Веганството - да споделим опит (6)

Ниролин, отново благодаря за подробното разяснение   
 Излиза, че по отношение на зърнените и катофите, трябва да преминем на суровоядство или най-много да ги варим... Не че е лошо като идея, напротив, със сигурност е по-здравословно

Присъеднивам се и аз към подозрителните спрямо новият, мутирал щам на Е-коли. Защо, как... защо изключително в Германия (климат ли, що ли...)

Някой има ли опит с пресен грах (не замразен, а в шушулки)? Как се приготвя, т.е. шушулките ядат ли се като при пресния фасул?

Пресният грах аз лично го правя без шушулките - много ми е вкусен.. Задушавам го със зехтин и много чесън може и черен пипер и накрая поръсвам с много копър и или магданоз... Сервирам с ориз за предпочитане басмати.

Ето и малко по темата за краставиците тук

nirolin и Фики - добре дошли!, зачетох се повечко за нещата, които nirolin сподели и се постреснах, права си, че нямаме много избор и май само на ориз ще го караме:),  е ако денят стане 48 часа мога и да приготвям всичките яденета за термична обработка и на 100 градуса   към суровоядство няма да мога да мина - имам нужда от топла храна, като от водата:)

M_Nik много хубав материал! - благодарско, аз пак бих правила клизми и известно леко хранене (да не е гладуване), така токсините ще се изнесат по-бързичко, няма да се задържат по хранисмолателния тракт докато излязат навън и съответно да се връщат обратно в организма, а и се предотвратяват проблеми с кожата (при неправилно прочистване токсинчетата могат и да избият по този начин), но това си е моят ред на мисли, не задължавам никой с него

realist, беше писала, че се чувства като в капан, и аз така последно се чувствах с доматите от йордания и пестицидите, оказва се, че светът, който ние сме си създали става все по-враждебен към човека (предполагам, защото човекът го е създал с цел материални облаги); постепенно природата абдикира от нашия свят и този процес се ускорява все повече, има защо да се притесняваме не за нас, а за бъдещите хора, така си мисля аз....

а за краставиците - не искам да изпадам в теории на конспирацията, но беше ясно, че ей така изведнъж и бързо да наклепат държава си е най-малкото непрофесионално, всички го тръбяха и изведнъж като казаха, че няма заплаха оттам, едва тогава започнаха да предполагат, че може да е нещо скалъпено; ненавиждам средствата за масово осведомяване, защото всъщност за средства за масово изпиране на мозъци!! лошото е че испания не е в състояние да "осъди" източника за клевета, защото са взели такива заеми точно от него, че тежко им и горко...

Meg!, шушулката на пресния грах не се яде, трябва грахчетата да се изронят от нея, миналата година си купихме голямо количество и което не успяхме да изядем, изронихме и си сложих да замръзва във фризера - още имам от него -  все така вкусен

 
Войни на световете в пет минути

Момичета, белите ли люспата на орехите, когато правите мляко?

Рochti_bezobidna, на орехите НЕ махам, на бадемите най-вече.

Обожавам пресен грах, толкова е крехък и лек за стомаха. Мммм... Ако е много млад граха, на фаза малки зрънца, си е много вкусен и със шушулката, тя е още крехка и се сварява достатъчно добре. Като го беряхме на село - първата ръка си хапвахме със шушулките, а 1 седмица по-късно - вече е само за зърна. Но там от градината - направо в тенджерата отиваше   Т.е. ако е преседял известно време със шушулката, не знам дали тя не е станала по-твърда, не така крехка. Хващаш шушулката и я чупиш по средата с ръка, ако ти стои зелена и свежа - си става за готвене  - да не е леко пожълтяла или влакнеста.
Ако замразения по-едър варя към 20-30-ина минути, то на пресния му трябват 10 минути, с крехко морковче, пресен чесън и копър - си е фантазия!


fotinaklaros,   Това е реалността за съжаление около нас...

