Осиновяване след раждане

Здравей, nai posle!
От два-три дни се чудя да пиша ли или не? И какво точно? Ако ти е интересно - чети:
Когато решихме да осиновим, големия син беше на 15. В разгара на пубертета - вярно, лек, но все пак пубертет. Проведохме разговор - той питаше, аз отговарях. И му казвах само истината. От някои въпроси ми беше неудобно, в някои моменти ми идваше да поукрася, но в края на краищата му казах всичко - за вероятното изоставане, за почти сигурния небългарски произход, за конкуренцията във вниманието ми и това на татко им, дори за делбата на имуществото, когато нас ни няма. Дори и сега, две години по-късно, водим двамата насаме подобни разговори, за да усещам непрекъснато отношението му към малкия и да "хвана" евентуален проблем навреме.
Не сме имали съпротива от роднини или приятели. Преди да го вземем на всички им беше интересно кое - как, а след това, като ни виждаха колко сме щастливи четиримата, май не им е хрумвало да бъдат негативни.
А ако те интересува моето мнение за твоята ситуация - изчакай, не се настройвай предварително. Когато детенцето ти стане 4-5 годишно, тогава ще имаш по-спокоен поглед върху семейството си. И когато го почувстваш в сърцето си, ще знаеш - искаш или не!

Простете, но не разбрах - нещо лошо ли казах или помислих?
Май сбърках с тази тема.

Не разбирам изобщо какво сте писали, на мен ли се подигравате нещо, аз ли нещо сбърках... Както и да е. Вероятно в този подфорум си има някакъв вътрешен хумор, който на мен ми убягва.

На всички, които са ми писали конкретно по това, което питам - голямо благодаря.  
Може би не съм се изразила правилно. Аз нямам притеснения дали да осиновя дете, заради баби, мами и т.н. Исках по-скоро да разбера как се справяте вие с такива роднини, ако те имат "по-особено мнение". Дали трябва да ги подготвям от сега или просто да им го сервирам при свършен факт и да им кажа "Гък да не сте казали".

г-жа Монк, много благодаря за споделеното. Разбира се, че ме интересува и мнението и написаното - защо да пускам тема иначе. И аз си мисля да предприемем тази крачка след няколко години, но понеже знам, че процедурата е тромава се чудех дали не е редно да се задействаме след година-две. Иначе аз го знам - искам го, наистина. По-скоро трябва с мъжа ми да го обсъдим и той да го поиска както мен, не че е против, но и не е сто процента ЗА все още. Ние не сме говорили много в момента, защото все още имаме разни притеснения около малката и просто искам малко да се стабилизират нещата. И понеже видях, че чакаш трето детенце - лека и успешна бременност ти желая, здраво и прекрасно бебче на финала! Какво по-хубаво от пълна къща с деца?

Това, което се чудя просто е трябва ли на първото дете да се привлича вниманието върху това, че другото е осиновено или просто трябва да се каже - ето това е твоето братче/сестриче. Ако е достатъчно малко да не разбира все още, трябва ли да му се каже изобщо? Сигурно много пъти сте коментирали на осиновеното детенце трябва ли да се каже това, че е осиновено. Аз си мисля, че колкото е по-малко детето, толкова по-лесно приема тези неща, но вие сте по-запознати от мен. Аз все още само хипотетично си мисля разни неща.

относно това ти питане, коментираше се това изказване:
което е  изключително грозно в този подфорум

а иначе процедурата не е тромава  

Аха, схванах.
Какво ли значи генът си е ген.. То понеже нашият ген е много перфектен, та за това трябваше да минем през какво ли не, за да имаме сега едно относително здраво, но прекрасно дете. Да не говорим колко пъти ми подметнаха, че е най-добре да я оставя за осиновяване 

Колкото до процедурата - ами надявам се да е така, радвам се на това, което чувам. Просто общоприетото схващане е, че е такава.

общоприетото схващане е такова, реалността - не винаги. Аз лично чаках 9 дена 

генът си е ген, небето е небе, а земята земя!!! Невероятни заключения - моля те сподели още някое с нас невежите ...


Иначе наблюденията ми вкл. и в твоя случай "Красива ми Белла", говорят, че запазването на персоналния генотип е важно обикновено за хора, които би трябвало по-скоро да разчитат на разнообразието и обновяването на същия в семейството им  

Не хипотетично - няма начин да скриеш от биологичното дете, че другото е осиновено - най-малкото осиновеното дете задава въпроси - не можеш да му кажеш - Мамо, ела в другата стая - там ще ти отговоря, нали? Моите деца и двете знаят - дъщеря ми в момента гради представата за семейство - знае за брат си, говори, че е бил в друга къща като бебе.. няколко нощи подред сънуваше кошмари - че като бебе е била в друга къща и е имала друга майка... отшумя.
А в твоя случай пък съвсем не можеш да скриеш - нито ще бъдеш бременна, нито ще раждаш, а на всичко отгоре изведнъж ще се появи дете в семейството, което определено не е новородено.
Не подценявай децата - подходящо поднесено, те могат да преработят всичко и също така не забравяй, че те също са тук - това е и тяхната история, няма смисъл да се лъжат, че нещо не се е случило - те също са го преживели 

nai posle, Дзвер ти е писала, но това нямаше нищо общо с теб С онзи цитат исках да кажа, че то съм такава красота и умнота, че да бях се клонирала...   Това е относно изказването за гените. Извинявам се, ако е излязло така, че се подигравам на теб!!! Гените ни носят недостатъци или заложби, но възпитанието и личният пример са по-важен фактор(според мен) за формирането на една личност.
Още веднъж ти се извинявам и затова, че се отклонихме от темата!

