Любители на кучета-21

При нас всички млечни кучешки зъби бяха и са голям проблем, с много зор останахме с един горе в дясно,но и на нас ветовете казаха да не се притесняваме до годинката,нашият не е потъмнял,не се и клати, явно ще го водим принудително.
Ванас,не мисля,че трябва да се притесняваш щом се клати,ще падне когато му дойде времето

Ние ги сменихме безпроблемно, само това остана. Иначе ги нареди като мънистенца, само това остана вдясно  кучешкия .

D_e_s_i_t_o , ясно! Ама при вас сигурнос са били побече зъбчетата, предполагам, че само за 1 няма такъв голям проблем.

Аз да похваля Нереа, че се научи вече да ходи до тоалетна на терасата, там я учим, за да не зависим от излизания рано сутрин и късно вечер, че в нашата градинка вечер мен ме е страх да ходя. Та досега все я водехме там след хапване, след сън, а оня ден дори отишла сама. До зимата се надявам да си иска да ходи там до тоалетна. Вече махнахме памерсите от вътре, много се радвам.

2 зъба бяха.

Aз имах предвид, че при vanass, е само едно зъбче, което се клати леко. Затова предполагам, че ще падне само щом е почнало да се клати.

vanass, на колко месеца е кученцето ти ?  Ако е на 7-8м тогава спокойно отивайте на ветеринар. Нека извади всички задържани млечни резци, кучешки зъби и !!кътници!! - редовно ги пропускат при манипулацията затова обърни внимание на ветеринаря да ги огледа.
Важно е да се махат навреме задържаните зъби. Обикновено дребните породи неуспяват сами да сменят зъбите и гризалките не помагат. Когато има задържани кътници често младото куче става доста слабичко. Манипулацията ще е около 15-30 мин и до вечерта малчуганът ще е щур и игрив.
Мога да дам пример за изложбените кучета - забавянето само с 5-10 дни може да се увреди трайно захапката и да се разместят зъбите на едно куче и да се простим с изложбената и развъдна дейност заради небрежност.

Я разкажете какво точно ви накара да си вземете дадена порода куче или дадено кученце. И как си избрахте едно от многото? Кое ви направи впечатление в първия момент?

Добре дошли на новите кучовци!  

Малките чихита са страшно сладки  

Това със зъбките наистина е проблем, който трябва да се решава почти веднага. Най-страшното е изкривяването на захапката и проблеми в бъдеще, а освен това храната се набива между двата реда и уврежда и постоянните зъбки   . Ако зъбчето не падне до 1 годинка, просто го вадят. Писала съм и друг път, че това е проблем най-вече на дребните породи  

Ние избрахме Джесика (мини-пинчер) най-вече заради това, че има вариант да не се извежда всеки ден, особено зимата и когато вали дъжд. Някой път се прибираме доста късно, сутрин също нямам много време да я изведа, така че тя кротко си пишка на памперса и не пречи на никого   То и самата тя не иска да излиза като е мокро или духа вятър   Да ни е жива и здрава, но ако някога пак се наложи да си вземем куче, 100% ще изберем по-едра порода, с дребосите - само проблеми 

Докато я търсихме, се видяхме с няколко собственика, но все нещо не беше наред - на едно място не ни показаха бащата, на друго бяха прекалено много кученца, за да ги е родил мини-пинчер, на друго място (по скайпа) не ни хареса майката. Накрая се доверихме на наша позната и я натоварихме с тази задача. Така че в крайна сметка не сме избирали - каквото донесоха - това е  

Благодаря за обяснението         То близко до ума , ама да се сетиш трябва опит . Принципа на равнопоставеността ...А това ,за  тази наука ... права си .Отивам да се ровя в нета .Стана ми интересно .
       

Якамозче , мене в случая кучо ме избра .... Ама и аз бях много лесна за "обработка " ...Но по принцип ми харесват по -големките породи, или най -общо кучета -кучешки размер . Не искам да пренебрегвам "джобните породи " , но за този размер котките са заели всички вакантни места ...
Не знам какво бих си избрала ако така стояха нещата ...По скоро пак някой щеше да м е избере ...И без това и сега ми са се залепили два кофермана   и си ходим дружинка на разходка .Спят пред входа , до колата ми; чакат ме пред магазина , изпращат ме до спирката  ....Единственото ,което съм направила да им давам периодично това , дето фръцла Лора не го удостои с внимание , а храна е грехота да се хвърля , нали ? Те , дори не винаги я искат -просто ми се радват на мене ... Кучешка му работа .Ще ги снимам да ви ги пусна по някое време .  
Колкото до конкретна порода   Мерак ми беше бретонче преди време , но е що е голямо куче може да се" класира "..Няма да изреждам , че списъка ще е дълъг. Но сигурно бих го избрала по интуиция ...По впечатление от пръв поглед , или според ситуацията ....

Странно беше ...още като я видях първия път Лора , хърбава , мърлява ...нещо ме жегна ,сякаш накакъв вътрешен глас ми каза - вие ще сте заедно ...Въпрос на време беше да го чуя , да го приема и да го поварвам  и да стане ....

Аше, аз съм в чувствителния период от месеца и аха аха да ревна 

Yakamoz аз в началото си мислех, че искам ротвайлер (имах сантиментален тийн спомен с такъв). После след размисъл с мъжът ми просто исках по едро куче. Той искаше черно. Разглеждайки породите се спряхме на Кане Корсо - Pet Class. Тогава още живеех в Германия. Точно мислех да почна първи стъпки в търсенето на подходящ развъдник. Това трае до раждането на кучилото към година, което щеше да ни е достаъчно да се прибера и да се устроим.