M_Nik, благодаря! 
И аз така си мислех, но не бях сигурна, от чисто вкусова гледна точка  . Мен ми е жал и бадемите да беля, защото си мисля, че има доста полезни вещества там.

За пресния грах не знам дали става да се яде с шушулката (защо пък не?!), но обожавам да си го хапвам суровичък, а колко е сладък да си го хапва човек, докато си го бере... мммм, размечтах се!

Аз с още един въпрос. Бях изкиснала един червен ориз, той пък взе че прорасна. Реших, че ще го оставя по-дълго и сега представлява тревичка около 3см, обаче пусна и корени около 5см, които не са много приятни за ядене. Жал ми е да го изхвърля, а хич нямам идея за консумацията му?! 

А за краставиците - просто вече съм без думи, поредната злоупотреба с чудовищни размери и поражения.

E, точно го изчистих моя грах, защото е пран преди повече от 4 дни и някои шушулки си бяха направо сухи...    за съветите как да го приготвя.
Реших да го задуша с малко пресен чесън и копър, но доста му се почудих дали да не го пробвам суров    Сега и това ще направя
 

Иска ми се да коментирам статията от Фотина. Съзнавам, че може да прозвучи много остро и грубо, но много, много се възмутих.
Коментарите ми са в две посоки –

Първо – да, има такава картинка, каквато е описана в този материал, но не, не това е действителността. Действителността е много по-многопластова, много по-разностранна, много, много по-РАЗЛИЧНА. Типичен маниер на българина е да абсолютизира, да категоризира, да подвежда всичко под общ знаменател, особено(всъщност само) когато става въпрос за лошото. Аз имам сестра точно от това поколение, 96-ти набор, и трябва да ви кажа, че тя няма нищо, нищо общо с това, което е описано. Изключение? Съвсем не. Има много будни, съзнателни, мислещи деца…не мога да кажа дали са повече, дали са наравно или са по-малко от онези, описаните в статията…а и не знам за такава статистика. Ние си мислим, че описаните в статията са повече, но това е само, защото те ни правят силно впечатление и ги забелязваме всеки път, докато другите минават незабелязано покрай нас. Това са деца, които ежедневно печелят математически и научни олимпиади, участват в музикални, танцувални конкурси, грабват челните места в спортни състезания. Да, тези деца са много. Просто трябва някой да ги забележи и тях! А не само перхидролките по улиците. Но не, българите обичат да забелязват и коментират компетентно само простотията. Очевидно тя ги интересува, иначе нямаше да им прави такова силно впечатление.

Така че с това искам да кажа – НЕ, НЕ Е ТАКАВА РЕАЛНОСТТА ОКОЛО НАС. Такава искат да я виждат, за да може да критикуват и да се оплакват постоянно.

Второ – относно личната драма на тази майка…Не знам как точно да се изразя, за да е по-меко. Няма как. Колко сляп трябва да си, за да не забележиш нещата, от които най-много се възмущаваш в собственото си дете??? Колко трябва да си изгубил всякаква връзка с него, когато трябва да го срещнеш случайно в мола(а не вкъщи, където се разминавате всеки ден), за да разбереш истината? Колко трябва да си се отдалечил, за да го „разпознаеш“ като тотален непознат? Ей такива въпроси ми се въртят в главата. Риторични, разбира се. Техните отговори са ясни.
Да, правилно си казва жената – изпуснала я е. Именно затова ТЕ (онези, лошите) не са й я взели. ТЯ е допуснала ТЕ да й я вземат.
Отново типичният манталитет на българите се появява. С пълна сила. Винаги да обвиняваме другите за собствените ни грешки. Все другите са виновни. Виждате ли, те са съсипали прекрасното й момиченце. И това е защото тук всичко е толкова опорочено, толкова ужасно, толкова кошмарно…

Отдавна ми е писнало от такива материали, в които само се критикува, плюе, оплаква, жалва, осъжда.
Всеки да започне от себе си.
Тогава може би…не, тогава СЪС СИГУРНОСТ нещата ще се променят.

