Любители на кучета-21

Сори, че пак аз:)
Не, Диди така и не научи да идва по команда. Идва, когато й се идва, а това не е изпълняване на команда, не се брои за научено ... Не знам как става тоя номер, изгледала съм какви ли не инструкции, ама нашето куче не намира салама за награда лишила ме е от основния инструмент възпитателен:) освен гладна да я държа

Говорих днес с треньора ни, даде ми идея. Опитах я днес, ама като се е заиграла с кучето и аз не съществувам. Или пък като се е загледала някъде...край, драсва и няма викане. Ходи при децата, нищо не им прави, само ги обикаля с махаща опашка, ама пак отнасям скандал от баби и мами. Разбирам ги и винаги се извинявам. Затова и всяка една наша разходка преминава в дебнене и правене на клоун от моя страна.
Има го и момента, че реално децата играят на определената от общината кучешка поляна, но в крайна сметка аз проблем за това не правя.
Ей сега лежи до мен животинчето и ми пробутва въжето си, голяма любов, голямо чудо.

Съгласна съм с 10 c's , не мисля, че когато кученцето скимти и търси близост това е опит за манипулация от негова страна. Вярно е, че трябва да се започва с обучението още от малко, но според мен не трябва да се насилва кученцето да спи само в стая. Например Нереа все повече започва да се отделя, да ходи сама из къщата, не винаги те следва както правеше преди. Това е заложено при тях, не трябва да са сами в началото.

Нереа не мога да кажа как слуша, имам чувството, че попринцип слуша, освен в по-специфични ситуации, когато дразнителят е прекалено голям за нея. Ще се усъвършенстваме с времето.

Тази идея за 'манипулацията" ( слагам я в кавички, защото за мен това не е опит за налагане, а естествен етап от развитието),я има и при бебетата. Чела съм милиони съвети за това как трябва новороденото да е от 1вия ден в собствена стая, да гасиш лампата, а то да си 'развива дробчетата" ревейки до припадък ( всъщност те преминават в механизъм, много подобен до дрогирането, защото мозъка, за не гръмне, отделя ендорфини и на практика бебето спира, защото се 'успокоява само", благодарение на тях). Предполагам, че кученцата спират да лаят в един момент, защото мозъка изпраща спасителни опиоиди по същия начин. Докато бях студентка съм слушала лекции за предполагаемите ефекти от такова нещо, има и хипотези за негативни ефекти от такова мега-отваряне  на опиоидни рецептори в мозъка толкова рано, едната хипотеза е, че такива хора са по-предразположени и усвоими към различни наркотици, напр. Така че не, то не се успокоява, защото разбира, а защото преминава през  естествен биологичен процес, който защитава мозъка му.

Ами мога да кажа, че аз като малка (до 9 години) съм спала в стаята на родителите ми, защото нямахме място. Когато сестра ми се роди и се преместихме си имахме наша стая, и се почнаха едни разходки посред нощите (на сестра ми) насам натам, ревове и други. Аз мисля, че мястото на малкото, било то човек или друго е до родителите му, за да расте спокойно и щастливо. После всяко нещо идва с времето си.

Момичета, аз на Барни съм му постлала при нас в спалнята, откъм моята страна на леглото, но не  и не. Иска горе да се качва при нас. Понеже не искам да пускам животинчето между чаршафите, снощи го гушнах и спахме на дивана от 3 до 5 часа. Като го гушна, спи като застрелян, събуди се чак като огладня и му се доходи до тоалетна. В 5,30 някъде го нахраних и веднага след това само си легна в къщичката и откърти. Не мисля, че го е страх да седи само, а по-скоро го е страх от тъмното. През деня нямаме никакви проблеми. Оставяме го сам, не скимти, намираме го да си играе с играчките или да спи. Може и скимтенето да му е навик от дните прекарани с другите кученца. Собственика на майката ми обясни, че нощно време тя не е спяла при тях, понеже те вече имат зъбки, искали да сучат и много я боляло. Та явно малките вкупом са скимтяли и са търсели мама.

Утре сме на първа ваксина, стискайте ни палци 

Идеята как малкото скимти и реве, защото е само и много малко не е съвсем правилна. Още на 21-25 дена майката почва да се оттегля от тях. На 2 месеца могат спокойно да спят сами. Важното е да знаят, че групата им е наблизо. Една плюшена играчка може да свърши работа. Стопанките и на двете ми осиновени бебета бяха много учудени, че нито едно от тях не е плакало дори и на първата вечер. А те до вчера са се гушкали с още 6-7 братчета и сестричета. Но си имат кошарка и знаят, загаси ли се лампата и каже ли се "Лека нощ", значи се спинка и страшно няма. На сутринта игрите продължават.

Кучетата са социални животни - да. Но в момента в който малките се отбият почва тяхната борба в йерархията. И това е много по силен инстинкт и е за цял живот. И в природата майката докато ги отбива им дава да ядът от нейното ядене и да и бъркът по муцуната, така да се каже. След 2-3 седници - край. Ръмжи ги и ги гони щом и досадят.

