О, поредната тема за хвалби, макар че авторката май не я е замислила по този начин.
То това, че един човек е слаб, не означава, че е здрав. Особено ако наистина яде каквото му падне...
Поддържане на фигурата и смейните отношения
- Публикувана: 13 юни 2011, 19:26 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2011, 15:47 ч.
# 15
13 юни 2011, 22:57 ч.
То това, че един човек е слаб, не означава, че е здрав. Особено ако наистина яде каквото му падне...
Виж целия пост
То това, че един човек е слаб, не означава, че е здрав. Особено ако наистина яде каквото му падне...
# 16
13 юни 2011, 22:59 ч.
Ще пропусна да отговоря за себе си.
Само ще отбележа, че това човек да е вечно с повишено внимание какво яде, колко калории поема и постоянно да се ограничава макар и по малко, ми звучи като скрита форма на анорексия.
Сигурно защото имам позната с точно такова заболяване, протекло точно по гореописания начин и точило се с години; накрая се стигна до страхова невроза и още куп душевни поразии, които до ден днешен остават нерешени.
Ще прощавате, обаче всякакво вманиачаване по "манекенски размери" ми звучи налудничаво.
Който си е такъв по принцип - ОК; който не е - няма нужда да бъде.
Виж целия пост
Само ще отбележа, че това човек да е вечно с повишено внимание какво яде, колко калории поема и постоянно да се ограничава макар и по малко, ми звучи като скрита форма на анорексия.
Сигурно защото имам позната с точно такова заболяване, протекло точно по гореописания начин и точило се с години; накрая се стигна до страхова невроза и още куп душевни поразии, които до ден днешен остават нерешени.
Ще прощавате, обаче всякакво вманиачаване по "манекенски размери" ми звучи налудничаво.
Който си е такъв по принцип - ОК; който не е - няма нужда да бъде.
# 17
13 юни 2011, 23:05 ч.
На мен ми е по-интересен един друг въпрос, изникнал във връзка с темата. Жените бременеят, дебелеят, някои после трудно свалят. Как това влияе на семейните отношения.
Виж целия пост
# 18
13 юни 2011, 23:09 ч.
Как, как. Като световната криза - на някой пагубно, на други никак.
При нас не е имало никакви проблеми в семейните отношения, само в моята самооценка. Бях се вманиячила да стана 'както преди'. Постигнах го и двата пъти, втория много бързо. Обаче сега, ела ме виж.
И все така, само аз си страдам от това. Според мъжа ми си внушавам. (Определено не си внушавам 10кг отгоре).
Не ми прави проблем, когато съм на диета, но заради децата не мога да не готвя, а това е проблем за мен, понеже съм виден чревоугодник.
Виж целия пост
На мен ми е по-интересен един друг въпрос, изникнал във връзка с темата. Жените бременеят, дебелеят, някои после трудно свалят. Как това влияе на семейните отношения.
При нас не е имало никакви проблеми в семейните отношения, само в моята самооценка. Бях се вманиячила да стана 'както преди'. Постигнах го и двата пъти, втория много бързо. Обаче сега, ела ме виж.
И все така, само аз си страдам от това. Според мъжа ми си внушавам. (Определено не си внушавам 10кг отгоре).Не ми прави проблем, когато съм на диета, но заради децата не мога да не готвя, а това е проблем за мен, понеже съм виден чревоугодник.
# 19
13 юни 2011, 23:13 ч.
Спортувам от петгодишна, активно. Сега вече не съм състезател поради възраст, но пак спортувам - два-три пъти седмично на пързалката, четири пъти седмично във фитнеса. Половината ми гаджета са били спортисти, нормално. С другата половина съм имала обратния проблем - за мен мъж, който се разплува е неподходяща компания и съответно - всеки по пътя си.
Писах го скоро и в друга тема - за мен пък заглавието ти е съвсем на място, но аз съм от обратната страна. Просто не понасям занемаряването - и физическо, и емоционално. Да приеме връзката за даденост, да загърби грижите за себе си и приветливия външен вид - за мен това е неуважение. По същия начин, по който е неуважение да забрави да ме целува, примерно. Щом аз мога, значи и той може. А ако проблемът е, че не иска, значи не си пасваме и толкоз.
Виж целия пост
За мен повечето жени спазват някакъв режим, без да са на диета, а мъжът ми твърди, че по-скоро аз съм изключение. Бихте ли споделили, ама честно, какви усилия полагате, за да поддържате фигурата
си и как приемат вашите половинки тези ваши усилия? Честно казано не вярвам, когато някоя жена ми каже, че яде колкото и каквото си поиска, не спортува или не изразходва енергия, и в същото време има манекенски размери.
