Жените Рак 3

Аз пък винаги съм мислела, че ако можеш с нещо да помогнеш на някого, то непременно трябва да го направиш .Това което си написала е просто ужас

И аз така мисля... И жената, която се хвърли да дръпне детето, сигурно също така е мислела... Но някой явно много го заболя за един простир... Реши, че е прекалено висока цена за един човешки живот
И после същият този човек идва да ми каже, че има потник D&G за незнам си колко евро... Пък се би за един простир... Еми евала, какво да ти кажа 

Чудно наистина, а ако детето беше нейно.Хората винаги ли са били толкова лоши или напоследък станаха такива

При нас примера е семеен. Докато нямахме деца с мъжа ми дърпахме и опъвахме всичката работа по къщата, за да не се занимава брат му, който беше с малко дете. Мъжа ми какво ли не е правил за тях и преди да се запознаем. Когато се родиха децата брата на мъжа ми изведнъж взе да има работа и ако знаете как се държи със собствения си брат и как го обижда  Исвен всичко друго настрои и баща им, че мъжа ми е мързелив! И то защото иска сега той да има време за децата си... И за него те са по-важни!

Защо все така се получава, че родителите вместо да си усмирят децата сеят повече раздори.............

Аз заради тази поговорка не се натискам да помагам без да ми поискат помощта - питам дали мога да помогна, но избирателно, само ако съм сигурна, че ще мога да помогна.

Просто си още много млада сигурно,за да мислиш така.И аз едно време мислех по този начин.Не,че бих оставила да блъснат детето де.Но не винаги това,което ти  мислиш,че е добро е всъщност добро на този,който го правиш.Хубаво е да е поискано добро.

Да само дето хората са толкова, как да кажа лоши не е точната дума, че забравят че те са помолили  за услуга и понякога пак те нападат въпреки всичко.
Аз вече правя добрини само за онези които знам че ще ги оценят и дори нещо да се обърка и нещата да не станат както трябва няма да изкарат другия виновен и няма да търсят под вола теле.

Точно. Което съвсем не значи, че и тогава трябва да очакваш благодарност.  

Да,мен благодарностите много ме 

Не, не става дума за благодарност.Аз, когато правя нещо, то е за собствено удовлетворение.Че съм можела и съм направила нещо добро.Благодарности не чакам.И според съпруга ми съм вече стара, аз не се чувствам такава, смятам, че има време още до този момент , ама явно съм много наивна.

Уф, и мен. А най не обичам многословно да ми се благодари - могла съм, помогнала съм, достатъчно.

sill, не, нямах предвид, че трябва да очакваш благодарност, имах предвид, че нерядко правиш добро, а този, на когото си помогнала те заплюва в лицето, грубо казано. Пример: с мъжа ми даваме пари назаем на негови приятели, казват, че ще ги върнат до месец. Минават три месеца, те не си вдигат телефоните. С нехарактерна настойчивост, мъж ми успява да се свърже с тях, връщат част от парите и обещават останалите. Къде е проблемът: в това, че не са казали от самото начало, че може и да не могат да ги върнат скоро. А те "залагат въдица" и после се покриват. Ей това ме влудява. Още чакаме тая последна част, впрочем, а мина година и половина. 

Джоя честит рожден ден.Много здраве и късмет    

Да, и ние чакаме едни такива от две години  , не ща да те отчайвам ама едва ли ще ги видите.....нито пари,нито приятели вече....

Според мен родителите не трябва по никакъв начин да се месят в отношенията на децата си! Това се опитвам да правя и аз... още докато са малки. Те сами трябва да решават проблемите помежду си, а родителя никога не трябва да бъде въвличан. Не трябва да заема нечия страна. Всяко от децата си е право за него си, как така един страничен човек ще решава чужд спор... за мен това е крайно неподходящо (меко казано) поведение!

Нашите родители винаги са стояли настрана и до ден днешен с брат ми ако нещо се скараме (а нашите караници са едни  ) Наговаряме си абсолютно всичко, казваме какво, как защо... докато спорим сме люти, после всеки осмисля разговора и до 2 дена макс вече всичко е ОК и нищо не е останало сктрито покрито, проблема е обсъден и решен... Семейството на мъжа ми обаче не е така, дкато свекърва ми беше жива, тя беше баланаса... Сега свекър ми се изживява като големия капацитет с меродавно мнение, а не вижда че сина му си играе с него 

И аз така прекратих взаимоотношения с една моя много добра приятелка. Обади ми се от чужбина, че е свършила парите и не може да си плати квартирата, аз също не бях цъфнала... взех назаем, за да й дам... Щеше да ми ги върне следващата седмица, това стана 2005 г. Тези 200 лв. съм ги забравила, наясно съм, че няма да ми ги даде... просто ми беше много болно как постъпи, защото аз взех пари назаем (това е нещо, което за мен бих си позволила да направя само ако децата умират от глад!) заради нея. А най-тъпото е, че докато се виждахме след това само ми показваше нови придобивки скъпи бижута, дрехи и обувки... Не изтърпях и 2008, когато я помолих да ми върне парите, ащото съм бременна и ми трябваха за разни покупки за бебето и за ФМ, тя обясни, че не знам си кога щяла да има пари. Когато този ден настъпи, а тя се покри, просто й теглих една мислено и прекратих контакта си с нея А бяхме много близки