СЕПТЕМВРИЙЧЕТО със радост чака подаръците под елхата!

Аз с малкото магаренце проблеми нямам. По-малък е, но по разбира от дума. С много силно развито чувство за хумор е и като цяло е по-състрадетелен, чувствителен. Проблемите са само с голямото магаре.

Привет и честита новаседмица, дами
Май ще изпишем темичката най-накрая и Нова година Нов късмет!
За извиненията - много се ядосвам. И Елинка е така - идва и "Мамо, повече няма да правя така", или "Аз вече няма да съм лоша", или "Аз слушам!" и ме целува, прегръщаме и с нежен поглед казва"Извинявай". В началото й се връзвах, разтапяше ме направо, но после осъзнах, че за нея това е станало игра. Идва, извинява се, че е крещяла на главата на бебето примерно и го е стреснала и аз не съм могла половин час да го успокоя и на другия ден напълно осъзнато и напук прави пак същото... Смятайки след това да ми се извини и да си продължи по същия тертип. Та така, явно има още много докато се стиковаме.

За извиненията,моята май не прави разлика.Много често се случва да ми каже "извинявай мамо,че ме бутна" Извинява се когато не е виновна,а виновна ли е започва да хлипа и да гледа с влажен поглед.
Днес ни е първи ден от близо 2 месеца пауза в градината.Много се притеснявам.Все още на всяко пишкане сменям гащи-стиска до последно и винаги са мокри-и все още се изпуска по време на сън.Започвам да се притеснявам сериозно.От Юни сме махнали памперса и нямаме резултат.Вчера беше на разходка с баща си и се върна напишкана.Следобяд задължително се напишква,нищо,че преди да легне я слагам на гърнето,много често даже преди да заспи пишка отново.През деня все е с мокри гащи.Пера по 12 чифта на ден минимум.В градината няма кой да я подсеща,нито проверява.Ще стои мокра целия ден и ще настине.Това дали е някакъв проблемфизиологичен според вас?Опитахме всичко.Говорим,обясняваме,карахме се,даже плесници и заплахи отнесе...не и не и не.И най-лошото е,че не си казва като са и мокри гащите.Седи стиска,напишква се малко и след това сяда на гърнето и все едно нищо не е било.Тя не казва когато има пиш.Вече е голяма,а с появата на бебето ме е страх да не сезадълбочи проблема-акоима такъв
Флу Новата тема ще е на късмет за всички.Няма да има болни деца,а и е време още бъдещи мами да се разпишат.В новата ще се появи и моя малък мъж и нямам търпение да изпишем тази

Честито бебе на Григ ! Здраве, късмет и любов за цялото ви семейство! 
Мире, не знам на какво може да се дължи този проблем с напишкването при Мони. Защо не потърсите психолог, примерно? Даже тук във форума има една мацка, в подфорум "консултация с психолог", отговаря на въпроси, пробвай, може да ти даде насоки.
И Дребната се извинява на поразия    Много е сладка, как да й се ядосвам. Е, понякога съм толкова ядосана, че трудно ме омилостивява, но все пак успява. Само да усети, че е "настъпила котката по опашката" и веднага ми съобщава: "Мамо, много си добричка!", придружено с целувки и прегръдки. Ужасно ме манипулира на моменти, а също и баща си, ама е толкова сладка 
От вчера е със сополи, пак. Явно имат болни деца в групата постоянно. Засега сополките са бистри и като река, почнахме си ХО и май днес леко са намаляли по информация на баща й. Ще я видя като се прибера от работа как е. 
Дано новата тема да ни е на късмет! Аз лично имам нужда 

Хайде наистина да изписваме вече темата, защото съм се зарекла, че тази няма повече да я преименувам и да й сменям картинките.  

Мире, и аз съм на мнение, че трябва да потърсите консултация със специалист за напишкването на Мони. Така само си късате нервите, а и за детето сигурно не е приятно! Хубаво е първо да се изследват възможни физиологични причини и ако няма такива, да се консултирате с психолог.