си и как приемат вашите половинки тези ваши усилия? Честно казано не вярвам, когато някоя жена ми каже, че яде колкото и каквото си поиска, не спортува или не изразходва енергия, и в същото време има манекенски размери.
Спортувам от петгодишна, активно. Сега вече не съм състезател поради възраст, но пак спортувам - два-три пъти седмично на пързалката, четири пъти седмично във фитнеса. Половината ми гаджета са били спортисти, нормално. С другата половина съм имала обратния проблем - за мен мъж, който се разплува е неподходяща компания и съответно - всеки по пътя си.
Писах го скоро и в друга тема - за мен пък заглавието ти е съвсем на място, но аз съм от обратната страна. Просто не понасям занемаряването - и физическо, и емоционално. Да приеме връзката за даденост, да загърби грижите за себе си и приветливия външен вид - за мен това е неуважение. По същия начин, по който е неуважение да забрави да ме целува, примерно. Щом аз мога, значи и той може. А ако проблемът е, че не иска, значи не си пасваме и толкоз.
# 20
13 юни 2011, 23:15 ч.
Как, как. Като световната криза - на някой пагубно, на други никак.
Виж целия пост
Как, как. Като световната криза - на някой пагубно, на други никак.
# 21
13 юни 2011, 23:15 ч.
Ще прощавате, обаче всякакво вманиачаване по "манекенски размери" ми звучи налудничаво.
Който си е такъв по принцип - ОК; който не е - няма нужда да бъде.
По какво се определя дали е вманиачаване и кога човек е такъв по принцип? Да не мислите,че манекенките по цял ден банички нагъват. 
А какъв има нужда да бъде човек сам може да определи, не някой друг да му налага. Никога през живота си не съм яла колкото и каквото искам, какво да се прави,че съм лакома. 
Обаче съм толкова далеч от анорексията, че повече няма на къде.И на най злоядия човек само като ме види как ям му се дояжда.
Виж целия пост
Ще прощавате, обаче всякакво вманиачаване по "манекенски размери" ми звучи налудничаво.
Който си е такъв по принцип - ОК; който не е - няма нужда да бъде.
А какъв има нужда да бъде човек сам може да определи, не някой друг да му налага. Никога през живота си не съм яла колкото и каквото искам, какво да се прави,че съм лакома. Обаче съм толкова далеч от анорексията, че повече няма на къде.И на най злоядия човек само като ме види как ям му се дояжда. 
# 22
13 юни 2011, 23:19 ч.
На мене проблемът ми е във въглехидратите. Изнервя ли се, стресирам ли се, направо отпускам края. Това ми се случва и в момента, днес , докато се разправях с нечий строшен Уиндъус, омахах цяло пакетче бисктивки с течен шоколад.
Принципно огранича ли ги, веднага има резултат.
Мъжът ми никога не ми е правил забележки, но аз знам, че ТРЯБВА да го направя заради СЕБЕ СИ.
Виж целия пост
Принципно огранича ли ги, веднага има резултат.
Мъжът ми никога не ми е правил забележки, но аз знам, че ТРЯБВА да го направя заради СЕБЕ СИ.
# 23
13 юни 2011, 23:24 ч.
Е то всеки съди по себе си.
Моя милост не е лакома, не преяжда (или преяжда веднъж на 2-3 години).
Ако не ям - получавам зверско главоболие и ми става лошо.
Обаче ако съм у дома сама или с детето (да речем сме болни) - ми просто ме мързи да ям. Наистина. Готвя, давам на дъщеря ми - мене нещо ме мързи. Някъде към 3 часа следобед се налага да се примъкна в кухнята, понеже вече е започнало да ми става лошо.
От друга страна ако я подкарам на някакъв режим, пак мога да стана 44 кг, сега съм по-скоро към 50. Ма нещо ми се губи смисълът.
С ръст 160 определено няма как да заприличам на манекенка; животът ми не би станал по-хубав от това, че вместо да нося дрехи размер 36, бих могла да си купя 34 и да са ми леко широчки.
Виж целия пост
Моя милост не е лакома, не преяжда (или преяжда веднъж на 2-3 години).
Ако не ям - получавам зверско главоболие и ми става лошо.
Обаче ако съм у дома сама или с детето (да речем сме болни) - ми просто ме мързи да ям. Наистина. Готвя, давам на дъщеря ми - мене нещо ме мързи. Някъде към 3 часа следобед се налага да се примъкна в кухнята, понеже вече е започнало да ми става лошо.
От друга страна ако я подкарам на някакъв режим, пак мога да стана 44 кг, сега съм по-скоро към 50. Ма нещо ми се губи смисълът.