Има различни кученца, някой по леко приемат раздялата, някой по трудно. Това си е до характер. Слагането на "манипулирам" в кавички няма да премахне един от най-старите и най-силните им инстинкти. След оцеляването, това е най-важното за тях. Все пак имайте в предвид, че и размножителния им инстинкт и шанс в природата зависи от силата на инстинкта им за изкачване в йерархията. Само Алфа- животните могат да имат поколение.  

Едно уравновесено куче е спокойно да спи където и да му посочи Алфата (в случая стопанина), защото знае, че е сигурно и добре за него. Има доверие в по - силния, че ще вземе най-доброто решение за групата   Което естествено зависи от връзката изградена между куче и стопанин..

Примерно когато сме на почивка (винаги с Акито) като влезем в стаята, той чака да види къде ще му сложим леглото. А ние гледаме да го слагаме така, че да има поглед към вратата и нас, иначе е нервен. Веднъж видял, че леглото му е сложено се успокоява и радва, защото знае, че мястото му е уредено  

Абсолютно съм съгласна с това, което казва Веси  

Татяна, може да пробвате на първо време да оставяте включена лампа или работещ телевизор (в другата стая или кухнята)  - просто да има някаква светлина, докато свикне, после ще я гасите. Ако трябва му остави храна за през нощта - примерно гранулки, ще има с какво да се занимава. Но иначе момичетата са прави - научиш ли го сега да се качва в леглото, после ще е почти невъзможно да го отучите   На нас тези проблеми ни се разминаха, Джесика дойде по-голяма - на три месеца, и изобщо не й хрумна да скимти или да дращи - директно си видя къщичката и се прибра в нея. Иначе да - на първо време вървеше плътно зад човека, но и от това бързо се отучи, защото я настъпихме няколко пъти.

Момичета, след малко тръгваме за клиниката, ще се появя към 19.30 да ви кажа как е минала кастрацията и махането на зъбчето  

Деси,стиснала съм палци Джесика да понесе възможно най-леко манипулациите и да се възстанови скоростно
п.с. като видях снимката на зъбките на Джеси, все едно беше на устата на Летисия и аз ще трябва да взема мерки в скоро време

Мерси   Наистина трябва, на една друга снимка се вижда, как на Джеси й се е набила храна между тези две зъбчета  

Деси стискаме силно палци - аз и Барни с неговите малки лапки  
Благодаря за съветите и за разбирането момичета.

Да, vesi, аз съм съгласна попринцип с теб, но едно е да учиш кученце на 3 месеца да спи сам само, друго е кученце на 45 дена. Просто аз мисля, че нещата трябва да стават по-плавно. И ти също казваш, че и вашият трябва да вижда вратата поне и да знае, че сте наблизо, друго е да го учиш в съвсем различна стая. Аз също съм против кучето да спи в леглото и не казвам да се стига чак до такава крайност. Просто според мен може в началото да спи на земята в спалнята и после малко по малко да се отдалечава. Но естествено зависи и от характера на кученцето, Нереа в началото беше като лепенка, просто само ако отидеш до банята почваше да скимти, ако те изгуби от поглед. Тя не е доминантна попринцип, много слуша и не се опитва да командва, но не можеше да стои сама. Дори навън не се отделя от нас, като си играе с други кучета винаги гледа къде сме. Ние така преценихме и не сме я оставяли сама, тя сега сама започва да се отделя, ходи да спи някъде далеч от нас или пък до тоалетна сама. Но ние си я познаваме, защото в началото прекарвахме много време с нея и разбрахме какъв ѝ е характера, какви са ѝ границите.

А да, сега не си спи в леглото защото е много горещо, гледа да спи под нашето легло или на паркета, а през деня на мрамора.

Здравейте, момичета По въпроса за спането не мога да кажа още нищо, но съм склона мъника да спи с компания.
Омончателно се спряхме на кокер шпаньол. Чудя се обаче от къде да го вземем.. Някак не ми се иска да го купим от зоомагазин (от магазина на Ценнтрална ветеринарна клиника казаха, че могат да ни намерят по заявка), а развъдници няма. Притесненията ми са, че няма да знаем нищо за родителите (характера), а и няма да видим кученцето (много малко вероятно ми се струва да не го харесаме, но все пак..). Най-вече искам кученцето да харесва деца, защото имам две и да е по-спокойно. Затова и предпочитам женско (което разбира се не е гаранция). Много ми харесват по-дребните златисти кокери, но това не е толкова важно. Ще можем да го вземем най-рано след 2 седмици, но предпочитам да е в началото на септември, т.к. ще имаме няколко кратки пътувания дотогава и не искам да го оставяме. Дали някой не познава кокерка, която наскоро ще става майка или има бебета, които търсят нов дом?

Лекси, защо казвате, че няма развъдници? Аз като написах в гоогле и ми излиза ето тази тема:

http://www.dcforum.info/viewtopic.php?t=4527

ПС
Като се разчетох малко из този форум изглежда, че хората са доста доволни. Поинтересувайте се от сега, обадете се, щом не бързате с взимането изберете добре кученцето щом държите на породата.

Те са за американски кокери. Единият няма сайт, на другия пише, че няма малки кученца, на третия сайтът не е възобновяван от няколко години. Харесвам и американските кокери, но предпочитам английски.