Истинска история или упражнение по писане? Не че има значение.

  • 26 593
  • 681
# 570

 
Само казвам, че има жени, с манталитета на Теди, без да са майки. Въпросната дама, мен определено няма за какво да ме съжалява, а това че, искам да я принизя, за да се чувствам значима, както беше споменато в друг пост е върха на тъпоумието.
По-ведро де! Никой не иска от теб да си признаваш.  Дори не съм те прочела, а ти провидя себе си в моя постинг. Mr. Green

Луна, не се опитвай да ме иронизираш, от това тъпоумната ти констатация няма да стане по-малко смешна, затова трай там, и не се занимавай с мен.
Присмял се хърбел на щърбел, че и твоите дълбокомислени констатации по мой адрес. Но щом ти е толкова важно, дерзай!
Виж целия пост
# 571


Всъщност децата са бреме. Може да са най-хубавото нещо на този свят, може да изпитваме безгранична обич към тях, може да се заливаме с още, и още клишета, романтични слова и пр., но да имаш деца изобщо не е лека задача.
E, ами бреме са, да. Но то пък не може все лесно и приятно да ти е цял живот. Все някакво бреме трябва да поемеш. И според мен - това, с което споделяш безгранична обич, както казваш, е за предпочитане, пред кое да е друго...
Виж целия пост
# 572
E, ами бреме са, да. Но то пък не може все лесно и приятно да ти е цял живот. Все някакво бреме трябва да поемеш.
И защо да не може?
Виж целия пост
# 573
Вероятно, защото повечето разбират рано или късно, че да избират винаги лесното, е присъщо на слабите и несигурните.
Виж целия пост
# 574
E, ами бреме са, да. Но то пък не може все лесно и приятно да ти е цял живот. Все някакво бреме трябва да поемеш.
И защо да не може?
Ами защото обикновено животът запазва равновесие. Нали не питаш сериозно Mr. Green.
Ако не се напрягаш никога за нищо, как ще усетиш приятното и лесното?
Човекът по принцип е устроен така, че все за нещо трябва да се бори, да създава, да твори, да има стимули.
Едно време майка ми, лека й пръст, казваше - не можеш цял живот все по допирателната да я караш, рано или късно трябва да навлезеш и по-навътре. Тогава хич не я разбирах, но сега май знам какво е имала предвид.
Виж целия пост
# 575
Майчината/женската обсебващост, граничеща често с перверзия и патологичност изобщо не е рядко срещана. За справка- този форум.
Ще зачекна кофти тема, но определено подобни нотки се долавят при жените, борещи се със стерилитет, майките на деца с увреждания, или свърхамбициозните, които рисуват подреден, идеален, съвършен микросвят.

Всъщност децата са бреме. Може да са най-хубавото нещо на този свят, може да изпитваме безгранична обич към тях, може да се заливаме с още, и още клишета, романтични слова и пр., но да имаш деца изобщо не е лека задача. И ако те /децата/ се съчетаят и с други проблеми, то често от радост, се превръщат в бреме. Едва ли има човек, който поне веднъж да не си е помислил, какво ли щеше да е, ако го нямах това дете? А други директно съм сигурна, че си знаят, че щяха да живеят чудесно, ако нямаха поколение.
След като родих никога, ама никога не съм си и помисляла, че ще съм по-щастлива, ако нямах дете.
Не съм от гореизброените, поне с физически причини, дали нямам някакъв психически проблем, щом приемам майчинството като щастие? Виж, от кърменето не изпитвах удоволствие, ако това би ме оневинило поне малко.
В майчинството има и радости, и грижи. Но не  е ли такъв целият ни живот. Бреме ли е да си жив?
Виж целия пост
# 576
Е па разбира се, че е бреме да си жив, то по-голямо тегло от това... Wink
Виж целия пост
# 577
Да съм жива понякога вероятно е било/е бреме за мама, не и за мен. На моята душичка си ми е добре.  Simple Smile
Без деца сигурно е още по-необременяващо- една душа носиш, един гъз храниш....Но това си го разсъждавам от позицията на персона от низините, виж, покориш ли Олимп, хапнеш ли амброзия друго може да решиш.
Виж целия пост
# 578

Без деца сигурно е още по-необременяващо...
Какво значи "сигурно". Били сме и без и със. Знаем как е.
Виж целия пост
# 579
Аз съм забравила, нова, как беше.
Виж целия пост
# 580
Чудесно беше, бяхме млади. Всяко нещо с времето си, както се казва. Wink
Дали пък не децата са бреме, а годинките.  Просто съвпадение.
Виж целия пост
# 581
А бе..и децата и годинките са бреме, няма какво да се лъжем  Laughing
Виж целия пост
# 582
Хайде сега годините. А тези на малкото години с деца? Е, да пак, на тях бреме им е младостта.  Simple Smile
Виж целия пост
# 583
Мен децата ме кефят. Понякога си мисля, че родителите могат да се превърнат в бреме за тях, не обратното. И не говоря за възрастни родители и някаква помощ, а за нескончаемите ни изисквания и налагане на модели, търсене на себе си в тях и т.п.
Изключително тежко бреме е за едно дете вечно да прави опити да "оправдае" очакванията на родителите си, да "заслужи" одобрението им.
Виж целия пост
# 584
E, ами бреме са, да. Но то пък не може все лесно и приятно да ти е цял живот. Все някакво бреме трябва да поемеш.
И защо да не може?
Защото от лесното не се учи нищо. Понякога е нежно човек да срещне някаква трудност, да я преодолее, да сбърка, за да се развие. Не казвам, че това се отнася до децата, разбира се. Родителството може да е береме, но може и да не е. Въпрос на гледна точка.

Мен децата ме кефят. Понякога си мисля, че родителите могат да се превърнат в бреме за тях, не обратното. И не говоря за възрастни родители и някаква помощ, а за нескончаемите ни изисквания и налагане на модели, търсене на себе си в тях и т.п.
Изключително тежко бреме е за едно дете вечно да прави опити да "оправдае" очакванията на родителите си, да "заслужи" одобрението им.
Нали затова казват, че много хора са деца на жертви на деца на жертви, на деца на жертви. Ако някой не се реши да разчупи схемата и детството може да се окаже бреме и не веднъж е ставало точно така.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия