С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 7 част?

Ох,наистина страшна селяния .Данче,искам да ти кажа,че ти си много търпелива даже.Помня темата ти за името Трифон..Голячо чудо беше .Съпругът ти какво мисли?Проблем ли е за него,че техните постоянно мрънкат и искат да ви дават тон в живота?За кръщенето-извинявайте,но 40-50 човека си е една сватба.Освен това всичко опира и до финансова възможност.За кърменето,защо им мълчиш?Казваш им,че си е твоя работа и детето си е твое и ще видиш как ще млънкат и ще се охълцат.То бива,бива,но това вече..И какви са тези уикенди на село всяка седмица,как издържаш .То е хубаво децата да се виждат с бабите и дядовците,даже си е задължително,но пък защо не си почивате както на вас ви харесва?А за майка ти-кажи на свекървата ти,че колкото тя е баба на детето,толкова и майка ти-гаранция,че пак ще млъкне .Някой хора наистина смятат,че бабите от женска страна никакви баби не са .Отврат.Ако имате второ, представям си пак каква драма ще е за името .
За отбиването и гледането-това е лудост!!Ще оставиш ли детето си на тях цял уикенд?Доста глупав довод..Хората се чудят как да кърмят повече,а свекърва ти.. Бе,защо въобще им позволявате да се месят толкова?Бъдете по-твърди.

Ами как-просто и отказваш.Казваш на майка си,че това е празника на твоето дете и ти решаваш как и къде да го празнуваш.Казваш и ,че имаш планове,които са ти по-удобни и повече ти харесват и това е.Разбира се, с нейното пристъствие на празника .Обикновено на РД се ходи при рожденика и другите се съобразяват с него,а не той с тях.

Скоро се замислих защо родителите искат да контролират всичко около внуците и достигнах до един извод-като те са били млади са оставяли бабите и дядовците да вземат решенията и сега искат и те да решават,но за внуците,един порочен кръг се получава.А просто ако всеки беше решавал на време за своето дете,колко по-лесен щеше да е живота .

Ама наистина ли има хора, които толкова жестоко се заблуждават    
Това беше малко в кръга на шегата.
В нашия случай обаче... Какво да направя като майка ми е усмихнат, ведър и емоционален човек и детето просто обича да общува повече с нея. А и свекървата все си има по-важни ангажименти от гледане на внуче за 2-3 часа.
Ето, отпуската ми наближава, ще ходим в провинцията при бабите (родителите ни живеят в един град), но ще си отседнем при майка ми. Свекървата си има гоблени за шиене, сериали за гледане, ракийка за пиене, 2 кутии цигари на ден за пушене, и уж възрастни родители за гледане (ама те са си на село). И покрай тия си занимания пропусна рождения ден на детето, но това вече го обсъждахме.
Да си призная, напълно ме устройва да съм си при майка ми и тя да се радва на Кати. Виждам ги с баба ми колко са щастливи, докато малката е при тях. Ако свекърва ми имаше желание, това щастие и нея щеше да я огрее, но явно жената си има други приоритети.

А сетих се още нещо, макар и с риск постът ми да ви отегчи. Когато родих детето и нали се прави погача след 40-ия ден. Свекървата като почна - ще поканим гости у нас и като почна да ми изброява роднините си до 9-то коляно  Моя милост отсече, че се отказва от всякакви дандании. И тихо и кротко, в къщи при майка ми, заедно с още 4 мои приятелки, си разчупихме питата и после отидохме на пицария да ги почерпя  Дори мъжът ми не разбра за мероприятието - той си беше у нас в София по онова време.

Има ги много такива,дето не зачитат др страна.При последния ни скандал със свеки заради който не и говоря вече 4 месеца беше ,че без повод набърка моите родители и ги обиди...Тя иска нея да я съжалявам ,че не може ,че това ,че онова.....никой не и помагал....е да тези 4 месеца никой не и помага защото го правех само аз....та аз се обърнах и казах ,че ако на нея никой не и е помогнал не знам на моите родители кой е...Тя се обръща и ми казва ..твоите родители не ме интересуват как са и как се оправят...от този момент за мен ,моя  любим остана с един родител....Тя остана там някъде в времето преди около 4 месеца...
Е на това му казвам да подчертая Софийска СЕЛСКА  пръчка....

Това заедно с емотиконите е достатъчно . Културата ти е същата, а може би доста по-зле. 