По някое спорейки с половинката установихме, че реално ни е все едно породата. Така реших да видя как са приютите в БГ и с ужас установих, че такива няма. Има изолатори- попаднах на няколко снимки и... така и попаднах на bezdom.info и там беше ТОЙ. Една мила муца - черна, едни ушиии - големи, поглед алла "искам в къщи, моля, моля, моля...", заглавието беше "Кученце-великанче търси дом" иии  До там бях- хлъцнах и ми омекнаха коленцата. Нищо повече не ме интересуваше. Изпратих половинката да ходи на разговори и срещи и му казах без кучето да не ми се обажда  И така 1 година по-рано от плановете се сдобихме с Акито 

Аз имам и коте и куче, затова присъствам и в двете теми.
Котарака го взехме преди три години и два месеца. Много време мрънках за коте и една сутрин, просто влязох в нета, последното коте от едно котило, беше написано, че ще го изхвърлят, се решихме. Кръстихме го Макс.

За Ози - кученцето, не стоят така нещата. По принцип съм коткарка и никога не съм и мислила, че ще имам куче. Обмисляхме второ коте, защото на Макс му беше видимо скучно. Дори опитахме с коте, но не се получи въобще. Миналата година когато отвориха прита в Богров станах доброволец. Почти всяка седмица ходя и толкова много кучета ми "минаха през ръцете", е Ози ми открадна сърцето. Братята и сестрите му вече около 8-9кг на 6 месеца, той кило и 800 грама. Малък, грозен, с ужасно мазна козина и още по ужасно суха кожа - просто...беше много грозен  
И не ми даваше мира това куче и това е. С една приятелка решихме поне да го извадим от приюта, като тя ще е приемен дом, аз плащам и му търсим вече постоянни стопани. Аз обаче ужасно се привързах, моята приятелка постоянно ми обясняваше как е моето куче, а аз все се притеснявахза котето, как ще го извеждаме, как ще се грижим за него, къде ще го оставяме, защото много пътуваме. Минаха около 3 месеца в търсене на дом неуспешно, когато приятелката ми замина на почивка и не можеше да стой при нея,ние също заминахме на море с него и той след това просто остана у нас. Уж временно, дор имаше една жена която искаше да го осинови, в крайна сметка не си допаднаха, но мисълта тогава наистина да го дам на някой другми се стори просто немислима и решихме да го осиновим. Факт е, че ако не е същата тази приятелка която ми обясняваше, че ще се справим, както и сега да помога, да остава при нея, когато ние пътуваме нямаше как да се справим. Шегуваме се, че има два апартамента в София гъзето.  

annie2002, при нас беше същия проблем. Приятеля ми много пътува, аз сега завършвам и съответно съм половината време при него, половината време в София. Изобщо много трудно. А аз винаги съм искала куче, винаги съм молила да ми вземат, дори и някое много мъничко, обаче не и не. Е моя приятел една вечер ми се обажда и ми вика, кои бяха онези кучета дето много обичат водата, дето стават спасители и т.н. и аз влизам в интернет, намирам ги и му казвам. Та оказало се, че една приятелка имала приятелка на която ѝ останали 2 кученца, а всъщност беше 1. Както и да е, момента не беше изобщо подходящ, аз не можех да съм там, защото точно ми почваше сесията и най-натовареното време в университета, обаче като съзрях възможност да си вземем куче реших, че може в бъдеще да няма такава и се съгласих  . Първата седмица изобщо не спах, след една седмица отидох да я видя и не можах да спя цяла нощ, сутринта си спомням, че се събудих сигурно в 6 и изобщо веднага се влюбих.

vesi792007, аз исках немска овчарка, заради детски спомени, всъщност никога не съм държала на порода или на цвят. Обаче така се получи, че кучето което имахме като бях малка беше черно с бяла звезда на гърдите и сега пак имам черно куче с бяло на гърдите. Много странно ми се стори като я видях за първи път. Сега обаче съм влюбена и в породата изобщо.

Ани, голям убавец станал тоз Ози   И не те е срам, да пускаш снимка на детето на баня  Една сурия *кокошки* тука да му се смеем на притеснената муца    Котьо също кубавец го раздава

Когато трябваше да се нанесем в къщата бяхме взели решение за кучета.
Казвам в множествено число,защото още тогава искахме две-мъжко и женско.
Мъжката част искаше Ротвайлер,но аз исках или немска или каракачанска овчарка.
Тогава решихме да заложим на БОК.
И сега не мога да ги различа-българско овчарско куче от каракачанска овчарка.
Та отиваме по обява за двумесечно куче.На 40 кл от Сливен.
Слизаме от колата и моя мъж казва -ето я.
Ама тя една такава дръпната,дивак.Цял ден на двор и сред деца и животни,никой не я учи на команди и други истории от филмите.
Преди това ни показаха Вуйчото,ама аз от далеч,защото като излая се уплаших.
Като видях мамата каква е душичка,малко се успокоих.
Беше доста забавно докато се опознавахме.
А Бък дойде от една изложба на животни.Но много малък на 41 дни.
http://zvezdelinaivanova.snimka.bg/animals/priyatel-koyito-shte-mi-lipsva.350936
Лъки дойде след загубата на Бък.
И ние,и Дейзи имахме нужда от него.Обадих се на роднини да споделя и след 30 минути Лъки беше при нас.
Според свако и той имал нужда от нас.Щура работа.Беше глезльо и половина.
Сега е пазача на къщата,а лигльото е неговия син Чери.
Най трудно беше да се разделям с бебетата.
Когато някой искаше куче аз започвах едни разпити