, че днеска доста ходене по ДоФтУри ти предстои. На детенце пожелавам- Да минава по бързо! Нери, стискам палци всичко бързо да се оправи.
спира тока,дали не е било точно тогава 
и със напращелите на ЛейдитУ и със любимата ми турска ЙенЪ РакЪ.
. А закуската е убиец, както аз я лИбЯ 
Обаче вчера моята разсеяност ме наказа жестоко. Мисля, че ако имах слабо сърце направо щях да умра. Имаме си навик да се чуваме, докато съм на работа с мъжа ми поне 3-4 пъти и винаги последно звъня преди да тръгна оттам-да знае, че съм на път. Звъня вчера веднъж, дваж...никакъв ответ-свободно. Три-четири-пет..няма. Вече в 10 часа не можех да мисля нищо друго, освен най-страшни картини какво му се е случило 
Ако му беше паднала батерията на телефона щях да имам някакво обяснение, но не и така. В 11 вече ревях и още малко и вече щях да хукна пеша за Варна. Накрая звъннах на свекърва ми и да иде до нас да види какво се е случило. Бил жив, но нямал телефон. Прибирайки се след полунощ го стиснах толкова силно, че аха-аха ребрата му да спукам. Познайте къде му беше телефона? В моята дамска чанта... 
Еднакви ни са и просто съм взела и двата. Но докато работя чантата е далеч от мен и само държа телефон в задния си джоб. Та хак ми е и сърцебиенето, и тревогата , и сълзите.. наистина изкарах прекрасно, нищо особено като изживяване, но приятна компания, промяна в мястото.....
Препоръчани теми