Нали знаете тази притча, безкрайна мъдрост има в нея:

"Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света.

Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-ближните ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите ближни, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Всички ние искаме да дадем нещо на света, на страната, на града, на семейството си, на своите деца. Е, започва се от себе си.

Да благодаря сега на М_Ник за споделената информация за детския панаир на Народния. Днес отидохме и беше страхотно. Плицикахме във фонтана, играхме на ластик, крачихме боси в пясъка на площадката, слушахме класическа музика (Митко всъщност танцуваше на нея), после пък след нея едни невероятни, уникални ромски момчета на тромпети, барабани (май ), правихме йога, играхме футбол и...за малко да скачаме на надуваемия замък, ама го спуснаха пред нас. Остана нещо и за утре! Благодаря, че сподели тук. Аз не знам откъде да се информирам за такива събития.

Пресен грах никога не съм яла. Пък и на пазара не съм виждала. Странна работа.

 

Много е вкусно да береш и да ядеш суровите зрънца грах.

Щастливата, и ние бяхме там по това време. Но започнахме от сутринта, със спектакъла "Трите прасенца" . После рисуване  в Националната галерия, после правене на африкански маски в Чуждестранното изкуство.... после рисуване с акрилни бои зад Градската галерия...
Всичко това го има и утре, като единствената разлика е в спектакъла- от 16 ч. - "Златка златното момиче".

Благодаря за статията! Изчетох и всички коментари, Щастливата ме провокира да направя и свой, но го изтрих.

Днес ми се наложи да търся помощ за записване на част от телевизионно предаване (докато бяхме на празника ). Звънях на над 20 човека и установих, че хората масово нямат телевизори!!!!!!!!!!!!!!!!!!!  Много хубаво ми стана. После обаче срещнах приятел, който ме охлади - Твоите познати нямат телевизори, иначе хората масово имат по няколко и големи!

Затова сега си седя като попарена и не знам дали първата част на коментара на Щастливата  е верен...

Преди време ви бях преписала съчинението на детето ми. Ето още един бисер, преразказвам.

Задача: Оградете кой от вариантите е опасен за живота на децата:
1 – две сами деца пресичат оживен булевард на зелен светофар
2 – деца играят с кибрит и палят огън
3 – две сами деца играят електронни игри

Детето ми е оградило второто и третото. Учителката е задраскала третото
 

Щастливата 


е, и ние нямахме, доста годинки, но вече си имаме. малък, не го гледам, но имаме

E, разбира се, хора всякакви, аз да отричам, че другите не съществуват? Светът е шарен.
Ама защо гледате само онези, другите? За да ги обсъждаме и да говорим колко са такива и такива? Кому е нужно това и за какво? С каква цел?
Ако някой иска нещо да променя - ДА ДЕЙСТВА, НЕ ДА ПЛЯМПА!
И в Библията е написано - по делата им ще ги познаете!

Пък и ти сама казваш - ето колко хора нямат телевизор. Това, че някой ти бил казал - е, да, ама всички останали извън твоите познати имат по 100 телевизора меродавно ли е?

Или гледаме по съвършено различен начин на нещата, или гледаме съвършено различни неща:)

Нали го знаете онова за мъдреца и децата.
Искал да ги научи на урок.
Казал на едното дете да си сложи двете ръце покрай лицето до очите, все едно си ги схлупва на лицето. Разположил другите деца из стаята. Попитал онова дете - има ли някой в стаята.? Детето отговаря - Не, никой. Мъдрецът казва - Разтвори малко лявата ръка, отмести я леко в ляво, демек - разшири кръгозора и детето видяло вляво от него едно момиченце! После пак го попитал - има ли някой в стаята. Детето отвърнало - има едно момиченце. Мъдрецът го накарал да поотпусне и открехне капака и с дясната ръка - детето видяло още едно момиченце...И така. Докато капаците са стегнати, и процепът е тесен и не е много онова, което се вижда.

