С Мартенско юначе 2012 тук се похвали, а после и на татко двете чертички покажи!

valvel
govori s nai blizkite si.pomoli za pomosht i zadryj deteto...shte vidish kak shte cafne smotania tatko edin den...a i da ne...ti si po-gorda ot nego,tvoite jelania sa nad negovite,tvoeto bebe e chast ot teb i shte ti dava sili cial jivot i nikoga niama da te izostavi...saberi sega sili i se bori,ochakvat te 9 debeleeshti meseca i cial jivot shtastlivi i blagodarni ochichki gledashti mama..uspeh,ne se otchaivai...moiata kaka sama bi shuta na edin bonak,koito ne iskashe da i pravi dete,6 godini sabira pari i si go ima invitro,s donor...ako znaesh kolko mil i dobar e liubimiat mi plemenik...sama jena moje da raboti,da gleda dete i da go vazpita da bade dobar chovek,viarvai mi...samo shte imash nujda ot pomosht i podkrepa,govori s maika si i nai blizkite,shte vidish,che sashtoto shte te posavetvat...shte se radvam da ostanesh s nas do kraia.uspeh!!!...az abortirah po medicinski prichini i oshte stradam za tova che ubih jivota v men,dori da ne beshe palnocenen,ne pravi greshka,molia te,molia te....i pishi tuk,nie shte te podkrepiame...

охх,толкова се афектирах,че не смених буквите...извинявам се 

Didkata, благодаря ти за милите думи! Определено ми вдъхваш кураж! Аз се възхищавам на майките, решили да отгледат сами децата си, но ми се иска да създам семейство като моето, силно семейство което ме е възпитавало и заставало винаги до мен! За мен е важна ролята на бащата още повече когато толкова силно вярвах, че това е моя Човек! Аз съм млада и вярвам, че ще имам възможността да постигна мечтите си. Разочарованието тук идва от факта, че ние бяхме едно цяло и искахме толкова много да създадем бебо, а в момента в който той е на път да се появи - се оказва, че се намираме на два противоположни полюса! Трудно да се примиря с този факт. Чувствам се някак виновна, чувствам че сякаш съм вървяла по една красива пътека, която завършва с най-дълбокия и кален трап!

valvel много кофти мистана миличка като прочетох историята ти незнам честно какво да те посъветвам,а едва ли имаш нужда точно от савет по скоро от подкрепа до себе си.Събери сили и поговори с майка си и сестра си,мисля ,че ще те подкрепят.А що се отнася до МЪЖЪТ незнам как се е стигнало до тук,изведнъж да желаете толкова  силно детенце и двамата в следващия момент НЕ,незнам кое е камъчето обърнало каручката,но както обясняваш явно още от преди не е бил чак толкова любящ...или има друга....не вземай прибързани решения помисли,поговорете пак,децата са чудото на живота,дават ти сила и криле,аз имам едно прекрасно ангелче което като ми каже мамо и се разтапям....пожелавам ти и на теб от все сърце да изпиташ това чувство,имаш нашата силна подкрепа,ще се радваме ако ни споделяш,но говори с маминка ще ти олекне.ГУШШШШШШ

valvel   ние не сме хората, които да ти казваш какво да правиш или не, но ако има шанс за това дете - дори да е с един родител, наистина се надявам да му го дадеш

valvel
Абсолютно подкрепям Женя 83 - ако има шанс за това дете-дай му го! Поговори с най-близките си и реши,не вземай прибързани решения

Аз вчра се похвалих,че нямам никакви симптоми и..... ей ги на днес се появиха Сутринта започна с гадене,а цял следобяд ми е едно разбъркано в стомаха....Явно се започва Днес си взех  Nux vomica 5 CH - смучат бавно по 3 зрънца през 10-15 минути. Този хомеопатичен препарат помага и при прилошаване по време на пътуване. Приемат се 5 зрънца преди отпътуването и по 3 зрънца през 10-15 минути при евентуално прилошаване и/или повръщане по време на път.
И докато се мотах по магазини ми се догади и веднага взех 3 зрънца,честно казано подейства ми добре-веднага премина. Не съм се консултирала с лекар,но знам че хомеопатията е не вреди при бременност....

valvel Привет, много ме трогна твоята история, както и всички останали - би ми се искало да ти разкажа и историята на моята приятелка, която беше в подобна ситуация като твоята, знам, че няма да помогне и това, но все пак е някакво успокоение, че не си единствената.... Та тя ходеше с едно момче доста време забременя, и когато му каза, той изчезна, не й се беше обаждал с месеци...тя каза на майка си и баща си, въпреки, че тези хора са доста строги и принципни хора я подкрепиха да го роди и сега се радва на един багабонтин на 4г. и колкото и тежки моменти да е имала не съжелява за детенцето. С биологичният баща не са заедно, той изпраща някакви пари за детето и толкова, дори не го взима за няколко дни при себе си. Няма никак да ти е лесно, сама да отгледаш едно дете, но имай предвид, че в твоята ситуация, може никога вече да нямаш деца....затова моят съвет е да говориш с родителите си и да им обясниш всичко, бъди искренна с тях и вече след това ако решиш направи аборт, имаш още малко време.

С теб сме 

Две чертички от мен  

здравей  valvel.
Не махай детето от цялата гадна история, която ти се е случила то е единственото хубаво нещо.
Имам една приятелка , на която сестра и имаше подобна история, малко по-различна.
Бяхме с нея в 10клас , когато сестра и забременя, тя тогава да е била на 19г.Ходеше с едно момче, той и беше първия и случайно забременя, момчето не искаше бебето, но тя реши да го задържи.
Роди го , майка й, баща й, и сестра й /мойта най-добра приятелка/ я подкрепяха.Грижеха се за детето, баба й дойде от село лятото и тя се грижеше. Един ден детето нямаше и годинка майка й почина, малко по-късно баща й се изнесе, и дойде баба и да им помага, ние се дипломирахме и мойта приятелка помагаше на сестра си, аз записах висше, но тя тогава не.
Минаха години и детето стана на около 4г. /бабата помагаше лятото и зимата ходеше от време на време да се грижи на село за дядото/, сестра й се омъжи, забременя роди второ, бабата остана за постоянно да им помага/дядото почина/,между временно моята приятелка записа висше.Второто  дете сега е на около 5, не съм я питала скоро пак се видяхме и тя се е дипломирала преди месец, бременна е в третия месец и е щастлива.В тристайния апартамент живеят сестра и с мъжа и и двете им деца и сам много щастливи, там живее и бабата и моята приятелка с нейния приятел.
Винаги има шанс за живот на едно дете.
Имаше една приказка, като мине лошото идва доброто.
И това ще мине.Трябва да вярваш в себе си, всеки получава втори шанс, може би е за добро и след време да намериш истинската любов и да се питаш какво ли си намирала в този дебил дето те заряза, защото ако човек обича обича истински приема човека до себе си с всички положителни и отрицателни черрти и не се обвинявай за нищо, компромиси се правят от двете страни нямя нужда да се съжаляваш ио да си мислиш, че вината е в теб.
Приеми ситуацията като едно изпитание, което трябва да преодолееш.Все едно са те съсали на изпита и няма да се отчайвашп, че учиш и ще се явиш пак.
Ще успее, това е шанса на твое5то дете да го родиш, някой казват че шанса е един, не се знае ако го махнеш, дали ще имаш втори такъв шанс.

  Моя мъж не смее да се зарадва, защото още не е видял снимата вика ми рибата в морето аз пържа лука ,гледам седалките за велосипеди за бебета и искам такава, ама е толкова рано да гледам подобни неща.

Извинявам се за огромното количество правописни грешки.!

Valvel, много съжелявам за случилото се, но момичетата имат право. Хубаво премери първо За и Против и тогава вземи решение. И не го взимай сама, защото си под влияние на чувствата ти.

Добре дошли на новите две чертички - inlove

И на мен много ми се гади по цял ден. Почти не мога да стоиа на затворено повече от 2 часа. Трябва ми чист въздух.

Аз да ви се похваля. Днес станах собственик. Купих апартамент и кредита ми го отпуснаха....Много съм доволна.

Беше много хубав ден.

честито на новите мами и леко бременеене.Всъщност моя рожден ден е на 10,03,а термина ми е на 20-поне аз така си го изчислих.Не съм ходила на док.мисля като се върна на 27 от Гърция,да си взема час за началото на август.А имали мартенски мами от Стара Загора.Всъщност и аз съм обърната матка и не е нищо сериозно,просто казват че по трудно се забременява,но не е така вече съм за трети път бремена и стана от първия път.Желая на всички мами леко бременеене и много късмет.

Мислех да пиша други неща, но поста на valvel ...ме върна в миналото...


Здравей мила valvel не се познаваме, но тук всички ти мислим най-доброто и каквото и да решиш имаш нашата подкрепа. Ще ти разкажа на кратко моите две истории подобни на момичетата по-горе с надеждата да ти дам малко успокоение

Едната е от преди 30 години моята майка и баща са се оженили (тогава е нямалко друг вариант както знаете) заради мен. След което 3 години майка ми освен тормоз и думите той се ожени за теб заради копелето ти не е получила(да не говорим за боя). След развода, когато съм била на 7 години се запознава с втория ми баща и вече 23 години са заедно, а баща ми я боготвори. С мен винаги се е отнасял както със собствената си дъщеря и никога за тези години не съм почуствала друго. Може да не ми е биологичен баща, но е повече баща отколкото стотици които познавам. С това исках да ти кажа, че това любовта към едно дете не се дава и заслужава заради това, че си изсипал малко сперматозоиди.

Другия ми пример е от преди 4 години, когато забременях с Гери. Историята е дълга, но до 5 месец мъжа ми не беше съвсем наясно със себе си по отношение на нея. Тогава обаче майка ми ми каза нещо, което ще помня цял живот "Ти си ми дете и колкото и пъти да падаш, аз винаги ще съм там да те вдигна". Имах цялата им подкрепа каквото и да бях решила.

Е края го виждате по-долу де. Сега сме едно щастливо семейство и ако този път Бог пожелае да имам момче ще се казва Константин на най-добрия баща, която една дъщеря може да има

Чао от мен и целувки

Леле мамчета трогнахте ме с вашите историйки,но наистина са от коя коя по-поучителни,животът е шарен не винаги само розов вярно е....но аз винаги когато ми е трудно си казвам"Бог праща изпитания на силните,които знае,че могат да ги понесат"милаvalvel зная,че си силна и ще вземеш най-доброто решение но поговори с родителите си,те винаги ни мислят най-доброто и са до нас  

Здравейте и от мен. Присъединявам се към мартенските мами. Малко съм притеснена днес обаче. На 7.07 направих теста и видях двете чертички. След 3 дни обаче прокървих и като отидох на преглед ме оставиха в болницата за задържане. След 3-4 дни ме изписаха без кървене. Сега отново се появи кървенето. Не кръв, а по-скоро кафеви петънца. Продължавам с хапчетата, но честно казано не съм се обадила на лекарката, защото пак ще иска да оставам в болница. Повярвайте ми ужасно е там. Въпроса ми е дали има и други като мен? Нека, който иска да сподели нещичко за този проблем.