Припомнете ми правилата на позабравените игри

Ще я сглобим тази игра малко по малко

И на мен ми се появи смътен спомен, че имаше и хвърляне с пляскане, може да се вмести някъде в "просто..някое си" 

Ръбчето също ми беше много любима 
Също играта "на държави", по-известна като "да биййййй, да бийййй..." - дори не съм осмисляла какво казвам  А помните ли какво ставаше, когато стигнеш с предварително избраните ти крачки /великански, човешки, миши и т.н./ "жертвата си" - цялата "държава" ли му взимаш, или само част  и каква част...и ако не ти е бил съсед как ставаше ясно после коя част от кръга чия територия е в крайна сметка - цветни тебешири или... 

В играта на държава всеки си имаше освен държава и различен символ и когато стигнеш този който  гониш си избираш част от територията му и си пишеш вътре своя символ.

На "Просто десет" ние му викахме "стена". Най удобно ни беше на калкана на блока, ама на 1-ия етаж живееха едни мрънкала. Като се разблъскаме с топката и не пропускаха да ни изгонят. Беше много удобно, защото има и тясна уличка покрай калкана и там играехме на ръбче. Имаше и две големи дървени макари от телефонен кабел и си умирахме да се катерим по тях. Пред блока и отзад имаше обширни тревни площи и горички. Задната беше наша територия, а тая отпред на отсрещния блок. Като се опитвахме да играем в чуждата и ставаше война между блоковете. В буквалния смисъл - фунийки с карфици, прашки с ченгелчета и подобни щуротии. А колко картофи сме опекли в тия горички и колко джанки сме изяли .
Много скачахме на ластик, но съм забравила системите. Помня само Ема е-са-са как се скачаше. Миналото лято ги гледам няколко девойчета в градинката се опитват да скачат на ластик. Аууу, бях потресена - едвам мърдаха, за никакво скачане не ставаше дума. Имаше още две игри с ластик. Всички (колкото повече толкова по-смешно се получаваше) влизаме в ластика и го опваме в кръг почти до откат. Бая се разтягаше, защото ползвахме кръгъл 5метров ластик. Казваме раз-два три и всички изскачат. Губи тоя, който остане последен в ластика. И така докато останат двама и после един. Другата игра се казва "олимпиада". Двама хващат ластика с ръце и докато изговарят на срички о-лим-пи-а-да го заплитат помежду си като го опъват с тяло, ръце и го настъпват с крака. Получава се нещо като мрежа между двамата, а другите трябва да се проврат през нея без да докоснат ластика. Голямо пълзене и провиране падаше.
Друга любима игра ни беше народната. "Малката" е дето я играят сега - двама консули и останалите между тях. Не я харесвахме в тоя вариант, а и бяхме много деца само от първите 3 входа на блока и играехме на "голяма народна". Ползвахме игрищата за волейбол в училището  когато ни мързеше да разчертаваме. Първи започваше отбора, който успее да прехвърли топката между консула и другите в полето 3 пъти. Ако другия отбор хване топката или тя излезе извън терена, другите са наред да прехвърлят. На голямото поле хич не беше лесно да прехвърлиш 3 поредни пъти. Играехме момчета и момичета и си беше голям бой с топката. Изкарвали сме си буквално въздуха понякога.
Измислихме си и една наша си игра, в която постепенно се включи почти целия ни блок. От мазето извадихме една стара бебешка количка. Вързахме я за колелото на брат ми и срещу заплащане в капачки (от шишета и буркани по курс 1 от буркан=4 от шише) возехме желаещите. Аз продавах билетите, брат ми и другите момчета въртяха педалите. Постепенно включихме и други атракции. Особено след като количката се обърна на завоя  с пътник в нея . Например "стрелбище" - от разстояние х плочки на тротоара се целеше в едно канче за моливи. Срещу плащане в капачки и награди войничета, топчета и др. такива. От една стара полуразрушена къща в горичката направихме музей. Вътре имаше всякакви вехтории. Бяхме обрали изгнилите капачки по целия квартал, защото като се включиха повече деца и атракциите станаха повече.

