С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 7 част?

Не те работят в София....

Ясно

nanu4e  Благодаря ти....

И моята, и моята пред зетя се хили мазно, но на него не му се налага да живее с нея. А как го плюе иначе, как го обижда. Някой път като се скарат с дъщеря и, веднага звъни да се оплаче на майка си и тя почва едно оплюване, едно чудо. Скарали се той и казал, че е тъпа и майка изпада в стрес. Случвало ми се е мъжа ми да ме нагруби пред нея, а тя отвръща : Ами, вие сте си такива. На което аз не мога да замълча и отвръщам : Ама като е към дъщеря ти побесняваш. И такива истории. А мъжа ми е бил нежелано дете, тя го е казвала, че мислила да прави аборт. Не, че не го обича сега, но си личи отношението към дъщерята и към сина. Не мога да я гледам тая жена, а мъжа и десет пъти по-лош и от нея. За това друг път.

Хайде и аз да се "изповядам" тук..  
Живяхме 4 години със свекърва ми.И не само с нея,ами и с етърва ми и мъжа й.С две думи бяхме като "дядовата ръкавичка".Искам да опиша с няколко думи свекърва си-мрънкаща,опитваща се да буди съжаление,без всякакво мнение,дразнеща жена.Винаги говори със зареваващ се тон,сякаш положението е отчайващо(в последсвтие разбрах,че така си пробива път в живота).
Като се преместих у мъжа ми,веднага се оцениха моите кулинарни познания.   Готвех почти всеки ден за всички.Отначало беше,за да се харесам,за да направя хубаво впечатление.Но те свикнаха с това и по едно време никой не си мърдаше пръста,а само питаха "Какво има за вечеря".
В това семейство е типичен селския манталитет и тук на почит са мъжете и на тях се сипва най-много.Когато се разпределя манджата,тя винаги слага на мъжете огромни мръвки,а на нас по крилце или трътка.Тоя навик го мразя и ненавиждам.  
Реших да готвя само за нас.В продължение на седмици,свекърва ми ме подпитваше след работа "Какво ще готвим днес",(не знам защо говореше в множествено число,след като готвех аз)а аз й отговарях "Аз съм сготвила за Данчо".Накрая схвана,че няма да готвя за цялото семейство и тя започна да си готви за дъщеря си и за мъжа й.Дори си купихме отделен хладилник,за да не се налага,когато мъжът ми се прибере (връща се късно от работа) да висят манджи по масата от 8 часа и да омирисват стаята.На сватбата на дъщеря си.когато стана време за събиране на подаръците,ни изтърсва "Оле,ми аз няма какво да й подаря".Аз направо  се оцъклих. Подчертавам,че те си теглиха кредит и тя не й е дала и един лев за сватбата.
За изнасяне от апартамента не става и дума,въпреки че той е на баба му на мъжа ми и на самия него.Казвам аз,че съм бременна.Тя веднага възкликва,как сега щели да ми помагат с бебето .Аз изпаднах в ужас,че ще се наложи да живеем 6 човека в 2 стаи и веднага й казах,че ние мислим да излизаме на квартира.Тя,с посърнал тон,ми съобщава,че баба му на мъжа ми искала да ни припише апартамента отдавна.След 2 месеца се изнесоха в съседния блок.Няма да обяснявам колко боклуци и ненужни вещи ми оставиха,уж видиш ли,можело да ми потрябват.В тая сметка и стария им хладилник,барабар с продуктите в него(една тенджера развалена супа и парче сланина).Аз,бременна,чистя като луда среде зима и изхвърлям тонове боклуци,включително и хладилника. През следващите седмици,свекито е ката ден у нас и реве.Седи на дивана и си плаче. Не казва и дума.Идва и започва да реве.Аз шетам наоколо и я питам защо плаче.Никакъв отговор,плачът си продължава.Започнах да не й обръщам внимание.
Питам се,това ли е начина да ни каже на добър път в семейния живот? Обявихме сватбата-0 интерес.Майка ми работи в Италия.Върна се,помогна ни финансово.Отделно ние теглихме кредит.Тя ни веднъж не попита имаме ли нужда от помощ.В деня на сватбата-50лв. в плик.
Започнахме да пазаруваме за бебето.0 интерес.Само се повтаряше как имало време,да не сме бързали и тем подобни.Накупихме всичко.Планирахме дата за секциото и зачакахме.В деня на изписването дойдоха тя,етърва ми и майка ми.Отново нищо като подарък или поне букет за мен.
Майка ми беше шокирана.
И до ден днешен не е донесла нищо на малката,въпреки че й е първо внуче.Ние не сме с големи финансови възможности и ако не беше майка ми и моите баби,детето нямаше да има количка.Израсна дрешките и бабите ми веднага й взеха нови.
Приятелките ми не могат да повярват,че не й е взела нищо.Все повтаря как тя не разбира от бебета,забравила е какво е да имаш бебе и т.н.Аз си мисля,че това са тъпи извинения.Как не й дойде от вътре и не взе поне едно шише?  
На мен за 5 години ми е подарявала един шал от фирмата,в която работи.Това е.В тяхното семейство не се празнуват рожденни дни,но въпреки това,ние винаги й взимаме подарък.Инициативата естествено е моя.Не мога да проумея начина й на държание,уж мила,а в същото време студена и отчуждена.В нашето семейство,празниците винаги са общи и всеки го е грижа за другия,но тук не е така и това е много тъжно.
Любезничим една с друга,но в същото време сме като чужди.   На мъжа ми му е много болни,че майка му се държи по подобен начин.   Никога не бих настроила детето срещу нея или бих я ограничила да го вижда,но обидата от Неуважението й,няма да я забравя-как баба му на това дете,не му взе едно боди.  
Много са нещата,които ме дразнят в нея,тук е само основното,за да придобиете представа за какъв "гьон" става на въпрос.