моарейн, бързо пресъхване на сополите!

 

Добър дееееен 


Пресъхнаха почти! Само леко е запушено нослето, но явно отива към оправяне! 

Мире, сетих се нещо. Може и да няма връзка, но правили ли сте посявка на стерилна урина? Според мен направете изследване, да не се касае за уроинфекция, знам ли. Просто насоки ти давам. Дано се оправят нещата! 

Момичета, изключих да ви пиша по-рано. Но все пак може някой да се възползва. В Комсед до днес вкл. има 40 % намаление, на всичко. Дори и на книгите.
Сега се връщам оттам. 

Здравейте и благодаря.Правили сме изследване на стерилна урина.Септември беше последния път.Не си обяснявам причината по никакъв начин.Започвам да губя търпение,а нищо не помага за да я убедим,че пишкането се прави само в гърнето не в гащите
Психолог-не е ли малка за такива лекари Той ще я пита защо пишкаш в гащите и тя ще му каже незнам и това ще е всичко.Уф и аз не знам вече
Иринка знам за намалението.Мамите от другата отчетна обаче казаха,че вече почти всичко е изчерпано.Пък и татко ни нали е фаталист не дава нито да се гледат неща за бебето нито да се мисли за купуване.

Зависи какво се търси, Мире. Аз взех книги за Павел и Ради и Лего-та пак за двамата, че са им страст. Както и още пъзели към колекцията. т.е. това, което ми трябваше, си го имаше. 

Играчките значи си ги има.Може днес да се разходя.Като последен ден сигурно ще е и по-спокойно

Сега определено беше повече от спокойно. Изкарах си с лекота един час вътре, разгледах, избирах. 

Чела съм, че такова пишкане може да е знак на протест. Моето така се напишкваше в градината. Там изобщо не им казваше, че  има пиш, а и се напишкваше по 4-5 пъти в рамките на час. Известно време след като я спряхме така правеше и у дома. Дори и през нощта се напишкваше, което изобщо не се е случвало откакто сме свалили нощния памперс. Сега всичко е ок. Не знам дали става дума за физиологичен проблем, но много е възможно да се касае за психологически. Мире, не е малка за психолог, но и доколкото ми е известно те не работят така. Няма да я пита защо пишка в гащите. Аз също смятам, че е идея да зададеш въпрос на  психолога от форума и после да решиш в каква посока ще действате. Също съм чела, че прекаленото вторачване във вредните навици не води до намаляването им, а точно до обратното. Пожелавам ви успех и всичко бързичко да се нареди.

За много години и от мен, мацки  Успешна, щастлива и готина да ви е годината и да давате парите си за барове, кръчми и почивки, а не за доктори и по аптеки 

Ако се изключат всички физиологични причини за напишкване през деня, консултация с психолог, и даже с психотерапевт е задължителна.
Мире, не те знам доколко си отворена към такива действия, но имай предвид, че за да се промени поведението на твоето дете, трябва да се промени ситуацията и средата в която тя живее. Демек - вие с таткото си променяте поведението, за да може и Монката да отреагира с промяна на своето такова в различни ситуации. А доколкото чета твоите постове, вашето отношение към нейното напишкване е всякакво друго, но не и подкрепящо и разбиращо. Всяко нещо извън норма, каквото е протестното напишкване, е сигнал за проблем. Ако е сигурно, че той не е физиологичен, ви предстои доста работа на цялото семейство, защото детето е огледало на семейната среда, в която живее. Особено в тази ранна възраст, това важи на двеста и осем процента.

И ние имаме подобни проблеми на тези на Мира. Имаше периоди в които не искаше да ака. После реши да се напишква. Сега спря да се напишква, но реши да се нааква. Но му е интересно да се наака и да казва, че не е наакан но да пита "Сега смърдя ли?" (не зная откъде е чул тази дума) Освен това тези номера ги прави само при определени хора, при други по-рядко, а при трети няма проблем. От друга страна обаче... Ще го изчакам да му мине опакия период и после ще мисля къде можем да го водим, за да се изключи физиологичен проблем.