Да Ви успокоя,че нещата се забравят. Има едно търкане първите 5г. и после нещата улягат. Докато разберат ,че сте отделно семейство. Не давайте да ви се качват на главата. Гледайте от смешната страна на нещата. Първата година моята ми беше сърдита ,че не съм, го кръстила на никой. Обажда се по телефона и разговора минава така:
Тя: Как е детето?
Аз: Благодаря, добре съм.
Тя: Аз не питам за теб, а за детето.

Мъжът е този, който, ако е мъж на място, ще постави ясно разграничение между собственото си семейство и това на родителите си  А не да позволява под носа му да се вихрят панаири.

Виж сега аз мисля на теб и преди съм ти пожелавала,но да повторя пожеланието най _културната и грамотна  снаха ти желая от сърце.....Та  да си паснете по култура....
Много обичам някой да ми се прави на културен и грамотен,но това е др тема
Представяш ли си, и твоята кандидат снаха така да те описва а?.....а не тя културно ще те обижда споко...  

Данче, проблемът ти е много сериозен според мен. Уж са глупости, дребни камъчета, но може да обърнат колата ви. Какво имам предвид: чета, че мъжът ти за повечето неща се съгласява с теб. Но съгласява ли се, защото и той мисли така, или само за да си създаде временен комфорт в тая лудница? Какво точно е отношението към родителите му? А към твоите?  Ако личното му мнение е, че неговите са си селяни с остарели разбирания, на които не трябва да обръща внимание, добре. Но ако за него макар и селяни, заседнали някъде в миналия век, са родителите му, които той си почита, защото така му е втълпено и го е приел, ще имаш проблеми. Най-напред леки разногласия и студени погледи, после по-остри скарвания и накрая може да се стигне и до скандали и бой, ако е такъв човек. В неговите очи можеш да станеш жената - оса, на която по- често той отстъпва, но която не уважава рода му и това може да сложи край на добрите отношения у вас, мъжете не отстъпват безкрайно. Наблюдавай го как преживява подобни случки, не може да не му проличи, и си прави изводите и сметката. Премисли кое е важно за теб и как да реагираш. Това засяга по-нататъчния ти живот и семейството, тоест най-важното е. Тук всеки гледа само тази случка, не отчита останалите факти и реакциите на другите участници в събитието и ти казва: да, права си. Може би си права в този конкретен случай, но като резултат с дълготрайно въздействие върху околните?...... Може да се окаже, че лошо си сгрешила. Този път, и някой друг път, и......Премисляй нещата от две гледни точки: твоята и на мъжът ти. Те са различни. Подложени сте на голям натиск като младо семейство, старите се съревновават да заемат по-предното място у вас, но негативите ги обирате вие. Бъди внимателна!

МНого благодаря на всички ,които се включиха с мнения по моя проблем.
unadaptable,от изключителна полза ми беше твоя пост.Подсети ме за много неща ,за които не се бях замисляла.
За пореден път се убеждавам ,че темата има смисъл и той не е само оплюване ,а и взаимопомощ.

Данче, съчувствам ти искрено. 
Unadaptable ти е дала ценни съвети, а аз ще ти предложа да поразредите посещенията всяка седмица, на 2 пъти в месеца,после по веднъж... Измисляйте си някакви други посещения, в парка, на разходка, барбекю, излет, гости...само и само да не ходите при тях и ще видиш колко по-добре ще се почувстваш. Те винаги ще мрънкат, защото това им е в кръвта и колкото да отстъпваш, да бъдеш добра и разбрана, никога няма да те разберат и да се сложат на твоето място.
Най-важното е мъжа ти какво мисли по въпроса, ако той стои плътно зад теб нямаш проблем. Моя мъж съм го обработила по тая тема - нещо, ако не ми харесва казвам му го, а той обработва техните и така има мир и спокойствие, но това е , защото не иска техните по никакъв начин да ни се месят,а при нас е наложително-живеем врата до врата. 
Предишното ми гадже беше с подобни разбирания като твойта свеки- такъв им е манталитета,няма оправия, все едно за неговото семейство става въпрос - просто си живеят в техен свят,назад,назад във времето...

Данче ,съветите са адекватни,но това не се постига от раз.
На първо време - разредете посещенията "с малко дете сме,не винаги е възможно" и пр.,
на който му е домиляло за бебчо - знае къде да ви намери.
И никакви селски вечеринки - вие определяте гостите и празниците.