Днес учех малките на ръбче. Тротоарите не са това, което бяха преди години

Много хубаво!Чета темата и така се забавлявам ,върнах се назад във времето   .....

  темата е много добра. И аз не мога да си спомня ластика. Тази с топката единия път се счупи прозореца на съседката. Голяма разправия стана.

От няколко дни на детската площадка деца играят на "Кър"! Явно някой родител-набор им е обяснил правилата и забавата е пълна! Гледайки ги си припомних част от правилата му и ми стана много мило като ги гледах!

шегата настрана, и аз наскоро си мислех за ластика.. колко пръстчета, пък колко височини, пък коя с ръце, коя без ръце  но пък се замислих и какъв майтап ще стане ако тръгнем ние да скачаме пред блока за да показваме на малките 

Ластик- мисля, че по-младите от мен го играеха /това с ема-са ит.н./по различен начин, но да се опитам да разкажа нашите правила.

І ниво-ластикът е един мислен правоъгълник, тесните страни на който са двете момичета.Първо ниво е до кокалчетата на краката.Играещата е вътре.Има следните стъпки:
1.Играещата е вътре в ластика.С два крака скача върху двете дълги "страни" на ластика.След това се освобождава от тях, като краката при подскок излизат вън от ластика.събира се с подскок ластикът/това за лека отмора/ и се излиза от него.
2.Застава се с лице към едната дълга "страна".При подскок едната страна трябва да бъде пренесена с телцето така, че да се мине отвън другата и да се образува нещо като правоъгълник./Пусто, не мога да чертая /
3.Това се повтаря, но скачайки настрани.
4.А след това назад

Следващи нива- до коляното, до бедрата, до кръста, ако някой успее и още по-нагоре.

Която сбърка, дава ред на следващата.Грешка е ако изпуснеш ластика, или ако застъпиш неправилната страна.

Как се определя поредността- ластикът се вдига на най-високо ниво и се изреждат всички да направят една фигура-най-често прескачане на дългата страна напред-която успее да го направи първа е първа и подред.

По-късно, когато поотраснах за ластик, се появи това "Е-са, ем саса" или нещо подобно, но май фигурите бяха по-опростени.

Ако знаете как ми се скача на ластик....Ако имаше две-три ентусиастки бих се прежалила, пък ако ще да сигнализират някое здравно заведение за душевни болести

  тогава предлагам да го направим някъде около Плиска, тъкмо да е близо до 4-ти километър 

не, не, представям си се отстрани как скачам сега на ластик и чак корем ме свива от смях 

това ще е доказателство за приказката, че никога не е късно да станеш за резил 

А как се играеше Кър?

Светкавица, да знаеш пък на мен как ми се играе на ластик, обожавах я тази игра. Само да пораснат моите девойки ще се пробвам с тях!
Между другото ластикът си имаше доста разновидности спомням си, че си имаха имена, френска система, българска система, руска, немска...Освен това имаше и игра на пръсчета където ластикът се държи с пръсти! Наистина беше невероятно забавна игра!

Ластикът имам чувство, че цял живот няма да го забравя, толкова забава с него.

Ние го играехме по 2 начина: или на система (немската, руската и т.н.), или свободно -т.е. всеки си избира коя игра да изиграе на различните нива. Така по-лесните игрички оставаха за високите степени - до дупето, до лактите и накрая - над главите. Като станеше високо за скачене, само прехвърляхме крак през ластика, а накрая имаше и "свалянки" или "ръце" т.е. право да си помогнеш с ръка. Иначе част от песничките дето пеехме в тези игри бяха:
- Аз съм Пинко, Розова Пантера, всяка сутрин, събота-неделя, пия розово млеко, затова съм пет годишен (дотук играчът само скача, така че едната страна на ластика да остане между краката му), едно, две,три,четири, пет (тук се премята крак, така че едната страна на ластика да е отпред на глезена ти, а другата страна - отзад и отброяваш);
- Бум, в джунглата рев се носи, мирише ми на прясна кръв, Бум, негрите ходят боси, по заповед на царя Лъв, Бум... (играещият почва в средата на ластика, като последователно вади краката си един по един отвън и после ги вкарва пак в средата);
- Дяволите се събират в тилилейската гора, Ето я и монахиня с дървени крака...