Чудя се как по-меко да го кажа. Би ли дефинирала категориите подкрепящо и разбиращо поведение към дете с подобен проблем. Иначе тия работи за огледало и други подобни ги слушаме постоянно, но това не решава проблеми, а само ги задълбочава.

Валя, естествено, че едно наименование на нещата не решава проблемите. Не разбирам как би могло да ги задълбочи, но сигурно имаш нещо предвид, за да го напишеш. Въпросът е, че всички неща не се казват в пространството просто ей така. Те си имат смисъл и ако всеки от нас се позамисли малко по-дълбоко и се поогледа ще види, че наистина има какво да промени, за да се промени и поведението на детето му.
Моят син имаше бурна като емоции, но кратка като време адаптация в детската градина. Две седмици му трябваха, за да започне да свиква с новостите. През тези две седмици той започна да се нааква в гащите и точно като твоето дете да казва, че нееее, нямам ако в гащите.
За периода на градинска адаптация почти всяко нещо е нормално. Детето си отработва емоциите, новите неща, новите хора и всичко онова, което замества изведнъж в света му неговия дом и неговата мама.
Сега сигурно пак ще кажеш, че това навсякъде се пише. Ок, нека е така, аз ти споделям как беше при моето дете. И не само.

Подкрепящо поведение не е  да се пляска детето, когато се е напишкало или наакало в гащите. Също така не е и да му се правят изречения от рода на "пак ли". Детето прави това, за да привлече вниманието ни. А това може да е породено от много неща.
- ако не му обръщаме достатъчното /в неговите представи/ внимание, и като качество и като количество;
- ако детето расте без ясно очертани граници на норми в поведението си. Малките деца имат нужда от граници, имат нужда да знаят какво може и какво не може да се прави. Оставяме на страна въпроса, че и да знаят, пак предизвикват търпението ни. Но ако детето расте в среда, където всичко е позволено, забележките се правят с усмивка, всичко се подминава и прощава на мига, всяко желание, прищявка и каприз се удовлетворяват - тогава да, всяка проява на лошо поведение е желанието на детето да му се сложат граници. Звучи смешно, но не само дебелите книги, а и моят десетгодишен опит говори и потвърждава именно това.
- ако детето не получава от нас вниманието, от което то има нужда. Например като го вземем от градина какво питаме веднага? Яде ли, какво яде, спа ли, слуша ли, игра ли си, пяхте ли песнички и прочие. Или питаме : с кого си игра днес, с някое дете запозна ли се, научи ли името на някое друго дете, вкусно ли ти беше това, което яде, успя ли да си починеш на обед, как се чувстваш сега, какво искаш да правим заедно ....... и прочие.
Първите въпроси удовлетворяват нашата потребност да знаем, че детето ни е било добре обгрижено през деня чисто физически. Вторите въпроси обаче удовлетворяват неговата потребност да сподели как се е чувствало то, да усети нашата загриженост и любов. Защото именно това то споделя и усеща, отговаряйки на тези въпроси.  И те са по-важни от яденето, спането и слушането в градината.

Така че работата на един терапевт би била да открие причината и функцията на напикаването. Защото то има някаква роля, то е сигнал на нещо, на което трябва да бъде обърнато внимание. Но за това са нужни всички от семейството. А през това време, след всяко едно поредно напикаване е редно да правим само едно - да проявяваме търпение, да успокояваме, че на всеки може да се случи, в никакъв случай да не го правим нещо велико като факт, без излишни драматизми .......
Поговорете с детето по-късно по темата. Не я оставяйте ей така да виси просто. Това са важни неща за него.

И да, знам, че е изнервящо едно и също напикаване и наакване да се случва отново и отново. И аз съм минала през това, а и едва ли има някой, който да не е.
Но в крайна сметка с викове и караници как точно това би се променило. Ми никак.