Точно това е съвета, който бих дала и аз. И който вече година и половина се опитвам да спазвам стриктно!  
По-редките посещения са гаранция за по-спокоен живот, няма да се натоварваш излишно!

Аз засега успявам, дано и занапред да е така....
И все пак, да не забравяме, че те са по-възрастни хора и разликата в поколенията също си казва думата.... Колкото по-рядко контактуваме, толкова по-рядко се натоварвам аз самата. И виждам колко по-спокойна съм от преди - без да мисля сега това как да го кажа, как ли ще прозвучи, дали ще обидя някой... - все терзания, който ме натоварваха много....
Сега казвам: "Да, да, добре, ще видим, ще преценим, ще го обсъдим и ще решим как точно, е... рано е още - има време, ще помислим...."
Правим нещата както са най-добре според нас за семейството ни и после след отправен явен укор към мен казвам: "Ами всъщност ние го обсъдихме и така решихме!"   "И... много хубаво се получи!"    

И не давам никакви други обяснения или оправдания.....Съвсем кратичко и уклончиво....
Всъщност вече така постъпвам и с всички други хора, които ме натоварват - не само със свекитата...
Успех и на теб! 

Данчето съм, не знам дали си била права да избухнеш и какви точно думи си наговорила, но така и така си станала лошата, използвай ситуацията да си решиш и другия проблем. По-лоша от това едва ли можеш да станеш, така че действай смело. Сърдита си и отказваш да отидеш на поредното неделно гостуване. Ако мъжът ти се затръшка, прати го да отиде сам. Вярно, рискуваш да го надъхат срещу тебе, ама той ако е податлив, това може и по телефона да стане.
Никак не одобрявам излишното противопоставяне млади-стари, но пък и това заробване от тяхна страна на нищо не прилича. Не са виновни те, че го искат (кой родител не иска децата му вечно да са му под крилцето), виновни сте вие, че се поддавате.
Големи хора сте, очертайте сами границите на вашето семейство - без мама, тати, кака и бати. Уикендите - там, където ви е приятно. В парка, на риба, на дивана пред телевизора - където си искате. Понякога даже и на село при родата. Но когато вие пожелаете, не когато ви привикат на аудиенция. Домът ви е там, където живеете, а не при майка му и баща му.
Успех!

По- нагоре  в темата  стана  дума за пропуснат   рожден  ден. ДНес  нас ни сполетя същото  Дъщеричката  ни навърши две години,  обадиха  се близки, приятели и познати  да ни честитят.  Само баба свеки- не В други дни  ми звъни по пет пъти по телефона/ говори безплатно с мен/ и  ми  пълни главата с глупости, а днес   не звънна  едно "честито"  да  каже на внучката си, която  вече доста успешно си общува по телефона.
Понеже  решихме почерпката да е през почивните дни  на една чешма/ на пет километра от града/ ,  вчера свекърите  се  затръшкали пред сина си,  че сме  щели да ходим сред природата, а нямало да се  съберем "като хората" вкъщи. Той отиде специално  да  ги покани, да  уреди нещата  с транспорта им, а  те му  заявили, че  можело  да не  дойдат. Той обаче  удържал обсадата, заявил им, че така сме решили  и няма  да си променим  намеренията, а те ако  имат желание- да заповядат, ако нямат- няма проблем. Сестра му също заяви, че  била ангажирана и нямало да дойде.
Толкова  задни  колела са! Миналата година  на рождения ден и  на  кръщенката  на детето / направихме ги заедно/ бяхме в ресторанта  на сестра му. Тогава  свекървата душата ми изяде, щото сме се събрали 20  човека. Трябвало само най- близките. Ми това бяхме най- близките- ние, родителите,  сестрите ни , кръстниците и  децата. Омърмори света, все едно от нейния джоб  сме платили сметката.
За щастие, не успяха да ми вгорчат  днес празника-  почерпихме  приятелчетата  на  дребосъчката, ходихме  тримата с татко й специално да си избере подарък, взехме  си страхотната  торта, учихме се  да духаме свещички...Жива и здрава да ни е. А  на свеки, кълна се, повече  телефона няма да й вдигна, колкото и настоятелно  да ми звъни. Да  звъни на сина си.