До каква възраст с придружител на детската площадка или в парка?

Ирис, случвало се е да направя забележка и обикновено съм била чута.
Има и наистина възпитани деца, които се съобразяват.
Но като цяло е изключително притеснително поведението на повечето хлапета, дори и на такива в градинска възраст.

късмет, че не те е наритал или поне напсувал.

Вие тук говорите за единични случаи и може би за само от ваши наблюдения.

При нас такива инциденти и случки с агресивни деца няма.
Разбира се, че ако има вероятност от подобни намеси, то бих била по-внимателна. Но тук няма.
Децата от блока ни са едни и същи, всички се познават, всички са си близки, не съм виждала агресия помежду им. Напротив - всеки изнася играчки, листове и моливи, тебешири, топки, кукли и играят заедно с всичко, т.е. събират всичко на едно място и то става общо.
Виждам ги, когато се организират да играят малки и големи заедно, например на футбол, големите закрилят малките, учат ги на разни номера и ги хвалят дори при най-малкия напредък. Един голям батко в осми клас вдигна на ръце малко съседче в първи клас, заради това, че е спасило гол.
На различните места е различно и затова по-напред казах, че разчитам и преценявам според детето и ситуацията. Затова си позволявам да оставя 6-годишната ми дъщеря да играе сама.

Естествено, че мястото има огромно значение. Реалностите в различните градове и държави са различни.
Мен вече ме е страх да се прибирам късно с детето (след някои случки), какво остава да я пускам сама в близко бъдеще.

Днешната младеж е съставена от невъзпитани лекета, лошото е, че нашите деца вървят към тази възраст с бодра, бърза крачка. Каква е гаранцията, че днешното хрисимо дете утре няма да руши катерушки? Или "моето дете никога няма да ....". Лошото е, че гаранции няма.

Каси, моето не е хрисимо, напротив - лудо, диво, но добро си мисля.
Забранено е и той знае защо - да се късат листа, чупят клони, да се блъска, пише, драска и т.н. издевателства над люлки, катерушки и игрушки, боклуците се хвърлят в коша единствено.
При положение, че цялото семейство сме природолюбители и грижовни стопани за паркове и градинки, все си мисля, че с нашия пример и постоянното говорене, няма да се огаменчи. Гаранция няма, то е ясно.

Метаморфозата при двамата ми племенника е така объркваща ме, че от сега със страх поглеждам към порастващите си деца. Две палави, но добри, възпитани и сравнително разбрани момчета, днес се превърнаха в тинейджъри, които дали от възрастта, дали от нещо друго, не признават вече налагане на никакъв външен авторитет. Добри ученици са, в семейството даже минават още за прекрасни деца, но със съпруга ми ги срещнахме случайно при различни от домашните сбирки обстоятелства, и се втрещихме. Та, тези ми думи идат в подкрепа на наблюденията ми, че често тези, които бихме определили за невъзпитани, непознати деца, при други обстоятелства всъщност може и да се окажат различни. Приятелската среда, спецификата на годините и желанието за себедоказване и показване са фактори, определящи поведението на подрастващите извън семейната среда.

И още един сериозен проблем, който води до създаването на неприятни сценки из площадки и градинки- липсват места, на които да се събират и забавляват по-големите деца.
Днес едно момче на около 12-13 години сериозно се обиди като го изгониха от пързалката, при все че, тя е доста висока и, е по-подходяща за него, отколкото за 2-3 годишните. Та разбирам и тези деца, и те искат да се полюлеят, или да се пързалят, да се катерят, или просто да седнат на пейката. И често виждам, че самото им присъствие дразни. Дразни, защото хубавите, чисти и сравнително прилични детски площадки са малко на брой, а в същото време са така ужасно пренаселени. И как родителите на едно до вчера бебе да приемат десетгодишното за дете, което има нужда от игра на пързалката наравно с тяхното? Та когато моето беше на две, десетгодишните ми се виждаха направо абитуриенти.
От скоро водя децата си на новопостроена от общината детска площадка, пред която има табела, че уредите са за ползване от деца от 3 до 12 години, а тези под 3 влизат само с придружител. Ха, познайте кой си играе основно там и дали предвид възрастта си, е надзираван от някого?

  Абсолютно вярно. Аз не мога да разбера какво се очаква да правят тези деца. С колела и ролери пречат между хората и малките деца, на площадка съоръженията не са за тях.. освен да играят в двора на училищата футбол нищо друго просто не им се предлага като начин за прекарване а времето на открито... и естествено те се занимават само с простотии.
 

Когато я предадем на благоверния й един ден ЖЗ, ще може да излиза с него. Дотогава ще бъде със шпалир.

Към момента не го пускам сам да играе дори пред нас. Има улица, по която  минават коли, макар и рядко. Играе в парка, винаги е с възрастен човек там. Не знам дори да стане на 10 дали бих го пуснала сам навън.

ПП Дори у дома не го оставям сам.

Здравейте,
за да не е просто запис/изчетох ви дотук и с интерес ще следя темата/ да кажа ,че аз като майка на 6 г. момиченце съм направо параноичка и дори в нас не е оставям сама ,защото ме е страх да не излезе на балкона/ние живеем на 5-тия етаж/ ,които е нисък.
Преди години живеехме в Холандия ,в малко градче,такова спокойствие,такава чистота,толкова много площадки и всяка седмица идваше човек от общината да ги проверява дали са в изправност .
Дано някога и в България да стоят така нещата,но за съжаление децата ни живеят в далеч по-агресивна и мръсна обстановка и трябва да се съобразяваме с нея.

До първи клас, т.е. докато свикне да ходи само на училище - ако е в квартала.

Касита, абсоютно си права. Съвсем е въzможно "онеzи гаменчета", като се обърнат с лице, да се окажат точно нашите собствени деца в един момент. Повечето си мислим, че "сме ги въzпитали добре" а и "той/тя не е такъв/такава"..
Оф.., само се моля винаги аz самата да не се иzненадам някой ден така 
Затова каzах, zа мене доста важна част е.. някак да има въzможност да наблюдаваш детето иzвесно време отстрани, когато е само, беz надzор. Че с родителите наоколо са едни, ама беz.. могат да станат съвсем други...
Абе винаги се моля едно и също (всички правим каквото можем, предполагам). Да имат късмет (Бог да ги паzи), но и да имат моzък в главите си. 

Каквото и да правим,за съжаление,ние не сме единственият източник на поведение за децата си.А от заобикалящата ги среда могат да попиват съзнателно или несъзнателно какво ли не.
Та и аз като теб,Сова,се моля същото.

ех мечтиииииии,дано наистина да стане един ден и дано сме живи да го видим