С ръст 160 определено няма как да заприличам на манекенка; животът ми не би станал по-хубав от това, че вместо да нося дрехи размер 36, бих могла да си купя 34 и да са ми леко широчки.
# 24
13 юни 2011, 23:37 ч.
Авторката, толкова ли не можете да поставите съдържанието над формата?
Какво ви пречи да седнете един до друг, той да яде, а ти да си пиеш кафето без захар и всички да сте доволни,?
По темата- фигурите не ни пречат на семейните отношения, нито яденето. Нито ще го разлюбя, щото е дебел, нито той мен защото имам целулит примерно.
В почивните дни ставам рано и ходя на басейн, понякога когато се прибера мъжете още спят, понякога са станали и закусили. В нашето семейство никой не се насилва да яде в определен час или да седи на определено място, а случай да ядем и тримата едно и също сигурно е нямало никога.
За нещата, които са ни важни все сме успявали да се разберем.
Виж целия пост
Какво ви пречи да седнете един до друг, той да яде, а ти да си пиеш кафето без захар и всички да сте доволни,?
По темата- фигурите не ни пречат на семейните отношения, нито яденето. Нито ще го разлюбя, щото е дебел, нито той мен защото имам целулит примерно.
В почивните дни ставам рано и ходя на басейн, понякога когато се прибера мъжете още спят, понякога са станали и закусили. В нашето семейство никой не се насилва да яде в определен час или да седи на определено място, а случай да ядем и тримата едно и също сигурно е нямало никога.
За нещата, които са ни важни все сме успявали да се разберем.
# 25
14 юни 2011, 00:44 ч.
Мъжът ми ме ръчка да плюскам постоянно - сипва ми определената дажба и ако не я изям, започва цупене и мрънкане как щяло да се хвърли и прочие. И в името на запазването на добрите семейни отношения, го унищожавам...то си личи, де 
И двамата не се ограничаваме от няколко години вече (т.е откакто сме заедно) и сме пухкави, здрави и щастливи с тортичките и пуканките пред телевизора всеки уикенд Манекенските мерки са си за манекенките, които с това си изкарват хляба...аз мисля да се наслаждавам на живота, а не да броя всяка калория и се депресирам - стигат ми 15 години тормоз в това отношение.
Виж целия пост
И двамата не се ограничаваме от няколко години вече (т.е откакто сме заедно) и сме пухкави, здрави и щастливи с тортичките и пуканките пред телевизора всеки уикенд
Манекенските мерки са си за манекенките, които с това си изкарват хляба...аз мисля да се наслаждавам на живота, а не да броя всяка калория и се депресирам - стигат ми 15 години тормоз в това отношение.
# 26
14 юни 2011, 00:46 ч.
Аз съм така - приятно ми е 
Ген е просто, ген и добра обмяна на веществата
Виж целия пост
Честно казано не вярвам, когато някоя жена ми каже, че яде колкото и каквото си поиска, не спортува или не изразходва енергия, и в същото време има манекенски размери.
Ген е просто, ген и добра обмяна на веществата
# 27
14 юни 2011, 02:03 ч.
Приятно ми е да се запознаем
Винаги съм яла каквото и колкото си поискам, не спортувам и вече 20 и повече години теглото ми е 48 кг при ръст 164 см.
Хайде, похвалих се.
Да, и аз така. Само че това "искам" са сигурно 2 банана, пакет солети и пържолка. Тези с многото килограми, бъди сигурна, си хапват 3 пъти повечко. Много е субективно това - ям много. На мен ми е омръзнало да ми казват - ама това ли ти е яденето. Да, за мен е нормално и не се ограничавам, но за всички закръглени около мен това си е диета.
Аз не мога да спазвам режими, опитах се, но това не е за мен Като чака 2-3 килограми, гледам следващите няколко дни да го намаля яденето като цяло, най-вече тортичките и шоколада, гладна не стоя никога.
Моят мъж предпочита въобще да не готвя и да не се грижа за домакинството, само и само да не съм дебела
Виж целия пост
............................Честно казано не вярвам, когато някоя жена ми каже, че яде колкото и каквото си поиска, не спортува или не изразходва енергия, и в същото време има манекенски размери.
Приятно ми е да се запознаем
Винаги съм яла каквото и колкото си поискам, не спортувам и вече 20 и повече години теглото ми е 48 кг при ръст 164 см.
Хайде, похвалих се.
Да, и аз така. Само че това "искам" са сигурно 2 банана, пакет солети и пържолка. Тези с многото килограми, бъди сигурна, си хапват 3 пъти повечко. Много е субективно това - ям много. На мен ми е омръзнало да ми казват - ама това ли ти е яденето. Да, за мен е нормално и не се ограничавам, но за всички закръглени около мен това си е диета.
