Кръщене - какво да купя, какво да направя?

Titina , не е корекция, миличка - по-скоро допълнение, защото информацията, дадена от двете ни, не си противоречи. 

Наистина е било така, вярвало се е, че раждането е докосване до отвъдното и поради тази причина до 40-тия ден майката се е считала за "нечиста". Дори не се е допускало тя да присъства в църквата на кръщенето на детето си, ако то е ставало до 40-тия ден след раждането му. Чакала е гостите у дома, където приготвянето на трапезата е било нейна грижа. След кръщенето е посрещала всички на вратата и поемала детенцето от ръцете на кръстницата през прага на къщата. Имали са много обичаи едно време - поставяли на дъното на кошчето пирон, за да е здраво детето като желязо. Името на бебето се съобщавало в съседните къщи тичешком, за да не се спъва малкото, когато проходи и т.н., и т.н. От всички обичаи аз си харесах и този със синята лента (панделка, парче плат) - поставяли я на дъното на люлката, за здраве и спокоен сън. Купих си една ярко синя сатенена панделка, която смятам да прибавя към подаръка.

А т.нар. стрижба, която сега се прави като част от ритуалите при кръщаването (отрязването на кичурче от косицата на детенцето), е била съвсем отделен обичай. Е, разбираемо е, де - ако кръщенето се прави до 40-тия ден, много е вероятно бебчо да няма коса. 

Ерин Брокович, организацията на кръщенета, юбилеи, сватби и други тържества е мое хоби от много време. Надявам се някой ден да го превърна в професия. Благодаря ти за идеите! 

И ние сме правили погача и чиста молитва, но само на Момчил (малкия)

да ви призная, с всичките панделки в църквата и на мен НЕ ми хареса,
но много ми харесаха украсите по ръчичките на децата

Кръщавали са ги до 40-я ден защото смъртността е била висока. Иначе според църковния канон е до 1 година на детето. Ето и малко повече информация. Посочената червена шапка ( и булото при младоженката е червено) е с пара на челото. Парата попада точно над "третото око", считало се е че златото има сила да предпазва от въздействия, а малкото дете не е изградили все още умения да се пази

