Доволни ли сте от работа си?

tonkabonka такъв просто го изхвърлям от кабинета. На времето като почвах работа бях в една немска фирма, имаше драконовски мерки за дисципллина, като за всяко провинение и парично наказание - това си го знаеш като постъпваш на работа ( закъснение за работа - 100марки например). Е "наказаните" работниците са ми блъскали по бюрото, но си има охрана за тази работа. Просто и лесно, но шефа стоеше плътно зад нас.

Е, не - това вече не е добра работна атмосфера - когато се повтаря често.
Хубавото е, че при нея е инцидентно и съм сигурна, че утре пак ще ни пише - вече с усмивка 

viliko, много зависи на каква позиция си и колко е голяма фирмата. Има доста хора дето са им слаби ангелите, ако знаеш и колко сълзи съм бърсала 

вили, за съжаление тъкмо обратното.
Тази сутрин връхлита същото лайно-шофьор и започва да крещи защо съм се обаждала за оферта в "неговата" печатница. Откъде накъде ще се интересувам от цените   Този тотално е откачил, това е поведение на ненормален човек, не е истина просто. Аз отговарям за всичко в Издателството - всичко! Нещо като човек-оркестър съм. Той е шофьор - няма да ви обяснявам какви са му правата и задълженията, мисля, че е повече от ясно. Обаче явно е свързан по някакъв начин с въпросната печатница   (процентно свързан), а не че му е хвърлен пъпа там.

И знаете ли какво стана... Разкрещях се колкото ми глас държи - "Вън от кабинета ми. Марш. Марш!" Божееее, божеее, никога не съм губила контрол така, това не може да съм аз. Как не му отвъртях един шамар не знам. От викане сега ме боли гърлото   (Малко ме е срам за поведението ми, защото този е възрастен, не ми е набор... Но знае ли се, може и от възрастта да е изперкал.)

И най-интересното! След като онзи ден ме нарече лъжкиня и крадла, сега удобно е забравил, и ме изкарва, че си измислям и че нарочно го злепоставям пред колегите. Възможно е да не си спомня като знам, че беше като бясно куче. Нищо чудно да не си спомня какви ги е надрънкал. Но аз помня и то като слон. Забравят ли се подобни квалификации!

Titina  
Фирмата ни не е от най-малките, но не е и голяма. Издателството, което управлявам, е част от фирмата. Моята работа по никакъв начин не е свързана с тази на останалите ми колеги. Имам служебна връзка единствено с шофьора-снабдител, който служи да разнася учебници по борсите и книжарниците. Толкоз.

Хайде пак се оплаках   Остават ми 2 седмици до отпуската!!! Сега това си го повтарям като мантра  

ХА!
В тоя случай ще ти кажа аз какво бих на правила.
Отиваш при шефа си. След като пиеш едно кафе и се успокоиш. С равен тон му предаваш поредния скандал - без да коментираш твоята гледна точка. Просто фактите. Накрая казваш - не мога да работа с такова напрежение, не съм и о чаквала подобно отношение, затова идвам при Вас и се надявам да разрешите проблема Вие. Толкоз.
 

вили, така направих! Без кафето обаче, защото не пия кафе 
Последните ми думи към шефа бяха, че ако нещата продължават в този дух, аз просто ще си тръгна, защото не мога да издържам на безпочвени скандали и обиди.
Така че шофьорът беше привикан в кабинета на шефа. Не знам въобразявах ли си, но съм добре със слуха и чух, че шефът ми си позволи да му повиши тон, което той много рядко прави. Сега, през стъклената врата на кабинета ми, виждам, че шофьорът си седи кротко на бюрото и си чете вестник. Тоест страстите са утихнали, надявам се за по-дълъг период.

Тони, браво че си се справила с проблема. Аз чета напоследък и виждам, убеждавам се за пореден път, че съм търпяла много повече от едно развикване....или спор/било то справедливо или не/. На теб щом ти минава през главата да си тръгнеш за подобни неща, значи фирмата ви е доста цивилизована

Два или три пъти до сега за около 11 години, ми се е налагало да поставям някого на мястото му.
По принцип съм приятелски настроена към всички, говорим за семейтсвата, планове, шегуваме се. Когато, обаче, някой реши да ме учи как и с кого да работя, при условие, че идея си няма нито от работата ми, нито ми е шеф, ставам ледено дистанцирана и вманиачена на тема "Етикет на работното място".
Пращам първо да отиде да пие една студена вода и след като помисли, докато я пие, да се върне да поговорим, ако все още има какво да каже.

mamamecana, на мен след викането, ме идва боя като опция 
Наистина не знам какво по-лошо може да изтърпя, освен да стигнем до юмручна схватка!

И пак да си кажа - обстановката придоби обичайния си вид - спокоен! Дано, дано 

Аааа, има и по-лошо, да ти кажат как не са доволни от работата ти, а преди 3 дена като се молил за помощ ти се казва - не знам какво работиш точно, не го разбирам, трябва ми време за да вникна/работя в много голяма фирма с много отдели и направления/......има и други моменти, обидни, без дори да е имало спор и викане.....ама карай, важното е човек да да си каже, че всичко ще мине и да гледа напред

Проблемите с йерархията, както и с разпределението на задълженията и отговорностите - са най-честит епроблеми, когато се работи в екип.

Изобщо не съм доволна от работата си, или по-скоро от мастото където работя. Много злоба, много йерархии /писани и неписани/, много лицемерие и "страхотна" работа в екип

Затова днес си подадох предизвестието за напускане и се чувствам ужасно доволна Незнам какво ще правя по-нататък, но сега само се радвам, че се махам скоро оттук, чувството е много облекчаващо

diancheto 
ЧЕСТИТО!

  Успех!
Така и трябва - ако не си харесваш работата и ако можеш да си позволиш промяната - смел о напред! После ще пишеш с новата - как е 

diancheto ,   Успех   и  късмет 

и   един  поздрав  от мен :
http://www.vbox7.com/play:5610426d

Можеш  да  му я пуснеш на  шефа