Аз не мога да спазвам режими, опитах се, но това не е за мен
Като чака 2-3 килограми, гледам следващите няколко дни да го намаля яденето като цяло, най-вече тортичките и шоколада, гладна не стоя никога. Моят мъж предпочита въобще да не готвя и да не се грижа за домакинството, само и само да не съм дебела
# 28
14 юни 2011, 05:13 ч.
В много случаи (както на авторката) става дума за яденето от социалната му гледна точка - събитието да седнем заедно на семейна закуска/обяд/вечеря. Не толкова естеството на това кой какво яде. Защо не изядеш една ябълка с него примерно, за закуска? Ябълките са полезни и от тях няма да надебелееш. Или просто си пий кафето докато той закусва. Като бях малка семейството ни беше много разединено и не ядяхме никога заедно, просто защото се избягвахме (това главно родителите ми, де). Тягостно беше. Семейните хранения, когато съпрузите са в добри отношения, са си приятно изживяване сами по себе си. Затова го разбирам мъжа ти. Моят по подобен начин мрънка когато спя до късно събота и неделя, а той е ранобудник, и трябва или да закусва сам, или да умре от глад докато ме чака да стана Но пък обяд и вечеря си ядем заедно, така че не е голяма загуба (пък и на мен са ми скъпи тези последни годинки на лентяйстване преди да е дошло време за деца!)
А, и аз съм от "несъществуващите" жени които не пазят диета, ядат и (вече) не спортуват
Но си имам помощ - така се е случило, че просто не обичам сладки неща и "джънк" храни. Така че, преди да започнеш да се съмняваш, не забравяй променливите величини - гени, предпочитания, различен апетит и т.н. Не всеки умира за торти или се нуждае от диета за да поддържа нормално тегло.
Виж целия пост
Но пък обяд и вечеря си ядем заедно, така че не е голяма загуба (пък и на мен са ми скъпи тези последни годинки на лентяйстване преди да е дошло време за деца!)А, и аз съм от "несъществуващите" жени които не пазят диета, ядат и (вече) не спортуват
Но си имам помощ - така се е случило, че просто не обичам сладки неща и "джънк" храни. Така че, преди да започнеш да се съмняваш, не забравяй променливите величини - гени, предпочитания, различен апетит и т.н. Не всеки умира за торти или се нуждае от диета за да поддържа нормално тегло.
# 29
14 юни 2011, 07:23 ч.
Честно да си призная съм много немърлива. 
Имам предвид, че лежа на ген т.е. не напълнявам и стари лаври... така ме мързи вече да спортувам ,че чак ме е срам. Много съм уморена. 
Постоянно искам да спя. За яденот не съм особено ящна. Храня се разбира се , но не спазвам диети, защото не ми се е налагало/пу пу пу/. Всъщност , ако прекаля със сладкото по което си падам, просто го спирам за известно време и там където се е лепнало изчезва. хаха... Звучи като хвалба, но всъщност не е, супер емоционален човек съм и много бързо слабея от нерви , притеснения и разни там вълнея, но за съжаление все с отрицателен характер. Това е много лошо/руши ми нервната система/, но психика - това е. Мъжът ми се смееше едно време с мен - ти си единственият човек, който съм виждал да отслабва с часове, добре че не дебелееш по същият начин. Та така.
Всеки сам знае себе си и напълно подкрепям, това човек да се грижи себе си, ако познава тялото си е наясно кое не му се отразява добре на визията и здравето.
Виж целия пост
Имам предвид, че лежа на ген т.е. не напълнявам и стари лаври... така ме мързи вече да спортувам ,че чак ме е срам. Много съм уморена. Постоянно искам да спя. За яденот не съм особено ящна. Храня се разбира се , но не спазвам диети, защото не ми се е налагало/пу пу пу/. Всъщност , ако прекаля със сладкото по което си падам, просто го спирам за известно време и там където се е лепнало изчезва. хаха... Звучи като хвалба, но всъщност не е, супер емоционален човек съм и много бързо слабея от нерви , притеснения и разни там вълнея, но за съжаление все с отрицателен характер. Това е много лошо/руши ми нервната система/, но психика - това е. Мъжът ми се смееше едно време с мен - ти си единственият човек, който съм виждал да отслабва с часове, добре че не дебелееш по същият начин. Та така.Всеки сам знае себе си и напълно подкрепям, това човек да се грижи себе си, ако познава тялото си е наясно кое не му се отразява добре на визията и здравето.
Препоръчани теми