Извинявам се за дългия пост,просто има много неща за разправяне,но не мога да вместя всичко в едно.Интересно ми е,на вас свекървата какво ви подари за бебето? 

за баткото като беше на 5 м.( тогава го видя за първи път) подари комплект хавлийки ,боди и къси панталонки;
на малкия до момента нищо   ама и не съм очаквала  в интерес на истината

Аз честно казано въобще не си спомням ама аз пазарувах като луда още в 4м. от бременността .
Иначе постоянно си му купуват подаръци с повод и без повод ,ама това е най-малкото нещо което ме радва.
Ние си празнуваме винаги всичко в комплект със свекърите и нашите .

Значи не съм само аз.   Ние сме в двете крайности-баба,която умира за внучката си и плаче по телефона като й чуе гласчето и баба,която все едно коте от улицата гледа.  
Илиана,и на мен ми се иска да празнуваме нещо с тях,но просто те не са такъв тип хора и не се събират на празници.   Каня ги по разни поводи и все ще намерят нещо-я на село ще трябва да ходят,я нещо работа имало ..

Не си само ти, ако това ще те успокои.Нашата баба/свеки/,не че не се отчете като се роди малкия,общо взето добре се представи и точка.След това като идва единия път му донесе момичешки гащи и чорапки и после му купуват разни неща от които нямам нужда.Например за Коледа един кон-люлка,към който детето няма интерес.Сигурна съм че не е бил много евтин и се издразних,че тогава на 9 месеца имахме повече нужда от кошара за игра,защото малкия вече се изправяше и се набираше на тази в която спи.
Скоро като ходихме му купила столче дето като седнеш и мяука едно такова.Много е сладко,но: първо на мен никак не ми е удобно - нито мога да го сложа да го храня на него нито нищо/много е ниско и трябва да седна на земята/;второ детенце започна да плаче напоследък от звука който столчето издава.
Чудя се толкова ли е трудно да се обадят и да кажат-"Решили сме да похарчим толкова пари за подарък на малкия.Има ли от нещо нужда,че да ви е от полза."Ама не.
И знам че няма да се променят и да им го казваме все тая.

Е Мимашки, не ми се обиждай, но твоите са си направо капризи в сравнение с проблемите на останалите момичета

Нищо! За децата, за мен за сина си - НИЩО!
Не се кахъри за глупости и не се натискай да сте си близки. Щом нямат желание, по-добре си гледай живота с мъжа си и детето ине ѝ обръщай внимание на глупостите.

Последната изцепка на моята т.нар. свекърва от миналата седмица: Звънала на сина си, да го пита, дали наистина и трите му деца са от мен. Човек без работа, та си търси как да си създава емоции.

Искаш да кажеш, че не разбрала кога и от кого синът и се е сдобил с деца?

Знае много добре. Предполагам, че се е надявала да се е "вразумил" и третото да не е от мен.

Ех, че си и ти, как можа да разбиеш илюзиите на жената!   
Възмутена съм!