Началото на човешкия живот в миналото се посрещало с редица обреди, целящи да означат приемането на новороденото в обществото. Между тях най-важно място заемало кръщенето. След приемане на християнството по нашите земи названието "кръщене" се наложило за църковния ритуал, свързан с именуването на детето. Църквата обаче не успяла да създаде нещо ново, оригинално, което да измести народните обреди. Предназначението на народния обред се вижда от различното отношение към детето преди и след кръщенето. Не само раждането и родилката, но и самото новородено са се считали за нечисти. Затова детето се повивало в пелени от стари дрехи, а за него и майката се приготвяло отделно легло от слама, застлано с износени завивки. Наричали детето с обидни названия: "голчо", "кушльо". С други думи, смятало се, че новороденото все още не е член на семейството. Не го изнасяли навън, защото вярвали, че е изложено на опасност от страна на злите сили.В миналото детето се кръщавало в първата неделя или най-късно до три седмици след раждането. Бързали да кръстят новороденото особено онези, на които децата им "не траели", умирали наскоро след раждането. В такива случаи обредът се извършвал още в деня на раждането или най-късно до третия ден. В села, където нямало черква, кръщенето ставало у дома. Слагали в отделна стая котел с вода и в присъствието на кръстника, кръстницата, домашните и някои гости свещеникът извършвал обреда така, както се извършвал той в църквата. Не се допускало майката родилка да присъствува на кръщенето. Вместо това тя, затворена в друга стая, вършела различни видове работа. Ако детето е момиче, тя по малко предяла, плетяла, тъчала, перяла, везала и т.н. Ако е момче, вземала брадвата да сече, дялала, въртяла свредел, пипала ралото и пр. Вярвали, че когато порасне, момичето ще стане работна мома и невеста, а момчето - добър стопанин и домакин. Щом свършел обредът, кръстникът поемал детето върху ново бяло платно, в което го повивали. Завързвали повитото дете със специален повой, обшит от двата края с червена вълнена прежда. На единия му край зашивали стара сребърна монета и китка цвете. Слагали му шапчица, също с монета и цвете. В този вид кръстникът занасял детето на майката и й го подавал през прага, без да влиза в стаята при нея, изричайки разпространената навред по българските земи формула: "Вземи си го! Даде ми го поганче (еврейче), връщам ти го християнче!" След това й съобщавал името. Кръстникът преди имал изключително право и свобода да избере името на детето. Той проявявал предпочитание и вкус, които несъмнено се регулирали от традицията. Най-често първородното дете подновявало името на свекъра или свекървата. Здравата традиция за многодетство в българското семейство позволявала да се зачитат не само най-обичаните и най-уважаваните роднини в двата рода, но чрез избора на име да се вложи някакъв смисъл или пожелание. Така именуването на новороденото се явява не само най-съществен момент от символичното му навлизане в обществото, но и знак за етническа принадлежност, знак за приобщаване към българската народност. След кръщенето слагали трапеза, поставяли донесените от кръстника и кръстницата погача и дрехи за детето. Майката от своя страна ги дарувала с чорапи, платно и др. Понякога с кръщенето се сливало и правенето на пита. Обикновено обаче се събирали на пита известно време след това. В отделните области на страната обредът носи най-често названието на хляба, но има и други имена, например: голяма пита, пречиста пита, повойница, трахна, смидал и др. На питата участвували главно жени и деца от селото или махалата. За целта в семейството на домакините се приготвяла прясна пита без специална украса и ядене според сезона. Всяка от гостенките също носела пита и каша или пържени яйца заедно с нечетно число подаръци за детето: риза, чорапки, шапчица и др. В средата на трапезата слагали домашно приготвената пита, върху нея - питата на първата гостенка и донесените подаръци за детето. Най-отгоре майката и всяка жена поставяли по една монета. Подаръците и парите се прибирали за детето и започвало угощението. Някъде, преди да се разчупи питата, жената, която е помагала при раждането (бабата), или друга жена, подскачала и вдигала хляба високо, като благославяла детето да расте, да остарее и да побелее. Преди да хапнат първата хапка обаче, отделяли от всичко по малко в една голяма паница за родилката. Тя трябвало да го изяде, за да има кърма и да е сито детето. След това започвала веселбата. Отначало бабата или най-добрата певица изпълнявала една-две песни "зя адет". Това не били случайни песни. Те имали обредно-величален характер. Ако детето е момче, в песента се възхвалявало мъжкото дете, което се родило и на сутринта продумало на майка си да го окъпе, че да порасне и да вземе на царя царството и на краля кралството. Ако е момиче, в песента се разказвало за майка, която държи на коляното си дъщеря си Денка и я подканя бързо да порасне, за да се задоми. Следващият момент от песента вече представя Денкината сватба. Така в стила на възхвалата малкото момче се представя като юначен момък, готов да брани родината, а момиченцето - красива невеста, способна да изпълни задълженията си към обществото като съпруга и майка. Веселбата продължава с различни трапезни песни, а оттук-оттам започнали да се обаждат: "Дайте да видим за какво сме дошли! Къде е принова!" Тогава майката донасяла детето и го давала на една от гостенките. Тя, след като го подържи и погали "за здраве", го подавала на следващите. Те му се радвали а възхищавали, а в същото време го наричали с грозни епитети, за да не урочаса. Смятало се, че ако не се направи пита или повойница на детето, то няма да се ожени, като порасне.

Лилия Старева?

разбирам какво имаш предвид, много хора не приемат украсата на църква
това, което дадох е семплия вариант, има къде къде по-пищни неща /примерно всичката готова украса, която идва готова от Гърция е в пъти по-накачорена и с панделки и камъни/.... сега последния път украсих с живи цветя, а за следващия път съм измислила изненада на мястото на цветята, но ще е много играчка, та да видим ще имам ли време да го осъществя.