А да не казвам друга фраза, която много обичам - ВСЕКИ ВИЖДА ОНОВА, КОЕТО ИСКА ДА ВИДИ.



Напиши си поста отново, моля те, много бих искала да го прочета!

Аз пък вчера се стреснах от друго нещо. Бяхме в Южния парк и детето скачаше на трамплина, а аз чаках отстрани. По едно време момичето от касата насмете нещо и го изсипа в тревата до нея. Аз бях на 6-7 крачки, но ми се сториха фасове и отидох да проверя. Представяте ли си, наистина бяха фасове 
 А имаше голяма кафява кофа до самата каса.

Щастливата, с това което писах, че това е действителността, имах предвид, че И това го има. Не всички, разбира се са така, не всички са като коне с капаци, но голяма част от хората и не търсят нещо по-различно, не искат да се променят или просто да открехнат малко ръцете си. Стига им в този кръгозор да има малкото нужно за тях и им е достатъчно.
Всъщност големия ми син е колкото сестра ти (96 набор) и имам преки впечатления от тези деца, въпреки че се опитвам да го възпитам по друг начин - средата в която учи и заобикалящите го карат да се равнява с тях... Може би им трябва време на тези деца, бях писала - сина на кумците ми (19-20 г.) вече от 2 години не яде месо и е пръв защитник на животните, а преди беше рапър, после метал (даже с уклон към национализъм), но живота ни променя и важното е в даден момент хората (особено младите) да видят правилния път. Макар че всичко е толкова относително, това което ние мислим за правилно за доста хора (дори и около нас) е странно и различно  

Това за ТВ е чудесно, но както казва една приятелка - счупи ми се ТВ, но нали имат 2 компа - за какво ми е  
Аз обичам ТВ - много обичам хубави филми (доста рядко има такива за съжаление), обичам предавания от типа - Нешънъл Джеографик и Анимал Планет, обичам и анимация. Новини, политика, коментари... - недолюбвам  определено
Сега по топлото да не кажа, че от стоене навън до тъмно и време не ми остава за ТВ, но зимата по около 2 часа вечер (ако има нещо стойностно) - ме отпускат от ежедневните проблеми.

Въпреки препоръката ми за Детския празник, ние не стигнахме до него. Предпочетох да ходим до вилата, да садим, косим и поливаме, а днес тръгваме на Бонсови поляни и близката планинка (май Люлин), ще берем и билки. Споделяла съм ви, че многото хора на едно място (особено и с деца) ми идват в повече, а направо се задушавам от МОЛ-ове и масови събития (тип Зооградина в неделя). Е, някой хубав концерт (веднъж на 6 месеца) мога да издържа  но е добре да е навън. Да не помислите, че имам клаустрофобия - не, просто ми липсва въздух и лично пространство...

И аз така се чувствам понякога. После като се срещна с приятели, които не се замислят над тези неща, си мисля има ли смисъл всъщност . Те нито живеят по-зле от мен, нито са по-болни от мен, въобще няма никаква разлика между нас при все, че те не се интересуват какви отрови поемат. Това ми действа малко или много отрезвяващо да не залитам твърде много.
Мисля си също, че хората малко или много мутират еволюционно към новата среда и се нагаждат към всички изкуствени неща.

И ние нямахме ТВ преди. Вече имаме. Аз клоня към пристрастяване към компютъра. Мога да стоя до посред нощите и да се ровя в разни сайтове. Та за мен лично установявам, че той е по-голямото зло. Вярно е, че мога да избирам какво да чета, обаче като се замисля реално, 50% от нещата са безсмислици. Същото може да се случи и с ТВ-то.