Аз продължавам
Хотелите на Анкон са потресаващи, всичките до един. А храната беше толкова лоша и толкова зле ни се отрази на стомасите, че много бързо започнахме да ядем само ориз и картофи. Самият плаж Анкон беше хубав, но не беше нищо особено в сравнение с другите, които видяхме в Куба. Единствено беше интересен, че имаше много рачета от всякакъв вид и те се разхождаха съвсем необезпокоявано дори в хотела. Използвахме хотела като отправна точка да разгледаме Сиенфуегос и Санта Клара. Много ми хареса Сиенфуегос. Много подреден и красив град е, но за жалост ми падна батерията там и не съм снимала. Ходихме също и на круиз до Кайо Бланко – малък остров с красив коралов риф в близост. Там имаше интересна случка. Семейство туристи – мъж канадец и жена кубинка пожелаха също да се качат на корабчето, но пристанищните власти не ги допуснаха, защото в Куба е забранено на гражданите да отплуват от пристанища, независимо, че са туристи и живеят в друга държава.
Дойде денят да напуснем хотела и да си вземем Виазул до Кайо Санта Мария. Рано сутринта, още преди да се е съмнало, отидохме на рецепцията и помолихме да ни извикат такси. Тогава рецепционистката ни обясни на развален английски, че в този час няма таксита и няма кой да ни закара. Каза ни да отидем до разклона и да вземем местния автобус, който ще ни закара до Тринидад. Така и направихме. Дойде един автобус, много стар и раздрънкан, но поне беше истински автобус, защото повечето автобуси за местните представляват камиони тип ЗИЛ със седалки в каросерията. Качихме се и в началото бяхме много щастливи, че е още тъмно и не виждаме в какво всъщност се возим Но този автобус като започна да обикаля из разни паланки, пред които Ла Бока и на мен ми се стори като курорт, да товари все повече и повече хора, а времето минаваше. Един час по-късно все още пътувахме с автобуса и не знаехме къде се намираме, а времето за нашия автобус с Виазул наближаваше. И изведнъж, о, изненада! Разпознах калните улици на Тринидад и така стигнахме до автогарата минути преди автобусът за Санта Мария да потегли.
Кайо Санта Мария е остров, до който се стига по път в океана. В интерент пише, че там няма местни с изключение на персонала, но това не е така. В нашия хотел беше пълно с почиващи кубинци. Хотелът беше хубав, 5 звезди, но по-скоро отговаря на 4. За сметка на това плажът беше 7 звезди пред всички плажове, които съм виждала до момента И му отдадохме подобаващо внимание през следващите 3 дни.
Последна спирка от нашето пътуване беше Хавана. По съвет на Тайна бяхме букнали полет от Санта Мария до Хавана, с което спестихме много време. Полетите се обслужват от Аерогавиота и включват трансфер от хотела в Санта Мария до летището в Лас Брухас и след това друг трансфер от летището в Хавана (Плая Баракоа, не Хосе Марти) до избран хотел. Самолетчето, с което се изпълнява този полет, наподобявана Ан-че и от няколко летища събира пътници, като ние бяхме последна спирка преди Хавана. Самият полет е около 50 минути и самолетът лети много ниско, та е интересно да се гледа Куба от високо. Тук, може би, е моментът да кажа, че Куба има много красива природа. Може би защото бяхме там по време на дъждовния период , не знам, но всичко беше изключително зелено. За плажовете вече казах, но всеки изказан суперлатив за тях е малко. Е, предполагам, че и по другите карибски острови е така, де, но Куба беше първият за мен и много се впечатлих.
Остана да разкажа за Хавана и Винялес...