досега никоя църква не ме е върнала, дори напротив, срещам много подкрепа у клисарките, жените са доста ентусиазирани, сменят ми покривките в подходящ цвят  , много отзивчиви...
разбирам хората, които не искат декорация с тюловете, но според мен трябва да се пипнат винаги детайлите - кутийката за косичка, шишенцето за олио /много е грозно като сложиш бурканчето от лютеница на масата до купела/, кутийката за сапун и тн т...
сега последната неделя така се получи, че като сложих украсата сутринта /не тази от снимките/, клисарите нямаха време да я свалят и минаха още 4 кръщенета с нея, връщах се на няколко пъти да си я взимам и хората бяха много ентусиазирани и я харесваха, даже 2 баби дойдоха да ми благодарят... то късмет, че беше в розово и четирите кръщенета на момиченца бяха.

не е много по темата, но аз също много се вълнувам за кръщенетата, пазя много мили спомени от тези на моите деца, предстои ми да бъде кръстница скоро на племеницата ми и много се вълнувам. 

Признавам си честно, че финтифлюшките са ми в повече, незаисимо за какво става дума
Но важното е всички да са доволни, независимо от формата

За кръщаването преди 40 дни на бебето, аз поне знам, че е праткувано, когато не е било сигурно дали бебето ще оживее - от 1 страна, като предпазна мярка, от друга - ако все пак умре, да не умре некръстено. Знам го от дядо си, чието братче е починало на няколко седмици/месеца (около 1910-1915 година). Казвал ми е, че бързали да го кръстят още когато е било на няколко дни, защото надеждата да оживее не е била голяма, а некръстено щяло да вампиряса

ей затова го обичам тоя форум! 

- получих си отговорите на моите въпроси
- успях да си организирам всичко с ваша помощ
- научих толкова много и все интересни неща
- видях снимки на декорации, които дори не съм подозирала, че се правят

страхотни сте, момичета 

купува ли се подарък на детето - играчка, книжка...? за кръстчето е ясно, ама той надали ще му обърне кой знае какво внимание. 

Кой дали купува? Гостите или кръстниците?

родителите

Родителите??? Не знам да има такова "изискване". Вероятно е по желание, най-вече ако детето е по-големичко. Ние не сме купували.

ами зачудих се, защото обикновено децата личния празник го свързват  с подарък. но пък от друга страна нали е духовен празник...

Windy, да си призная честно не знам от къде е цитираната информация. Когато ми попадне нещо интересно си го запазвам. Ако е посочен авторът му- ок, ако не...

Аз не съм купувала подарък на децата за кръщението им. Подаръци получиха от гостите.
От "Света Неделя" на Дияна ѝ подариха детска библия.

Аз много харесвам нейната книга  (на Лилия Старева) "Български обичаи и ритуали". Информацията за кръщенията взимам най-вече оттам, защото всичко е описано много подробно. Другите източници ползвам най-вече за да си сверя часовника, така да се каже, какво от старите обичаи е останало и се изпълнява все още.

Текстът, който си публикувала, поразително ми напомня на нейния стил, а някои от употребените изрази, че дори и цели изречения, са 1:1 с тези от книгата.

Относно подаръците, бих искала да кажа, че няма задължителни такива. Те са въпрос на желание и възможности - както малките подаръчета за гостите на кръщенето, така и подаръците за детенцето, което ще бъде кръстено.

Трудно се обяснява на един невръстен малчуган какво е това кръщене. Не бих се обзаложила, че децата пазят много благи спомени от този ритуал - доколкото изобщо си спомнят, тъй като някои биват кръстени съвсем мънички. Какво хубаво има да те съблекат насред множество от хора, вперили любопитни погледи в теб, някакъв чичко/дядо със странен вид да те къпе или мокри, когато на теб не ти е до баня, и тъкмо когато свикнеш и започне да ти харесва да си гол, да започнат да те навличат?!

Това беше в кръга на шегата! Но все пак малко подаръче за детенцето не е лоша идея. Аз бих препоръчала играчка, защото си мисля, че малчуганите наистина не се вълнуват твърде от нови дрешки, бижута и пр. Нека има малко радост за душичката и за тях - нали са главните "виновници" за празника!