О няма проблем, аз се извинявам, че не схванах за какво става дума  
Аз също не вярвам, че генът има някакво значение. Мисля, че всички ние сме това, което сме, благодарение на родителите си и средата, в която сме отраснали. Знаете ли, до преди известно време мислех, че имам задръжки към етническия произход, докато един ден съвсем случайно не срещнахме една прекрасна малка мургава госпожица, която се промъкна незабелязано към количката и с такава обич и радост запрегръща и нацелува дъщеря ми. Бяхме с една друга майка и тя потресена посегна да дръпне детенцето, а аз в този миг осъзнах, че това е просто едно дете, едно прекрасно и мило дете.... И някак си след тази незначителна случка, като че ли всичките ми съмнения се изпариха.

Дзвер, може ли да поясниш какво ще рече, че си чакала 9 дена? Защото както споменах (може би малко нетактично), се рових из постовете ти и ми се стори доста повече
Останах с впечатление, че няколко месеца докато ви се обадят за среща и сте намерили детенцето си и после още няколко месеца, докато си го вземете вкъщи.
Или аз нещо не схващам?

Иначе благодаря за това, което си споделила. Явно наистина истината е най-доброто.

 nai posle, имаме и такъв случай в нашия форум, където се обадиха, ако не се лъжа на втория или третия ден

опа, грешка - 1 месец сме чакали, останалото са трите месеца за проучването и четири месеца за делото... извинявай, забравила съм


ето я и темата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=223134.0

luska, леле, това звучи прекалено хубаво, за да е истина. 
Дзвер, сори ако е прозвучало като ровичкане в живота ви, просто наистина ми се струва много по-оптимистично от всичко, което съм чувала за процедурата.

А предполагам шанса да се осинови бебе е много малък?...

nai posle ,вече са ти обяснили защо реагирахме по този начин.Извинявам се,ако с нещо съм те засегнала.Някой някъде беше казал,че да отгледаш дете е прекрасно,но да осиновиш и да отгледаш е нещо велико.Аз съм осиновена и винаги се засягам от мнения и заключения от типа-генът си е ген.Защо хората мислят,че ние осиновените по подразбиране сме дефектни,генетично обременени или ни липсва нещо?Според мен истината е това

.Каквото и да решиш ти пожелавам успех и съм сигурна,че ще бъдеш еднакво добър родител и за двете си деца.

nai posle, не се учудвай. Аз също мислех, че като по-възрастни и с едно рождено дете ще се забави поне година. И в разгара на ремонта в къщи (ама основен, с преструктуриране на помещения и изграждане на стени), точно на втория месец от включването в регистъра дойде писмото за Боян. Искахме момченце до 10 месеца, без значение произхода. Когато се видяхме с Боян той беше на 1г.2м. Та всичко е много индивидуално, всяко семейство е абсолютно самостоятелен случай и няма как от статистиката да се извади частното.
А относно питането ти за първото дете и осиновяването. Правилно си мислиш, че като са по-малки лесно приемат и израстват с тези знания. Нещо подобно ни обясняваха и в курса за осиновители - детето просто расте и изживява етап по етап знанието за себе си и това кой е и от къде е. Това би важило и в твоя случай - каката ще свиква с мисълта, ще чака заедно с вас и ще ходи на срещите, носейки подаръче за новото братче или сестриче.Това е моето виждане и аз направих така. Ще видим след години колко съм била права. А ти ще имаш твоето виждане, ако решите да си осиновите детенце след време.

абе, хора, то става малко като историята с красавицата, на която така й обработили снимката за мъжко списание, че премахвайки всяко дефектче от кожата, заличили и пъпа ... разбира се, че генът има значение. генът си е ген, извинявайте за клишето. друг е въпросът, че в контекста на изказването е сигурна простотия, ако и тази простотия да е широко застъпена.
извинявайте, ама каквато и среда да й осигуря, не бих могла да направя детето си красиво, умно и чувствително, каквото е, ако не си е такава средата развива, ограничава, компенсира и т.н. дадености, детето имитирайки мама и тате наистина заприличва на тях, но хайде да не прекаляваме. няма нищо лошо в гените, както няма и лошо по природа дете. както и детето не е бял лист и подобни. виж, лошо може да стане ако едната комбинация не съвпада хармонично с другата, демек характерите на родителите и детето да могат да мелят заедно, и родителят не се усеща  ...