Иначе играехме на ластик и по двойки и така беше по-интересно. Дете и майка. Почваше детето, ако сгреши: майката може да го спаси, като изиграе неговото съчетание два пъти без прекъсване. Ако изгори и майката, играят следващите. Ако и детето, и майката се справят с всичко, играят пак

Освен това играехме на голяма народна (с два отбора), пиян морков, олимпиада (с ластик), разни игри с дърпане, играехме и на разни игри с пляскания на ръце. На една още помня текста, пак поетичен връх:
Живял нявга в Пакистан, -ан (2), един могъщ и зъл султан,-ан (2),
Ориа-риа-ри, Ориа-риа-ри.
Веднъж отивайки на лов, -ов(2), сулатнът паднал в един ров, -ов (2)
Ориа-риа-ри, Ориа-риа-ри... и т.н.

В по-голяма (предпубертетна) възраст, когато се харесвахме вече един друг, играехме на една игра с топка ( има различни имена, аз я знам като Сидже). Децата сядат някъде, едно взима топката и почва да предсказва: "Ще се ожениш за...", "Ще имаш ...деца", "Ще работиш..." и т.н. и докато казва името, броя деца и професията, хвърля топката. "Хващащият" я отблъсква, ако не му хареса отговорът, а ако му хареса, я хваща. Ако му кажат Сидже (изненадващо) и той изпусне топката, остава предходният отговор или сам си измисля. В общи линии, си говорехме глупости така: ще работиш като чистачка във влак, ще имаш 100 деца и т.н. А като си избирахме, казвахме името на обекта на чувствата ни.
Пак с цел признание в любов, играехме на подаръци.

Като се замисля, хич не сме си поплювали с текстовете не игрите
Ще ми е много забавно, ако някой е играл на същите.

Ех,какво детство имахме само!
Ластика ми бе от любимите игри!Да не се смеете само-до 15 годишна играех,ама каква игра!Преди училище,в голямото междучасие,след училище,вечер пред блока-то не бяха игри,не беше  постоянно купуване на ластици.. А някое момче като минеше нарочно и го отрежеше,голяма трагедия значи!Как играехме на ластик- помня думите-Ем-а-ес-са-са,ес-са-са,пи-пи-а,та нашата учителка по английски каза,че било Мисисипи на иглиш,ама на кой му пука. Играехме предимно със заплюването на свалянки-без свалянки нагоре-няма начин просто.Имаше най-различни системи,най-проста бе българската,защо-никой не знаеше Имаше със сгънати назад крака,напред/като право хоро/с кръстосване,изобщо бе супер забавно!Кой ги е измислял,идея си нямам,нооо Преди училище с моя най-добра приятелка се събирахме ту у тях,ту у нас ,опъвахме ластика от прозореца до дръжката на вратата ииии тренирахме,сякаш на Олимпиада ще ходим! А междувременно си пишехме домашните на крак

Ние й казвахме "стена" на тази игра 
Най-сложните ни хвърляния бяха: както сме с лице към стената и топка в дясната ръка, да я хвърлим иззад гръб така, че да ни заобиколи кръста и да полети към стената от лявата ни страна. После същото обратно, с лявата ръка. Накрая, пак с лице към стената, с двете ръце я хващаме зад гърба си и я хвърляме към стената с леко навеждане напред. Ей, колко мазилки сме олющили с тая игра....