И от мен едно голямо гуш 
И аз редовно изпадам в разни дупки (учудващо защо
) сега нямам голям избор, но едно време преди децата си организирах ден за плуване. Е досега не се е случвало да съм била в кофти настроение, да съм се топнала във водата и тя да не е измила всичката гадост от мен.
Отиди на басейнче, разведри се и наистина не си проваляй почивните дни
Виж целия пост
И аз редовно изпадам в разни дупки (учудващо защо
) сега нямам голям избор, но едно време преди децата си организирах ден за плуване. Е досега не се е случвало да съм била в кофти настроение, да съм се топнала във водата и тя да не е измила всичката гадост от мен.Отиди на басейнче, разведри се и наистина не си проваляй почивните дни
Там съм "постоянното присъствие " 
И май в повечето случаи "грешката" е в моята глава 
Някой, който не може, да надникне в очите ми и да прочете там....ако ще да е най-богатия хубавец на земята, няма място до мен. 
Само веднъж съм страдала 6 месеца. Мъжа ми го прежалих за седмица, този сега за 3 дни. Няма какво да им се хабя, айдеее, по пътя 
Ивче,и аз един път се опитах да се правя на 'силна' и че мога сама да преодолея всичко,но......колкото и да съм се правила,маскирала......не мога и не мога. Хората някак си ме усещат. Пък и да ако някой погледне в очите ни,ще види болката и тъгата.....очите говорят много. И аз на моменти си мразя зодията,но пък ми харесва това,че не сме безчувствени и правим всичко за любимият човек,което означава много...но да,страданието,болката ни е в повече,което не е хубаво. Колкото и да ми казват,че за мъж не си заслужава да плача,не,аз не мога.....трябва да направя цяло езеро от сълзи,за да ми 'олекне'. Без да цивря НЕ МОГА!!! 
За всякакви други неща. За мъжете май ви писах веднъж, че просто вече явно не допускам никого чак толкова до себе си. Може и да ми е грешка, де, не знам. Все повече започвам да си мисля, че аз всъщност ще си остана сама и ще си осиновя дете на 40. 
Та въобще не знам дали има смисъл да се хабя да се пробвам въобще или просто да си живея както ми е по сърце.