасното" общуване с родителите им! Много на място се изказа. Интересно защо в България са такива децата и си позволяват такива подигравки, пък извън България не е прието? Да заложим повече на възпитание на толерантност, гърнето няма да избяга. Твърде абсурдно ми звучи да сложа гърнето на първо място, защото видите ли, някоя е пропуснала да обясни на детето си, че да се подиграваш на околните е признак не само на ниска култура, но и на комплексарщина. И това, че в БГ детски градини лелките ги мързи да гледат, никак, ама никак не оправдава тормоза над децата. Като се напрегнат родителите да променят условията в детските градини, всичко ще е по-лесно.

Нали се сещаш, че тук, където никой никого не насилва на гърне, няма ученици с памперс и като цяло, миризливите са много по-голяма рядкост отколкото в софийския градски транспорт, примерно. Да помислим преди да пишем. 

froh - едно три годишно има повече избор и повече разбира от едно 7 месечно...а седем месечното знае ли че има избор, 7 месечното, може ли да има някакво мнение по въпроса?  то избор дали да съдейства има ли?

Моето дете съм пробвала и на година да го слагам, не щеше, зарязах, така че да, моето избор е имало, знаело е алтернативата,  направихме го когато той беше готов за това, с търпение и разбиране към неговите желания и чувства...нещо което не бих смеела да твърдя за обучението на гърне на едно 7-8 месечно бебе....там си е просто дресировка.

А за мен приучаването да ходи на гърне, би трябвало да върви ръка за ръка с отказването на памперса...за какво ми е да уча дете на гърне, ако то ще си ходи с памперса?

За това как реагира гледайки други деца,които си казват-ами не се впечатлява.
За морето и памперса-няма да съм там за съжаление.С баща и ще трябва да се справят сами.
Честно казано не мисля,че чакам някой друг да ми свърши работата.Да важна стъпка от към хигиената на самото дете,но за мен е много по-нехигиенно да ходиш в тоалетната и да не си измиеш ръцете.А я да си кажем честно колко често попадаме/дори и случайно/на такива хора.Кел хайда,че вършиш всичко в 00 като след това не правиш елементарното.
Родителите  не трябва да оставят детето да реши.Излизало,че по този начин си измиваме ръцете-"ми не иска,какво да го мъча..."Ами не е така.Може да съм закъсняла,може да съм подранила,но не се отказвам.Използвам всякакви техники.А това,кога точно му е времето на конкретното дете никой не може да знае предварително.
Дете в училище с памперс няма-факт

Искам да споделя моя опит с махането на памперса. На сина ми реших да го махнем тогава, когато е готов. Е, той до 2 г и 6, 7 месца не стана готов и трябваше малко насила да се справим с проблема, заради тръгването на ДГ (на някоя от предишните страници разказах как започна да ползва тоал. чиния). Когато видях, че трудно ще се справим с тази задача, реших да махам памперса и на дъщеря ми и да я уча, доколкото е възможно, да пишка и ака в гърнето (беше на почти 10 месеца). Слагах я преди сън, след сън, преди ядене, след ядене и т.н. В началото не съм си и помисляла, че тя разбира за какво иде реч и ще започне съзнателно да си върши работата там. Минаха 2 - 3 месеца, тя все още не осъзнаваше за какво се използва гърнето, но много по - често вече имаше попадения в него . Много често, обаче имаше и напишкани гащи (памперсите ги използвах само за сън). Въпреки това аз не се отказвах и продължавах да я слагам. След още 2 - 3 месеца тя явно, започна да разбира, че това е мястото и когато имаше зор или започваше да си дърпа гащите, а ако аз не й обърна внимание по една или друга причина, ме дърпаше мен за да ми "каже", че й се ходи до тоалетна. На 1 г и 5, 6 месеца ползваше успешно гърнето, а малко пред 2 - я РД махнахме и нощния памперс . От тогава до ден днешен не се е напишквала нито един път.
Не искам да влизам в спора, защото с двете си деца в този ситуация постъпих по различен начин. Сина ми го чакахме да бъде готов, вместо да го "стресираме", като го слагаме от малък на гърнето. При дъщеря ми реших да приложа другия похват и не съжалявам въобще. Ако можех да върна времето, щях и със сина ми да постъпя така .

извинете, че се намесвам, но ако не бъркам темата е "детска градина и памперс", т.е. предполага се, че става въпрос за дете над 2 години, така че изказвания от сорта - "да го бяхте сложили на гърне на 7, 8, 9, 10 месеца" са безпредметни - месеците отдавна са отлетели. Ако имате желание да споделяте опит с ранно слагане на гърне - има си тема в Нашите деца - добре сте дошли да ги споделяте там - тук е безпредметно 

Мира, като чета какво си писала стигам до извода че през деня детето ти не е с теб а го гледа баба му.На морето ще е с само с баща.Кога правиш опитите????????
Не се заяждам но ми е любопитно.....

А стига глупости. Най-лесно е когато детето е готово да се откаже от памперса. Елементарно е. При различните деца това става по различно време. Съвсем прясно ми е, Юлиан от две седмици е без памперс. На почти 3г.  И ми отне точно два дни, два дни, не месеца, не седмици. Октомври- ноември бях пробвала - не беше готов, няколко дни не схвана за какво става дума и аз върнах памперса. Сега като се постопли пролетта си имах други занимания, новородено бебе, не ми се занимаваше, може би щях да имам успех, но сега като влязох в ритъм просто седнах, обясних му подробно, сложих 3 гърнета вкъщи и детска седалка на тоалетната и нещата станаха. Даже не напомням вече и почти няма инциденти, по веднъж на 2-3 дни като се заиграе не го намирам за проблем. Като му се допишка казва - отивам да пишкам, отива до гърнето и тоалетната сваля си сам панталона и сяда. Накрая ме вика, че е готов, да го избърша и почистя.